МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1517 от 09.12.2019 г. по НOХД № 4194/2019г. по описа на БРС, XXI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесен в съда от Районна прокуратура – Бургас обвинителен
акт, с който срещу подсъдимия К.Ж.Р., ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с основно образование, неосъждан е било
повдигнато обвинение за това, че на 01.03.2018 г. около
20:00 часа в гр. Бургас ж.к. „М. Р.“ на изхода за
с. Т., общ. Бургас, обл. Бургас до
цех на фирма
„С.“ ЕООД като непълнолетен,
но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършител с Ж.Д.Р., ЕГН: **********,
причинил лека телесна повреда изразяващо се в кръвонасядания по лицето с травматичен оток, които увреждания
са причинили болка и страдание, на длъжностно лице
С.С.Ю. роден на *** *** главен специалист „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и Контрол“ Бургас към Изпълнителна агенция по рибарство
и култура при Министерство на земеделието, храните и горите на Р България,
при и по повод изпълнение на службата и функциите
му в областта на рибарството и аквакултурите, опазването на околната водна
среда, опазване на застрашените видове риби и други
водни организми– престъпление по
чл. 131, ал.
1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл.
20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК.
Със същия обвинителен акт е било повдигнато и
обвинение срещу Ж.Д.Р.,
ЕГН: **********, който се е признал
за виновен и е сключил споразумение с представителя на БРП, одобрено по реда на
чл. 384а, ал. 2 НПК от друг съдебен състав. След одобряване на споразумение
настоящият съдебен състав в разпоредително заседание е постановил разглеждане
на делото по реда на Глава 28 НПК по отношение на втория подсъдим К.Ж.Р., ЕГН: **********, като е приел, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по този ред.
Представителят на БРП поддържа обвинението, като
го счита за безспорно установено от събраните доказателства. Поддържа, че са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 6 НК и подсъдимият К.Р. да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
обществено порицание.
Защитникът на подсъдимия поддържа становището на
прокурора, че са налице предпоставките на чл. 78а НК и подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание обществено
порицание.
Обвиняемият, редовно уведомен, явява се лично. В последната си дума признава вината си и изразява
съжаление за извършеното, като моли да му бъде наложено наказание обществено
порицание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.Ж.Р., ЕГН: ********** е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, с основно образование. Видно
от приложена по делото справка за съдимост обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност.
На
01.03.2018 г. около 14:00 ч. в Център за наблюдение на риболовни кораби при
Сектор „Рибарство и Контрол“ - Бургас е постъпил сигнал от тел. 112 за това, че
в язовир „Мандра“ в близост до помпената станция на фирма „Лукойл - Бургас
Нефтохим“ ОД пластмасова лодка с извън бордов двигател извършвала незаконен улов на риба. В тази връзка свид.
С.Ю., свид. Я.Г., свид. Т. Д.
и свид. О.Р.- служители на ИАРА съвместно с полицейски служители от Четвърто РУ
при ОД МВР - Бургас отишли до дигата на язовир „Мандра“, до цеха на фирма „С.“,
находящ се на изхода на пътя на гр. Бургас, ж.к. „М. Р.“
в посока с. Т., общ. Бургас, обл. Бургас, за да
извършат проверка. Служителите на ИАРА пътували със служебен автомобил марка „Ланд Ровър“ с рег. № *******. Още
със спирането около 14:30 ч. забелязали, че на около 100 м. от въпросната
язовирна дига във водите на водоема се намира пластмасова лодка с извън бордов
двигател. Времето било слънчево, с добра видимост. Свид.
Д. видял през бинокъла, че лодката е синя на цвят, без надписи по нея. В
лодката имало двама мъже, които изваждали от водите на язовир „Мандра“ рибарски
мрежи с голямо количество риба в тях. Служителите на ИАРА наблюдавали двамата
мъже в лодката в продължение на около половин час. Когато същите ги забелязали,
хвърлили мрежите обратно във водата и с лодката потеглили в посока към канала
на с. Т., общ. Бургас, обл. Бургас. Служителите на
ИАРА решили да влязат във водите на язовира, за да установят какви са мрежите,
има ли незаконен улов и има ли извършено нарушение.
За целта свид. Т. Д. заедно със свид.
Ю. отишли до пристанището, за да вземат служебна лодка на ИАРА. След това се
върнали отново до склада на „С.“ където ги изчаквали свид.
О.Р.и Я.Г.. Свид. Д. и свид.
Я.Г. пуснали във водите на язовира служебната си лодка и се насочили към
мястото където преди това били видели, че двамата непознати мъже изхвърлят
мрежите. Свид. С.Ю. останал да ги изчака до служебния
автомобил сам. Във водите на Мандренското езеро, пред
папурите до помпената станция на „Лукойл“ свид. Д. и
Георгиев намерили общо пет броя хрилни рибарски
мрежи, пълни с риба от вида „Сребриста Каракуда“, „Сулка“
и „Щука“.
Около
18:00 – 18:30 ч. свид. Ю. изчаквал колегите си,
когато на пътя спрял лек автомобил от който слезли трима мъже, които се
приближили към Ю.. Двамата от тях Ю. разпознал като Ж.Р. и сина му подсъдимия К.Р..
Преди известно време лично свид. Ю. е съставял АУАН №
В 0008361 от дата 18.11.2017 г. /л. 106-109 от ДП-то/ на Ж.Р.. Третото лице
свидетелят Ю. не го познавал. Ж.Р. попитал свидетеля Ю. какво правят. Свид. Ю. отговорил, като се представил, че е служител на
ИАРА и в момента съвместно с колегите си, си изпълняват служебните си
задължения. Ж.Р. попитал кои са влезли с лодката и след като разбрал имената
им, започнал да се заканва. Напрежението нараствало, на няколко пъти, свид. Ю. им казал да си тръгват и да ги оставят да си
вършат работата, но Ж. Р. продължавал да сипе закани и обиди. Същият бил много превъзбуден и сприхав в изказа си. Свид.
Ю. усетил, че възниква конфликт, поради което веднага позвънил на мобилния
телефон на съпругата си свид. Б.Ю.. около 19:45 часа,
като и казал по най-бързия начин да извика
органите на МВР до мястото, на което се намирал. Докато говорил по телефона и
стоял до служебния автомобил, Ж. Р. го попитал на кого звъни. Свид. Ю. помислил, че ще му издърпа телефона, поради което
веднага приключил разговора. В този момент последвал удар от Ж.Р. с юмрук в
окото на Ю.. Ударът бил силен. Свид. Ю. залитнал, при
което последвал втори юмручен удар в лицето му, в областта на устата от подсъдимия
К.Р.. От вторичния удар, който бил не по-малко силен от първия Свид. Ю. залитнал и паднал на земята. Последвали два
ритника от подсъдимия К.Р. в областта на главата на пострадалия, който от своя
страна прикривал с ръце главата си, след което двамата обвиняеми побягнали.
След случилото се свид. Ю. позвънил на свид. Т. Д., като поискал веднага да се върнат при него на
място. Съвсем набързо по телефона им обяснил, че Ж. и сина му са били пийнали и
го нападнали, като търсели и тях. Свид. Ю. звучал
доста изплашено и притеснено. Свид. Д. предприели
действия с колегата си да излязат с лодката и да се върнат на мястото където
били оставили колегата си – свидетеля Ю.. Стигайки до местото, свид. Т. Д. и свид. Я.Г. били
посрещнати от свид. Ю., който бил със затворено от
отток око, от носа му течала кръв, а дрехите му били в кал.
На
подадения сигнал на тел. 112 от свид. Ю. били
изпратени служители на Четвърто РУ на МВР гр.Бургас – свид.
Т.М., свид. Т.Н.и свид. К.С..
На място установили пострадалият Ю., който бил с видими наранявания по лицето.
В хода на проведена беседа, Ю. им съобщил, че малко преди подаване на сигнала
по време на изпълнение на служебни задължения му е нанесен побой от лица, които
познава като бракониери във връзка с работата му и това са Ж.Р. и неговият син
- К.Р., които си тръгнали след нанесения побой. Докато полицейските служители
водели беседата с пострадалото лице, около 20:15 ч. на 01.03.2018 г. покрай тях
по пътя от гр. Бургас, ж.к „М. Р.“ в посока към с. Т., общ. Бургас, преминал
лек автомобил марка „Лада Нива“ с рег. № ******* управляван от свид. М.П., в който пътували Ж.Р. и неговият
син - К.Р..
Водачът на лекия автомобил не спрял на подаден сигнал от страна на полицейските
служители и продължил в посока към с. Т., независимо от предприетото
преследване. В края на асфалтовия път на язовирната дига в местността „Батака“
в землището на гр. Бургас, ж.к. „М. Р.“, лекият автомобил направил десен завой,
а впоследствие се забил в снежна пряспа. Пристигналите служители на МВР
установили, че водач на автомобила е свид. М.П., а в
превозното средство пътували обв. Ж.Д.Р. и неговият
син – К.Ж.Р. ***. Лицата били откарани в сградата на Четвърто РУ - Бургас за
изясняване на случая където впоследствие били са задържани за срок до 24 ч. на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
От изготвена съдебно-медицинска експертиза се
установява, че свидетелят Ю. е получил кръвонасядания по лицето с травматичен
оток, които увреждания е възможно да са причинени по време и начин както
съобщава от действието на твърди, тъпи предмети, състояние представляващо временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява като безспорна от приобщените
по реда на НПК писмени доказателства и доказателствени
средства, събрани на досъдебното производство, както следва: протоколи от
разпити на свидетелите С.Ю., М.Д.П., Т. Д.Д., Я.А.Г.,
Я.Д. Я., Н.С.С., Б.Ж.Ю., К.С., Т.М., Т.Н., протоколи
за разпознаване на лица, трудов договор и длъжностна характеристика на
свидетеля Ю., съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост.
Посочените доказателства са вътрешно и
взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради което
следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в хода на
проведено досъдебно производство. Събраните писмени доказателства, в съвкупност
с гласните такива допринасят за категорично установяване на гореописаната
фактическа обстановка. Показанията на разпитаните свидетели са последователни,
логични и водят до установяване на едни и същи факти. Допуснатата на досъдебно
производство експертиза е компетентно изготвена, в пълнота отговаря на
поставените задачи, поради което съдът я кредитира изцяло. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. В
съдебно заседание обвиняемият признава за извършеното престъпление и изразява
съжаление за стореното.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
обвиняемият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал.
2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.
63, ал. 1, т. 4 НК.
От фактическа страна безспорно по делото се
установи, че на 01.03.2018 г. около
20:00 часа в гр. Бургас ж.к. „М. Р.“ на изхода за
с. Т., общ. Бургас, обл. Бургас до
цех на фирма
„С.“ ЕООД като непълнолетен,
но като е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си, в съучастие като съизвършител с Ж.Д.Р., ЕГН: **********,
причинил лека телесна повреда изразяващо се в кръвонасядания по лицето с травматичен оток, които увреждания
са причинили болка и страдание, на длъжностно лице
С.С.Ю. роден на *** *** главен специалист „Рибарство и контрол“ в сектор „Рибарство и Контрол“ Бургас към Изпълнителна агенция по рибарство
и култура при Министерство на земеделието, храните и горите на Р България,
при и по повод изпълнение на службата и функциите
му в областта на рибарството и аквакултурите, опазването на околната водна
среда, опазване на застрашените видове риби и други
водни организми. От изготвената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че уврежданията, които е получил свидетелят Ю., а именно кръвонасядания по лицето с травматичен оток, са причинили
болка и страдание на свидетеля. Според вещото лице нараняванията на свидетеля Ю. е възможно
да са причинени по начин и време както съобщава Ю. и от действие на тъпи
предмети. От така изложеното заключение следва извод за наличие на причинно –
следствена връзка между получените от свидетеля Ю. увреждания на здравето и извършеното
от обвиняемия деяние, изразяващо се в нанасяне на удари по тялото, което се
установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства.
От обективна страна е налице и квалифициращ
признак на деянието по т. 1 на чл. 131, ал. 1 НК, а именно причиняване на лека
телесна повреда на „длъжностно лице“ при изпълнение на служебните му задължения.
Легалната дефиниция на понятието „длъжностно
лице“ се съдържа в разпоредбата
на чл. 93, т.1, б.”а” и б. „б”, съгласно която „длъжностно лице” е това, на което е възложено
да изпълнява със заплата или
безплатно, временно или постоянно: служба в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на
материално изпълнение или ръководна работа
или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество
в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен
търговец, както и на частен нотариус
и помощник-нотариус, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител. От
приложени по делото писмени доказателства – трудов договор и длъжностна
характеристика на свидетеля Ю. се установява, че към датата на деянието
свидетелят е изпълнявал длъжността главен специалист рибарство и контрол в
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури е
сектор „Рибарство и контрол“ гр. Бургас. Следователно свидетелят Ю. е
притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б.”а” НК, като е
заемал служба в държавно учреждение. Отделно от това
телесната повреда е била нанесена на свидетеля Ю. от обвиняемия докато
свидетелят е изпълнявал служебните си задължения. От доказателатвата
се установява, че свидетелят е извършвал проверка съвместно със свои колеги за извършване
на незаконен риболов.
От субективна страна обвиняемият е
действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществената опасност на деянието,
предвиждал е общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване. Хвърляйки камък срещу свидетеля Ш., обвиняемият ясно
е съзнавал и е имал реална представа, че в резултат на съприкосновение със свидетеля,
камъкът би причинил телесни увреждания на здравето като тези, настъпили в
конкретната хипотеза. С поведението си обвиняемият е целял да нарани свидетеля Ш..
На следващо място от субективна страна се
установява, че процесното деяние е извършено от
обвиняемия по хулигански подбуди. С поведението си изразяващо се в хвърляне на
камък срещу свидетеля Ш. обвиняемият грубо е нарушил установения
в държавата ред и обществено спокойствие, т.е. установените в държавата
обществени отношения, основани на морала и определящи поведението на хората в
обществения живот. Това са условията за спокойно съществуване на гражданите,
изразени в обществените отношения, съобразени с морала. Грубото нарушение на
обществения ред отразява демонстрация против установения ред, която нарушава
важни държавни, обществени или лични интереси и нормите на нравствеността,
създава тревожност и внася смут в обществото. Обвиняемият е демонстрирал
пренебрежение и незачитане на обществото и отделната личност, като е нарушил
основни принципи за общуване, зачитане на човешката личност, здраве и
достойнство.
По изложените съображения съдът призна обвиняемият за виновен
в извършване на
престъпление по чл. чл.131,
ал.1, т.12, предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл. 78а НК го освободи от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”.
По вида и размера на наказанието:
При приложението
на разпоредбата на чл. 78а от НК съдът взе предвид, че за извършеното
престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
предл.1, вр.чл.130, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. От приложената по делото справка
за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII
от Общата част на НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С
оглед наличието на предвидените в закона основания и предвид императивния
характер на разпоредбата на чл. 78а, ал.
1 НК, съдът освободи обвиняемият от наказателна отговорност и
му наложи административно наказание „глоба”.
Съгласно т. 6 от Постановление № 7 от
04.11.1985г. по н.д. №
4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването
от наказателна отговорност, когато съдът ще налага
административното наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите
на Закона за административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне
на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване
и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
При индивидуализацията на размера на наказанието
съдът взе предвид направеното
от обвиняемия в съдебно производство самопризнание и изразеното съжаление за
извършеното. Отегчаващи обстоятелства не бяха отчетени.
Съдът
като взе предвид смекчаващите вината обстоятелства, посочени по-горе в
изложението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК определи размера на административното наказание „глоба” в предвидения
минимум, а именно 1000 лв. Така наложеното наказание в пълнота ще изпълни и
целите си, като въздейства възпитателно върху обвиняемия и обществото.
По
веществените доказателства:
Съдът постанови връщане на приложените
по делото веществени доказателства - 1 брой тениска и 1 брой панталон на собственика Д.М.Ш..
По
разноските:
С оглед
признаването на обвиняемия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 269.76 лева.
Така
мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
/п/
КС