РЕШЕНИЕ№ 508
гр. Монтана, 12
ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 30.10.2020
г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ КАМАРАШКА
РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ВИДОВА в присъствието на ПРОКУРОР ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА, като
разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА КАН дело № 420 по описа за 2020
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство е по реда
на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 268 от 06 08 2020 г., по АНД № 732/2020 г. на районен съд гр. Монтана,
е отменено Наказателно постановление № 1048/24.04.2020 г. на Директор на РДГ –
Берковица, с която на Г.Г.Л.,*** е наложено административно наказание, за това
че на дата 23 11 2019 г., в качеството си на лицензиран лесовъд, е издал
Протокол за освидетелстване на сечище № 0498993/23 11 2019 г. с невярно
съдържание.
В законния срок против решението е подадена касационна жалба от административнонаказващия
орган, в която твърди, че решението е незаконосъобразно. От събраните по делото гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен начин описаната в АУАН, а в
последствие и в издаденото наказателно постановление (НП) фактическа
обстановка, а именно, че Г.Г.Л. е действал в качеството си на лице, упражняващо
лесовъдска практика към месец ноември 2019 г. Като такъв е издал протокол за
освидетелстване на сечище № 0498993 от 23.11.2019 г. за имот с кад. №
04251.113.44 в землището на с. Б*** , обл. Монтана, отдел 272, подотдел
„б" с невярно съдържание, като в протокола е вписано действително отсечено
количество от 40.22 пл.м.3 дърва за огрев, а на терен действително добитите от
имота дърва за огрев са 20.00 пл. м3. С това Г*** е нарушил разпоредбите на чл.
109, ал.1 от Закона за горите, във връзка с чл.9а от Наредба № 1/2012 г. за
контрола и опазването на горските територии (НКОГТ), във връзка със Заповед №
361 от 19.04.2018 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите, поради което правилно е определена и санкционната разпоредба и наложена
глоба в минималния размер съгласно чл. 257, ал.1, т.2 от Закона за горите. Горанов
нееднократно е санкциониран за нарушения по Закона за горите, извършени в
качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика, което в значителна
степен завишава общественоопасния характер на извършеното от него поредно
нарушение. Предвид системния характер на извършените от Л. нарушения същият е
отписан от регистъра по чл. 235 от Закона за горите със Заповед №
1007/17.12.2019 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите.
Протоколът за освидетелстване на сечище по позволителното за сеч се издава
съгласно изискванията на чл. 9а от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването
на горските територии. Отговорност за съставения документ и евентуални пропуски
в него носи авторът му, инж. Г.Л., който не е сторил това и осъществил състава
на чл. 257, ал. 1, т. 2 от Закона за горите - издал е документ (протоколът за
освидетелстване на сечище без съмнение е такъв) в нарушение на закона. Неправилен
е изводът на съда, че не е правилна квалификацията на извършеното нарушение,
тъй като, както в АУАН, така и в НП, правилно и изчерпателно са описани
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Обвинението е в
достатъчна степен прецизирано и доказано, поради което за привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице не е налице затруднение в насока разбиране вида на
противоправното деяние, още по-малко неговия размер и обстоятелствата, при
които то е било извършено, което да води до ограничаване правото му на защита
или до невъзможност да извърши правилна преценка на обвинителната теза на
административнонаказващия орган, за да може да реализира в пълен обем своята
защита. Моли да се отмени решението на PC - Монтана по АНД №
732/2020 г. и вместо него да се потвърди Наказателно постановление № 1048 от
24.04.2020 г. на директора на РДГ - Берковица, като правилно и законосъобразно.
Ответната страна в писмено
възражение оспорва жалбата като счита, че решението е правилно, постановено
съобразно писмените доказателства, които не са оспорени по делото. Моли същото
да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което предлага решението на въззивния съд да бъде потвърдено като
правилно, обосновано и мотивирано. Счита, че в хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Установена е изцяло фактическата
обстановка, но неправилно е определено извършеното нарушение, което прави
издаденото Наказателно постановление незаконосъобразно. Предлага решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Настоящият касационен състав при административен съд Монтана след като
обсъди наведените в жалбата основания и при извършената служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК намира следното.
За да отмени
наказателното постановление районният съд, приема за установено, че жалбоподателят
в качеството си на лицензиран лесовъд, съобразно правомощията му по чл. 109 ал.
1 от ЗГ /идентично регламентирани в чл. 9а от Наредба № 1/ 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии/, на 23.11.2019 г. е издал Протокол
за освидетелстване на сечище за имот с кад. № 04251.113.44, в землището на село
Б*** , обл. Монтана. Приема също, че в хода на административнонаказателното
производство пред АНО е допуснато нарушение на материалния закон, като е
придадена неправилна квалификация на вмененото на жалбоподателя деяние. От
доказателствата по делото се установява, че жалбоподателя Л. в срока е издал
документа - „Протокол за освидетелстване", поради което не е нарушил
правната норма на чл. 109 от ЗГ. Срокът на сеч е от 18.09.2019г. до
30.11.2019г., а Протокола за освидетелстване на същото е съставен на
23.11.2019г. или същият е изпълнил това свое задължение.
Отговорността за фактите, какво
едно лице е вписало в реквизитите за попълване в документа, т.е. отговорност за
верността на данните в него, носи авторът на документа, но не по реда на ЗГ или
Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии. При невярно
съдържание на издадения иначе протокол, ще е налице лъжливо документиране -
отговорност, която като по-тежка съдът не може да реализира в настоящето
производство.
Настоящият състав намира, че при разглеждане на делото районният съд не е
допуснал съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и при
правилно установена фактическа обстановка е постановил правилен съдебен акт в
съответствие с материалния закон, към които мотиви съдът препраща, съгласно чл.
221, ал. 2 от АПК.
Отговорността на административнонаказаното лице е ангажирана на основание
текста на чл. 257, ал. 1 , т. 2 от ЗГ, който гласи, че се наказва с глоба от
300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или
лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ
в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на
одобрените горскостопански планове и програми.
За да приложи тази санкционна норма АНО е приел нарушение на текста на чл.
109, ал. 1 от ЗГ, който гласи, че в срок до 30 дни след приключване на сечта
лицето, издало позволителното за сеч, съставя протокол за освидетелстване на
сечището, във връзка с текста на чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
контрола и опазването на горските територии, според който лицата, издаващи или
попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са
длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене,
издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на
съответните образци. Цитираната в подзаконовия нормативен акт Заповед е приложената
пред въззивния съд и това е Заповед № 361/19 04 2018 г. на Изпълнителен
директор на ИАГ, с която е утвърден образецът на Протокола за освидетелстване
на сечището по чл. 109 от ЗГ, респ. приети са условия и ред, който следва да
бъде спазен при издаване на този Протокол.
Безспорно е, че в срока посочен от законодателя е издаден Протокол за
освидетелстване на сечището, поради което нарушение на чл. 109, ал. 1 от ЗГ не
може да се приеме, че има. Самият АНО не посочва кое точно условие или ред от
издадената Заповед е нарушено при издаване на въпросния Протокол, за да се
извърши проверка за евентуално допуснато нарушение на чл. 9а от Наредбата. В
тази връзка описаното в НП нарушение, че издаденият Протокол е с невярно
съдържание, не съответства на нито една от цитираните правни норми, респ. не
сочи нарушение на Заповед № 361/19 04 2018 г. на Изпълнителен директор на ИАГ.
Доколко един документ се предполага, че е с невярно съдържание, то това остава
извън предмета на административнонаказателното производство. В тази връзка
изрично в нормата на чл. 257, ал. 1 от ЗГ се казва, че лицето се наказва с
глоба от 300 до 5000 лв., само в случай, че не е предвидено по-тежко наказание.
В случая описанието на извършеното деяние, че е съставен документ с невярно
съдържание, го отнася към деянията обявени от законодателя за престъпления, т.е
такива с по-висока степен на обществена опасност и предвидено по-тежко
наказание, които деяния са извън компетентността на административните съдилища.
С оглед на това и твърденията за извършени и други нарушения /които са само
твърдения, без доказателства/ се явяват неотносими.
С оглед на
изложеното касационната инстанция намира решението на въззивния съд за правилно.
От гледна точка валидността и
допустимостта на съдебния акт, последният има
качествата на такъв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
като правилно Решение № 268 от 06 08 2020 г., по АНД № 732/2020 г. на районен
съд гр. Монтана.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :