Решение по дело №228/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 263
Дата: 30 ноември 2023 г. (в сила от 30 ноември 2023 г.)
Съдия: Златко Димитров Мазников
Дело: 20237240700228
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

263

Стара Загора, 30.11.2023 г.

 

    В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорският административен съд III касационен състав, в публично съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

                                             ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

                                                                ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

 

При секретаря ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора АНДРЕАН СУТРОВ, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело № 228 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                         

 

 

        Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

        Образувано е по касационна жалба на Д.И.Н. ***, подадена чрез пълномощник – адв. И.М., срещу решение № 111 от 09.05.2023 г., постановено по АНД № 20225510201206/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 22-0248-001831 от 29.09.2022 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, и Д.И.Н. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на 100 (сто) лева. В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Касаторът навежда доводи за липса на субективния елемент при осъществяване на вмененото му административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – твърди, че не е знаел, че управляваното от него моторно превозно средство (МПС) е било със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тъй като не е бил уведомен за това обстоятелство от собственика на автомобила – „АУТО СИТИ 2015“ ЕООД, а автомобилът е бил с регистрационни табели и контролен талон. С оглед на това смята за неправилен извода на районния съд, че НП е законосъобразно. Въз основа на изложените съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение.

        Ответникът по касационната жалба – Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

        Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно, и предлага същото да бъде отменено.

        Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

        Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

        Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

        Предмет на съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е било (НП) № 22-0248-001831 от 29.09.2022 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП на Д.И.Н. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че на 24.04.2021 г. в 15:35 ч. на път ПП I-6, км. 314+500, Д.И.Н. е управлявал в посока изток-запад лек автомобил „БМВ 530Д“ с peг. № =========, собственост на „АУТО СИТИ 2015“ ЕООД, чиято регистрация е била служебно прекратена на 03.04.2020 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

        По случая е бил съставен акт за установяване на административно наршение (АУАН), серия АA, № 87357 от 24.04.2021 г., но на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН образуваното със съставянето му административнонаказателно производство е било прекратено с резолюция от 03.07.2021 г., а преписката – изпратена на Районна прокуратура (РП) Стара Загора, ТО Казанлък, с оглед на данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. С постановление на прокурор в съответната прокуратура от 20.08.2021 г. е било отказано да се образува досъдебно производство, като е прието, че деянето не е престъпление, тъй като не е било извършено умишлено и съставлява административно нарушение, без обаче да се сочи какво е то, а преписката е била изпратена на Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора за налагане на административно наказание.

        В НП изрично е посочено, че се издава на основание чл. 36, ал. 2 от , т.е. въз основа на постановлението на прокурора, с което е отказано да се образува наказателно производство по случая.

        Районният съд е потвърдил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. Прието е, че при издаването на НП не са били допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, а по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства е обоснован извод за доказаност на администраативнонаказателното обвинение, като според въззивния съд нарушението е било извършено по непредпазливост – посочено е, че поради липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите водачът е могъл да разбере за прекратената регистрация на автомобила преди да предприеме управлението му.

        Решението на Районен съд Казанлък е неправилно. Същото е постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

        Административнонаказателната отговорност на Д.Н. е била ангажирана на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според  която разпоредба по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

        Касае за управление на 24.04.2021 г. по път, отворен за обществено ползване, на нерегистрирано по надлежния ред МПС – лек автомобил, като в НП изрично е посочено, че:

        автомобилът е собственост на юридическо лице, т.е. водачът (санкционраното физическо лице) не е негов собственик;

        регистрацията на автомобила е била прекратена служебно на 03.04.2020 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, според която разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства (ППС), за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като за това се уведомява собственикът на ППС.

        Безспорно е установено, че към момента на извършване на проверката автомобилът е бил с регистрационни табели и регистрационен талон, като последният е бил иззет със съставения АУАН, и липсват доказателства собственика на автомибила, още по-малко – водача (санкционраното физическо лице), да е бил уведомен и съответно да е знаел за служебно прекратената му регистрация, каквото е изискването на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

        При тези данни, доколкото касаторът не е знаел или поне липсват данни да е знаел, че регистрацията на управлявания от него чужд автомобил, е била прекратена към датата на извършената проверка, то и нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което той е бил санкциониран с НП, не може да му бъде вменено във вина, респективно – ако и формално да е било извършено, не съставлява административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Без правно значение е дали той е знаел, че за процесното МПС не е имало действаща застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите и дали той или собственикът на автомобила е бил уведомен от Гаранционния фонд за възможността да бъдат сигнализирани органите на МВР за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, поради което доводите на административнонаказващия орган в обратна насока, изложени в НП, за да обоснове виновното извършване на деянието под формата на непредпазливост, възприети и в мотивите на обжалваното решение, не могат да бъдат споделени, още повече, че те не почиват на обективни данни, а на предположения. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС, Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 3/2022 г., съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП админстративно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на МПС.

        За пълнота на изложението следва да бъде добавено, че в противоречие с разпоредбите на ЗАНН е изводът на районния съд, че „е налице стриктно спазване на процедурата по издаване на наказателното постановление“. Макар по случая да е налице постановление на прокурор от РП Стара Загора, ТО Казанлък, за отказ да се образува наказателно производство, видно от съдържанието на последното, същото не би могло да изиграе процесуалната роля на АУАН, тъй като прокурорът е обсъждал липсата на престъпление от общ характер и е приел, че се касае за административно нарушение, но не е посочил какво е то, за да може въз основа на приетото от него да се обоснове извод за идентичност с нарушението, за което впоследствие касаторът е санкциониран с обжалваното НП. Следователно, ако и прокурорът да е постановил преписката да се изпрати на Началника на РУ Казанлък към ОД на МВР Стара Загора за налагане на административно наказание, постановлението му не може да обоснове издаването въз основа на него на НП при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, както е сторено в случая, независимо че цитираната разпоредба предвижда такава възможност.  Изложеното означава, че обжалваното НП неправилно е било издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, а не в хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН – въз основа на съставен АУАН (доколкото образуваното административнонаказателно производство със съставения при проверката АУАН е било прекратено, след връщането на преписката от прокурора е следвало да бъде съставен нов АУАН, въз основа на който да бъде издадено НП).

        Предвид тези съображения настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира, че е налице твърдяното касационно основание за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде отменено, включително и в частта му за разноските, тъй като присъждането им е в зависимост от изхода на делото, като вместо него бъде постановено друго, с което НП № 22-0248-00831 от 29.09.2022 г., издадено от Началник РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора, бъде отменено като незаконосъобразно.

        Водим от горните мотиви, Старозагорският административен съд на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК

 

Р Е Ш И :

 

        ОТМЕНЯ решение № 111 от 09.05.2023 г., постановено по АНД № 20225510201206/2022 г. по описа на Районен съд Казанлък, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0248-001831 от 29.09.2022 г., издадено от Началника на РУ Казанлък при ОД на МВР Стара Загора.

 

        Решението е окончателно.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                   2.