Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 586/2022г. |
||||
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на К.Д.Д., ЕГН: **********,***, чрез адв.Б.К. ***, против
Решение № 16/08.01.2022г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав, постановено по НАХД
№ 3642/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №
23-0000787/18.06.2021г. на директора на РД „АА“ - Варна, с което за нарушение
на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г. и на основание чл.93в,
ал.17, т.4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), му е наложена глоба в
размер на 1500лв.
Касаторът твърди, че обжалваното
решение е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон -
касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Конкретно сочи, че описаната
в АУАН фактическа обстановка е неясна и съдържа взаимно изключващи се факти,
както и че отсъства идентичност между описаната фактическа обстановка и
хипотезата на сочената за нарушена правна норма, което влече като последица
неправилна правна квалификация [на деянието], а от там и опорочаване на целия
административнонаказателен процес. Твърди, че е налице непълнота във
фактическото описание на нарушението, както в АУАН, така и в НП, както и че изведената
от актосъставителя и АНО обвинителна теза е лишена от конкретика, вътрешно
противоречива е и недоказана. В НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на
чл.36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014, от което може да се
предположи, че „данните“ касаят всички ръчни записи и разпечатки, направени
през последния времеви период. Този период съвпада и покрива напълно времето,
необходимо на водача за задължителната по закон дневна почивка по чл.8 от
Регламент (ЕО) № 561/2006г., която се ползва извън превозното средство. Оспорва
повдигнатото обвинение, че не е представил ръчен запис и/или разпечатка за
сочения период, съвпадащ с дневната му почивка, т.к. изискването за
представянето от водача на ръчни записи или разпечатки е въведено с
разпоредбата на чл.36, § 2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г., но
единствено и само при наличие на обстоятелствата и по реда, описан в чл.35 от
същия регламент. Императивния ред за това кога и в кои случаи водачът следва да
прави ръчни записи и разпечатки, е въведен в чл.35 от Регламент (ЕС) №
165/2014, като в § 2 от с.р. са изброени четири хипотези, при които това се
налага, а именно когато картата на водача е повредена, неизправна, изгубена или
открадната. Позовава се на чл.35, § 2, буква б) от Регламента, според която - в
изброените четири хипотези [водачът] в края на пътуването
разпечатва информацията, свързана с периодите, регистрирани от тахографа,
регистрира всички периоди на друга работа, периоди на разположение или почивка
след момента на разпечатването в началото на пътуването, ако това не е
регистрирано от тахографа, и отбелязва на този документ данните, които
позволяват идентифицирането на водача (име, номер на картата на водача или на
неговото свидетелство за управление на МПС), включително подписа му. Сочи, че
АНО не е ангажирал никакви доказателства в тази насока, като към момента на
проверката дигиталната карта е представена, и в същата е била налична цялата
информация. Не са представени доказателства от водача да се изисквани ръчни
записи и разпечатки за този период, които да не са представени и така да е
осъществен от обективна страна състава на нарушението. Твърди, че с АУАН не е
повдигано обвинение за непредставяне на Удостоверение за дейности по образец
(чл.10, ал.1, вр.ал.2 от Наредба № Н-3 на МТС), като в тази връзка моли съдът
да съобрази, че АНО неправилно е ангажирал отговорност за нещо, за което
водачът няма задължение по закон. В тази връзка се позовава на поправка на
Регламент (ЕС) № 165/2014г. от 04.02.2014г., с която разпоредбата на чл.34, § 3,
ал.2 е изменена [в смисъл], че държавите членки не налагат на водачите
изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето,
когато не са били превозното средство. В случая водачът е ползвал законната си
дневна почивка и не се е намирал в превозното средство, поради което не е имал
задължение да представя документи за този период. Описаното в НП деяние е
несъставомерно, което води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
Отделно счита, че описаното изпълнително деяние съответства на императива на
чл.34, § 3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което нарушение е
предвидена специална санкционна разпоредба в ЗАвП - чл.93в, ал.11. По
изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление.
Ответната страна оспорва касационната жалба по съображения,
изложени в писмен отговор вх.№ 11517/21.02.2022г. Сочи, че касаторът като водач
на МПС, кат. N3, с което извършва превоз на товари, е бил длъжен да знае, че
трябва да носи, за да представи при проверка на контролните органи,
документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и
почивките му през текущия ден и тези от предходните 28 календарни дни, а именно
тахографски листа и/или карта на водача, както и записите от нея и/или ръчни
записи и разпечатки или удостоверение по чл.10, ал.1 от Наредбата по чл.89,
ал.1. Незнанието на тази законова разпоредба не може да обоснове извод за липса
на субективна страна за извършване на нарушението. Счита, че по-късно
представеното удостоверение за дейности е ирелевантно доколкото същото е
следвало да бъде представено по време на проверката. Моли обжалваното решение
да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че постановеното от ВРС решение е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена
от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна
въззивната инстанция е приела за установено, че на 25.02.2021г., около 14,10
часа, в гр.В по ул.Д в посока ЖП гара, К.Д. управлявал
влекач марка „Волво“, кат. N3, с рег.№ А****НВ, с прикачено полуремарке с рег.№
А****ЕК. Срещу магазин „Аветисян“ същият бил спрян за проверка от старши
инспектор при РД „АА“ - Варна, като в хода на проверката било установено, че Д.
е спрян след извършване на международен превоз на товари - гранули /празен в
момента на проверката/, по маршрут Гърция - България, видно от CMR от
24.02.2021г. Превозното средство било оборудвано с дигитален тахограф марка
Siemens, тип 1381.**********,
№ ****. При проверката водачът не представил за времето от 21:12 часа на
10.02.2021г. до 10:43 часа на 11.02.2021г. удостоверение за дейности по
образец, като в представената за проверка карта на водача № 0000000003Н0Р0 00,
валидна от 20.06.2021г., били регистрирани данни за посочения период. При така
установените факти било прието, че Д. е извършил нарушение на чл.36, §2, т. (ii)
от Регламент (ЕС) № 165/2014г., за което му е съставен АУАН №
289552/18.03.2021г., а въз основа на него е издадено НП
№ 23-0000787/18.06.2021г., с което на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП му е
наложена глоба в размер на 1500лв.
За да потвърди
наказателното постановление ВРС е приел, че от събраните доказателства
безспорно се установява, че към момента на проверката Д. е осъществявал
функциите на водач на МПС от кат. N3, осъществяващ международен превоз на
товари, като е спрян за проверка при извършване на курс, свързан с превоз на
товари със състав на ППС състоящ се от влекач „Волво“, кат. N3 с прикачено
полуремарке, оборудван с дигитален тахограф, което попада в обхвата на
Регламент (ЕС) № 165/2014г., поради което е бил длъжен да знае изискванията му,
едно от които по чл.36, § 2, т. (ii) от Регламента - да е в състояние да представи по искане на
оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на
настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006. Това, че водачът е притежавал
Удостоверение за дейности, което не е представил в момента на проверката от
контролните органи, води до извод за законосъобразно и основателно ангажирана
отговорност по чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвП. Прието е, че е неприложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.к. случаят не се отличава от всички останали
случаи на подобни нарушения, като обстоятелството, че след приключване на
проверката е представено Удостоверение за дейности, не налага извод за
маловажност на нарушението.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата
обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства,
и при преценката им - поотделно и в съвкупност, е стигнал до обоснован от тях и
от закона извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Изискванията относно
производството, монтирането, използването, изпитването и контрола на
тахографите, използвани в автомобилния транспорт са регламентирани на общностно
ниво с Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 4
февруари 2014г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране
на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои
разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт.
Съгласно чл.34, § 1 от
Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите използват тахографски листове или карти на
водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента
на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат
изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално
разрешение за това. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат използвани
за по-дълъг период от време от този, за който са предназначени.
Според чл.34, § 3, когато
в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да
използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени
в § 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): а)
се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг
начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е
оборудвано с аналогов тахограф; или б)
се вписват в картата на водача, като се
използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за
тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф. Според
втора алинея на същата разпоредба, държавите-членки
не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за
действията им във времето, когато не са били в превозното средство.
Съгласно чл.34, § 5,
буква б), т.ii), т.iii) и т.iv) от Регламент (ЕС) № 165/2014, водачите задействат
превключвателните механизми, които позволяват да се регистрират отделно и
различимо периодите, обозначени със съответните символи за: 
„друга работа“ – т.е. на всяка дейност,
различна от управление на превозното средство по смисъла на чл.3, буква а) от
Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за същия или друг работодател в транспортния
сектор или извън него; 
„период на разположение“ по смисъла на чл.3,
буква б) от Директива 2002/15/ЕО и периода, обозначен със символа 
: почивка по време на работа или
почивки.
Изискването по чл.34, § 3,
ал.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 за представяне на формуляр, свидетелстващ за
действията на водача във времето, когато не
е бил в превозното средство, на национално ниво е въведено с разпоредбата
на чл.10 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. за необходимите мерки за изпълнението и
прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014г., според която (редакция ДВ, бр.15 от
2016г.) водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки,
както се изисква съгласно чл.34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това че е бил в отпуск по болест,
годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство, попадащо
извън обхвата на Регламент
(ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа, а не управление на
превозно средство или е бил на разположение, предоставя на контролните
органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12 април
2007г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с
дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L99/2007г.). Съгласно ал.3 от с.р.,
удостоверението по ал.1 не се използва за удостоверяване на дейности, различни
от тези, за които е предназначено.
Съгласно
чл.36, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г., когато водачът управлява превозно
средство, оборудвано с дигитален тахограф, той трябва да е в състояние да
представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: т. (ii) всички ръчни записи и разпечатки,
направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на
настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
Според
чл.36, §3 от Регламента, оправомощените служители на контролен орган могат да
проверяват спазването на Регламент (ЕО) № 561/2006г. чрез анализ на
тахографските листове, на показваните, разпечатаните или извлечените деанни,
които са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или ако това е
невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ, с който се оправдава
неспазването на дадената разпоредба, като член 29, §2 и чл.37, §2 от
регламента.
В
конкретния случай видно от АУАН и НП, на касатора е повдигнато обвинение за
нарушение на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Още в
хода на проверката е безспорно установено, че товарният автомобил, управляван
от касатора, е бил снабден с дигитален тахограф от одобрен тип. Според АУАН и
НП нарушението се изразява в това, че при извършване на превоз, попадащ в
обхвата на Регламент (ЕС) № 561/15.03.2016г. с превозно средство оборудвано с
дигитален тахограф водачът „…не представя
за времето от 21:12 часа (UTC) на 10.02.2021г. до 10:43 часа (UTC) на 11.02.2021г., тахографски листи
ако е управлявал МПС, оборудвано с аналогов тахограф, всеки ръчен запис и/или
разпечатка, или удостоверение по образец, като в представената за проверка
карта на водача с № 0000000003Н0Р0 00, валидна до 20.06.2023г., няма регистрирани данни за горепосочения
период“. В срока
за възражения по АУАН с вх.№ 52-00-50-2000/01.03.2021г. водачът е представил
удостоверение за дейности от 11.02.2021г., според което в периода 23:12 часа на
10.02.2021г. до 12:43 часа на 11.02.2021г. е бил в „отпуск или почивка“.
При горното
описание на нарушението ясна е волята на АНО да санкционира водача за
непредставянето на Удостоверение за дейности за времето 21:12 часа (UTC) на 10.02.2021г. до 10:43 часа (UTC) на 11.02.2021г., за което в дигиталната
карта не са регистрирани никакви данни.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че в АУАН и НП фактите са описани противоречиво и не
е ясна волята на наказващия орган. Именно непредставянето по време на
проверката на удостоверение за „други дейности“ по чл.10 от Наредба
№ Н-3/2006г., е прието за съставомерно деяние, за което разпоредбата на чл.93в,
ал.17, т.4 от ЗАвП предвижда налагането на административно наказание.
От
приложените по преписката разпечатки от картата от дигиталния тахограф безспорно
се установява, че действително за процесния период от време липсват записи от
задействане на превключвателните механизми на тахографа, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо периодите на работа, друга работа, време на
разположение и на почивка (чл.34, § 5 от Регламента). За времето от 21:12 часа
(UTC) на
10.02.2021г. до 10:43 часа (UTC) на 11.02.2021г. не са надлежно регистрирани
нормативно предвидените данни – посоченият часови интервал е обозначен със знак
„?“,
поради което (противно на посоченото от ВРС) правилно АНО е приел, че в
дигиталната карта на водача липсват регистрирани данни за този период от време.
Неоснователно
е оплакването на касатора, че след като в интервала от време от 21:12 часа (UTC) на 10.02.2021г. до 10:43 часа (UTC) на 11.02.2021г. е бил в почивка и
извън превозното средство, не е следвало да представя Удостоверението по чл.10
от Наредба № Н-3/2009г., т.к. според чл.34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри,
свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното
средство.
Следва
в тази връзка да се има предвид, че в случая не се касае до национално
изискване за „представяне на формуляр“. Удостоверението за дейности е одобрено
с Решение на Европейската комисията от 12 април 2007г. относно формуляр във
връзка със социалното законодателство свързано с дейностите по автомобилния
транспорт (2007/230/ЕО), в изпълнение на изискванията на Директива 2006/22/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. относно социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, и за отмяна
на Директива 88/559/ЕИО на Съвета.
Съгласно
Решение на Комисията 2009/959/ЕС от 14 декември 2009 година за изменение на Решение
2007/230/ЕО относно формуляр във връзка със социалното
законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт, основният
източник на информация при крайпътните проверки са записите, направени в
тахографа. Липсата на записи следва да е
оправдана само, ако по обективни причини не е било възможно създаването на
тахографски записи, включително ръчни вписвания. В такива случаи следва да се
изготви удостоверение, потвърждаващо тези причини. Формулярът за удостоверение
следва да бъде използван само ако с тахографските записи, по обективни
технически причини, не може да се докаже спазването на разпоредбите на Регламент
(ЕО) № 561/2006
Съгласно
първоначалната редакция на чл.11, § 3 от Директива 2006/22/ЕО, приложима и към
датата на установяване на нарушението, Комисията създава електронен формуляр,
за да се използва, когато водачът на превозното средство е в отпуск по болест
или в годишен отпуск или когато водачът е управлявал друго превозно средство,
изключено от обхвата на Регламент (ЕИО) № 3820/85 за периода в чл.15, § 7,
ал.1, първо тире от Регламент (ЕИО) № 3821/85.
В този
смисъл забраната по чл.34, §3, втора алинея от Регламент № 165/2014г. – че държавите членки не налагат на водачите
изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето,
когато не са били в превозното средство, следва да се интерпретира в
контекста на задължението по чл.34, § 3 букви а) и б) – т.е. да не се налагат
допълнителни формалности, в случай че данните по чл.34, § 5, буква б), подточки
ii),
iii) и
iv) са надлежно
удостоверени с ръчно въведен запис. Утвърденото от Комисията удостоверение за
дейности следва да бъде представено, респ. зачетено, само ако по обективни
причини не е било възможно създаването на ръчен запис в картата на водача, и
същото е необходимо имено за да потвърди наличието на тези причини.
Горното
тълкуване е изцяло в съответствие с тълкуването на чл.34, § 3, ал.2 от Регламент
№ 165/2014г., дадено от Съда на ЕС с Решение от 7 май 2020г. по дело VO,
С-96/19, ECLI:EU:C:2020:353, постановено по сходен казус, с което в т.39 е
прието, че забраната в чл.34, § 3, втора алинея от Регламент № 165/2014, има за цел само да се преустанови
практиката на определени държави членки, които освен направените записи в
тахографите системно изискват от водачите да представят национални формуляри
като доказателство за техните дейности, като тази практика води до
административни тежести и допълнителни разходи за предприятията за автомобилен
транспорт.
Забраната по чл.34, § 3, ал.2 от Регламент № 165/2014г. не се отнася за национално изискване за представяне на Удостоверение за дейности - формуляр, одобрен от Европейската комисия с Решение 2007/230/ЕО, изменено с Решение 2009/959/ЕС от 14 декември 2009г.
В точки
34 и 35 от решението по дело С-96/19, СЕС е приел, че в Регламент
№ 165/2014 не се съдържа определение на понятието „действия“, посочено в член
34, § 3, ал.2 от същия. Освен това нито една разпоредба от посочения регламент
не дава основание да се приеме, че това понятие следва да се тълкува
стеснително, поради което действията, изброени в член 34, § 5, буква б), не
попадат в неговия обхват.
Всъщност
от член 6, § 2, буква в) от Регламент № 165/2014 следва, че „дейността на
водача“, която трябва да е посочена в информацията показвана в тахографа,
съответства или на времето на
непрекъснато управление и общото време на почивка, „ако неговата дейност в
момента е управление“, или на продължителността на съответната дейност и общото
време на почивка по време на работа, „ако неговата дейност в момента е на
разположение/друга работа/почивка или почивка по време на работа“.
Според
т.36 и т.37 от решението, на първо място [това] не би било в съответствие със
систематиката на разпоредбите на Регламент № 165/2014 член 34, § 3, втора
алинея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно
която водачът трябва да представи издадено от неговия работодател удостоверение
за неговите действия, когато, тъй като не е бил в превозното си средство,
липсват автоматичните и ръчните записи, които обичайно би трябвало да са налице
в дигиталния тахограф, с който е оборудвано това превозно средство. По-специално
от член 36, § 3 от Регламент
№ 165/2014 следва, че оправомощените
служители на контролен орган могат да проверяват спазването на Регламент (ЕО) №
561/2006 чрез анализ на показваните, разпечатаните или извлечените данни, които
са регистрирани от тахографа или от картата на водача, или „ако това е
невъзможно, чрез анализ на всеки друг съпътстващ документ“, с който се
оправдава неспазването на дадена разпоредба като член 29, § 2 от Регламент № 165/2014,
отнасящ се до случаите на кражба, повреждане или неизправност на картата на
водача, и член 37, § 2 от този регламент относно данните, които следва да
отбележи водачът, в случай че тахографът е негоден за експлоатация или е
неизправен. Тъй като посочването на тези
две разпоредби очевидно не е изчерпателно, член 36, § 3 от посочения регламент
следователно оправомощава контролните органи на държавите членки да анализират
всеки вид документ като допълнително доказателство, което им дава възможност да
проверят различните периоди на дейност на водача, в случай че те не са
отбелязани в дигиталния тахограф на превозното средство.
На
следващо място, както е посочено в т.38 и т.39 от решението на СЕС, тълкуване в
обратния смисъл би накърнило целите, набелязани по-специално с Регламенти №
561/2006 и № 165/2014, по-конкретно целта за безопасността по пътищата и
подобряване на условията на труд на водачите. Ето защо подобно тълкуване не
само би лишило контролните органи на държавите членки от възможността да се
уверят, че са спазвани по-специално предвидените в Регламент № 561/2006
периоди на управление и на почивка на водачите, когато съответните данни не са
могли да бъдат записани в дигиталния тахограф, а евентуално би могло и да
улесни умишленото невписване на тези данни.
[Освен това] приемането на Регламент № 165/2014 по никакъв начин не е
засегнало съдържанието на член 11, § 3 от Директива 2006/22. Тази разпоредба
приканва Комисията да създаде електронен формуляр, който може да се разпечатва,
предназначен да се използва, когато водачът на превозното средство е бил в
отпуск по болест или в годишен отпуск или когато е управлявал друго превозно
средство, изключено по-специално от обхвата на Регламент № 561/2006, през текущия
ден или през предходните 28 дни. Съгласно съображения 3 и 4 от Решение 2009/959
обаче този формуляр, който се съдържа в приложението към него, се използва само ако в тахографа няма
записи, включително на ръка, които дават възможност да се установи спазването
на разпоредбите на Регламент № 561/2006.
По
изложените съображения СЕС е приел, че член 34, § 3, ал.2 от Регламент № 165/2014
трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената в него забрана не
попада национална правна уредба, която задължава водача на превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, при липсата на автоматичните и ръчните записи
в тахографа да представи като допълнително доказателство за своите действия
удостоверение за действията, издадено от неговия работодател в съответствие с
формуляра в приложението към Решение 2009/959.
В
случая е безспорно, че данните за процесния период не са надлежно въведени от
водача, поради което и не са били видни от представените на контролните органи
разпечатки от дигиталната карта за процесния период. При това положение
правилно е прието, че е следвало да бъде представено Удостоверение за дейности
по чл.10 от Наредба № Н-3/2009г. - каквото не е представено по време на
проверката.
Неоснователно
е оплакването на касатора за неправилна правна квалификация на нарушението,
респ. за неправилно приложена санкционна разпоредба. По арг. от разпоредбата на
чл.36, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и в контекста на тълкуването на СЕС,
дадено в цитираното по-горе решение - точки 36 и 37, обоснован се явява извода,
че задължението на водачите по чл.36, §2, т.ii) от Регламента, трябва да се тълкува
в смисъл, че обхваща не само ръчните записи и разпечатки за съответния период,
а и всеки друг съпътстващ документ (каквото е Удостоверението за дейности), с
който се оправдава неспазването на дадена разпоредба - като например тази на чл.34,
§3, буква б) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
Неизпълненията
на задълженията по чл.34, §3 и по чл.36, §2 от Регламента, осъществява състави
на различни административни нарушения, като в случая правилно за нарушението по
чл.36, §2 от Регламента е приложена санкционната разпоредба на чл.93в, ал.17,
т.4 от ЗАвП. Че се касае за различни административни нарушения следва и от
Приложение ІІІ, т.2 към Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията от 18 март 2016г.
за допълнение на Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на класификацията на тежките нарушения на правилата на
Съюза, които могат да доведат до загуба на добрата репутация на автомобилния
превозвач, и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, в което деянията са разграничени -
неизпълнението на задължението по чл.34, §3 от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
спада към нарушенията при използване на тахограф, карта на водача или
тахографски лист, а неизпълнението на задълженията по чл.36, §2, спада към
нарушенията свързани с предоставянето на информация на длъжностните лица от
съответните контролни органи.
В тази
връзка и доколкото разпоредбата на чл.36, §2, т. (ii) от Регламент № 165/2014г. вменява на водачите задължение да
са в състояние да представят по искане на оправомощен служител на контролен орган
всички ръчни записи и разпечатки от картата на водача, респ. всеки друг
съпътстващ документ, с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба,
правилно АНО не е съобразил представеното впоследствие удостоверение за
дейности.
Неоснователно
касаторът се позовава на чл.35, § 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014, т.к. картата
на водача е била представена при проверката, т.е. не е била изгубена или
открадната, респ. липсват каквито и да било данни, че е била повредена или
неизправна.
Правилно
ВРС е приел и че не са налице основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Неизпълнението на задължението по чл.36, § 2, т.(ii) от Регламент (ЕС) №
165/2014г. препятства извършването на ефективен контрол за спазване на
работното време и почивките, поради което не е такова с ниска степен на
обществена опасност. Отделно, в Група ІІ от Приложение № ІІІ от Регламент №
2016/403 на Европейския парламент и на Съвета, деянието е квалифицирано като
„много тежко нарушение“
Като е
стигнал до същите правни изводи ВРС е постановил правилно решение, което като
валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е
от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 (осемдесет) лева.
Водим от горното,
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, на основание чл. 221,
ал. 2 от АПК
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 16/08.01.2022г. на ВРС, ХХХІІ-ри състав,
постановено по НАХД № 3642/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА К.Д.Д., ЕГН: **********,***, да заплати на Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.