№ 1370
гр. Варна, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100502062 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на Л. Т. В., ЕГН
**********, чрез процесуален представител адв. Г., срещу решение №2473 от 25.07.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 4928/22г. по описа на Районен съд – Варна, 26-ти с-в, в частта, с
която е постановено издаване на заповед за защита, с която са наложени мерки за защита,
както следва: задължен е Л. Т. В. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
А. Л. В., ЕГН ********** и Е. И. Г., ЕГН **********, отстранен е Л. В., от съвместно
обитаваното с А. Л. В. и Е. И. Г. жилище, находящо се в гр. ************ за срок от 12
месеца, считано от влизане на решението в сила, забранено е на въззивника да приближава
на по-малко от 200 метра А. Л. В. и Е. И. Г., както и описаното по-горе жилище в същия
срок и е осъден въззивника да заплати глоба в размер на 400 лева. В жалбата се излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно. На първо място се твърди, че декларацията
по чл.9 ал.3 ЗЗДН не описва ясно, точно и конкретно твърдените актове на насилие, поради
което и неоснователно е кредитирана като доказателство. Освен това се излага, че не са
събрани и други гласни или писмени доказателства, които да установят твърденията на
молителката. Моли решението да бъде отменено и молбата отхвърлена. В евентуалност
желае да бъде намален срока на наложените мерки, както и размера на наложената глоба.
В срока за отговор по чл.263 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна А. В. и
Е. Г. чрез процесуален представител. Същите оспорват жалбата. Излагат, че актовете на
1
насилие са подробно и конкретно описани в представените три декларации, като освен това
са събрани и други доказателства, установяващи твърдяното насилие. Моли решението да
бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП-Варна не е изразила становище по жалбата.
За да се произнесе по молбата въззивната инстанция констатира следното:
В депозираната пред ВРС молба за защита молителката А. Л. В., изложила, че е
дъщеря на ответника Л. В., който често след употреба на алкохол упражнявал над нея
физическо и психическо насилие. Страните живеели в едно жилище, находящо се в гр.
************. На 17.03.2021г. около 15:50 часа ответникът се прибрал в жилището в
нетрезво състояние и от входната врата започнал да крещи и да обижда молителката и
мъжа, с когото тя живеела на семейни начала – Ив.Н. Г., с думите „ще ви еба майката“, „ще
ви избия“, блъскал врати. Към А. отправял следните обиди: „верек“, „курва долна“, „кранта
мръсна“, „циганка долна“, както и следните заплахи: „ще запаля апартамента“, „мършо, ще
ти начупя муцуната“, „ще те изхвърля през осмия етаж“. Ив. Г. се обадил на Първо РУ-
Варна и дошли полицейски служители, които съставили предупредителен протокол на
ответника. На 05.04.2022г. около полунощ Л. В. отново в нетрезво състояние блъскал врати,
крещял същите обиди по отношение на молителката и живущите в имота. Детето на
молителката – Е. Г. се събудило и започнало да плаче. А. помолила баща си да се прибере в
стаята си, при което той посегнал да я удари, но тя успяла да се отдръпне. На 06.04.2022г.
отново около полунощ в нетрезво състояние ответникът започнал да обижда и заплашва
молителката по идентичен начин. Детето Е. много се уплашило. На 09.04.2022г. около 22:30
часа в кухнята на общото на страните жилище ответникът отправил закани към дъщеря си:
„ще те убия“, „ще те заколя“, „ще те изхвърля през осмия етаж“. Детето Е. много се
уплашило. На 10.04.2022г. децата да молителката били сами в къщи, докато тя била на
работа. Около 19:00 часа ответникът се прибрал пиян и започнал да блъска да му отворят,
защото нямал ключ. Децата се уплашили, защото той крещял „отваряйте или ще ви избия“.
Не му отворили и изчакали майка им да се върне. Около 20:00 часа А. В. се прибрал, а баща
й не бил пред вратата. След това получила обаждане от Първо РУ-Варна , с което била
уведомена, че следва да отключи на Л. В., за да се прибере в дома си. В молбата се твърди
още, че на ответника са налагани вече мерки по ЗЗДН в защита на А. В. и по две други дела
гр.д. № 3547/2020г. по пописа на ВРС и по гр.д. № 3737/2021г. по описа на ВРС. Поискано е
от съда да издаде заповед за защита, като наложи мерки по отношение на ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие и да не приближава молителката и детето Е.,
както и обитаваното от тях жилище за максималния установен в закона срок.
Ответникът Л. Т. В. чрез назначения му процесуален представител оспорва молбата.
Не оспорва, че на посочените дати е бил в нетрезво състояние, което му пречи да се
контролира, но твърди, че не е изричал посочените от молителката обидни думи и заплахи.
Съжалява за случилото си и твърди, че е започнал да лекува зависимостта си от алкохол.
Контролиращата молба ДСП Варна е изразила писмено становище по молбата, в
което излага, че ако се установи извършването на посочените действия, то по отношение на
2
детето следва да бъде наложена мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, че молителката А. Л. В. е дъщеря на ответника Л. Т. В.. Видно
от представения акт за раждане, детето Е. И. Г., родено на *******., е син на молителката А.
Л. В..
С решение от 01.06.2020г. по гр.д. № 3547/2020г. по описа на ВРС е постановено да
се издаде заповед за защита, по силата на която е задължен Л. Т. В. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. Л. В., същият е отстранен от съвместно
обитаваното с нея жилище и му е забранено да приближава молителката и жилището й на
по-малко от 100 метра за срок от 9 месеца, считано от влизане на решението в сила.
С решение от 05.07.2021г. по гр.д. № 3737/2021г. по описа на ВРС е постановено да
се издаде заповед за защита, по силата на която е задължен Л. Т. В. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. Л. В., отстранен е от съвместно обитаваното с
нея жилище и му е забранено да приближава молителката и жилището й на по-малко от 150
метра за срок от 3 месеца, считано от влизане на решението в сила.
В докладна записка, изготвена от мл.експерт от Първо РУ гр. Варна се сочи, че на
17.03.2022г. по сигнал на Ив.Н. Г. патрулен екип с позива „112“ на Първо РУ-Варна е
посетил адрес: гр. ************ за възникнал семеен скандал между Ив.Н. Г. и Л. Т. В.. На
място пристигналите служители съставили протокол за предупреждение на основание чл.65
от ЗМВР спрямо Л. Т. В., с който същият бил предупреден да не отправя закани и заплахи за
физическа саморазправа спрямо Ив.Н. Г.. При извършена проверка в специален дневник не е
установен същия адрес да е посещаван на 10.04.2022г.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на един свидетел на
страната на молителката – Н. И. Г. /син на молителката и внук на ответника/. Съгласно
показанията му, докато дядо му живеел с тях постоянно, бил под влиянието на алкохол, не
ги оставял да спят, обиждал ги и ги заплашвал. Последните случаи били през март и април,
при които дядото използвал вулгарни думи срещу майката на свидетеля, казвал й че е
„курва“, „боклук“, обиждал и останалите членове на семейството, заплашвал, че ще ги убие
и че ще ги запали. Малкият му брат Е. също ставал свидетел на тези инциденти и постоянно
плачел, не се чувствал добре. Свидетелят уточнява, че действията са били около полунощ,
когато дядо му се приберял- почвал да блъска и да крещи.
По допустимостта на молбата, каквато проверка в обжалваната част на
молбата въззивната инстанция извършва на осн. чл.269 ГПК:
Молбата на А. Л. В. изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 3 т.4 вр. чл.8
т.1 и т.2 ЗЗДН. Молбата е редовна, доколкото с нея е приложена и задължителната
декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Подадена е в срока по чл.10 ал.1 ЗЗДН предвид твърдените
дати на актове на домашно насилие.
Молбата за защита по реда на ЗЗДН е допустима.
3
По основателността й съдът намира следното:
По смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.
В конкретния случай се твърди от молителката, че извършеното домашно насилие,
представлява упражнено психическо и емоционално насилие над нея и детето Е.,
изразяващо се в обиди, ругатни, нагрубяване, заплахи от страна на ответника – баща на
молителката В. и дядо на детето Е.. Настоящият състав намира, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, кредитирани в тяхната съвкупност, както и от приложената
по делото декларация по чл.9 ал.3 ЗЗДН се установява извършеното психическо и
емоционално насилие по отношение на молителите. Възраженията в жалбата, че
декларацията не е пълна, тъй като не са посочени ясно и точно дата, час, място на
извършеното насилие, последици, са неоснователни. Декларацията съдържа описание на
вида насилие, мястото и датата и часа на извършването му. Настъпилите последици не
представляват задължителна част от декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Наред с това е
достатъчно, че изрично е посочено в съдържанието на декларацията, че описаните по-горе
действия представляват актове на домашно насилие, както е наименована декларацията като
такава по чл.9 ал.3 ЗЗДН. Затова и възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
Гласните доказателства, макар и събрани от един свидетел, са преки и непосредствени.
Същите съдът намира за обективни, доколкото са подкрепени от събраните писмени
доказателства- данни за подаден сигнал до спешния телефон 112 на 17.03.2022г., както и от
приложената декларация. Описаните действия- обиди, заплахи, псувни, закани,
нагрубявания- представляват психическо и емоционално насилие, упражнено по отношение
на молителката в присъствието на детето Е.. Затова и съставът приема, че молбата за защита
е основателна. Мерките, които следва да бъдат наложени, се определят, като съдът съобрази
честотата, интензитета, мястото на извършеното насилие. Установява се по безспорен
начин, че за последните две години два пъти е издавана заповед за защита срещу ответника
за насилие, извършено срещу молителката А. В., с която първият обитава едно жилище.
Затова и освен мярката по чл.5 ал.1 т.1 ЗЗДН ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие по отношение на молителите, ответникът В. следва да бъде отстранен и да
му бъде забранено да доближава на по-малко от 200м. съвместно обитаваното жилище,
което е именно мястото на извършване на насилието, както и молителите. Срокът следва да
е близък до максималния, предвид факта, че е налице рецидив при извършване на
насилствените действия. Същият е определен на 12 месеца. Жалба от молителите не е
депозирана, поради което и съставът намира, че мерките по чл.5 ал.1 т.2 и 3 ЗЗДН следва да
бъдат наложени за 12 месеца. Размерът на глобата по чл.5 ал.4 ЗЗДН по аргумент на
изложените по-горе мотиви следва да бъде наложена в размер на 400 лв. предвид
очевидната липса на превъзпитателен ефект от предходните наложени глоби.
Решението на ВРС в горния смисъл следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора, разноски в полза на въззивника не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2473 от 25.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 4928/22г.
по описа на Районен съд – Варна, 26-ти с-в.
4
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.17 ал.5 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5