№ 276
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20231001000191 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260018 от 11.01.2023г., постановено по т.д. №567/2021 г. по описа на
СГС, ТО, VI – 7 състав е уважен предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД
срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ за
заплащане на сумата 26 000, 00 лв., част от вземане в общ размер от 3 664 626.08 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №*********/15.10.2018 г., за
травматичните увреждания на лицата П. П., молдовски гражданин, роден на ********г. и Й.
Б., молдовски гражданин, роден на ********г. за претърпените от тях травматични
увреждания, получени в резултат на ПТП (самокатастрофа), установено от компетентните
италиански органи с Доклад за ПТП, реф.№ 19476/2018г., номер от общия регистър
56704/18, настъпило на 28.08.2018г. в Р. Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до
кръстовището с ул. „Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в което са били пътници: лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК № *******, номер на
шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост по рег. талон на Л. И. Т., ЕГН: ********** и
управляван от А. К., молдовски гражданин, роден на ********г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателно й изплащане . Със същото
решение на основание чл.78, ал.1 ГПК ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е осъден да заплати на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД сумата от 1590,00 лева – разноски за
производството.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, в която
излага множество доводи, че е необосновано и постановено в разрез с трайната съдебна
практика. Излага, че първоинстанционният съд напълно необосновано е приел, че за
процесния лек автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и сключената за него застрахователна полица е нищожна,
поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Излага, че от поведението на
1
застрахователя може да се заключи, че не е оспорвал действителността на изявлението, а от
доказателствата по делото се установява, че процесната застрахователна полица е вписана от
самия застраховател в изпратената до Гаранционен фонд справка, като не са подавани данни
за прекратяване или анулиране на процесната полица. От поведението на ищеца е видно, че
същият не е оспорвал действителността на договора, предвид факта, че е приел плащането,
регистрирал е застрахователния договор в регистрите водени от ГФ и е изплатил
обезщетение по щети. Посочва още, че по силата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на ГФ, справката по ал. 1 от същия, която всеки застраховател
предоставя на Информационния център се подава по начин и във формат, определен от
Управителния съвет на ГФ, следователно предоставената информация от Информационния
център към ГФ има официално оповестително действие и издадената въз основа на нея
справка, притежава правната характеристика на официален свидетелстващ документ, който
обвързва съда с материална доказателствена сила, относно съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Твърди, че в настоящият случай не може да се говори за липса на
съгласие, тъй като процесната застрахователна полица е надлежно подписана, а може да се
касае единствено до липса на представителна власт, като застрахователят не е легитимиран
да се брани срещу такава недействителност на договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ , съобразно задължителните постановки, дадени в т.2б от ТР № 1/07.03.2019г.
по тълк. дело № 1/2018г. на ОСТК на ВКС. На следващо място твърди, че застрахованото
лице е починало няколко години преди сключване на застраховката и очевидно се касае за
посочени неверни данни относно самоличността на лицето, което потвърждава, че
договорът не е сключен при липса на съгласие, а при неверни данни относно самоличността,
а съобразно цитираното тълкувателно решение, това не е предпоставка за обявяването на
договора за нищожен. В настоящият случай подписал процесната полица може да е както
обичайният ползвател, така и всички други трети лица, различни от застрахования, но във
всички случаи воля за сключване на процесния договор е изразена. Постановеното решение
е в разрез и с Решение на Съда на Европейския съюз от 20.07.2017г. по дело С – 287/2016г.,
образувано по преюдициално запитване от португалския Върховен съд. С цитираното
решение се дава отрицателен отговор на въпроса може ли застрахователят да иска
обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание премълчаването или
невярното деклариране на данни от значение за риска, което именно се домогва да стори
ищецът, чрез предявяване на настоящия иск. На последно място посочва, че не се установява
в хода на уреждане на претенцията да е възникнал спор между застрахователя и ГФ,
относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, каквото е изискването на чл. 499, ал.
5 от КЗ. Такъв извод не следва и от представените по делото доказателства. Моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение като отхвърли предявения иск и присъди разноски.
Въззиваемият – ищец „Дженерали Застраховане“ АД, е подал в законоустановения
срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Излага доводи за правилност и
законосъобразност на постановеното първоинстанционно решение. Иска съда да отхвърли
жалбата и присъди направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Карол Стандарт“ ЕООД не изразява становище по така
депозираната въззивна жалба.
Софийският апелативен съд, преценявайки събраните по делото доказателства,
по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при спазване на чл. 269, изр. 2 от ГПК,
приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е
процесуално допустима, а въззивния съд намира и за основателна поради следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от „Дженерали
2
Застраховане“ АД срещу Гаранционен Фонд осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал.
