№ 129
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000419 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260020 от 02.03.2021 г., постановено от Хасковския
окръжен съд по т. д. № 177/2019 г., дружеството ЗК „б. и.“ АД е било
осъдено:
- да заплати на Т. Ц. П. сумата 5 000 лева, представляваща
„обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от пътно
транспортното произшествие, настъпило на 31.08.2011 г. в гр. л., на
кръстовището на ул. „И. Р.“ и ул. „В. Л.“, ведно със законната лихва, считано
от 30.11.2016 г., деня, следващ датата на която е изтекъл 3 месечния срок за
произнасяне от страна на застрахователното дружество по претенцията за
обезщетение по щета № **********“;
- да заплати държавна такса в размер на сумата 200 лева и 300 лева
„платено възнаграждение за вещо лице от бюджетните средства на съда“,
1
както и
- да даплати на АНТ. Г. Г., адвокат от АК Хасково, адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 255.58 лева.
В тези осъдителни части решението се обжалва от ЗК „б. и.“ АД, с
подробни съображения за неговата неправилност.
Ответницата по жалбата, също с подробно развити съображения, е на
мнение, че тя е неоснователна.
С Определение № 260184 от 13.04.2021 г. окръжният съд, на осн. чл.
248, ал. 3 ГПК, е изменил постановеното решение в частта му за разноските,
като е присъдил още 324.42 лева „адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат А.Г.“ и е оставил без уважение искането на ищцата „за намаляване
присъдените в полза на ответника разноски от 1 704.23 лева на 100 лева“.
Това определение се обжалва от Т.П., с подробни съображения за
неговата неправилност.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Първият спорен въпрос по делото е, дали и доколко ищцата Т.П., като
снаха на Г. А. П., който починал вследствие на катастрофата, предизвикана на
31.08.2016 г. от водач на застраховано при ответника МПС, е имала право на
парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в
предявения пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Отговорът е отрицателен.
Разпитаните в съдебното заседание от 09.03.2020 г. (л. 66 и сл.)
свидетели Х. Г. П. (син на пострадалия и съпруг на ищцата) и С. Г. Д. са
установили, че ищцата и съпруга и живеели заедно с родителите на мъжа и от
2014 г., че с нейния свекър се разбирали много добре, два пъти двете
семейства ходили на екскурзии в чужбина, съжителството им било „като на
нормални семейства, заедно обядване, вечеряне, семейни празници“. И
двамата свидетели са подчертали, че на годежа свекърът заявил, че „няма
2
снаха, а втора дъщеря“, че след катастрофата Т. си взела около един месец
отпуска и заедно с мъжа и всекидневно ходили в болницата при тежко
пострадалия баща на нейния съпруг и че последвалата му смърт и се отразила
много зле.
А подробното заключение по назначената в процеса психологическа
експертиза на вещото лице Д. Б. (л. 110 и сл.) е установило, че „Т.П. е
индивид с предимно традиционни ценности и възпитание, със стремеж към
постигане на сигурност в живота“ и че „всичко, което нарушава сигурността
води до криза и силна тревожност“. Във връзка с нелепата загуба на свекър и,
тя не е получавала и не е търсела „медицинска помощ и медикаментозно
лечение“, вземала „само мента, глог и валериан“, към настоящия момент
нейната психика „се е адаптирала и преработила преживяното, но като първа
тежка загуба в живота и, загубата на свекър и Г. дава отражение на
преживяването с факта, че не е успяла да тъгува и да бъде слаба в момента на
преживяването. Така – според вещото лице – тя се връща отново обратно,
когато условията са подходящи“. И заключителното мнение на психолога е
еднозначно: към настоящия момент Т.П. „се е върнала към нормалния начин
на живот, в лицето на свекъра тя е намерила сигурност и упора, които след
неговата загуба намира в своите родители“.
При тези събрани в процеса доказателства, преценката на настоящата
инстанция е, че ищцата не е била материалноправно легитимирана да получи
обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на нейния
свекър Г. П. и тази преценка е в съответствие с разрешението, дадено в
Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г.,
ОСНГТК. Според тълкувателното решение, материално легитимирани в
гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4
от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.09.1969 г. на Пленума на
Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени.
В процеса е била установена наистина близката връзка на ищцата с
3
ненадейно загиналия баща на съпруга и, но традиционната близост и
емоционална привързаност между снаха и свекър, които са живеели в едно
домакинство около две години, попадат в обхвата на общото и нормално
правило, но нямат признаците на изключение, само което – според
задължителното за съдилищата тълкувателно решение – би позволило
присъждане на търсеното застрахователно обезщетение. В настоящия случай,
събраните по делото доказателства не установяват наличие на релевантните
факти, очертани в мотивите на тълкувателното решение, които да са свързани
със съществуването на особено близка привързаност между Т.П. и бащата на
нейния съпруг, при която смъртта на нейния свекър да е причинила на
ищцата емоционални страдания с интензитет, оценен като надхвърлящ
обичайния.
Заключението на Апелативния съд е, че материалните предпоставки за
уважаване на иска са липсвали и заявената осъдителна претенция е подлежала
на отхвърляне.
На осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, обжалваното решение – като неправилно –
ще следва да се отмени, а предявеният иск съответно подлежи на отхвърляне.
Обжалваното определение по чл. 248 ГПК също подлежи на отмяна, а на осн.
чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника ЗК „б. и.“ АД ще се
присъдят разноските, направени от това дружество пред двете съдебни
инстанции, общо в размер на сумата 2 959.60 лева.
Затова Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260020 от 02.03.2021 г. и Определение №
260184 от 13.04.2021 г. постановени от Хасковския окръжен съд по т. д. №
177/2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Ц. П., ЕГН **********, иск против ЗД „б.
и.“ АД, ЕИК ....., за заплащане на сумата 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
„обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от пътно
транспортното произшествие, настъпило на 31.08.2011 г. в гр. л., на
кръстовището на ул. „И. Р.“ и ул. „В. Л.“, по щета № **********, ведно със
4
законната лихва върху тази сума, считано от 30.11.2016 г. до окончателното и
изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Ц. П., ЕГН **********, да заплати на ЗД „б. и.“ АД, ЕИК
....., сумата 2 959.60 лева (две хиляди деветстотин петдесет и девет лева и 60
ст.) разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5