№ 994
гр. Стара Загора, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Диана Р. Стоянова
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20255530102104 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Ищецът *** твърди в исковата си молба, че между нея, в качеството й на
кредитополучател и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, в качеството на кредитодател, е
сключен Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г., по силата на който кредитодателят е
следвало да предостави заемни средства в размер на 400 лева на кредитополучателя, а
последния да възстанови кредита, ведно с възнаградителна лихва, при годишен лихвен
процент 50% и ГПР 64.62 %. Срокът на договора е 16 седмици.
Във връзка с Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година и на основание чл.4,
т.3 от последния, ищцата сключва и договор за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД
София, с цел обезпечение на вече подписания договор за потребителски кредит. С договора
за гаранция се уговаря, че дължи възнаграждение на втория ответник „Файненшъл
България“ ЕООД София за това, че става гарант по кредитното правоотношение, което
възнаграждение се заплаща директно по сметките на „Изи Асет Мениджмънт“ АД София
ежемесечно, заедно с първоначално уговорените погасителни вноски по кредита.
Ищцата сочи, че въпреки тези факти, касаещи договора за гаранция, ответникът „Изи
Асет Мениджмънт“ АД София не е отразил това обстоятелство в годишния процент на
разходите и не е включил този разход в годишния процент на разходите, въпреки че е
трябвало.
Счита, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.19, ал.1 и
ал.4 ЗПК във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като Заемодателят е изискал и е
събрал лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в
1
сключения договор за потребителски кредит. Също така и въпреки, че в договора е посочен
лихвен процент и годишен процент на разходите, ответникът не е пояснил по ясен и
разбираем начин какви са компонентите на ГПР, което е противоречие с чл. 19 от ЗПК.
Счита, че в договора не са включени такси, комисионни и други видове плащания,
освен договорения лихвен процент, поради което ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД
София няма право да формира ГПР в размер на 64.62 %. Това е така, защото освен
възнаградителната лихва, следва като разход по заема да се включи и възнаграждението за
гаранта. Поради некоректно посочения размер на годишния процент на разходите е
нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и съответно клаузата от договора, касаеща
годишния процент на разходите, следва да бъде обявена за нищожна на основание алинея 5
от същия член. В тази връзка счита, че това нарушение има за правна последица
недействителност на договора за заем и дължимост единствено на чистата стойност по
кредита, в съответствие на разпоредбата на чл.22 ЗПК. Ако сумата за възнаграждение на
гаранта по договора за кредит е била включена в годишния процент на разходите по
правоотношението, то същия би бил многократно над допустимия максимум по закон.
Невключването на възнаграждението на гаранта в разходите по заема цели единствено
въвеждане в заблуждение относно стойността на разходите, които ищцата трябва да направи
по обслужването на кредита. Предвидената сума в договора за поръчителство е скрит разход
по заема и като такъв е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите,
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, защото годишният процент на разходите по кредита включва в
себе си всички разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора. Изложеното се подкрепя и от факта, че
съгласно чл.4 от Договора за паричен заем, ищцата следвало да предостави в срок до 3 дни,
считано от датата на сключване на съответния договор, обезпечение, което да бъде - две
физически лица-поръчители, банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита
или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя гаранционни сделки, като
въпросният гарант по всички договора винаги е „Файненшъл България“ ЕООД София, като
същевременно договорът за гаранция, се сключва непосредствено след подписване на
основания договор. Същевременно в договора за гаранция се предвижда възнаграждение, а
това възнаграждение се дължи пропорционално на възнаградителната лихва и
погасителните вноски по основания договор. В подкрепа на изложеното цитира съдебна
практика. Сочи, че поставените от ответника в чл.4 от процесния договор условия,
практически са невъзможни за изпълнение, освен последното, посочено в т.3 от цитирания
член от договора, а именно предоставяне на гаранция от одобрено от ответника дружество -
гарант. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 4, доверителят ми е трябвало да
обезпечи заема с: 1/. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над ***.; да
работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за
2
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за поръчителство. 2/. Банкова гаранция с
бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Тъй като е невъзможно да
се изпълнят първите две опции, за потребителя като единствен вариант остава само
сключване на договор с дружество-гарант, което е предварително одобрено от ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД София. В тази връзка считам, че това е опит за заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща гаранцията се нарушава
изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. По този начин, чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на
императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК се калкулира допълнителна печалба към
договорената възнаградителна лихва. Този факт се потвърждава и от приложената справка
от Търговския регистър, видно от която едноличен собственик на капитала на - „Файненшъл
България“ ЕООД София е „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, като печалбата на първото
дружество за извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза
на едноличния собственик на капитала „Изи Асет Мениджмънт“ АД София.
Също така, с цел заблуда на потребителя никъде в основания договор за заем не се
посочва, че исканото поръчителство се предоставя от свързано лице на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД София и че това поръчителство ще бъде възмездно. Основната причина за
сключването на акцесорния договор е чрез нелоялна търговска практика, да се направи опит
за заобикаляне ограниченията на чл.19, ал.4 от ЗПК и да се постигне свръхпечалба за
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, което от своя страна води и до
недействителност на договора за кредит.
В продължение на горното изтъква, че завишаването на разходите по заема без да е
изрично посочено такова, представлява и нелоялна търговска практика. Разпоредбата на
чл.68г от ЗЗП дава легалната дефиницията на нелоялната търговска практика, която се
използва в настоящия случай, с цел свръхпечалба на Кредитора. Такава практика от страна
на търговец към потребител се извършва ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител. Член 68д от същия закон гласи, че
заблуждаваща е такава търговска практика, при която се съдържа невярна информация и
следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител,
дори и ако представената информация е фактически точна и има за резултат или е възможно
да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика. Така в процесния договор за потребителски кредит, е уговорено
размерът на оскъпяването по кредита да е в един размер, а в действителност е друг, като по
този начин се е целяло неоснователно обогатяване.
За изчерпателност сочи, че съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 преди
3
сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 от
Директивата се посочва, че в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не процедират по този
начин. Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на целта на
Директива 2008/48, която се състои, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането
в областта на потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица
ключови области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички потребители
в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски кредити. В този
смисъл параграф 40-43 от Решение от 27 03. 2014 г. по дело С-565/12 на четвърти състав на
СЕС. В продължение на изложеното клауза, която предвижда, че следва да се предостави
гарант/поръчител след подписване на основания договор е в пряко противоречие с целта на
Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията, в
случай че е уговорено възмездно поръчителство. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат, като обезпечението
вместо да облекчи условията по договора и да спомогне редовното обслужване на заема,
води до нарастване на дълга и вероятността от просрочие по последния. Тоест с такива
нелоялни търговски практики се създава предпоставка за свърхзадлъжнялост на длъжника.
Целта е, ако има съмнение в платежоспособността на длъжника, първо да се поиска
обезпечение и след предоставянето му да се да отпусне кредитът, която практика би
съответствало на изискванията на Директивата. Задължение за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата
на чл.16 от Закона за потребителския кредит /в тази връзка са и решения по дела *** и ***.
Всичко изложено именно обосновава факта, че поръчителството е предварително предвиден
разход по заема и следва да бъде калкулирано в годишния процент на разходите по заемите.
В подкрепа на изложението, касаещо недействителността на договора за паричен
заем цитира съдебна практика на съдилища от цялата страна именно срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД София.
Ищецът сочи, че договорът за поръчителство е с акцесорен характер, поради което
може да съществува валидно само при действителен главен дълг. С оглед гореизложените
съображения, касаещи нищожността на кредитната сделка и твърдението, че последната не е
4
произвела правен ефект смята, че и уговорката за заплащане на възнаграждение на втория
ответник „Файненшъл България“ ЕООД София за учредяване от негова страна на лично
обезпечение също е нищожна. Конкретният договор обаче е недействителен и на
самостоятелно основание. Договорът за поръчителство е уреден в чл.138 от ЗЗД и
представлява съглашение между кредитора и поръчителя. За този договор длъжникът е
трето, не участващо лице. Договорът е възмезден и каузален, като целта му е кредиторът да
бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника.
Сключеният договор за поръчителство с длъжника, а не с кредитора на практика лишава от
основание самия договор. Освен това, поставянето на изискване към потребителя да заплати
възнаграждение за покриване на риска от неизпълнение на кредитора на задължението му за
предварителна оценка на платежоспособността, води до допълнително увеличение на
задълженията и противоречи на Директива 2008/48, за което обстоятелство са изложени
мотиви по-горе. Посочва множество съдебни решения на различни районни съдилища, по
които се обявяват за нищожни договори за поръчителство/гаранция именно с „Файненшъл
България“ ЕООД София.
На самостоятелно основание счита, че приложената възнаградителна лихва в размер
от 50 % е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД,
лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерски съвет, а според чл.9 от
същия закон, страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на договора не
трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно
добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря възнаградителна
парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва следва да
компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя парична сума,
предоставяйки я на трето лице/кредитополучателя/, но да не води до неоснователното му
обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички относими
обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на Върховния
касационен съд, противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната
лихва е уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на
законната лихва, определен с акт на Министерски съвет /съответно ПМС. Уговорената в
настоящото правоотношение възнаградителна лихва от 50 % надхвърля както двукратния,
така и трикратния размер на законната лихва за претендираните периоди, с което прави
клаузата, уговаряща размера й - нищожна. В процесния случай, дори не е от значение
обстоятелството дали задължението по договора за кредит се приема като необезпечено или
като обезпечено, тъй като сключеният договор за гаранция с втория ответник „Файненшъл
България“ ЕООД София би следвало да се приеме като вид обезпечение по кредита.
Уговорената възнагратителна лихва надхвърля и двете допустими хипотези. Цитира съдебна
практика.
5
С оглед всичко изложено моли да се приеме, че по Договор за паричен заем *** от
14.05.2024 година, *** не е погасила всички претендирани суми, но е платила сума
еквивалентна на получения заем, дори и повече.
Моли съда да постанови решение, с което моля да постановите съдебно решение, с
което да признаете за установено, че Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година,
сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД София и ***е изцяло недействителен, поради
нарушение на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
В хипотезата на евентуалност в случай, че съдът не прецени, че целият договор е
недействителен, да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че
следните клаузи по сключения между „Изи Асет Мениджмънт“ АД София и *** Договор за
паричен заем *** от 14.05.2024 година, са нищожни, а именно:
1.Чл.2, т.6 от Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година, съгласно която се
дължи възнаградителна лихва в размер от 50 % върху главницата.
2.Чл.4 от Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година, съгласно който
заемополучателят се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора,
да предостави обезпечение, което да бъде - две физически лица-поръчители, които трябва да
отговарят на поставени от заемодателя условия, банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита или одобрено от заемодателя дружество - гарант, което предоставя
гаранционни сделки, като въпросният гарант по всички договора винаги е „Файненшъл
България“ ЕООД София.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено, че Договор за
предоставяне на гаранция към Договор за паричен заем *** от 14.05.2024 година, сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД София и *** е изцяло недействителен, поради
противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД София представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове.
Счита процесният договор за паричен заем за действителен, в съответствие с
изискванията на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Излага подробно своите правни аргументи за
съответствието на договора за потребителски кредит с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от
ЗПК; за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19 ЗПК, в т.ч. и анализирайки въпроса
следва ли възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да бъде включено в
ГПР. Оспорва всички наведени от ищеца доводи за недействителност, като излага своя
правен анализ и тълкуване както на относимите правни норми, така и на практиката на СЕС.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Файненшъл България“ ЕООД София представя писмен отговор в срока
по чл.131 ГПК, в който взема становище, че оспорва изцяло предявените искове, както и
твърденията за недействителност на договора за гаранция/поръчителство. Заявява, че
6
„Файненшъл България“ ЕООД е вписано като финансова институция в Регистъра на БНБ за
финансовите институции по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на
гаранционни сделки по занятие, като в това си качество сключва гаранционни сделки
(поръчителство) - обезпечава изпълнението по договори за кредит срещу възнаграждение.
Уточнява, че договорът за гаранция, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД
урежда отношенията между страните по договора – възложител и гарант. По силата на
договора за предоставяне на гаранция, едната страна - „Файненшъл България“ ЕООД се
задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с
наредител С. Владимирова В., с цел гарантиране за изпълнението на задължения на
наредителя, възникнали съгласно договор за паричен заем, а другата страна - С.
Владимирова В., се задължава да заплати уговореното за тази услуга възнаграждение.
Сключените между ищеца и ,,Файненшъл България“ ЕООД договори са с характер на
двустранен договор - Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят следва
да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между „Файненшъл България“ ЕООД и
ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е насрещната престация
срещу поетото задължение за обезпечаване на кредит. Действителността, както на
издадената в полза на кредитора гаранция, така и на процесния договор за предоставяне на
гаранция не зависят от действителността на договора за паричен заем. Договорът за
предоставяне на гаранция, сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, не е
акцесорен на договора за паричен заем и не представлява договор за поръчителство. Сочи,
че процесния договор за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на Закона
за потребителския кредит, като излага своя правен анализ в подкрепа на тезата си.
Оспорва твърденията на ищеца за оскъпяване на договор за кредит, за заобикаляне
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК, както и че кредиторът е поставил изискване за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение, че представянето на обезпечение
противоречи Директива 2008/48, като излага аргументи в подкрепа на оспорванията. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че на
14.05.2024г. между ищеца *** и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор
за паричен заем ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер
на *** срещу задължението на последния да го върне в срок от 16 седмици, при *** и
годишен лихвен процент ***. В чл.4 на договора е предвидено задължение за заемателя в
срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: 1) Две физически лица - Поръчители, всяко от които да
отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера
на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер на
7
***.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови или
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; Поръчителят подписва договор за
поръчителство; 2)Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7, със
срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия
договор; 3) Одобрено от Заемодателя Дружество-гарант, което предоставя гаранционни
сделки.
Макар ответникът „Файненшъл България“ ЕООД София да не е изпълнил
задължението си по чл.190 ГПК да представи сключения между него и ищеца договор за
предоставяне на гаранция, по делото не се спори, че ищецът е сключил договор за
предоставяне на гаранция с одобрено от „Изи Асет Мениджмънт“ АД юридическо лице -
„Файненшъл България“ ЕООД, по който договор съгласно погасителния план към Договор за
паричен заем *** от 14.05.2024г. дължи на гаранта възнаграждение в размер на 174,56 лв.
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 10,91 лв., дължима на датите на
падежите по договора за паричен заем.
За изясняване на обстоятелствата по делото е допусната и изслушана съдебно-
счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че годишния процент на
разходите по Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г. възлиза на 64,62% и включва
единствено възнаградителната лихва. Вещото лице дава заключение, че при калкулиране на
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция в ГПР, ГПР би бил *** Вещото
лице дава заключение, че по Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г. са заплатени ***
главница и ***. лихва; по Договора за предоставяне на гаранция е заплатена сумата от ***
лв. Вещото лице сочи също, че съгласно чл.3 от договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство, страните са се договорили, възнаграждението, дължимо към
„Файненшъл България“ ЕООД по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство, да
се изплаща чрез „Изи Асет Мениджмънт“.
При така събраните доказателства съдът намира, че не е спорно по делото, че между
страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че
ищецът е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК, поради което за валидност на договора
и последици му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-
12 и т.20, чл.12 ал.1 т.7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът излага на първо място твърдения за нарушения на императивните норми на
чл.11 ал.1 т.10 и чл.19 ал.4 от ЗПК, поради което счита договора за потребителски кредит и
договора за поръчителство за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 от ЗПК регламентираща съдържанието на договора за
потребителски кредит в т.10 въвежда изискване за посочване в договора на годишния
8
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит. Това изискване е въведено, за да гарантира на
потребителя яснота и прозрачност как се формира задължението му, какво е оскъпяването на
кредита, както и да му даде възможност да извърши съпоставка с други кредитни продукти
и направи своя избор. По правилата на чл.19 ал.1-3 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. По смисъла на ЗПК §1 т.1 "Общ разход по кредита
за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В настоящия случай ищецът е избрал да гарантира кредита си със сключването на
договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД. Така за ищеца
възниква допълнително задължение за заплащане на възнаграждение, платимо по начините,
установени в договора за паричен заем, като „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на
възнаграждението по този договор, което се заплаща на вноски за периода на действие на
договора за паричен заем.
В договора за паричен заем е посочен процент на ***, т. е. формално е изпълнено
изискването на чл.11 ал.1 т.10 ГПК. Този размер надвишава максималния по чл.19 ал.4 ЗПК
и не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно – възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, сключен от
потребителя с „Файненшъл България“ ЕООД, което следва да се включи в общите разходи
по кредита по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Това възнаграждение е определено като
седмична вноска за срока на договора за потребителски кредит и следва да бъде включено в
ГПР. Прибавянето и на това възнаграждение към ГПР води до многократно надвишаване на
ограничението на чл.19 ал.4 ЗПК, а от там до нищожност на основание чл.19 ал.5 ЗПК.
Предвид изложеното се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, тъй като в него липсва посочване на
действителният процент на ГПР. Годишният процент на разходите е част е същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него. След като в договора не е посочен ГПР при
съобразяване на всички участващи при формирането му елементи не може да се приеме, че е
9
спазена нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, което представлява на нарушение по чл.22 ЗПК,
водещо до недействителност на договора. По същите съображения недействителен е и
договора за предоставяне на поръчителство, доколкото той е сключен във връзка и с
основание договора за потребителски кредит.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за нищожност на
договор за потребителски кредит и договор за гаранция са основателни и следва да бъдат
уважени.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца направените по делото разноски за държавна такса в размер на 50 лв. и за
възнаграждение за вещо лице в размер на ***
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС.
Съображенията за това са, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност;
действително с исковата молба са предявени два иска, но осъществената защита е по едно
кредитно правоотношение; съществува обилна съдебна практика по идентични казуси,
поради което не може да се приеме, че при осъществяване защита на интересите на ищеца са
положени по-специални усилия.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Изи Асет Мениджмънт“ АД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин,
ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от *** и *** и
„Файненшъл България“ ЕООД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46,
представлявано от *** ***, че Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г., сключен между
***, ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, и
Договор за предоставяне на гаранция към Договор за паричен заем *** от 14.05.2024г.,
10
сключен между ***, ЕГН **********, с постоянен адрес: *** и „Файненшъл България“
ЕООД София са нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД, във вр. чл.22 и чл.11 ал.1 т.10 и чл.19
ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру
№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от *** и *** и „Файненшъл България“ ЕООД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин,
ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от *** ***, да
заплатят на ***, ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, направените по настоящо делото
разноски в размер на 450,00 лв.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру
№28, ет.2, ап.40-46, представлявано от *** и *** и „Файненшъл България“ ЕООД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин,
ж.к.Люлин 7, бул.Джавахарлал Неру №28, ет.2, ап.40-46, представлявано от *** ***, да
заплатят на ***, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Княз Александър
Батенберг №28 ет.5 офис 42, БУЛСТАТ *********, представлявано от адвокат ***, ЛН ***,
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за
осъществено от адвокат *** процесуално представителство на ищеца ***.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11