О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
МЛ. С.
НИКОЛА ДОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Петкова
въззивно
гражданско дело № 1211 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 22986/01.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 1400/25.07.2018 г.
Молителят оспорва присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС в размер на 125,00 лв., като сочи че не е станал причина за извършването им. Релевира също възражения относно размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото, като отново твърди, че същия следва да бъде съобразен с настоящата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а не с действащата към момента на постановяване на решението на ВРС.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от „КНМ Груп“ ЕООД, чрез адв. Д.Я., с който се изразява становище за недопустимост на молбата, тъй като молителят не е представил списък на разноските в срока по чл. 80 от ГПК. В условията на евентуалност се оспорва основателността на същата, като твърди, че в производството пред ВКС, по отношение на молителя в настоящото производство не е налице основанието за освобождаване от задължението за заплащане на разноски, предвидено в чл. 78, ал. 2 от ГПК, доколкото не само не е признал искането, а същият чрез активно участие в производството по чл. 303 от ГПК го е оспорвал, като сам е претендирал присъждане на разноски. Депозираната молба за изменение на решението по чл. 248 от ГПК се оспорва и в частта и́, съдържаща искане за ревизиране на присъдените в първоинстанционното решение разноски, като се излага становище, че след цялостното му потвърждаване от въззивната инстанция, молителят не е легитимиран да иска преразглеждане на въпроса.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и подлежи на разглеждане, като процесуално допустима, поради следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските, най-късно до приключване на последното заседание на съответната инстанция, като в противен случай няма право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Съгласно разясненията, дадени в т. 8 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г., постановено по т. д. № 6/2012 г. по описа на ВКС, ОСГТК, липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски, не е основание да се откаже допълване на съдебния акт в частта му за разноските. В настоящия случай, молителят претендира редуциране на присъдените в полза на насрещната страна разноски, като за допустимостта на това искане е правноирелевантно дали въззивникът е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК. В този смисъл е и Определение № 809/03.11.2014 г., постановено по гр. д. № 5621/2014 г. по описа на ВКС, ІV гр. о.
Производството е по чл. 308 ГПК и се развива след отмяна по реда на чл. 307, ал. 3 от ГПК, след като с
Решение № 124/22.05.2018
г. по т.д. № 311/18 г. по описа на ВКС е отменено Определение № 1885/29.05.2015
г. по гр.д. № 1457/15
г. по описа на ВОС, с което е обезсилено Решение № 1398/23.03.2015 г.,
постановено по гр.д. № 10014/2014 г. по описа на ВРС, XХХIІІ-ти състав, както и е прекратено
производството по гр.д. № 10014/2014 г. по описа на ВРС, XХХІІІ-ти състав и по в.гр.д. №
1457/2015 по описа на ВОС.
Въззивното
производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс
Г“, срещу Решение № 1398/23.03.2015 г., постановено по гр.д. № 10014/2014 г. по
описа на ВРС, XХХIІІ състав, с което е осъдено
въззивното дружество да заплати на „КНМ Груп” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, сумата от 1
189,80лв., представляваща цедирано вземане по силата
на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и Красимира Йорданова Георгиева, ЕГН **********,
представляващо платена от цедента Георгиева без
основание сума за недоставена ел. енергия, по фактура № **********/18.05.2011 г.,
въз основа на извършена корекция на сметка на неотчетена и неплатена стойност
на ел. енергия за периода от 06.09.2011 г. до 03.03.2012
г., общо за 180 дни, начислена служебно за обект с абонатен номер **********, кл. № **********, находящ се на адрес с. Засмяно, общ. Аксаково,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на иска – 01.08.2014 г.
до окончателното й изплащане.
С Решение № 1400/25.07.2018 г. е потвърден изцяло обжалваният първоинстанционен съдебен акт, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника е осъден да заплати на „КНМ Груп“ ЕООД извършените съдебно-деловодни разноски в размер на 438 лева, за въззивната инстанция и в производството по отмяна, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК.
В настоящия случай „КНМ Груп“ ЕООД своевременно е заявило искането си за присъждане на разноски, като е представило списък по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателство за действителното им извършване, поради което, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, въззивникът дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разходи. Доколкото в настоящото въззивното производство страната е защитавана от адвокат и е доказала заплащане на адвокатско възнаграждение, тя има право на възстановяване на същото, като ирелевантно е дали е била представлявана от юрисконсулт в предходен етап от правния спор. Предвид изложеното е неприложима е и разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Неоснователни са и възраженията на молителя срещу присъдените за производството по чл. 303, ал. 1 от ГПК разноски пред ВКС, тъй като съгласно задължителните постановки относно приложимостта на чл. 78 от ГПК в извънредното производството, обективирани в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК отмяната е се дефинира като извънредно средство за контрол на влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо, на изчерпателно посочени основания, обективиращи конкретен порок на акта. По молбата за отмяна се произнася Върховният касационен съд, на който е възложена изключителна компетентност, независимо от това инстанционно кой съд е постановил решението, чиято отмяна се иска. Следователно Върховният касационен съд в случая не действа като редовна инстанция, а извънинстанционно, независимо от функционалната подсъдност. Решението, с което е уважена молба за отмяна и е възстановена висящността на спора с оглед връщане на делото за ново разглеждане, не формира като правна последица сила на пресъдено нещо. С него не се разрешава съдебния спор по същество, а само се възстановява висящността на процеса, чрез отмяна на неправилното решение, имащо някой от пороците, визирани в изчерпателно изброените хипотези на чл. 303 от ГПК. Основателността на молбата за отмяна води до ново разглеждане на спора, който съдът при условията на общия исков процес ще разреши с окончателно решение. При новото разглеждане на делото се прилагат правилата на общия исков процес, неприложими в извънинстанционното производство, по което е постановено отменителното решение по чл. 303 от ГПК. Следователно и разноските при новото разглеждане на делото ще бъдат разпределени съобразно правилото на чл. 78 от ГПК, включително и тези извършени в извънредното производство по отмяна.
Правноирелевантно е дали молителят е станал причина за образуване на производството по чл. 303 от ГПК, доколкото ВКС е приел, че е налице един от лимитативно изброените пороци в закона, обуславящ необходимост от извънреден контрол върху влезлия в сила акт. Освен това, не е налице и основанието по чл. 78, ал. 2 от ГПК за изключване на отговорността за разноски по отношение на въззивника, доколкото той не само, че не е признал искането на насрещната страна за отмяна на влязлото в сила определение, но чрез активното си процесуално поведение е оспорвал основателността на претенцията, поради което на общо основание дължи репариране на извършените съдебно-деловодни разноски.
Не следва да се допуска преразглеждане на въпроса относно размера на присъденото при първоинстанционното разглеждане на делото юрисконсултско възнаграждение, тъй като въззивният съд не е бил надлежно сезиран с такова искане от молителя, доколкото същият не е подал молба за изменение на решението на ВРС в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че определения от първоинстанционния съд размер на възнаграждението съответства на действащата към момента на постановяване на съдебния акт разпоредба на чл. 78, ал. 8 от ГПК, а на последващото изменение на същата не може да бъде признато обратно действие.
По посочените съображения, не са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските, поради което молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна, и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 22986/01.08.2018 г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Б., по реда на чл. 248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение № 1400/25.07.2018 г., постановено по в. гр. дело № 1211/2018 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.