Решение по дело №1593/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1338
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Кремена Сайкова Данаилова Колева
Дело: 20227050701593
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………

 

гр. Варна  ..................2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – гр. Варна, в публично заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова     

       ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева

   Димитър Михов

 

при секретаря  Нина Атанасова с участието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдия Кремена Данаилова кас. АНД № 1593/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Началник група, сектор „Пътна полиция“ – Варна към ОД на МВР – Варна срещу Решение № 833/20.06.2022 г., постановено по АНД № 20223110201460/2022 г. по описа на Районен съд – гр. Варна, в частта с която е отменено Наказателно постановление /НП/ № 21-0819-005865/10.03.2022 г., с което на Т.К.Т.: 1. За нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; 2. За нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец.

Касаторът чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Катя Лукова-Атанасова сочи нарушение на материалния закон при постановяване на въззивното решение, съставляващо касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, приложим по изричното препращане на чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че нарушението е описано в достатъчна степен с неговите съставомерни признаци, което обуславя извод нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Сочи се, че съгласно показанията на свидетел, че нарушението е доказано безспорно от приетата за установена фактическа обстановка, като правилно наказващият орган е квалифицирал извършеното деяние като такова по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Отправено е искане за отмяна на оспореното решение в частта, с която на наказаното лице е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право на управление на моторно превозно средство“ за срок от 1 месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП. В съдебно заседание  касаторът не се явява, в подадени писмени бележки с.д. № 14682/04.10.2022 г. поддържа изложеното в касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна – Т.К.Т., редовно призован, чрез адв. Г.А., в съдебно заседание е изложил доводи, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава становище неоснователност на касационната жалба, като моли решението на Районен съд – Варна да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Варна, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съставът на Районен съд – Варна е приел от фактическа страна, че Т.К.Т., като водач на МПС – Джип Патриот, с рег. № ****, на 03.12.2021 г., около 21:30 часа се намирал на паркинг, находящ се в гр. Варна, на ****, като при потегляне с автомобила не преценил правилно разстоянието и осъществил контакт с предната броня на паркирания лек автомобил Форд Фокус, с рег. № ****, причинявайки материални щети. Извършеното било квалифицирано впоследствие като нарушение по чл. 5, ал.1, т.1, чл. 123, ал.1, т.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП от контролните органи и отразено в Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 537919/03.12.2021 г.

След потегляне в посока ул. „Студентска“, наказаното лице при неправилно маневриране с управляваното от него МПС ударило паркирания на пътното платно лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. ****, причинявайки материални щети в дясната част на засегнатото МПС. Случилото се било възприето непосредствено от свидетеля Десислав Делев, като последният подал сигнал на тел. 112, описвайки характеристиките на автомобила на извършителя. След подадения сигнал на местопроизшествието пристигнал екип на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР на гр. Варна, който констатирал наличието на материални щети по лек автомобил Фолксваген Пасат, с рег. ****.

На същата дата – 03.12.2021г., постъпил последващ сигнал за ново произшествие, извършено от Т.Т.. Местопроизшествието, находящо се бул. „Цар Освободител“, в района на автобусна спирка „Г. Г.“, в близост до административната сграда на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР на гр. Варна,  било посетено от друг екип, който констатирал, че нарушителят причинил материални щети на пътни знаци и други автомобили, след което привел управляваното от него МПС в покой. Ответникът бил установен от екипа на сектор „Пътна полиция“ в автомобила си в неадекватно състояние. Установено било също така, че Т.Т. не носел в себе си свидетелство за управление на МПС, нито контролен талон към него, което съставлявало нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С оглед събраните в административнонаказателното производство доказателства, първостепенният съд приел от правна страна, че нарушението, квалифицирано по чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП не е описано пълно от фактическа страна, както и че не било посочено в акта за установяване на административно нарушение за коя от трите хипотези по цитираната разпоредба е ангажирана отговорността на нарушителя. В допълнение била констатирана липса на описание на причинените с произшествието материални щети по лек автомобил Форд Фокус с рег. № **** при положение, че било посочено в АУАН, че такива били налице. Не били посочени и описани имената и адресите на лицата, които са претърпели имуществените вреди от ПТП. На тези основания първостепенният съд приел, че посоченото представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, нарушило правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Съставът на Районен съд – Варна счел, че по отношение на нарушението по чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП отново не били констатирани с точност причинените от удара материални щети. Прието било в оспореното решение, че след като щетите не били описани правилно, то не би могла да се направи преценка дали било налице пътнотранспортно произшествие, като не бил съобразен и §6, т.30 от Преходните разпоредби на ЗДвП. След като установил, че извършеното не покривало от обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, въззивният съд направил извод за неправилно приложение на материалния закон, обуславящ необоснованост и незаконосъобразност на НП № 21-0819-005865/10.03.2022г. в тази му част.

Досежно нарушението, квалифицирано по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, първостепенният съд приел, че същото не било доказано от наказващите органи. Сочи се, че е нарушен принципът за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние “non bis in idem”, тъй като нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП било посочено в трите процесни АУАН. На тези основания съставът на ВРС заключил, че обсъжданото нарушение не било осъществено поради недоказаност на същото.

Предвид гореизложените съждения, Районен съд – Варна отменил НП № 21-0819-005865/10.03.2022г. като незаконосъобразно и като постановено в нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице.

Оспореното решение е правилно и законосъобразно.

Посочената от наказващия орган като нарушена разпоредба по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП вменява задължение за всеки участник в движението по пътищата с поведението си да не създава опасности и пречки за движението, както и да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди. Въззивният съд правилно е приел, че нарушението не е описано от фактическа страна в процесното НП. Посочено е в НП, че при ПТП са нанесени материални щети, но липсва описание на същите. В протокол за ПТП е посочено, че има видими щети по предна броня на л.а. „Форд фокус“ с рег. № СТ 30 11 РА, но отново не е посочено в какво се изразяват. Не са посочени вида и размера на причинените имуществени вреди в НП, тези факти са от значение за установяване причинени ли са при управление на МПС от наказаното лице. Допуснато е нарушение на чл.57, ал.1, т. 6 от ЗАНН. Също така законосъобразно е прието от първоинстанционния съд, че при издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН, тъй като не са посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението и единен граждански номер. Тези факти са били от значение за установяване в действителност има ли нанесени имуществени вреди. Административнонаказващия орган е допуснал нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, което е довело до липса на категорични доказателства относно наличието на имуществените вреди, вида и размера им. Законосъобразно е прието от РС – Варна, че НП е незаконосъобразно в тази част и е отменено.

Липсата на категорични доказателства за вида и размера на нанесени имуществени вреди при управление на МПС, обуславят липсата на доказателства за наличие на пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ПР на ЗДвП, поради което законосъобразно е прието от РС – Варна, че не са налице доказателства за извършено нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

С оглед изложеното съдът намира, че наведените в жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в оспорената част.

Искането на жалбоподателя за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт е неоснователно по аргумент на противното на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, поради което се отхвърля от съда.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

    Р   Е   Ш   И  :

 ОСТАВЯ  В СИЛА Решение №833/20.06.2022 г.,  постановено по АНД  №20223110201460/2022 г.  по описа на Районен съд – гр. Варна в оспорената част, с която е отменено Наказателно постановление № 21-0819-005865/10.03.2022 г., с което на Т.К.Т.: 1. За нарушение на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева; 2. За нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 месец.

Решението е окончателно.

                                       

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1. 

 

 

 

   2.