Р Е Ш Е Н И Е
№ ………. / 31.05.2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХХХІІІ-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 07.05.2021г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№13548 по описа
на съда за
2020г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с предявен
по реда на чл. 55, ал. 1, предл.
първо ЗЗД от „Б.5"ЕООД,
ЕИК ****със седалище и
адрес на управление:*** /партер -вътрешен двор/,
представлявано от управителя *****, срещу „Е.П."АД ЕИК ****, с адрес ****, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 19.00лв.,
представляваща дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 10.07.2017г. без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по фактура № ТП № ****/10.07.2017г., за партида с абонатен № ********** и клиентски № ****, на която титуляр е ****, ЕГН: **********, ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на задължението считано от дата 23.10.2020г., датата на
депозиране на ИМ.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в
обстоятелствената част на исковата молба:
Сочи
се, че по силата на договор за цесия от 23.10.2020г., сключен между цедента ****
ЕГН ********** и цесионера „Б.5" ЕООД, ЕИК:****, ищецът по настоящото дело,
изцяло е встъпил в правата на кредитор по вземане за сумата от 19.00 лв.,
представляваща платена на 10.07.2017г. без основание стойност за възстановяване
на ел.захранване на обект с абонатен № ********** и клиентски №****, с титуляр
на партидата **** ЕГН **********, за което е издадена фактура ТП №****/10.07.2017г.
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Сочи се с исковата молба, че съгласно
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по търг. д. № ***/2013 г. на Върховен касационен
съд „Уведомление, изходящо от цедента, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99 ал.З пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника , на основание чл.99 ал.4 ЗЗД. Същото, се настоява, че
следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска , на основание чл. 235 ал.З ГПК., предвид че горецитираното
решение е постановено по реда на чл. 290 ГПК и по смисъла на т. 2 от TP
1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС попада в обхвата на задължителната съдебна
практика. Счита се, че ответника е уведомен чрез приложеното към исковата молба
уведомление, изходящо от стария кредитор.
Вземането се сочи, че произтича от следните обстоятелства:
Съгласно договор за цесия от 23.10.2020г. „Б.5"ЕООД,
ЕИК ****, представлявано от управителя *****,
чрез надлежно упълномощения представител - адвокат К.Д.Т. -ВАК, е придобило
процесното вземане за сумата от 19.00 лева, представляваща, платена на
10.07.2017г., без основание стойност за възстановяване на ел.захранване на
обект с абонатен №********** и клиентски № ****, с титуляр на партидата ****
ЕГН **********, за което е издадена фактура ТП № ****/10.07.2017г. на основание
чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД. Сумата от 19.00 лева, която представлява такса
повторно включване е заплатена на 10.07.2017г. за което ищеца представя като
писмено доказателство Справка за платени и неплатени фактури за потребител ****,
ЕГН: ********** по клиентски № ****. Същата е издадена от „Е.П.П." АД.
Счита се, че тази такса е платена без основание, поради
следните причини:
Сочи се, че следва да се има в предвид, че „Е.П." АД,
не отчита никакви разходи при прекъсване и възобновяване на захранването в
случаите, когато е било преустановено снабдяването на потребителя с ел.енергия
по негова вина, тъй като услугата по прекъсване и възобновяване на
електрозахранването по принцип се извършва от друго търговско дружество - „Е.П.М."
АД (сегашно име „Е.С." АД). Клаузата на чл. 37, ал. 1, изр. 2 от Общите
условия за продажба на ел. енергия на „Е.П.П." АД („Продажбата на ел.
енергия се възстановява след като КЛИЕНТЪТ заплати на „Е.П." АД цена
съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за прекъсване
и възстановяване на продажбата на ел. енергия") противоречи на чл. 122 -
124 ЗЕ, които не предвиждат като условие за възобновяване на снабдяването
заплащане на такса от потребителя. „Енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на
причините, довели до преустановяването им" - аргумент от разпоредбата на
чл. 124 ЗЕ. Такава се сочи е и практиката на ВКС - Решение № 125/07.08.2015г.
по т.д. № 990/2015г. на ВКС, I ТО, с което е прогласена неравноправността,
респ. нищожността на клауза от ОУ, с която потребителя се задължава да заплати
изначално определена сума за възстановяване на ел. захранването му след
отпадане на основанията за прекъсване на електроподаването.
Освен че „Е.П." АД (респ. негови служители) не е
извършвал разходи във връзка с прекъсване или възобновяване на захранването, се
сочи, че е налице ограничаване правата на потребителя, произтичащи от закон и
нормата е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 Закона за защита на
потребителя. Налице е и неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 18 ЗЗП. При
наличие на договор между дружеството и потребителя, трябва да се докажат
неизпълнение на задълженията, виновно поведение на потребителя и вреди за
дружеството по вид и размер. Потребителят е поставен в неравноправно положение,
като се позволява на доставчика да изисква предварително заплащане на суми и
едностранно определяне на техния размер за възстановяване на снабдяването.
Следователно се сочи, че обсъдените клаузи са неравноправни,
а доколкото не са договорени индивидуално, са и нищожни. Налице е нарушение на
колективните потребителски интереси по чл. 186, ал. 2 т. 1 ЗЗП с наличието в ОУ
на клаузи във вреда на потребителите и в нарушение на принципа за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение залегнал в ЗЗП и на
принципа на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа
енергия по чл. 2 ал. 2 ЗЕ.
С оглед гореизложеното, сумата от 19.00 лева, заплатена на „Е.П."
АД, се счита, че е недължимо платена и като такава, следва да бъде установено,
че се дължи в полза на ищцовото дружество в качеството му на правоприемник по
договор за цесия.
Моли се за присъждане и направените по делото съдебно -
деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение. На основание чл.127, ал.4 ГПК, се посочва следната банкова сметка, ***е по делото: *** АД Клон Варна
IBAN: ***: **** -титуляр адв.К.Д.Т..
Изрично на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, ищецът прави
възражение за прекомерност на
адвокатското/юрисконсултското
възнаграждение на процесуалния представител на ответното дружество в
случай, че същото надвишава минималния размер съобразно Наредба № 1/2004 г.за
минималните адвокатски възнаграждения или Наредбата за правната помощ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "Е.П.П."АД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***** , е депозирал отговор на исковата молба, в който излага становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Твърди,
че при преценка основателността на иска, следва да се има предвид следното: Захранването
на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните
задължения на същия.
Налице
е правно основание за начисляване на такса за възстановяване на продажбата на
електрическа енергия. Съгласно чл. 34 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П."
АД има право да поиска от „Е.С." АД да прекъсне или ограничи преноса на
електрическа енергия в случай, че битов клиент просрочи с 20 дни изпълнението
си за плащане на дължимите суми.
Моли се
да се съобрази, че в настоящия случай е налице просрочие на задължението за
заплащане на консумирана енергия по посочените фактури, което просрочие е
повече от 20 дни.
Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП „Е.П.П." АД изисква от „Е.С." АД
възстановяване на преноса на електрическа енергия след отпадане на основанията
за прекъсването.
Продажбата
на електрическа енергия се възстановява след като клиентът заплати на „Е.П.П."
АД цена, съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени разходи за
прекъсване и възстановяване на продажбата на електрическа енергия.
Видно
от посочените разпоредби и прекъсването, и възстановяването на преноса на ел.
енергия фактически се осъществява от „Е.С." АД. Поради посоченото по
прекъсване и възстановяване на преноса се понасят от посоченото дружество, а не
от ответника в настоящото производство.
Доколкото
обаче таксата за възстановяване на продажбата на електрическа енергия по
същество представлява такса, свързана с достъп и пренос на електроенергия по
елетроразпределителната мрежа, то посочената такса несъмнено представлява
заплащане на вид мрежова услуга.
Съгласно
т. 6, § 1 от ДР на Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/
"Мрежови услуги" са всички услуги, свързани с достъп до електропреносната
мрежа, пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, достъп до
електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителните мрежи.
На
основание чл. 28, ал. 1 от ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти на
крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период
на крайния снабдител. Поради изложеното, макар разходът по преустановяване и
възстановяване на преноса на ел. енергия да се понася от „Е.С." АД, то заплащането
на мрежовата услуга, се дължи и се заплаща на крайния снабдител - „Е.П.П."
АД.
Безспорно,
според ответникът е, че и прекъсването, и възстановяването на преноса на
енергия са свързани с разходи, доколкото не се извършват дистанционно, а
технически изискват изпращане на екип от служители на „Е.П.М." АД на
адреса на потребление.
Ответната
страна настоява, че липсва
противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката.
Посочената
клауза от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 122-124 от ЗЕ, доколкото същата
предвижда, също като и законовите разпоредби, възстановяване на снабдяването
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването им. В конкретния случай преустановяването на снабдяването с
ел. енергия е по причина незаплатени задължения за заплащане на консумирана от
абоната ел. енергия. На 02.05.2015г. снабдяването на клиента е възстановено. На
основание чл. 124 от ЗЕ, ответникът е бил длъжен, след отстраняване на
причините, довели до преустановяване на преноса на ел. енергия да възстанови
снабдяването на имота на праводателя на ищеца, което е направено от ответното
дружество.
Моли се
да се съобрази и обстоятелството, че Законът за енергетиката, в нито една своя
разпоредба не отрича възможността за репатриране на вреди, понесени от
електроразпределителното дружество при неизпълнение на задълженията на абоната
по договора. Напротив, Закон за енергетиката изрично предвижда Общите условия
да уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са и
правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за извършените
разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа до
електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който тези
разходи са понесени като следствие от виновно неизпълнение на договорни
задължения на абоната.
Нещо
повече, според ответникът, видно от разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ОУ за
ПЕЕЕПП преноса се възстановява след отпадане на основанието за преустановяването
му. НО продажбата на ел. енергия се възстановява след заплащане на таксата за
възстановяване на пренос. От изложеното е видно, че плащането на таксата
е определящо не за възобновяване на снабдяването, а за възобновяване на
продажбата на енергия. Снабдяването на обекта с ел. енергия се
изразява в принципната възможност в същия да бъде ползвана такава. Последното е
видно и от даденото легално определение в Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за
техническата експлоатация на електрически централи и мрежи за
„електроснабдяване", съгласно което снабдяването е осигуряване на
потребителите с електрическа енергия чрез система съвкупност от електрически
уредби и мрежи.
Снабдяването
на абоната, праводател на ищеца с електрическа енергия е възстановено,
доколкото същият е присъединен към мрежата и захранването му е възстановено
след заплащане на задълженията му към ответника, т.е. след отпадане на
причината за преустановяване на снабдяването.
Фактическото
ползване на ел. енергия е свързано с договора за покупко-продажба на енергия,
което е правоотношение, различно от „снабдяването" като процес. Един обект
може да е снабден, т.е. да е осигурена принципната възможност за потребяване на
ел. енергия, но такава да не се потребява по други причини.
Заплащането
на таксата от 19 лева, се сочи, че е условие за възстановяване на
правоотношенията по продажбата на ел. енергия, което няма нищо общо с
възстановяване на снабдяването на обекта, което в случая се изразява във
възстановяване на преноса на енергия. Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 37,
ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата на
потребителя, предвидени по закон. Посочената такса за възстановяване на преноса
на енергия е и част от ценоразпис, който е публично обявен и всеки абонат е
запознат със съдържанието му.
Ответникът
излага, че липсва
противоречие на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за защита на
потребителите. В исковата молба се твърди, че разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП е неравноправна на основание чл. 143, т. 2 и т.
18 от Закон за защита на потребителите, без да са посочени конкретни основания
от страна на ищеца, поради които счита разпоредбата на ОУ за неравноправна. Наведените
твърдения, според ответната страна, са бланкетни и необосновани. Посочената
клауза не е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т. 18 от Закон за
защита на потребителите, поради следното:
Посочената
клауза не съдържа уговорка във вреда на потребителя, а въвежда реализиране на
гражданска отговорност за същия при виновно неизпълнение на задълженията му
чрез заплащане на такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Чл. 37,
ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не изключва, нито ограничава правата на потребителя,
произтичащи от Закон за енергетиката. Посочената разпоредба допълва
постановеното в закона като не само не влиза в противоречие със същия, а
напротив - тя е пряко проявление на принципът, че всички вреди следва да бъдат
поправени.
Нещо
повеч, според ответникът е налице идентичност между изискванията на ЗЕ и клаузата
на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП, доколкото и двете предвиждат възстановяване
на снабдяването с ел. енергия след отпадане на причините, довели до
преустановяването му.
Поради
изложеното, ответникът сочи, че не е налице неравноправност по смисъла на чл.
143, т. 2 от Закон за защита на потребителите
Не е
налице и твърдяното в исковата молба противоречие с чл. 143, т. 18 от ЗЗП, тъй
като ценоразписът, в който е посочена таксата за възстановяване на продажбата
на ел. енергия, е публично известна и поради това не може да се приеме, че
клаузата „не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора". Абонатът е знаел, че при неизпълнение на
задължението за заплащане в срок на консумираната от него ел.енергия,
продажбата на енергия до обектът му ще бъде преустановен и че за възстановяване
на същата следва да заплати такса. Абонатът е бил предварително уведомен и за
размерът на тази такса.
Ответникът
счита, че разпоредбата
на чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП не е и нищожна.
Съгласно чл. Чл. 146, ал.
1 от ЗЗП нищожни са клаузите, които са неравноправни /какъвто не е настоящия
случай/ и не са уговорени индивидуално. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия.
Моли се
да се съобрази, че съгласно чл. 52, ал. 2 от ОУ за ПЕЕЕПП в срок до тридесет
дни от влизането в сила на Общите условия, клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в „Енерго -Про Продажби" АД писмено заявление, в
което да предложат специални условия. Видно от посоченото, клиентът е имал право да
влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ, от което право съшият е избрал да
не се възползва. Абонатът НЕ Е депозирал писмено заявление на
основание чл. 52 от ОУ за ПЕЕЕПП.
Поради
изложеното, клиентът не само се е съгласил с приложението на разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ОУ за ПЕЕЕПП в отношенията си с „Е.П.П." АД, но и е
изразил съгласие дължимата такса за възстановяване на продажбата на ел. енергия
да е в размер, посочен в ценоразпис за услугите, предлагани от ответника, т.е.
изразил е съгласие размерът на посочената такса да е ОПРЕДЕЛЕН като стойност, а
не определяем. Видно от посоченото по-горе клиентът се е
съгласил вредите да не се определят по вид и размер. В този смисъл посочената
клауза от ОУ за ПЕЕЕПП има неустоечен характер, като същата има за цел не само
поправяне на вредите, но и има стимулираща функция по отношение на абоната да
не допуска последният виновно неизпълнение на задълженията си по договора.
Не на
последно място, ответната страна, отправя молба да се съобрази и обстоятелството, че
посоченото в исковата молба Решение на ВКС е неотносимо към настоящия правен
спор, доколкото същото касае разпоредби на Общи условия на различен доставчик
на електрическа енергия. Клаузата, обявена за нищожна с Решение №
125/07.08.2015 г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I въвежда заплащане на такса за
възстановяване на снабдяването и поради това наистина ограничава правата на
потребителите, въведени в ЗЕ. Пълният текст на нищожната клауза гласи:
"ЕВН ЕС възстановява снабдяването с електрическа енергия след отстраняване
на причините за преустановяването му и след като клиентът е компенсирал
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването в случаите, когато
преустановяването е било по негова вина."
Клаузата на чл. 37, ал. 1
от ОУ за ПЕЕЕПП на „Енерго Про Продажби" АД, не поставя възстановяване на
снабдяването в зависимост от заплащане на такса, като разпоредбата на ОУ на
ЕВН. Заплащането на таксата е условие само за възстановяване на продажбеното
отношение между страните.
Предвид
гореизложеното, се отправя искане, след преценка на фактите и обстоятелствата
по делото, да се постанови решение по гр. д. № ***/2020г., 33 с-в по описа на
PC ***, с което да се отхвърли предявения от „Б.5" ЕООД иск, като
неоснователен и недоказан.
Моли
се, да бъдат присъдите сторените в производството съдебно - деловодни разноски,
включително и тези за адвокатско възнаграждение. В случай, че се намери за
основателно, ответника прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищцовата страна.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното от фактическа и
правна страна:
За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на имущественото разместване между него и ответника,
т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата
страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание,
оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на
дължимата сума.
По делото е обявено за безспорно, че процесната сума е
заплатена на ответното дружество.
При релевираните от
ответника твърдения същият следва да
установи наличието на предпоставките за
начисляване на такса за възстановяване на ел.захранването в имота на ищеца .
Отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, са следните
обстоятелства: 1.) наличието на
валидно възникнало между и ответното дружество договорно правоотношение
по повод доставка на електроенергия в обект на потребление с ****, ЕГН: **********, при
публично известни Общи условия, за партида с абонатен № ********** и клиентски № ****, на която титуляр е ****, ЕГН: **********; 2.) че на 10.07.2017г. на ответника е заплатена процесната сума по
издадената фактура № ТП № ****/10.07.2017г., представляваща такса за възстановяване на
ел. захранването;
При насрочване на делото, е указано на страните, че
съдържанието на Общите условия за продажба на ел. енергия на „Е.П.“ АД, е
публично известно, поради което същото не подлежи на доказване, на основание
чл.155 ГПК.
По делото не е спорно между
страните, че ****, ЕГН: **********, е потребител на
ел. енергия с обект на потребление, за партида с абонатен № ********** и клиентски № ****. Следователно е страна по договор за доставка на ел. енергия, обвързан от
ОУДПЕЕ.
Установява се от приложено
извлечение за фактури и плащания (л. 22), че на 10.07.2017г., абонатът е платил
на ответното дружество сумата от 19,00 лв., представляваща такса за
възстановяване на ел. захранване, за което е издадена фактура № ТП № ****/10.07.2017г.
В случая за установяване на
действителен договор за цесия, ищецът е представил договор за прехвърляне на
вземане от 23.10.2020
г. сключен между ****, като цедент и ищеца- цесионер, по
силата на който потребителят е прехвърлил на ответника вземането си от „Е.П.”
АД в размер на сумата от 19,00
лв., представляваща платена на 10.07.2017 г. без основание стойност за възстановяване на ел.
захранване на обект с клиентски № ****, за която сума е
издадена фактура № ТП № ****/10.07.2017г., на ****, за сума от 19,00лв.
Видно от уведомление от
цедента **** от 23.10.2020г., чрез пълномощник К.Т./л.14/, ответното дружество е
уведомено на електронната си поща за извършената цесия.
Предвид изложеното следва да
се приеме валидност на сключения договор за цесия, който е произвел своето
действие и съответно обуславя и активната материално правна легитимация на
ищеца, като новият кредитор- ищецът, е заместил цедента Р.С.Н., с което е настъпило и частно
правоприемство.
При така установените безспорно
факти, единственият спорен между страните въпрос е правен- има ли основание
ответното дружество да начислява такса за възстановяване на ел.захранване
прекъснато по вина на потребителя.
Съгласно чл. 37, ал.1 от ОУ за
продажба на ел.енергия от ответното дружество, одобрени с решение ОУ- 06/21.07.2014 г. на ДКЕВР обнародвани и
влезли в сила за потребителите, ответното дружество изисква от „Е.П.М.“ АД
възстановяване на преноса на ел. енергия след отпадане на основанията за
прекъсването, като продажбата се възстановява, след като клиентът заплати на
дружеството цена съгласно ценоразпис, в която са включени всички направени
разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
В ценоразпис на услуги, предлагани
от дружеството, в сила от 16.12.2013г., е предвидено, че за услугата
възстановяването на снабдяването на клиент прекъснат за неплатена ел. енергия
от електромер дължимата цена е в размер на 19,00лв. Плащането й е условие за
извършване на услугата.
Хипотезите, в които
операторите на електропреносните и електроразпределителните мрежи имат право да
прекъсват подаването на ел. енергия са изрично регламентирани в нормите на чл.
122 - 124 от ЗЕ. Действително, както е заложено и в ОУ на дружеството, чл. 123
от ЗЕ предвижда, че това е възможно и когато крайните клиенти са в неизпълнение
на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително това
за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с
електрическа енергия. Съгласно чл. 124 от ЗЕ, енергийното предприятие
възстановява снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването им. Т.е липсва законова регламентация
относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси и
възстановяване на разходи, които предприятието е направило или би направило по
повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване
на ел. захранването. Единственото условие, поставено от закона е да са отпаднали
причините наложили това прекъсване. Така че, дори и принципно предприятието да
реализира разходи по тази дейност, то предварителното им заплащане от страна на
потребителя не може да служи като основание за отказ от изпълнение на вмененото
му от закона задължение да възстанови ел. подаването. Наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика налага при уреждане на такъв вид
спорни отношения по повод реализиране договорната отговорност на потребителя за
вреди, да има, както доказано виновно неизпълнение на договорно задължение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното
предприятие, които да бъдат заплатени. В случая тези разходи са едностранно
определени от предприятието и то презумптивно само по размер. В заключение,
съдът приема, че клаузата на чл. 37, ал.1 от ОУ е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 2 и т.18 от ЗЗП, защото
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон и предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя дължимост на обезщетение за претърпени
вреди, поради включване и изключване на снабдяването. И доколкото клаузата не е
уговорена индивидуално, тя се явява и и нищожна на основание чл.146 от ЗЗП (така Решение № 125/07.08.2015 г. по т.д. №
990/2015 г. на ВКС, I т.о.). Доводите на ответника, че въпросната такса се
дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването, а е такса
за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Принципно прекъсването на ел. захранването не води до прекратяване на
продажбеното правоотношение, а единствено дава правомерно основание на
доставчика да преустанови временно и до отпадане на причините за това,
изпълнение на задълженията си по договора като оператор на мрежата, без риск от
това да носи договорна отговорност. Така че в крайна сметка изискването за
заплащане на цена на такава услуга за възстановяване на снабдяването по
естеството си е свързано именно с изпълнение на това негово договорно и
законово задължение скрепено в чл. 124 от ЗЕ. Тази цена няма и характер на
мрежови услуги, доколкото легалното определение на това понятие дадено в чл.2
т. 8 ОУ, т. 7 от ДР на Правилата за търговия с ел.енергия и закона е, че те
означават достъп до мрежата и пренос на ел. енергия през електропреносната и електроразпределителната
мрежа. Изрично в чл. 37 от ОУ е посочено, че въпросната цена е за разходи по
прекъсване и възстановяване на ел. енергия.
С оглед нищожността на
клаузата, платената от ищцата сума, като цена на услуга за възстановяване на
ел. захранването, се явява дадена без основание, поради което подлежи на
връщане, а предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, в
полза на ищцата следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 350,00 лв. – 300,00 лв. за платено адвокатско
възнаграждение и 50,00 лв. за държавна така, съобразно представените списък по
чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
Възражението за прекомерност
на адв.възнаглраждение на ищеца, наведено от ответната страна, е неоснователно,
предвид че претендираното възнаграждение 300.00лв. е определено в минимален
размер по Наредба №1/2004г. за МРАВ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал.1,
предл.1 от ЗЗД, ответникът „Е.П."АД
ЕИК ****,
с адрес ***:, *****, сумата от 19,00лв., представляваща
дължима сума за възстановяване на ел. захранване, платена на 10.07.2017г. без основание, съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по фактура № ТП № ****/10.07.2017г., за партида с абонатен № ********** и клиентски № ****, на която титуляр е **** ЕГН **********, ведно със
законната лихва, считано от дата 23.10.2020г., датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът „Е.П."АД
ЕИК ****,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца „Б.5"ЕООД, ЕИК ****със седалище и адрес на
управление:***, сумата в общ размер от 350,00лв.,
представляваща сбор от сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски: 300,00лв. за платено адвокатско възнаграждение и 50,00лв. за държавна
така, съобразно представените списък по чл. 80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7
ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: