№ 22215
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20251110140797 по описа за 2025 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. ................ г., уточнена с молба от 24.07.2025 г., на И.
В. В., ЕГН **********, с адрес: .............. срещу „.......“ ООД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. ................. с която е предявен отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност
вземанията по изпълнителен лист от 19.11.2009 г. по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56
състав, издаден в полза на „..........“ ЕАД, прехвърлени с договор за цесия на „.......” ЕООД, за
сумата от 1 275,16 лева – главница по договор за финансиране от 24.03.2008 г., сумата от 2
294,14 лева – законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до 16.06.2025 г., и сумата от
125,50 лева – разноски, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително
дело № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ.
В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 19.11.2009 г. по ч. гр. д. №
43048/2009 г. на СРС, 56 състав, е издаден изпълнителен лист, въз основа на който ищецът е
осъден да заплати на „..........“ ЕАД сумата от 1 275,16 лева – главница по договор за
финансиране от 24.03.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до
окончателното плащане, и сумата от 125,50 лева – разноски. Въз основа на така издадения
изпълнителен лист е било образувано ИД № 3230/2010 г. по описа на ЧСИ ................ на
КЧСИ, което е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Вземанията по
посочения изпълнителен лист са били прехвърлени на ответното дружество чрез договор за
цесия, вследствие на което последното е инициирало ново ИД – № 20247860400830 по описа
на ЧСИ ................ на КЧСИ. Ищецът поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са
погасени с изтекла петгодишна погасителна давност. Моли за уважаване на иска и
присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С определение № 31574/25.07.2025 г. съдът е върнал исковата молба на вх. ................
г., уточнена с молба от 24.04.2025 г., на И. В. В., ЕГН **********, срещу „.......“ ЕООД, ЕИК
1
........., в ЧАСТТА, в която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за
установяване недължимост на сумата от 454,71 лева, представляваща такси по ИД №
20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, и е прекратил производството по гр.
д. № 40797/2025 г. по описа на СРС, 29 състав, в тази част. Като необжалвано в срок,
определението на съда е влязло в сила на 12.08.2025 г.
С молба вх. № 394633/02.12.2025 г. ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявения иск и моли за постановяване на съдебно решение, с което
той да бъде отхвърлен. С молбата не се представят доказателства и не се формулират
доказателствени искания.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч.
гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав /л. 4/, издаден в полза на „..........“ ЕАД, на
основание чл. 404 – чл. 409, вр. чл. 411-416 ГПК, въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, с който лицето И. В. В., ЕГН **********, се осъжда да
заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 1 275,16 лева – главница по договор за
финансиране от 24.03.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до
окончателното плащане, и 2./ 125,50 лева – разноски в производството.
По искане на ищеца, по делото е изискано и представено в заверен препис копие от
изпълнително дело /ИД/ № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ. От
материалите по него съдът установи следните обстоятелства:
Въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009
г. на СРС, 56 състав, в полза на „..........“ ЕАД, с молба от 25.11.2024 г. „.......” ЕООД е
поискало образуването на изпълнително производство срещу И. В. В., ЕГН **********,
пред ЧСИ ................ на КЧСИ. В молбата се съдържат искания за извършване на справки за
действащ трудов договор и в Регистър на банкови сметки и сейфове, както и за налагане на
запор върху вземания по банкови сметки и вземания от трудово възнаграждение.
На гърба на приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист се
съдържа отбелязване за предходно водено и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
ИД № 20107860403230 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, по което последно е било
извършено изпълнително действие през м.07.2019 г.
С разпореждане от 25.11.2024 г. съдебният изпълнител е образувал ИД №
20247860400830, разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и
уведомление по ДОПК, както и извършване на справки за имуществено състояние на
длъжника.
На 30.05.2025 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор върху
вземанията на длъжника по банкови сметки /л. 5 от ИД/.
На 10.06.2025 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение /л.
8 от ИД/, връчена на длъжника на 10.07.2025 г. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК,
ЧСИ е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни
доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.
