РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Велики Преслав, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20213610200429 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от Ц. Х. Ц. с
ЕГН **********, с адрес гр.***, обл. Шумен, ул. “***“№*, вх.*, ет.*, ап.* срещу Наказателно
постановление №21-0323-000761/21.12.2021 г., издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав
при ОД на МВР-Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Твърди се че нарушенията не са извършени.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от защитник.
Поддържат жалбата и пледират за отмяна на НП.
Въззиваемата страна не изпраща представител, но в придружителното писмо по чл.60, ал.2 от
ЗАНН, счита че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде
потвърдено. В писмено становище обосновава тезата си за неоснователност на възраженията на
защитата.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и
събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
На 14.10.2021 г. около 07.00 часа, в с.Веселиново, общ.Смядово, обл.Шумен по
ул.“Брестова“ жалбоподателят управлявал л.а. JEEP GRAND CEROKE с номер на рама
1J8G8E8272Y115959 с рег. табели - LT02 NZN, британски такива. В автомобила пътувала и
1
св.Р.А.. Като приближил до пешеходната пътека, която се намирала в близост до дом №84 на
същата улица, жалбоподателя видях, че има спрян пред него товарен автомобил пред пешеходната
пътека. Вместо да се увери, че няма препятствие за движението или да изчака тръгването на
автомобила пред него, жалбоподателя предприел маневра заобикаляне, като поради
несъобразената си скорост и липса на видимост блъснал преминаващото през пешеходната пътека
дете М.М.. Жалбоподателят задействал спирачната система на автомобила спрял и се оттеглил в
страни в близост до спирката. Отишъл при пострадалото дете, попитал го как се чувства и
предложил да го отказа в ЦСМП, но детето отказало и се разплакало. С М.М. бил неговия
братовчед В. А.. След удара В. А. се обадил на бащата на детето и на тел.112 и останал да чака на
спирката в непосредствена близост, заедно с М.. Жалбоподателят се прибрал в автомобила и също
се обадил на телефон 112. През това време бащата на детето - А. А. се насочил към автомобила на
жалбоподателя с дървен предмет – прът или бухалка, но св. Й.Д. успяла да го успокои и да
предотврати нападението. А. А. и В. А. – братовчед на пострадалото дете, започнали да викат на
водача да слезе от автомобила, за да се самопразправят с него. След като Ц. не слязъл и докато
телефонирал на тел.112, В. А. отворил врата на водача на автомобила, крещейки агресивно му
нанесъл удар отстрани на скулата. От удара телефона на жалбоподателя изхвърчал в колата, заедно
с зъбната му протеза. Св.Й.Д. отишла до автомобила на жалбоподателя и препятствала
понататъшна агресия. Д. останала да изчака органите на реда пред автомобила на жалбоподателя,
като била застанал отпред в ляво. Свидетелката А. заявила на жалбоподателя да тръгва, за да се
махнат от там. Жалбоподателят веднага предприел маневра потегляне, при която блъснал св.Д. и
тя паднала на земята, след което дал назад и напуснал мястото. Водачът и спътничката му
отпътували към гр.Пловдив. Поради напускането на местопроишествието с пострадали лица,
полицейските служители предприели издирването му. Едва в късния след обяд след проследяване
по камерите на АПИ поставени на републиканската пътна мрежа, автомобила бил спрян за
проверка край гр.Шумен, идващ от посока гр.Търговище. След установяване на фактическата
обстановка мл.автоконтрольор М. АЛ. В. при ОД МВР-Шумен, РУ-В.Преслав, съставил
констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№19434/17.11.2021 г. и рег.№
19441/17.11.2021 г.
След откриване на нарушителя, за установените нарушения М.В. на 14.10.2021 г. съставил
на жалбоподателя АУАН Серия GA бл.№366167 за административни нарушения по чл.119, ал.2 и
по чл.123, ал.1, т.2 б.“Б“ от ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП (съгласно входящия номер в
деловодството на административнонаказващия орган).
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните и материални норми, обосноваващи
2
отмяната на последното.
По делото не се спори относно компетентността на административно наказващият орган,
издал обжалваното наказателно постановление.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административно
наказателно-процесуалните правила.
Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
съставянето на АУАН в присъствието на един свидетел съставлява съществено процесуално
нарушение на императивните норми на чл. 40 от ЗАНН. Действително, видно от преписката е, че
АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Същевременно разпоредбите на чл. 40,
ал.1 и чл. 42, т.7 от ЗАНН е посочено изискване за съставяне на АУАН в присъствието на
свидетели, но чл. 43, ал.1 от ЗАНН указва възможността АУАН да се подпише и само от един от
свидетелите. Следователно, изискванията на закона са спазени в пълна степен само тогава, когато
актът е съставен в присъствието на най-малко двама свидетели. Но това не означава, че
съставянето на акта в присъствието на един свидетел автоматично води до опорочаване на
процедурата до степен такава, че да представлява основание за незаконосъобразност на
наказателното постановление, издадено въз основа на такъв акт. Настоящата инстанция изхожда от
позицията, че съществено процесуално нарушение е налице тогава, когато същото препятства или
ограничава правото на защита на санкционираното лице или разколебава достоверността на
отразените в АУАН или в НП факти, което пречи на нарушителя да организира защитата си.
Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел по никакъв начин не накърнява
правото на защита на санкционираното лице, а досежно фактите - в хода на въззивното
производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа, на които съдът е обосновал извод
за установеност на нарушението.
Извън позоваването на презумптивната доказателствена сила на АУАН, в производството
пред районния съд, АНО е доказвал факта на управлението на МПС от соченото за нарушител
лице с докладната записка, свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, писмените сведения от свидетели очевидци, протоколи за ПТП. Съдът кредитира
показанията на св.В. и Г. изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.
Показанията им се подкрепят от съставения протокол за ПТП и показанията на останалите
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Й.Д., М.М., Р.А., същите макар и
нюансирани от отношението им към участниците в ПТП дават пълна картина за случилото се и
няма индиция за тяхната заинтересованост, освен това се подкрепят от писмените доказателства.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното
постановление, всяко от нарушени е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е.
вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното
лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
От събраните даказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят на
посочените в акта време и място е управлявал моторно превозно средство, причинил ПТП с
пострадали лица, при управлението на автомобила, предприел маневра заобикаляне, като поради
3
несъобразената си скорост и липса на видимост блъснал преминаващото през пешеходната пътека
дете М.М. и не изпълнил задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора да да остане на мястото на произшествието и да
изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, арг. от
чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.
По делото се установи по безспорен начин, че жалбоподателя, като водач на МПС на
инкриминираните дата и място, не е спазил предписанието на чл. 119, ал.2 от ЗДвП, при
заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека пътно превозно средство да се движи с такава
скорост, която да му позволи да спре, за да пропусне преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци, като поради несъобразената си скорост и липса на видимост блъснал преминаващото
през пешеходната пътека дете М.М. и в следствие на което неспазване е причинил ПТП с
пострадало лице, като деянието не съставлява престъпление.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е блъснал детето, а то само се е
ударило в автомобила, тези твърдения, съотв.обяснения се оборват от показанията на свидетелите
Д., А., М.а, приложените сведения от В. А. и А. А.. От тях се изяснява механизма на ПТП. Същите
се подкрепят и от приложените снимки.
От субективна страна, деяниетопо чл.119, ал.2 от ЗДвП е извършено при непредпазливост,
т.к.нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при
форма на вината непредпазливост - жалбоподателят не е предвиждал общественоопасните
последици, които могат да настъпят от деянието му, но е бил длъжен и е могъл да го стори.
От субективна страна, деяниетопо чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП е извършено при пряк
умисъл.
В тази връзка неоснователно е възражението за липса на умисъл у нарушителя и че
единствено е предпазвал себе си и приятелката си от неправомерно физическо нападение. От
събраните поделото доказателства се установи, че жалбоподателя е бил нападнат от бащата и
братовчеда на пострадалото дете, но в такъв случай, той вместо да сигнализира в най-близкото
поделение на МВР, отпътува към гр.Пловдив, след което обикаля републиканската пътна мрежа,
което налага издирването му от органите на реда и едва в късния след обяд се прибира в гр.Шумен,
където е и спрян за проверка от полицейските служители, натоварени с издирването.
Настоящият състав намира, че административно-наказващият орган правилно е
санкционирал нарушението съобразно санкционните норми на чл.179, ал.2, пр.1-во от ЗДвП и
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Административнонаказващият орган е наложил наказанията глоба в минималния
предвиден в закона размер и съдът не разполага с правомощия да определи наказание под
законоустановения минимум, с оглед на което съдът прие, че преценката на административно-
наказващият орган е справедлива. По отношение на наложеното наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, предвид тежестта на нарушението по чл.119, ал.2 от ЗДвП, което поради
обстоятелствата, че е пострадало дете, пред очите на множество други лица, се явява адекватно на
извършеното.
Като при определяне размера на наказанието са взети предвид всички смекчаващи
отговорността на нарушителя обстоятелства, включително и проявената агресия.
Всяко от нарушенията не съдържа признаци/обстоятелства, които да го отличават от
другите подобни/аналогични на него нарушения и от там да обуславя по-ниска степен на
4
обществена опасност, поради което липсват основания за квалифицирането му като маловажно.
Следва да се има предвид, че текстът на чл. 28, във връзка с чл. 9 от НК е изключение, а не
правило, поради което всеки отделен случай следва да бъде преценяван и само при наличие на
реално съществуващи условия за това, същият да бъде прилаган. Още повече,че служебно
известно е на съда, че жалбоподателя на процесната дата е осъществил няколко административни
нарушения при управлението на автомобила.
Отнемането на контролни точки не фигурира нито сред принудителните административни
мерки, нито сред наказанията по ЗДвП, което означава, че отнемането на контролни точки не е
санкция, която би подлежала на самостоятелно обжалване, а фактическо действие с контролно –
отчетен характер, което изпълнява предупредителна и информационно – статистическа функция.
Контролните точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление, а
единствената възможност за тяхното възстановяване е неговото успешно обжалване и отмяна на
наложеното наказание. При отнемане на контролни точки съответния административен орган
действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта
на налагане на наказание за извършеното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направените искания от страните за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и адвокатско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както
и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на
разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица,
които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се
присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/.
Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/
лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по
сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №21-0323-000653/10.11.2021 г.,
издадено от Началника на РУ гр. Велики Преслав при ОД на МВР-Шумен, с което на Ц. Х. Ц. с
ЕГН **********, с адрес гр.***, обл. Шумен, ул. “***“№*, вх.*, ет.*, ап.* за нарушение за
нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 50.00 лева и “Лишаване от право да
5
управлява МПС” за срок от три месеца и за нарушение по чл.119, ал.2 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лв.
ОСЪЖДА Ц. Х. Ц. с ЕГН **********, с адрес гр.***, обл. Шумен, ул. “***“№*, вх.*, ет.*,
ап.*, да заплати на Областна Дирекция на МВР-Шумен със седалище и адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Сан Стефано“№2 направените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6