№ 801
гр. Пазарджик, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Елена Пенова
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20215220201188 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, представлявано от управителя
С. М. Б. против НП № 10 от 13.07.2021 г. на Директора на РИОСВ
гр.Пазарджик, с което на търговското дружество на основание 166, т.3 във
връзка с чл.165 от ЗООС (Закон за опазване на околната среда) и за
нарушение на чл.155, ал.2 във връзка с чл.166, т.3 от същия закон е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000,00 (две хиляди) лева.
Релевираните във въззивната жалба оплаквания се свеждат до
наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното
НП, чиято отмяна се иска.Оспорва се материалната компетентност на
актосъставителя. Твърди се, че направените констатации и дадените
предписания са нищожни поради липса на надлежно упълномощаване на
актосъставителя, което довело до незаконосъобразност на АУАН. Твърди
се, че нарушението не било обективно доказано, тъй като
актосъставителя не бил приложил законово уредените способи за
доказване. Твърди се, че предписанието за спазване на чл.11 от ЗЧАВ не е
1
обвързано със санкционна норма за неизпълнение, поради което не било
административно нарушение. Актосъстовителят бил иззел правомощията
на АНО, позволявайки си да квалифицира твърдяното за извършено
нарушение, което било непоправим порок. АНО не бил изложил мотиви
за неприлагането на чл.28 ЗАНН, което съществено ограничавало правото
на защита на жалбоподателя. Освен това наложената имуществена санкция
била необоснована, предвид липсата на позоваване на института на чл.83
от ЗАНН.
В първото открито съдебно заседание дружеството - жалбоподател се
представлява от законовия му представител - управителя С.Б., която
поддържа жалбата.
За РИОСВ гр.Пазарджик се явява главен юрисконсулт Г.Ч., която
оспорва основателността на жалбата и пледира НП да бъде потвърдено,
като законосъобразно.
Съдът като взе предвид изложените в жалбата оплаквания и доводите
на страните, след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
На жалбоподателя „***“ ЕООД е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева за това, че при проверка на 17.12.2020
г. било установено, че не е изпълнило задължителното предписание,
дадено в констативен протокол № 13-33/19.10.2020 г. да се преустанови
боядисването на открито, т.е. да се спазват разпоредбите на чл.11 от ЗЧАВ
(Закон за чистотата на атмосферния въздух) със срок на изпълнение
веднага и постоянен. Установеното осъществявало състав на нарушение по
чл. 155, ал.2 във връзка с чл.166, т.3 от ЗООС, поради което против
жалбоподателя бил съставен АУАН № 10 от 05.03.2021 г. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП, което било връчено на
представляващия дружеството-жалбоподател на 16.07.2020 г. Жалбата
против НП била подадена чрез АНО на 22.07.2021 г., т.е. в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, с оглед на което се явява процесуално допустима, като
подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът
2
възприема следната фактическа обстановка:
Основен предмет на дейност на търговското дружество „***“ ЕООД
било производство на части за асансьори. Тази дейност дружеството
развивало в град В., където било и седалището му.
На 19.10.2020 г. в РИОСВ постъпил сигнал за неприятна миризма от
работната площадка, стопанисвана от жалбоподателя. Подателя на
сигнала живеел в съседство, като твърдял че миризмата е от олово. По
повод постъпилия сигнал обекта бил посетен от свид.С.А. и П. П. -
главни експерти в РИОСВ Пазарджик. На място те установили, че в
източната част на работната площадка, между две производствени
помещения, на открито се извършва боядисване на метални изделия с
продукти, доставени от Прима колор – бои и разтворители. По повод
констатираното, което било обективирано в констативен протокол № 13 –
33 от 19.10.2020 г. свид.А. дала задължително за изпълнение писмено
предписание да се преустанови боядисването на открито, т.е. да се
спазват разпоредбите на чл.11 от ЗЧАВ.
На 17.12.2020 г. свид.А. извършила проверка на място и установила че
предписанието, дадено с КП №13-33 от 19.10.2020 г. не се спазва. На
същото място - в източната част на площадката, на открито между двете
производствени помещения на алеята с трайна настилка на дървени и
метални стойки били поставени метални детайли, част от които били
боядисани, а друга част – подредени, подготвени за боядисване. На една от
стойките бил поставен бояджийски пистолет, свързан с маркуч. Имало
опаковки на боя, марка Селт. Имало и бутилка с разтворител.
Констатациите били отразени в КП № 13-45/17.12.2020 г., който завършил
с това, че предписанието не е изпълнено. На място, упълномощен
представител на жалбоподателя вписал в КП че са предприети строителни
дейности за изпълнение на предписанието, като до тогава боядисването се
извършвало с бои на водна основа.
Въз основа на КП № 13-45/17.12.2020 г. св.А., след надлежна покана,
в присъствието на упълномощен представител на дружеството-
жалбоподател, съставила срещу същото АУАН № 10/05.03.2021 г., с който
му вменила нарушение на чл.155, ал.2 във връзка с чл.166, т.3 от ЗООС . В
акта упълномощения представител отново вписал като възражение, че в
3
момента на проверката се е извършвало боядисване с боя на водна
основа, като констатациите на проверяващите не са верни.
Горната фактическа обстановка съдът възприе от показанията на
свидетелката С.А. и приетите по делото писмени доказателства.
При така установеното жалбата е основателна по следните
съображения:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за неизпълнение на
задължително предписание, дадено от св.А. - главен експерт в дирекция
„Контрол на околната среда“ на РИОСВ - Пазарджик. Дословно
предписанието гласи следното: „Да се преустанови боядисването на
открито, т.е. да се спазят разпоредбите на чл.11 от ЗЧАВ“.
Цитираната разпоредба императивно разписва, че производствените и
вентилационните газови потоци - носители на емисии, се изпускат в
атмосферния въздух организирано. Съгласно § 1, т.9 от ДР на ЗЧАВ
организирано изпускане е това, при което веществата се отделят в
атмосферния въздух чрез изпускащо устройство комин, канал и др. От
това следва, че ЗЧАВ забранява производствена дейност на открито, при
която се отделя емисия. Легалната дефиниция на емисия е дадено в § 1, т.8
от ДР на ЗЧАВ - това е изпускането на вредни вещества (замърсители) в
атмосферния въздух. Съгласно т.2 на § 1 от ДР на ЗЧАВ вредно вещество
(замърсител) е всяко вещество, въведено пряко или косвено от човека в
атмосферния въздух, , за което обаче е поставено условие - да е в такава
концентрация, за да е в състояние да окаже вредно въздействие върху
здравето на населението и/или околната среда.
Вредните вещества и техните концентрации са посочени в чл.18 и
приложение №1, чл.19 и приложение №2 и чл.20, приложение №3 от
Наредба № 2 от 19.02.1998 г. за норми за допустими емисии
(концентрации в отпадачъни газове) на вредни вещества, изпускани в
атмосферния въздух от неподвижни източници.
При извършените проверки св.А. не е описала съставките на боите, а
това прави невъзможен контрола на законосъобразността на даденото
предписание, както и на констатацията за неговото неизпълнение. Няма
никаква доказателствена основа за това дали използваната боя е
съдържала вредни вещества по смисъла на ЗЧАВ и подзаконовите актове
4
по прилагането му. Да се приеме че всяка боя, включително и тази на
водна основа принципно съдържа вредни вещества или замърсители,
означава да се съгласим че административно наказателното обвинение
може да почива на предположения, което е недопустимо.
Непосочването на съдържанието на боите от страна на св.А. както в
констативните протоколи, така и в АУАН, е ограничило правото на
защита на дружеството-жалбоподател. Липсата на описание в тази насока
е в нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН, тъй като става въпрос за
минимално необходимо съдържание. Непълнотата се е пренесла и в НП, с
което е нарушен чл.57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.
Посоченото нарушение е съществено, тъй като, както вече бе
посочено лишава съда от възможността да прецени дали предписанието,
дадено в КП 13-33/19.10.2020 г., за неизпълнението на което е
санкциониран жалбоподателя, както и констатациите от проверката на
17.12.2020 г. имат законово основание. Възможността за такава проверка
е абсолютно необходима, тъй като обратното би означавало да се допусне
административен произвол. Още повече в случая се твърди, че след
първата проверка боядисването е продължило с бои на водна основа,
което е вписано и в констативния протокол и въпреки това св.А. не е
счела за необходимо да опише обстоятелства, съответно да събере
доказателства за евентуално оборване на тези възражения, поддържани и
в последствие.
При това становище на съда обсъждането на останалите възражения в
жалбата е безпредметно. За пълнота само следва да се посочи
неоснователността на основното възражение за липса на материална
компетентност на актосъставителя св.А.. Последната се установява по
един безспорен начин от приетите като доказателства по делото заповеди
на Директора на РИОСВ Пазарджик на л.35 и л.36 в делото, както и от
длъжностната й характеристика с описаните в същата преки задължения
по осъществяване на превантивен и текущ контрол върху източниците на
замърсяване на атмосферния въздух на територията на област Пазарджик.
При този изход на делото право на разноски би имал жалбоподателя,
но същия не претендира и не представя доказателства да е направил
такива, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.
5
По изложените съображения РС- Пазарджик ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 10 от 13.07.2021 год. на Директора на РИОСВ
гр.Пазарджик, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК: ***, представлявано от
управителя С.М. Биволараска на основание чл.166, т.3 във връзка с чл.165 от
ЗООС (Закон за опазване на околната среда) и за нарушение на чл.155, ал.2
във връзк ас чл.166, т.3 от същия закон е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000,00 (две хиляди) лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6