На 10.06.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „............“
АД /л. 7 от ИД/.
С Постановление от 12.08.2025 г. ЧСИ ................ на КЧСИ, е спрял производството
по изпълнително дело № 20247860400830, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК.
В изпълнение на служебните си задължения да следи за допустимостта на исковия
2
процес, настоящият съдебен състав е изискал от ЧСИ ............. удостоверение за
разпределение по ИД № 20247860400830, с отбелязване за влизане в сила, ведно със справка
за реално изплатените суми – в полза на кого са извършени и на каква стойност. Видно от
представеното от съдебния изпълнител Удостоверение изх. № 7388/24.11.2025 г. по ИД №
20247860400830 е постъпила сума в размер на 4 167,40 лева, която НЕ е разпределена
поради представена на ЧСИ обезпечителна заповед с обезпечителна мярка „Спиране на
изпълнението“. С оглед на така събраните данни, че събраната по ИД сума не е
разпределена, респ. не е постъпила в патримониума на ответното дружество, съдът приема,
че искът с правно основание 439 ГПК е процесуално допустим.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от
19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, в полза на „..........“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия в полза на „.......” ЕООД, поради
погасяването им по давност.
В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в
настоящия процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата
на който е образувано изпълнително производство.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение
замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от
длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се
извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било
подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма,
която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази
в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за
изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В
този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение
№ 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз
основа на несъдебно изпълнително основание, в който е била предвидена възможност за
предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се
преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок
за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект
именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.
Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни
основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на
действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо
поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение
произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.).
3
Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г.
на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но
съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил
спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след
изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със
заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че
вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на
нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.
По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на
длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В разглеждания случай, видно от отбелязванията, извършени в Покана за доброволно
изпълнение изх. № 3509/10.06.2025 г. /л. 8 от ИД/, е, че процесният изпълнителен лист е бил
издаден след проведено исково производство и постановено съдебно решение по гр. д. №
43048/2009 г. на СРС, 56 състав, поради което и несъмнено приложима в процесната
хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност –
започнала да тече от влизане в сила на горепосоченото съдебно решение.
Процесният изпълнителен лист е издаден на 19.11.2009 г., от която дата съдът приема,
че е започнала да тече приложимата петгодишна погасителна давност.
Между страните не се спори, а и се установява от факта на подаване на молба вх. №
6870/25.11.2024 г. до ЧСИ ............., че вземанията по процесния изпълнителен лист са
прехвърлени от кредитора по листа в полза на ответното дружество с договор за цесия.
Съгласно предвиденото в чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е било предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят
има задължение със свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес,
извършвайки изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането
на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В
изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали
да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/, или да
не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, по силата на закона, без
значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за неговото прекратяване, тъй
като актът има единствено декларативен, но не и конститутивен характер. Поради това
новата давност започва да тече не от датата на постановлението за прекратяване на
4
изпълнителното производство, а от датата на предприемането от страна на взискателя на
последното по време валидно изпълнително действие.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
(ППВС). Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от цитираното ТР е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко едно действие по принудително
изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не
спира. С Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО,
Решение № 51/21.02.2019 г. по гр. дело № 2917/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО, и др., е
прието, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяване по давност на дадени вземания, които
са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за
период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата
преди момента на постановяване на ТР, но въз основа на даденото с него тълкуване, което
би довело и до несъобразяване на действащото към този момент ППВС. Поради това
даденото с отмененото ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери
приложение и след отмяната на ППВС, когато спорът се отнася до последиците от нормата,
които са били реализирани за период преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР
ще се прилага от този момент за вбъдеще. С оглед на това, извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, отмяна на
ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т.
10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и за тези, които са приключили преди това. Настоящият
състав споделя практиката на ВКС, обективирана в горепосочените съдебни решения.
По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК, в доказателствена тежест на
ответника е установяването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давностния срок, като с доклада на делото на основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е указал на
ответника „.......” ЕООД, неподал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, че не
сочи доказателства за настъпването на такива факти. Въпреки това дружеството не е
предприето процесуално поведение, насочено към установяването им.
Гражданският исков процес е състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК), в
което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест страните навеждат факти и
доказателства за установяване на действителното фактическо положение. Доказването
следва да е пълно, т. е. да не остава никакво съмнение в осъществяването на пораждащите
твърдяното право факти. Едва след като безспорно, несъмнено се установят
правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги субсумира под приложимата
правна норма, като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този
смисъл крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения,
неподкрепени с други годни доказателства по делото, нито да бъде постановяван въз основа
на недоказани фактически твърдения. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право и изрично указани й от съда, съдът
дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право.
В конкретния случай, ответникът не сочи и не ангажира доказателства за
установяване на факта, че считано от датата на издаване на процесния изпълнителен лист –
на 19.11.2009 г., до датата на подаване на молба за образуване на ИД пред ЧСИ ............. – на
5
25.11.2024 г., т. е. в период от повече от 15 години, са извършвани каквито и да е
изпълнителни действия, препятствали погасяването по давност на вземанията по
изпълнителния лист. Индиция в тази насока се съдържа единствено в представеното от
ищеца запорно съобщение изх. № 7175/03.07.2019 г. по ИД № 20107860403230 и
отбелязването, извършено на гърба на изпълнителния лист – а именно, че за принудителното
събиране на вземанията по него е било водено и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК предходно ИД № 20107860403230 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, по което
последно е било извършено изпълнително действие през м.07.2019 г. Настоящият съдебен
състав не счита, че посочените отбелязвания са достатъчни за формиране на извод за
настъпване на обстоятелства, довели до прекъсване на приложимата за процесните вземания
погасителна давност. Това е така, тъй като, на първо място, въз основа на тях не може да се
установи наличие на извършени изпълнителни действия в периода от 2010 г. /година на
образуване на ИД/ до 03.07.2019 г. /изпращане на запорното съобщение/, а изтичането на
подобен период от време е достатъчен за погасяване по давност на исковите суми, тъй като
от перемиране на делото би започнала да тече нова давност. На второ място, дори и да се
приеме, че в периода 2010 г. – 03.07.2019 г. са извършвани подобни действия, то от
03.07.2019 г. до датата на подаване на молба за образуване на ИД 20247860400830 – на
25.11.2024 г., е изтекъл нов период от повече от 5 години, вкл. при съобразяване на периода
на извънредно положение в Република България, обявено със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.), през който ответникът не доказва да са извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъснат приложимата давност. При това положение, с оглед на правилото за
разпределение на доказателствената тежест и проявената от ответното дружество
процесуална пасивност, въпреки изричните указания на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК,
настоящият съдебен състав приема за недоказан в процеса фактът на осъществяване на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок в периода от
19.11.2009 г. до 25.11.2024 г., съответно формира извод, че процесните вземания, установени
с изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав,
са погасени по давност, което обосновава извод за основателност на предявения
установителен иск по чл. 439 ГПК.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има ищецът. В случая същият претендира
разноски за платена държавна такса и платен адвокатски хонорар, които искания са
основателни и следва да се уважат.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. В. В., ЕГН
**********, с адрес: .............. не дължи на „.......“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на
управление: гр. ................. сумата от 1 275,16 лева – главница по договор за финансиране от
24.03.2008 г., сумата от 2 294,14 лева – законна лихва върху главницата за период от
09.09.2009 г. до 16.06.2025 г., и сумата от 125,50 лева – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 19.11.2009 г. по ч. гр. д. № 43048/2009 г. по описа на СРС, 56 състав, в
полза на „..........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на „.......”
ЕООД, и за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело №
20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „.......“ ООД, ЕИК ........., със седалище и
адрес на управление: гр. ................. да заплати на И. В. В., ЕГН **********, с адрес:
.............. сумата в размер на 865,00 лева – сторени разноски в производството по гр. д. №
6
40797/2025 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7