5 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 26 000.00 лв., част от вземане в общ
размер на 3 664 626.08 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета
№*********/15.10.2018 г., за травматичните увреждания на лицата П. П., молдовски
гражданин, роден на ********г. и Й. Б., молдовски гражданин, роден на ********г. за
претърпените от тях травматични увреждания, получени в резултат на ПТП
(самокатастрофа), установено от компетентните италиански органи с Доклад за ПТП, реф.№
19476/2018г., номер от общия регистър 56704/18, настъпило на 28.08.2018г. в Р. Италия, в
гр. Рим на ул. „Салария“ до кръстовището с ул. „Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в
което са били пътници: лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК №
*******, номер на шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост по рег. талон на Л. И. Т.,
ЕГН: ********** и управляван от А. К., молдовски гражданин, роден на ********г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Безспорно установено по делото е настъпването на процесното ПТП на 28.08.2018г.
на територията на Република Италия. Към момента на настъпване на ПТП за МПС е
представена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена между ищеца и собственика по рег. талон – Л. И. Т., чрез застрахователен брокер
„Карол Стандарт“ ЕООД, за която е издадена застрахователна полица
№ BG/08/117002703174, с период на застрахователно покритие от 00:00 часа на 11.10.2017г.
до 23:59 часа на 10.10.2018г. По образуваната при ищеца щета е заплатено застрахователно
обезщетение от страна на „Дженерали Застраховане“ АД на НББАЗ в размер на 3 664 626.08
лв.
От доказателствата по делото, а именно писмо от МРРБ относно гражданското
състояние на Л. И. Т., ЕГН ********** към 10.10.2017 г. се установява, че лицето е
починало на 14.07.2014 г., за което има съставен акт за смърт № 116/15.07.2014 г. в община
Бяла, област Русе.
Основният спор както пред първоинстанционния, така и пред въззивния съд е сведен
до валидността на застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица за
ЗЗГОА № BG/08/117002703174.
Съобразно нормата на чл. 499, ал. 5 от КЗ, когато застрахователното събитие е
настъпило извън територията на Република България, ако в хода на уреждане на
претенцията възникне спор между Гаранционния фонд по чл. 518 и застрахователя, сключил
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой
трябва да обезщети увреденото лице, и бюрото по чл. 506 е извършило плащане по реда на
вътрешните правила на Съвета на бюрата, застрахователят възстановява на бюрото
платените от него суми. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на
Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена от бюрото, заедно
със законната лихва от датата на плащането.
Ищецът се позовава на плащанията, които е извършил към Националното бюро на
българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) за възстановяване на изплатеното от
Бюрото обезщетение по претенция за изплатено обезщетение на лица, пострадали от
виновното поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска
отговорност е била покрита от договора, сключен с ищеца с посочената по - горе полица.
Фактът на извършеното плащане се установява от представените с исковата молба
писмени доказателства. Не се установява, обаче, в хода на уреждане на изброените
претенции да е имало спор между Гаранционния фонд и застрахователя относно това кой
трябва да обезщети увредените лица.
Въпросът дали наличието на такъв спор е елемент от фактическия състав на
специалната норма се поставя във връзка с подробно изложените във въззивната жалба
3
доводи, обосноваващи оплакването на въззивника срещу липсата на произнасяне от страна
на първоинстанционния съд по този въпрос.
Съобразно приетото в Решение № 52 от 4.08.2022 г. по т.д. № 762/2021 г. на ВКС, II
т. о., при сходна фактическа обстановка на спора касационният състав, тълкувайки
разпоредбите на чл. 499, ал. 5 от КЗ е достигнал до "категоричния извод, че законодателят
не е предпоставил съществуване на спор между Гаранционен фонд и застрахователя като
условие за възникване на вземане на застрахователя по чл. 499, ал. 5, изр. второ от КЗ при
платено чуждо задължение", което тълкуване се споделя от настоящата съдебна инстанция.
Затова съдът приема, че наличието на спор между застрахователя и Гаранционния фонд не е
условие за възникване на правото на застрахователя да иска от фонда да му бъдат
възстановени платените на бюрото суми, ведно със законната лихва от датата на плащането,
когато впоследствие е установено, че отговорността за заплащането на застрахователното
обезщетение е единствено на фонда.
По основния спорен въпрос относно действителността на договора на
застрахователния договор, обективиран в застрахователна полица за ЗЗГОА №
BG/08/117002703174, настоящият състав намира следното:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че посоченият в
застрахователната полица от 10.10.2017 г. като застрахован Л. И. Т. е починал повече от 3
години преди съставянето й, поради което е очевидно, че подписът не изхожда от това лице,
независимо, че на процесната полица е положен подпис. Същевременно, поради наличието
на подпис е необходимо все пак да се установи дали е възникнало застрахователно
правоотношение с друго лице, което да е породило правни последици.
Въззивният съд изцяло споделя приетото с Решение № 52 от 4.08.2022 г. по т.д. №
762/2021 г. на ВКС, II т.о., независимо от това, че постановените от касационната инстанция
решения по чл. 290, ал. 2 от ГПК не представляват задължителна съдебна практика,
убедителните правни аргументи, изложени в цитирания акт следва да бъдат изцяло
споделени.
Както бе посочено по-горе, между страните по делото не е спорно, че по процесната
полица, сключена от името на Л. И. Т., починал на 14.07.2014г., застрахователят е
възстановил на НББАЗ общо сумата 3 664 626.08 лв. - заплатените от бюрото обезщетения
по образуваната щета извън Република България, отнасящи за моторното превозно средства,
застраховано при „Дженерали Застраховане“ АД към съответната дата, на която е станало
ПТП, по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При сходна фактическа обстановка на спора касационният състав, съобразявайки
мотивите към дадено тълкуване в т. 2в от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на
ОСТК на ВКС а именно, че „ не е допустимо, по иск на застрахователя, прогласяване
нищожност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни
относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ “ е достигнал до извод за относимост
изцяло и към хипотезата, при която застрахователният договор е сключен от името на
починало лице. Това е така, тъй като сключването на застрахователен договор от трето лице,
вписало в полицата името на починало лице, било то собственик на застрахованото МПС
или не, представлява вписване на неверни данни относно самоличността на лицето по чл.
477, ал. 2 КЗ, което е сключило договора.
Изложеното напълно се споделя и от настоящият съдебен състав, като следва да се
допълни, че липсата на уредена в КЗ забрана за деклариране от застраховащия на неверни
данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ, само по себе си изключва
свързването му с общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като
единствената възможност, която законодателят е създал в този случай, е за прекратяване на
застрахователния договор при съответните условия.
4
Настоящият състав намира за необходимо да се посочи още, че законодателят е отдал
приоритет на запазване на застрахователното правоотношение и произтичащата от него
гарантирана защита на пострадалите и увредените трети лица спрямо интереса на
застрахователя да се освободи от правните последици на сключен с него договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, чрез
прогласяване на неговата нищожност.
Отделно следва да се има предвид, че законът не предпоставя валидността на
договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със сключването му
от собственика на моторното превозно средство. Според чл. 477, ал.2 КЗ по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахован е не само
собственикът, но и ползвателя и държателя на моторното превозно средство, за което и
налице валидно сключен застрахователен договор , както и всяко лице, което извършва
фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на
законно основание. Според чл. 483, ал. 1, т. 1, предл. 2 КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите може да сключи не само собственика,
но и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство. От
посочените законови разпоредби следва, че меродавно за валидността на договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е идентифицирането в полицата
на моторното превозно средство, за което се сключва договора, а не дали договорът е
сключен от собственика или от друго трето лице.
От всичко изложено следва, че застрахователят не може да се позовава на нищожност
на застрахователната полица, сключена от името на починало физическо лице, освен при
уговорени специални условия, касаещи конкретно личността му. От събраните по делото
доказателства се установява, че в процесната полица, сключена от името на починало
физическо лице, вярно са отразени данните на застрахования автомобил, както и че
заплатените за него застрахователни премии, са преведени и осчетоводени от
застрахователя. Установява се също, че във всички тези случаи чуждото национално
бюро/кореспондент е отправяло претенции до застрахователя за заплащане на вредите,
които съобщения са съдържали данни за датата на ПТП, регистрационния номер на
автомобила и номер на полица, като щетата е била завеждана към съответната
застрахователна полица, която се отнася за моторното превозно средство към съответната
дата, на която е станало ПТП.
От всичко изложено следва извода, че застрахователят не е оправомощен да
претендира на основание чл. 499, ал.5, изр. второ КЗ от Гаранционния фонд възстановените
суми на НББАЗ във връзка с процесната полица. Ето защо предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което решението като неправилно следва да бъде отменено, а предявения иск
отхвърлен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, съобразно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК, които следва да му бъдат
присъдени, последните са в общ размер на 720 лв., от които 520 лв. – заплатена държавна
такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не е претендирал разноски в
първоинстанционното производство и такива не следва да му бъдат присъждани за
разглеждане на делото в първата инстанция.
Водим от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260018 от 11.01.2023 г., постановено по т.д. № 567/2021г. по
описа на Софийски градски съд, ТО, VI- 7 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД осъдителен иск с правно основание чл. 499, ал. 5 от КЗ за
заплащане на сумата 26 000, 00 лв., част от вземане в общ размер от 3 664 626.08 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по щета №*********/15.10.2018 г., за
травматичните увреждания на лицата П. П., молдовски гражданин, роден на ********г. и Й.
Б., молдовски гражданин, роден на ********г. за претърпените от тях травматични
увреждания, получени в резултат на ПТП (самокатастрофа), установено от компетентните
италиански органи с Доклад за ПТП, реф.№ 19476/2018г., номер от общия регистър
56704/18, настъпило на 28.08.2018г. в Р. Италия, в гр. Рим на ул. „Салария“ до
кръстовището с ул. „Гайоле ин Кианти“, със следното МПС, в което са били пътници: лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел: „Голф“, с ДК № *******, номер на
шаси: WVWZZZ1JZYB079958, собственост по рег. талон на Л. И. Т., ЕГН: ********** и
управляван от А. К., молдовски гражданин, роден на ********г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.04.2021г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 720.00
/седемстотин и двадесет/ лева - разноски сторени във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6