№ 19017
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110158072 по описа за 2024 година
Ищецът И. К. Д. твърди, че на дата 09.03.2019 г. с от*****ника
„****************“ ЕООД е сключил договор за предоставяне на потребителски
кредит № 729892 в размер на 200 лева при ГПР в размер на 49,66 %. Било уговорено в
чл. 5 от Договора, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от
„Ferratum Bank” в полза на ответника. Изтъква, че при сключването на договора
никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на
възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.
Сочи, че след като усвоил сумата в размер на 200 лева, ищецът установил, че освен
заемната сума, са му били начислили и такса за обезпечение с поръчителство – услуга
предоставяна от партньор на „****************“ ЕООД в размер на 100 лева.
Поддържа, че намира процесния договор за недействителен, тъй като дължимите
вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. Твърди, че в чл. 5.3 от ОУ е посочено като възможност за
повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването. Сочи, че договорът е недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не
съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ.
общо дължимата сума по него. Твърди, че е посочено само ГПР в %, но не е посочен
начина на изчисляването му, поради което намира договорът за недействителен по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
1
Също така счита, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на
поръчител не е включена като разход по договора. Сочи, че ответникът не предоставя
възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен
поръчител, за което събира допълнително възнаграждение, а с това допълнително
плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата
и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Счита, че
посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна
информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща
търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като тя
подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Според ищеца сумата,
претендирана от ответното дружество по договор за поръчителство трябва да бъде
включена в ГПР., тъй като е разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла
на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Заявява, че при сключването на процесния договор за потребителски кредит и
чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер
на годишния процент на разходите по кредита. Твърди, че действителният размер на
ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по
договора за поръчителство, е в размер над 70%. Счита, че посочените в договора
размери на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя,
не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при
определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Изтъква, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а в
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността,, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин".
Сочи, че в решение по дело С-714/22 с предмет преюдициално запитване,
2
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд във връзка с
тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити се постановява, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Заявява, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова
гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Твърди, че начисляването на такса за допълнителна услуга -
гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Също така счита, че договорът е във вреда на потребителя,
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя,
налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
Намира договорът за потребителски кредит за недействителен на основание чл.
22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.
чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Също така, счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски
кредит № 729892 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и чл. 4 ЗПК.
Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № 729892, сключен между ищеца и
„****************" ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н „Младост" ж.к. ***********, бул. Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А,
ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет В***** Д.а и Десислава В***** Н****, на
основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с чл.И, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде
прогласена.
Моли съда в условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли
първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 729892, сключен между ищеца И. К. Д. с
ЕГН: ********** и ответника „****************" ЕООД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. ***********, бул.
Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от Ивет
В***** Д.а и Десислава В***** Н****, предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение - поръчителство от "****************" в полза на
3
ответника.
Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който заявява, че намира предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на
ищеца, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен. Оспорва и твърдението, че
поръчителството от М****** Банк (Малта) е задължително условие за сключване на
кредитен договор, тъй като кредитополучателят може да избере свой поръчител или
този, предложен от кредитора, а според сайта на „****************“, потребителят
сам избира обезпечението.
Отделно от това, счита, че исковете за нищожност или унищожаване на Договора
за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна —
М****** Банк, а не „****** България“ ЕООД. Твърди, че „М****** Банк“ е
самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която
предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на
предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Изтъква, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по
което ****** България не е страна. Сочи, че прогласяването на Договора за гаранция
за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М******
Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно
унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради
което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. Поддържа,
че ищецът сам е избрал М****** Банк (Малта) като поръчител в електронния
формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за
кредит. Твърди, че е получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично
посочва, че за сключването на договора за кредит - „****** България“ изисква
поръчителство. Заявява, че ищецът е получил и документи от *******, включително
Договор за гаранция, като след като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи процесния договор.
Посочва, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител. Твърди, че на всеки един етап ищецът е бил информиран за последствията
от своя избор, включително за сумите, дължими на „*******“, в случай, че избере нея
за поръчител.
Заявява, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за
нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Оспорва твърдението на ищеца
за допълнителни разходи като неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от
4
оценка на кредитоспособността по закон. „****** България“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере
обезпечение и правото да се откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил това си
право.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира и
разноски.
Съдът, като разгледа спора, намира следното: Иска е частично основателен, а
становището на ответника е без логическа и фактическа връзка с иска. В случая са
предявени евентуално съединени установителни искове единствено срещу кредитора
по договора за потребителски кредит.
Предпочитаният иск е неоснователен. Разледан без спорната гаранционна клауза
процесния договор не противоречи на императивните изискания на ЗПК и ЗЗД.
Клаузата на чл. 5 изисква допълнително плащане в размер около 39 процента от
главницата, което се събира с месечните анюитети. Независимо, че допълнителното
плащане се извършва и събира в полза на трето лице, то това плащане следва да се
включи в годишния процент на разходите. Всяко плащане, което се събира с
анюитетите и не представлява допълнителна услуга, предоставена от кредитора на
длъжника следва да се включи в ГПР. В случая плащането е в полза на трето лице,
което е поело задължение спрямо кредитора и не представлява цена на услуга,
предоставена на длъжника. При включване на цената на гаранцията в ГПК, размерът
на тези разходи далеч надхвърля законовото ограничение.
Доколкото един от предявеените иискове е основателен, а другия – не, то
разноските следва да се споделят можду страните поравно. Но, тъй като поради
посоченото по-горе по отношение становището на ответната страна, тя по същество
не е участвала в процеса, разноски в нейна полза не се присъждат. Ответната страна
не е направила възражение по чл.78 ГПК, поради което при съобразяване на
разноските присъдени на ищеца, съдът калкулира половината от пълния размер на
адвокатското възнаграждение в размер на 2200 лева. В полза на ищеца следва да се
присъдят 1375 лева разноски.
Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на И. К. Д. ЕГН ********** за признаване за установено между
него и „****** БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: ********, че договор за потребителски
кредит № 729892 между него и ответника е нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр.
с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК., евентуално на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, ВР. чл. 22, ВР. с
5
чл.И, чл. 19 ЗПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата на чл. 5 от същия договор,
предвиждаща допълнителни плащания под форма на гаранция е неравноправна и
недействителна.
ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 1375 лева разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6