Решение по дело №188/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 182

гр. Видин 11.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

четвърти административен състав

в публично заседание на

 двадесет и втори ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Николай Витков

при секретаря

Вержиния Кирилова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

 Николай Витков

Административно дело №

188

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.

Настоящото дело е образувано по жалба на „Норт Уест Агро” ООД, с.Новоселци, общ.Видин, представлявано от П.В. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 05 /04/2/0/00331/04/01 с изх. № 01 – 2600/2624 от 09.08.2023г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София.

В хода на производството през месец ноември 2023г. е вписана промяна в ТР и жалбоподателят е променен на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), представляван от управителя Николай Иванов Петров и седалище в гр.Видин.

Предмет на жалбата е Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/04/2/0/00331/04/01 с изх. № 01 – 2600/2624 от 09.08.2023г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София, с който на „Норт Уест Агро” ООД (сега ЕООД) е отказано изплащане на финансова помощ по Договор № 05/04/2/0/00331 от 02.12.2019г., договорът е прекратен едностранно от административния орган и е определено задължение в размер на 266606,94 лева, представляващо публично държавно вземане за законна лихва върху изплатено авансово плащане по прекратения договор.

Жалбоподателят твърди, че оспорвания АУПДВ е неправилен, незаконосъобразен и необоснован, постановен в нарушение на материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и неспазване предписанията на административнопроизводствените правила. Излагат се конкретни съображения. Прави се искане същия да се отмени изцяло и да се присъдят деловодните разноски. Процесуалният представител поддържа същите доводи в съдебно заседание и представя писмени бележки.

Ответната по жалбата страна – Зам.изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” – София, чрез процесуалния си представител, молят за оставяне на жалбата без уважение, поради неоснователност. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, като подадена в законовия срок и от лице имащо правен интерес от обжалване, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

„Норт Уест Агро” ООД предст. от П.В., е кандидатствал със свой бизнес план за „Изграждане и оборудване на цех за преработка на захарна царевица и силозно складово стопанство“ (л.69) пред Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. Бизнес планът е одобрен и между страните е сключен Договор № 05/04/2/0/00331 от 02.12.2019г. (л.91) за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, като той е изменян с Анекс № I/19.06.2020г. (л.117), Анекс № II/08.09.2020г. (л.119) и Анекс № III/21.03.2023г.(л.129).

Като обезпечение по административния договор, жалбоподателят е предоставил банкова гаранция до общ максимален размер от 950 000 лв. за авансово плащане № 51-923841G001 с изх.№ 8139-32/02.07.2020г. от „Инвестбанк“ АД (л.210), след което въз основа на Заявка за авансово плащане от 03.07.2020г. (л.132) с Решение № 05/04/2/0/00331/1/01/03/01 (л.211) с изх.№ 01-2600/4727 е одобрено плащането извършено от ДФЗ на 14.09.2020г. на сумата от 950 000 лв.

По делото не са представени доказателства започнало ли е изпълнението на бизнес плана, ако е започнало до каква фаза е достигнало или ако не е започнало, коя е причината за това.

С писмо до административния орган с вх.№ 02-2600/6638 от 18.11.2022г. (л.34), жалбоподателят уведомява, че поради променената стопанска конюнктура, дължаща се на войната между Русия и Украйна, желае да прекрати по взаимно съгласие Договор № 05/04/2/0/00331 от 02.12.2019г. и е поискал банкова сметка, ***овото плащане.

В отговор на това изявление за прекратяване на административния договор по взаимно съгласие, административният орган с Уведомително писмо изх.№ 02-2600/6638 от 19.12.2022г. (л.35) е посочил банкова сметка, ***ната му почти две години по-рано сума от 950 000 лв. и сумата на натрупаната лихва в срок от 7 дни от датата на издаване на удостоверение за размера на натрупаната лихва, като ако има издадено повече от едно удостоверение, срокът започва да тече от датата на последно издаденото удостоверение. В писмото изрично е посочено, че след възстановяване на дължимата сума е необходимо да се уведоми ДФЗ за извършеното плащане, като се предостави и издаденото удостоверение за размера на натрупаната лихва.

Жалбоподателят не е възстановил нито сумата от 950 000 лв. по посочената банкова сметта на ДФЗ, нито сумата от натрупана лихва, както и не е представил удостоверение за такава. Съответно и не е уведомявал административния орган за причината за бездействието си.

С Уведомително писмо –предизвестие № 05/04/2/0/00331/1/01/22/01 с изх.№ 01-2600/2624 от 19.05.2023г. (л.37), ДФЗ уведомява „Норт Уест Агро” ООД, че при извършена административна проверка за спазване на срока за подаване на заявка за окончателно плащане е установено нарушение, като не е подадена заявка за окончателно плащане по административния договор до 02.01.2023г. Предоставен е 14-дневен срок от получаване на уведомлението за подаване на заявка за окончателно плащане или представяне на доказателства за обективната невъзможност за подаване на заявка. Посочено е, че в противен случай се касае за виновно неизпълнение на административния договор и той ще бъде едностранно прекратен и с уведомителното писмо - предизвестие се открива производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по отношение на сумата от 950 000 лв., представляваща изплатена субсидия по авансово плащане по административния договор, ведно със законната лихва от датата на плащането й – 14.09.2020г. Посочено е, че в случай, че писмото бъде получено на 22.05.2023г. и тогава бъде наредено плащането, законната лихва върху 950 000 лв. за периода от 14.09.2020г. до 22.05.2023г. е в размер на 264 196,05 лв.

 Същевременно с писмо изх. № 01-1700/446 от 18.05.2023г., ДФЗ е уведомил „Инвестбанк“ АД (л.41), че в срок до 25.05.2023г. се задължава да освободи банкова гаранция № 51-923841G001 от 02.07.2020г., след възстановяване от „Норт Уест Агро” ООД на сумата от 950 000 лв. ведно със законната лихва, чиито размер да бъде удостоверен писмено от самата банка.

До 22.05.2023г. „Норт Уест Агро” ООД не е възстановил полученото ведно със законната лихва на административния орган и последният е предприел усвояване на банковата гаранция, което е заявил с писмо изх. № 01-1700/479 от 28.5.05.2023г. до „Инвестбанк“ АД (л.223).

В изпълнение на това искане, видно от писмено потвърждение от „Инвестбанк“ АД до ДФЗ изх. № 5131-1089#1/30.05.23г. (л.230), плащането е извършено с вальор 30.05.2023г. Т.е. сумата от 950 000 лв. е постъпила в сметката на административния орган на 30.05.2023г.

На 09.08.2023г., Зам.изпълнителният директор на ДФ“Земеделие“ е издал сега обжалвания АУПДВ № 05 /04/2/0/00331/04/01 с изх. № 01 – 2600/2624 от 09.08.2023г., с който е прекратил едностранно Договор № 05/04/2/0/00331 от 02.12.2019г. и е определил задължение в размер на 266606,94 лева, представляващо публично държавно вземане за законна лихва върху изплатено авансово плащане по прекратения договор.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима. Тя е насочена срещу АУПДВ № 05 /04/2/0/00331/04/01 с изх. № 01 – 2600/2624 от 09.08.2023г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, гр.София, с който на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 266 606,94 лева, поради което с него се засягат права и законни интереси на адресата - жалбоподателя по делото.

Съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "З“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Административнопроцесуалния кодекс, които правомощия, на основание ал.6 може да делегира със заповед на заместник изпълнителните директори. Видно от заповед № 03РД/3089/22.08.2022г. (л.63) Зам.изпълнителния директор Ива Павлинова Иванова е оправомощена от Изпълнителния директор на фонда да взема решения, като издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по чл.166, ал.2 от ДОПК във връзка с установени неспазвания на нормативни и договорни задължения от страна на бенефициерите (т.1.40 от заповедта).

Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган. Издаден е в писмена форма и съдържа с изискуемите от чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. Изложените мотиви предоставят възможност за извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на фактите, счетени за относими от административния орган.

Не са допуснати съществени нарушения на административно - производствени правила, които да обосновават неговата отмяна. Правото на участие на заинтересованото лице е осигурено чрез надлежното му уведомяване за служебното иницииране на производство за издаване на административен акт по чл. 26 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.2, т.9 от ДОПК, публични са лихвите за вземанията по т.8, а именно недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския съюз.

При това положение законните лихви върху авансовата субсидия, недължимо платена и невъзстановена своевременно от жалбоподателя, представлява публично държавно вземане и подлежи на събиране по реда на ДОПК с АУПДВ.

Имайки предвид приетото от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна.

Жалбоподателят е изложил доводи, че не е съгласен с издадения му акт за установяване на публично държавно вземане, с който му е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане и е поискал пълната му отмяна. Основните доводи в жалбата са относно противоречието на въпросния АУПДВ с материалния закон и те са:

1.Твърдението, че самият жалбоподател е прекратил едностранно административния договор като е отправил предизвестие за това на 18.11.2022г., поради което няма как да бъде прекратен по-късно от административния орган на друго основание, противоречи на доказателствата по делото. Волеизявлението на жалбоподателя е за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Видно от постъпилият отговор (декември 2022г.) на това волеизявление, ДФЗ го приема, но следва да се възстанови авансово преведената сума ведно с начислените лихви. Жалбоподателят не е отговорил писмено или с действие, т.е. не е възстановил нито главница, нито лихва. Логично при това положение договорът не е прекратен.

2.Твърдените от жалбоподателя „бюрократични пречки“ за възстановяване на авансовата субсидия от 950 000 лв. противоречат на доказателствата по делото. Обратното на това се установява, че административният орган е пристъпил към усвояване на предоставено му по договора обезпечение - банкова гаранция, поради липсата на доброволно възстановяване на платеното. Т.е. не се касае за „бюрократични пречки“, а за бездействие на самия жалбоподател. Шестмесечното бездействие логично е последвало от едностранно прекратяване на договора от административния орган, поради неизпълнение за подаване на заявка за окончателно плащане на субсидията. Това е изчерпателно мотивирано в Уведомително писмо –предизвестие № 05/04/2/0/00331/1/01/22/01 с изх.№ 01-2600/2624 от 19.05.2023г. (л.37) на ДФЗ. Каквито и бюрократични пречки да са възникнали, независимо при кого –жалбоподател, административен орган или банката – гарант, то към 19.05.2022г. това не е било изразено между страните по никакъв начин, така, че да промени фактическата обстановка в насока липса на забава. Напротив, дори и след получаването на това писмо, „Норт Уест Агро” ООД продължава да не възстановява поне главницата от 950 000 лв. Не бива да се пропуска факта, че ДФЗ изрично е уведомил банката гарант „Инвестбанк“ АД (л.41), че в срок до 25.05.2023г. се задължава да освободи банкова гаранция № 51-923841G001 от 02.07.2020г., след възстановяване от „Норт Уест Агро” ООД на сумата от 950 000 лв. ведно със законната лихва, чиито размер да бъде удостоверен писмено от самата банка. Дори и след това писмо жалбоподателят е бездействал и тази липса на доброволно изпълнение е довела до усвояване на обезпечението - банкова гаранция.

Т.е. сумата от 950 000 лв. не е платена доброволно от жалбоподателя, а чрез изпълнение срещу обезпечението, предоставено от третото лице, което в случая е банка.

3.Твърдението на жалбоподателя, че лихвата има акцесорен характер и е недопустимо издаването на АУПДВ само за лихви не намира опора в Българското законодателство. Не подлежи на обсъждане, че лихвата има акцесорен характер. Спорното е дали следва да се издаде АУПДВ само за лихви. Това може да стане, когато публичното задължение не е платено своевременно. Такъв е и конкретния случай: от 14.09.2020г. до 30.05.2022г. публичното държавно вземане не е издължено от жалбоподателя, независимо на какво основание. Лихвата, която е обезщетение за забава на това плащане, се събира по законовоопределен начин. Този начин е посочен в Дял IV на ДОПК, където в нито един текст не се съдържа забрана за издаването на АУПДВ само за лихви на несвоевременно внесени публични държавни вземания.

4.За жалбоподателя не е ясна базата или начинът, по който е формиран размера на лихвата в АУПДВ. Сългасно чл. 175 ал.1 от ДОПК: „За неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон.“. Чл.86 от ЗЗД „При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. “, а съгл. ал.2 „Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет.“. Видно от ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), лихвата се формира два пъти в годината - на 1 януари и 1 юли, като към базовия процент, който е 10 на сто, се добави размерът на основния лихвен процент, определян от Българската народна банка. Т.е. при тази законова определеност и при наличието на безброй електронни калкулатори, включително и на електронната страница на Националната агенция по приходите, при задаване начална и крайна дата за изчисление, е възможно да се установи размерът на законната лихва на конкретно публично държавно вземане. От данните по делото, сумата от 950 000 лв. е постъпила по сметката на „Норт Уест Агро” ООД на 14.09.2020г. Отново от данните по делото, плащането на банковата гаранция (л.230), е извършено с вальор 30.05.2023г. Т.е. сумата от 950 000 лв. е постъпила в сметката на ДФЗ на 30.05.2023г. Установава се, че при тези заложени данни: главница 950 000 лв., начална дата 14.09.2020г., крайна дата 30.05.2022г., законната лихва е в размер на 266 606.94 лв., т.е. именно посочената в обжалвания АУПДВ. Вярно и безспорно е, че крайната дата не е изрично посочена в акта, но нейното установяване е възможно, а в случая тя е и установена от административната преписка. При това положение не може да се говори, че не е ясно как и на каква база е формирана законната лихва.

5.Жалбоподателят твърди, че сумата от 950 000 лв. след получаването ѝ на 14.09.2020г. е послужила за обезпечаване на самата банкова гаранция, поради което върху нея лихви от банката не са начислявани и съответно такива не се дължат и за ДФЗ. По този въпрос следва да се има предвид, че се касае за две отделни правоотношения. Едното е между ДФЗ и жалбоподателя. При него са предоставени, съответно получени публични средства, които при конкретни нарушения, подлежат на възстановяване, ведно с обезщетение в размер на законна лихва за това, че органът не е разполагал с тях, а е можел да ги предостави на другиго, който да ги ползва по предназначение. Т.е. когато и да бъдат възстановени публичните средства, върху тях се дължи законна лихва.

Другото правоотношение е между жалбоподателя и трето лице, което предоставя обезпечение - банката гарант. Как ще бъдат уредени тези правоотношения, дали с лихва или без лихва по повод на предоставеното обезпечение от третото лице („Инвестбанк“ АД) по никакъв начин не засяга публичното държавно вземане. Т.е. последното при всички положения е лихвоносно, по силата на закона и обезпечителното правоотношение не рефлектира върху основанието или размера му.

Поради описаните по – горе съображения съдът намира, че не следва да обсъжда останалите доводи, изложени от жалбоподателя, тъй като това не би могло да промени крайния извод за законосъобразност на акта. Що се отнася до съдебната практика, тълкувателни решения и решение на Конституционен съд, на които се позовава жалбоподателят, то съдът ги намира за неотносими към конкретния случай, а и към административното производство като цяло, поради което не ги обсъжда в мотивите си.

Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане № 05 /04/2/0/00331/04/01 с изх. № 01 – 2600/2624 от 09.08.2023г. на Зам.изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, гр.София, е издаден от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването му, като съответства и на целта на закона, поради което е правилен и законосъобразен и не са налице основания за отмяната му.

Предвид изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК на административния орган следва да бъдат присъдени и разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Община Белоградчик, представлявана от Кмета на общината Борис Николов против Решение от 15.05.2023г. на Ръководителя на управляващия орган на оперативна програма "Околна среда 2014-2020 г.“ (ОПОС), с което са установени нарушения, допуснати от бенефициента и е определена финансова корекция в общ размер на 10% върху допустимите разходи по ДБФП № BG16M1OP002-2.009-0005-C01 „Белоградчик: Нулеви отпадъци чрез разделно събиране и компостиране в домакинствата”, като неоснователна.

ОСЪЖДА „Норт Уест Агро” ЕООД да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, гр.София, направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :