Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд, XXXVI – ти състав
На двадесет и осми май две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар:
Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 5360 по описа за
2020 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ибни Сина 1” ООД,
представлявано от Г.У.в качеството на управител против НП № 03-010835/30.01.2019
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на
дружеството на основание чл. 413, ал.2 от КТ е
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ за нарушение по чл. 62,
ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Във въззивната
жалба са изложени съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното юридическо лице,
нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложената имуществена
санкция. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление,
а в условията на евентуалност за неговото изменение.
В проведеното открито
съдебно заседание въззивното дружество се
представлява от своя процесуален представител адв. В.С.,
която поддържа изложените във въззивната жалба
съображения и искането за отмяна, тъй като д-р Л. е работила на граждански
договор, а в условията на евентуалност за изменение на обжалваното наказателно
постановление.
В проведеното открито
съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален
представител, който моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
излага съображения за неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 03.01.2019 г. св. П.П.Е. съвместно с други служители в Дирекция „Инспекция по
труда“ – Варна, извършили проверка на Медицински център „Ибни
Сина 1“, намиращ се на адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 202,
стопанисван от „Медицински център „Ибни Сина 1“ ООД.
Същите се представили на
рецепцията в медицинския център. Поради това, че в този момент имало пациенти,
св. Е. и св. Байков казали, че ще изчакат и ще извършат проверката след като
служителите се освободят.
В медицинския център
проверяващите установили д-р М.П.Л., лекар „педиатър“, която обяснила, че
работи там като педиатър по заместване на д-р Н.М., който бил определен за
работа по график.
На М.П.Л. била
предоставена за попълване декларация, в която същата посочила, че работи в
„Медицински център „Ибни Сина“ с работно време от
09,00 ч. до 17,00 ч., има сключен граждански договор, получава почасово трудово
възнаграждение в размер на 35 лв.
М.П.Л. посочила още, че е поела ангажимент към въззивното дружество да извършва заместване на колега – д-р
Н. Махрус, на повикване. Декларирала, че почивните му
дни са събота и неделя, като има и почивка в рамките на работния ден от 60
минути.
На въззивното
дружество била връчена призовка за представяне на документи. В хода на
проверката не бил представен трудов договор, който да е сключен между въззивното дружество и М.П.Л..
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие, въззивното
дружество е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ, на 23.01.2019 г. св. Е. съставил АУАН в
присъствието на управителя, който не направил възражения.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е постъпило писмено възражение
срещу съставения АУАН, като на 30.01.2019 г. директорът на дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна издал обжалваното наказателно постановление.
В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие беше представен граждански
договор с д-р Л. от 21.12.2018г., като от изискана и приобщена справка от ТД на
НАП се установи, че в информационния масив на ТД има информация за осигуряване
на лицето по граждански договор от МЦ за един отработен ден през месец януари
2019г., като има и подадена справка по чл. 73 ЗДДФЛ от съответния работодател
за изплатена сума на лицето през 2019г.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. П.П.Е. и на св. М.Л., както и въз основа на всички
представени по преписката и изискани впоследствие писмени доказателства.
Посочените гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства,
обсъдени и ценени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват описаната фактическа обстановка в
нейната пълнота, поради което въз основа тях съдът изгради своите фактически
изводи.
При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна
страна следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 7 –
дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на
служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните
правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната
компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е
надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган,
отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Между страните по делото не се спори, че св.Л. не е имала
сключен трудов договор в писмена форма с дружеството-жалбоподател, като и към
настоящият момент същата не полага труд за това дружество. Последният твърди, че между дружеството и лицето е
сключен граждански договор, като отношенията им не са били уредени като трудовоправни, поради което и не би могло да възникне
задължение по чл.62ал.1във вр. чл.1ал.2 от КТ.
По същество, настоящия
състав счита, че от доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод
за обективната съставомерност на вмененото на
жалбоподателя нарушение.
Съгласно разпоредбата
на чл.62, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва в писмена форма между
работника или служителя и
работодателя преди постъпването на
работа. т.е. на работодателя е вменено задължението преди да допусне наетия работник
да упражнява трудовата си дейност, да сключи с него трудов договор в писмена
форма и след предоставянето на удостоверение от НАП.
За да възникне трудово правотоотношение,
което следва да бъде обективирано писмено в трудов
договор, е необходимо между страните да е налице съгласие относно всички
елементи на последното визирани в чл.66
от КТ, а именно мястото на работа; наименованието на длъжността и характера на
работата; датата на сключването му и
началото на неговото изпълнение; времетраенето на трудовия договор; основното и
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и
периодичността на тяхното изплащане; продължителността на работния ден или
седмица.
Видно от показанията на
проверяващия – св.Л., на датата на проверката се е намирала в медицинския
център, но не е извършвала фактическа дейност по преглеждане на пациент.
Същата твърди, че работила по граждански договор, сключен
с медицинския център, при уговорено почасово заплащане от 35 лв., като работата
й се състояла в извършване на преглед при необходимост и по заместване на друг
отсъстващ лекар в правоотношения с дружеството.
Св.Л. твърди, че медицинския център е имал работно време,
но тя се е отзовавала за прегледи единствено при повикване, нямала е
самостоятелно работно място, а е ползвала това на колегата, който е замествала
Съдът кредитира показанията на Л., която още при
попълване на декларацията е посочила, че
към момента на проверката е работила по граждански договор, който според
нея не съдържал елементите на трудов
такъв.
Доказателства за противното в настоящото съдебно
производство не бяха събрани, тъй като за наличието на трудово правоотношение е
необходимо да се установи, че св. К. е полагала труд и престирала
работна сила периодично и многократно в полза на жалбоподателя.
Доказателства,
които да оборят показанията й не са налице, а единствено само тълкуване от
страна на проверяващите и наказващият орган относно основните елементи на
трудово правоотношение, поради което съдът не ги кредитира.
От доказателствата по делото се установява, че между
страните по гражданския договор е било уговорено постигане на определен
резултат, като за този резултат не се
установи в хода на въззивното производство да е имало
между страните уговорено работно време.
Видно от показанията на св. Л. и от приложеният
граждански договор, страните са се уговорили след изпълнение на поръчката да
се изплати уговорената почасова сума, а
не получаване на периодично възнаграждение.
В тази връзка към доказателствата по делото са приложени
и справките от НАП за осигуряване на лицето и данни за платеното й еднократно
възнаграждение през месец януари 2019г.
С оглед изложеното по-горе, съдът намира, че по делото не
се установи по несъмнен и безспорен начин
наличие на трудово правоотношение между жалбоподателя и св.Л., което по
своето естество да включва постигане на съгласие между страните относно престиране на труд в полза на „Ибни
Сина 1“ ООД, място на работа, работно
време, трудово възнаграждение и
трудова длъжност, поради което и не е осъществен състава на нарушение на
чл.62 ал.1 във вр. чл.1ал.2 от КТ.
Предвид горното
отношенията между жалбоподателя и работника биха могли да се разглеждат
единствено като облигационни за извършване на определена работа, с оглед което
съдът намира, че визираното в наказателното постановление административно
нарушение е несъставомерно от обективна страна, тъй
като не е осъществен състава на чл.62ал.1 във вр.
чл.1ал.2 от КТ. Предвид това обжалваният акт следва да бъде отменен.
Предвид изхода на
спора не следва да се присъждат разноски на въззиваемата
страна поради това, че жалбата е уважена.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-010835/30.01.2019 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Медицински
център „Ибни – Сина 1“ ООД на основание чл. 416, ал.
5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр.
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 КТ.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: