Р Е Ш Е Н И Е
№............
Гр. София,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, БРАЧНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември
две хиляди и двадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Данаилова въззивно гражданско
дело № 10073 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по въззивна
жалба от Г.К.С. срещу решение № 115647/11.05.2017 г., постановено по гр.д.№5617/2013
г. по описа на Софийския районен съд, 92 състав, с което е отхвърлен иска му по чл.59, ал.9 СК срещу Н.С.С. за
изменение на начина на упражняване на родителски по отношение на детето на страните М. – Ж.Г.С.,
родена на ***г.
Оплакванията в жалбата са за неправилност
на съдебното решение поради неправилна преценка на доказателствата и нарушение
на закона. Въззивникът счита, че събраните
доказателства установяват настъпили изменения в обстоятелствата, касаещи
упражняването на родителските права по отношение на детето и изразяващи се във
влошаване на отношенията между родителите, препятстване от страна на майката на
личните контакти между бащата и детето, довели по нейна вина до развитието у
детето на синдром на родителско отчуждаване спрямо бащата, което застрашава психо-емоционалното
равитие на детето и неговото личностно утвърждаване.
Поведението на майката, според въззивника, е в
нарушение на задълженията й да пази авторитета на бащата, да съдейства за
пълноценни контакти и създава сериозен риск за детето. Претендира отмяна на
решението и постановяване на ново, с което упражняването на родителските права
да му бъдат предоставени, като прави искане за преодоляване на родителското
отчуждение да бъдат предприети препоръчаните от вещо лице мерки, като детето се
отдели от въззиваемата за три месеца, след което за
три месеца се осъществяват контролирани срещи между баща и дете чрез социалните
служби в тяхно присъствие и при добър ефект да се възстанови режима на
контакти.
Въззиваемата
страна Н.С. оспорва жалбата, като сочи, че по никакъв начин не е препятствала
виновно контактите между баща и дъщеря, а отказът на детето да общува с него се
дължи на собственото му поведение, изразяващо се в инцидентно проявено желание
за контакти и винаги принудително чрез съдебен изпълнител, полиция и социални
служби, чрез въвличането на детето в множество съдебни процедури и упражняване
на тормоз по отношение на близките му. Сочи, че от 2014 г. С. не е проявявал
интерес към осъществяване на лични контакти с детето, оспорва да има родителски
капацитет да го отглежда, тъй като живее сам, има редица заболявания, няма
постоянни доходи, никога не е живял с дъщеря си, включително и по времето, в
което родителите са имали връзка, като с оглед възрастта му, пола и възрастта
на детето, промяна в упражняването на родителските права би довела до сериозни
вредни последици за М. – Ж..
Съдът като обсъди доводите на
страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от
фактическа и правна страна:
Съдът с оглед задължението си да
следи служебно за валидността на решението и неговата допустимост намира, че то
не страда от посочените пороци.
Страните не спорят, а се установява
и от събраните писмени и гласни доказателства, че са родители на М. – Ж.Г.С.,
родена на *** г., като никога не са били в граждански
брак, а след прекратяване на връзката им, с решение № ІІІ-113-31/25.03.2011 г.,
постановено по гр.д.№ 9739/2010 г. на Софийски районен съд, 113 състав, влязло
в сила на 23.04.2011 г. по отношение на упражняването на родителските права и
на 29.01.2013 г. в останалата част, упражняването на родителските права е
предоставено на майката Н.С., бащата Г.С. е осъден да заплаща месечна издръжка
от 100 лв., като е постановено да осъществява лични контакти с дъщеря си всяка
първа и трети събота и недела от месеца от 10 часа в събота до 19 часа в неделя
в дома си с преспиване на детето, един месец през лятото по време, което не
съвпада с годишния отпуск на майката, всяка нечетна година за коледните
празници от 17 часа на 23.12 до 12 часа на 26.12, всяка четна година за
новогодишните празници от 17 часа на 30.12 до 12 часа на 02.01, през нечетните
години на Великденските празници от 10 часа сутринта на първия им ден до 17
часа на последния празничен ден, както и по 2 часа на рождения ден на детето,
съобразно дневния му режим.
Районният съд е сезиран с иск по чл.59, ал.9 СК, в
което производство по спорна съдебна администрация по силата на изрично препращане
са приложими и правилата на чл. 59, ал.3 и следващите СК, включително относно
личното изслушване на родителите и изслушването на детето при условията на
чл.15 от Закона за закрила на детето, което към момента на приключване на
устните състезания по делото пред първоинстанционния
съд е било навършило 11 години.
Доколкото се касае за искане за изменение във вече
определения начин на упражняване на родителски права, то и в това производство
релевантни са факти относно промяна на обстоятелствата, обусловили
първоначалното решение за предоставянето им за упражняване от майката и относими към критериите, посочени в разпоредбата на чл.59,
ал.4 СК.
По делото се установява,че след влизане в сила на
първоначалното решение за упражняване на родителски права е настъпило
значително влошаване на отношенията между родителите, изразяващо се в
прекъсване на всякакви нормални отношения по повод отглеждането на детето, в
резултат на което, считано от м. януари 2012 г. не са осъществявани
предписаните от съда, първоначално като привременни мерки, а впоследствие и с
влязлото в сила решение по гр.д.№ 9739/2010 г. на Софийски районен съд, 113
състав лични контакти между детето и неговия баща.
От твърденията на страните, изготвените социални
доклади, представеният заверен препис от решение по нчхд
№ 9762/2012 г. на СРС, както и при изслушването на детето пред въззивния съд в съдебно заседание на 15.07.2020 г., се
установява, че дълбокият разрив в отношенията на родителите, които и при първоначалното
определяне на режима е съобразено да са лоши, е настъпил във връзка с конфликт
от 11.01.2012 г., който се е разиграл в присъствието на М. –Ж.между въззивника Г.С. и М.С.
- майка на въззиваемата и баба на детето.
Според въззиваемата на
11.01.2012 г. при предаване на детето за осъществяване на лични контакти Г.С. е
нанесъл побой на майка й в присъствие на детето, което много го изплашило, като
по частна тъжба на М.С. е образувано нчхд № 9762/2012 г. на СРС, НК. Твърди, че и след това С. е
причаквал нея и детето, както бабата и детето, на улицата пред и около дома им,
за да ги заплашва и обижда, което е ставало в присъствието на детето и за което
са подавани сигнали в полицията.
С присъда от 21.10.2015 г. Г.С. е осъден за обида,
нанесена на 11.01.2012 г. на М.С., чието съдържание е без правно значение за
производството, а е оправдан за нанасяне на лека телесна повреда на М.С.. Няма
данни във връзка с подадените сигнали от Н.С. и М.С. до 04 РУП да са последвали
административни мерки или наказателна принуда по отношение на Г.С..
Детето М. – Ж.също
е възприело скандала на 11.01.2012 г.,за който съобщава в съдебно заседание, като разказва, че тогава баба му го взела
по-рано от детската градина и баща му се ядосал, че не я е намерил там и дошъл
у дома им. Баба му и баща му са спорили и са имали физически контакт, а то е
възприело случката като неприятна,
защото баба й викала за помощ, майка й била извикана от работа и дошла линейка.
Посочва случката като една от „гадните спомени“, които желае да си спести, с
което обяснява нежеланието си да се среща с баща си.
От представените писмени доказателства – протоколи по
изпълнително дело 20118460400016 на ЧСИ О.М.и изпълнително дело № 20127830400151
на ЧСИ И.Ч. и изготвените по първоинстанционното дело
множество социални доклади се установява, че Г.С. е образувал изпълнително
производство относно режима на личните контакти първоначално пред ЧСИ О.М.,
което дело впоследствие е прехвърлено пред ЧСИ И.Ч.. По изпълнителните дела са
направени множество опити за принудително предаване на детето М. –Ж., с участие
на служители на ДСП Лозенец и полицейски служители от 04 РУП на СДВР след
11.01.2012 г. и до м.февруари 2013 г. Във всички тези случаи режимът не е
изпълнен, тъй като детето е отказало да тръгне с баща си, като в част от
случаите отказът е направен от детето пред съдебния изпълнител, а в част от
случаите е предаден чрез майката Н.С.. От представеното разпореждане по
изпълнително дело №12/2015 г. на ДСИ при СИС на РС-Панагюрище, се установява,че
за принудителното изпълнение на решението относно режима на лични контакти са
образувани изпълнително дело 2008/2014 г. на СИС при СРС, изпратено за
подсъдност на СИС при РС – Панагюрище, където е образувано изпълнително дело №
12/2015 г., впоследствие изпратено наново по подсъдност на СИС при СРС с
разпореждането от 16.03.2015г.
Така в съставения на 22.01.2012 г. протокол по
изпълнително дело 20118460400016 на ЧСИ О.М.е удостоверено, че детето е било
приготвено за да тръгне с баща си, но само е заявило, че не иска да излезе с
татко си, тъй като той е „пребил баба“. В протокол от 04.02.2012 г. на ЧСИ М. е удостоверен друг опит за
осъществяване на режима за лични контакти, при който детето е отказало да
тръгне с баща си, като заявило, че се страхува, в който случай веднъж е
изведено от майка си от жилището и оставено до бащата, а впоследствие и предадено
от майка си в прегръдката на баща си, но тъй като се съпротивлявало и плачело съдебният
изпълнител е прекратил опита да бъде отведено от бащата. Отказ на детето,
заявен в разговор с частен съдебен изпълнител И.Ч. е удостоверен от него и в
протокол за извършени действия по изпълнително дело от 11.07.2012 г.
Във връзка с невъзможността да осъществява лични
контакти с дъщеря си въззивникът С. е подал множество
сигнали и искания за съдействие до органите на полицията и прокуратурата, до
частните съдебни изпълнители, министърите на
правосъдието, образованието, директора на Агенция „Социално подпомагане“.
Въз основа на сигнали срещу Н.С. за извършено
престъпление по чл.182, ал.2 НК за неизпълнение на съдебно решение относно
упражняването на родителски права, сигнал за извършено престъпление по чл.313 НК относно подаване на невярна декларация за адрес, като от представената
справка от 27.02.2017 г. се установява срещу нея да са образувани 7 бр.
прокурорски преписки, като част от производствата са прекратени поради липса на
извършено престъпление /пр.пр. 1202/2013 г. и пр.пр.33671/2013 г. на СРП/, по две от преписките са
образувани наказателни дела, по които Н.С. е призната за невиновна да не е
изпълнила съдебното решение за упражняване на родителски права и режим на лични
отношения в условията на продължавана престъпление за периодите 11.01.2012 г. –
23.05.2012г. и 02.06.2012 г. – 20.01.2013 г. с решения нахд
№ 19323/2012 г. и нахд № 8031/2013 г. на СРС,
образувани по предложение на СРП за освобождаване от наказателна отговорност по
реда на чл.78 НПК. За останалите три прокурорски преписки не са представени
доказателства да са приключили производствата, като от писмените доказателства,
се установява, че по нахд № 8031/2013 г. след
извършена експертиза за установяване на свидетелската й годност, като свидетел е била разпитана и М. – Ж./
протокол от 09.12.2014 г. по нахд 8031/2013 г./.
В своя молба с вх.№19037/16.09.2011 г. до съдебния
изпълнител О.М.по изпълнително дело 20118460400016, в жалба с вх.№
484/12.01.2012 г. до СРС относно инцидента на 11.01.2012 г. и възражение,
адресирано до министъра на правосъдието и подадено чрез ЧСИ И.Ч. на 17.07.2012
г. , въззивникът Г.С. е направил искания компетентните
органи да упражнят законовите си правомощия като отнемат детето М. – Ж.от
нейната майка и предприемат мерки по настаняването й в социално заведение и за
ангажиране на наказателната отговорност на Н.С., за отстраняването й от
заеманата длъжност като преподавател, които искания са обосновани с
невъзможността на бащата да упражнява лични контакти с дъщеря си по вина на
майката.
От своя страна въззиваемата Н.С.
е завела дело за лишаване на бащата от родителски права чрез насрещен иск,
подаден на 07.06.2013г., който е отделен в друго производство /гр.д.№15885/2014
г. на СРС, 84 състав/, както и гражданско дело №
9519/2013 г. на СРС, 82 състав за изменение на издръжката, която с решение от
02.01.2014 г. е увеличена на 180 лв., по което е допуснато предварително
изпълнение, а решението е влязло в сила 17.02.2015 г.. Подала е сигнал срещу Г.С.
за неплащането на издръжка – престъпление по чл.183, ал.1, пр.3 НК, по който е
образувана прокурорска преписка 34/2013 г., по която наказателното производство
е прекратено.
По делото са представени доказателства
след разкриване на банкова тайна, че въззивникът Г.С.
е открил на 29.01.2013 г. вИ.А.Б.АД банкова сметка ***
М. – Ж., като от представеното извлечение се установява за периода от
откриването й до датата 28.02.2017 г., включително, по сметката са внесени общо
3690 лв. от въззивника Г.С. и от Юли С. – негов брат, като са налице
доказателства, че въз основа на разрешение на РС – Панагюрище въззиваемата С. е изтеглила на 18.08.2015 г. и на 12.10.2015 г. по 490 лв.
По отношение на доходите на страните
са представени служебна бележка, издадена от Софийски университет „Св. Климент
Охридски“ , че Н.С. работи като главен асистент и относно получените доходи за
периода м.02.2016 г. – м.02.2017 г. за получените доходи от трудово
възнаграждение, които са в среден нетен месечен размер от 978 лв., като въззиваемата при изслушването си от въззивния
съд е заявила, че приема работа и по проекти на граждански договори, от които
получава допълнително доходи.
По отношение на доходите на Г.С. е
представена справка за осигуряване от НАП, която установява данни за подадени
данни за осигуряване за периода 2010 г. до датата на справката 10.03.2017 г.
единствено за месеците 1-4 .2011 г. и 2-4.2016 г. по трудово правооотношение и осигурителен доход от 610 лв. месечно за
2016 г. Твърденията на въззивника са, че работи по
проекти, включително международни, без за това и за размера на доходите да са
представени доказателства..
По делото са събрани гласни
доказателства, които не установяват други факти освен за конфликтните отношения
между страните и прекъсването на личните контакти между бащата и дъщерята, в
която посока са еднозначни и безпротиворечиви.
По делото са събрани доказателства относно адресните
регистрации на страните – писмени и гласни, от които се установява, че
настоящият адрес по регистрация на майката и детето са, считано от 03.07.2012
г. в гр.Панагюрище, а постоянния в гр.София, бул.***********от 2000 г., а за бащата постоянният адрес по регистрация е
в гр.София, ул.Средна гора , № 91 от 2006 г., а от 16.02.2017 г. – в гр.София,
ж.к.Гео Милев. В множество писмени изявления до съдебен изпълнител по
приложените копия на изпълнителни дела, до органите на закрила на детето и в
изявления по делото въззиваемата Н.С. сочи, че
от средата на 2012 г., когато е
променила настоящият и този на детето адрес в Панагюрище, пребивава през
седмицата в София където тя работи, а детето учи, а от петък до неделя в
Панагюрище, като по делото са налице констатации в социалните доклади на ДСП
Панагюрище, че не може да бъде намерена на адреса и пребивава там инцидентно.
По същият начин въззивникът, които твърди, че
постоянно пребивава на настоящия си адрес, не може да бъде открит в хода на въззивното производство за връчване на книжа и съобщения по
делото и за изготвяне на социален доклад от служителите на ДСП Слатина.
По делото пред първата и настоящата инстанция са
изготвени множество социални доклади, отразяващи констатации на органи за
закрила на детето относно родителския капацитет и битови условия, предприети
мерки за закрила, резултати от тях, ползвани социални услуги /в първоинстанционното производство от 02.09.2013г., 09.09.2016 г.,08.11.2016 г. на ДСП Слатина, 11.09.2013
г.,14.10.2013г., 30.01.2017г. на ДСП Панагюрище, 11.03.2014г.,11.11.2016 г. на ДСП Лозенец и във въззивното
производство – от 10.04.2018 г. , 28.09.2018 г. от ДСП Слатина, от 12.04.2018 г., 25.10.2018 г. ,14.07.2020 г.
от ДСП Лозенец/.
От социалните
доклади се установява, че жилищата, които посочват като местоживеене страните,
са с добри битови условия и хигиена, като
за детето и на двете места има самостоятелна стая, осигурена с
необходимото обзавеждане и удобства. Въззивникът С.живее
сам, като при изготвяне на последния доклад е констатирано да ползва помощ за
домакинските нужди от жена, за която не са посочени данни на какво основание
осъществява помощта, докато въззиваемата С. и детето М.–
Ж.живеят в едно домакинство с М.С., майка на Н.С., която е учител по професия и
оказва и е оказвала помощ за отглеждането на детето.
От докладите и представените договори за социални
услуги се установява, че страните по делото за периода 2012г . – 2020 г. са ползвали различни социални услуги по предписания на
органите за закрила на детето или по собствено желание, многократно са били
консултирани във връзка с възникналите конфликти и неразбирателства помежду им,
като не се установява тези мерки да са дали каквито и да било резултати в
посока на примиряване на позициите им, подобряване на взаимоотношенията им или
формиране на съгласие по въпроси относно отглеждането на детето - доклад от 11.11.2016 г. на ДСП Лозенец . В този доклад се съдържа
констатация, че предписания режим на лични контакти предвид поведението на
страните е безрезултатността на усилията на органите па закрила, съдебен
изпълнител и полиция не може да бъде изпълнен, като са описани и извършени от
служителите на органите по закрила на детето действия във връзка с принудително
предаване на детето, както и прояви на вербална агресия и на двамата родители
един спрямо друг на 22.01.2012 г. и 21.04.2012 г. в присъствие на детето при
опити за предаването му за осъществяване на режим на лични контакти с бащата, както
и прояви на вербална агресия от страна на Г.С. по отношение на служители на ДСП
Лозенец. В докладите се съдържа информация по отношение и на двете страни за
несъобразяване с препоръките на органите по закрила на детето във връзка с
ползването на социални услуги.
От докладите се
установява, че по искане на майката и детето е било насочвано към ползване на
социални услуги, като в докладите от 11.11.2016 г. и
последният доклад от 14.07.2020 г. се съдържа заключение, че въз основа на ползваните
социални услуги е констатирано, че детето М. –Ж.няма нужда от допълнителна
работа с психолог.
Във всички социални доклади е установено, че за детето
се полагат адекватни грижи за физическото му отглеждане, възпитанието и
образованието му, че детето е нормално развито умствено и психически за
възрастта си, учи се добре, занимава се допълнително извън училище по езици и
изкуство, с адекватни за възрастта социални умения и отношение към
околните е и без здравословни проблеми.
Констатирани са силни привързаност, доверие и обич в отношенията на М. –Ж.и
нейната майка и баба, като детето
проявява безпокойство и несигурност единствено по въпросите във връзка с отношенията
с баща си и изразява нежелание да се вижда с него, което обяснява със страх,
негови обиди към майка и баба й, както и заплахи към тях и заплахи към самата
нея, че бъде настанена в детски дом.
По делото са изслушани в първата инстанция основно, депозирано на
16.04.2014 г. и допълнително, депозирано на 06.03.2017 г., заключение на
съдебно-психологическа експертиза, които потвърждават заключенията в социалните
доклади, че към датата на изготвянето им М. –Ж.е с нормално, дори изпреварващо
развитие социално-емоционално, добре развита е физически, адаптивна и комуникативна,
с оформено абстрактно –логическо мислене и в процес на формиране на
инициативност и самостоятелност като волеви качества. И двете вещи лица са
констатирали силна привързаност на детето към неговата майка и липса на такава
по отношение бащата, нежелание за общуване с него, съответно въвличането на
детето в конфликт на лоялност поради силната му връзка с майката и силния
антагонизъм и конфликт между родителите, респективно бащата и бабата и
прекъсването на личните контакти с бащата. И двете вещи лица дават заключение,
че у детето е налице родителско отчуждаване в лека степен по отношение на
бащата, както и че поддържането на отношения и с двамата родители е в най-добрия интерес на детето, тъй като и
двамата родители имат важно значение при съзряването му, като липсата на единия
родител на психично ниво се квалифицира като загуба, засяга психичното и
социално развитие на детето и процеса на формиране на мирогледа му. По
отношение на причините за отчуждаването вещите лица са посочили
отношенията между родителите, конфликта
на лоялност, безкрайните съдебни процедури с участие на детето и фактическото
прекъсване на личните отношения с бащата, като съдът намира, че с оглед
разясненията на вещите лица в съдебно заседание, никое от тях не сочи като причина
съзнателно и умишлено поведение на въззивницата Н.С.,
противно на поддържаната от въззивника теза.
Заключенията на вещите лица са, че майката поради обективното съжителство,
възрастта на детето, силните и топли чувства на обич и загриженост помежду им
обективно има по-голямо влияние върху възприятията, мирогледа и емоциите на
детето, респективно поради същите тези обстоятелства то се влияе дори и инстинктивно
от нейните емоции, настроение, проблеми и в частност тези с Г.С..
Вещото лице по допълнителната експертиза Р.К., дава
препоръка за преодоляване на родителското отчуждение да се използват
специалисти, които да медиират първоначално срещите
между баща и дъщеря в защитена среда,
като посочва, че съгласно европейската практика за преодоляване на синдрома на
родителското отчуждение следва да се отделят
децата от програмиращия ги родител за три месеца, след което три месеца следва
да се осъществяват контролирани срещи чрез социалните служби в присъствието на
социални работници и при добър ефект да се възстанови определения от съда
контакт.
Във въззивното производство
е изслушана а основание чл.59, ал.6 СК въззиваемата Н.С.,
която посочва факти относно местоработата си, жилището в което живее с детето и
съжителството с майка си, които се установяват и от събраните доказателства.
Смята, че се е справила и се справя добре с отглеждането на детето. Счита, че
воденето на дела от Г.С. я затруднява при
отглеждането на детето, възприема го като неуважение към себе си и
детето, като сочи, че след 2013 г. той дори не е идвал на определения му за
режим на контакти ден, само пуска сигнали, което тя възприема като тормоз, като
в изявленията й се съдържа признание, че е престанала да насърчава дъщеря си да
се среща с бащата, като го смята за агресивен, с което отблъсква детето и то
отдавна не пита за него.
Въззивникът Г.С. не е изслушан пред въззивния
съд, тъй като, въпреки че е редовно призован и му е указано да се яви пред съда
във връзка с личното му изслушване, не се е явил в нито едно от
проведените по делото заседания пред въззивния съд, нито в първоначално определения му състав,
нито в трите съдебни заседания, които са проведени след разпределение на
делото по вътрешните правила за
хипотезите на масови отводи и
определянето на настоящия съдебен състав, без да представя доказателства за
наличието на уважителни причини, а само с позоваването на неконкретни факти
относно контакти с контактно на болен от
коронавирус лице, съвети на лекар и искане
делото да се отложи за дата, след отмяна на извънредната епидемична обстановка,
която действа от 14.05.2020 г. и е с неясен и непредвидим краен момент, предвид
многократното й удължаване. / решение № 244/15.07.2015 г. по гр.д.№ 7234/2014
г. на ВКС, IV г.о. , решение №19/15.02.2019
г. по гр.д.0 2578/2018 г. на ВКС, , IV г.о./
По делото пред въззивния съд
е изслушано детето, което към датата на съдебното заседание на 15.07.2020 г. е
почти на 15 години, което разказва свободно и без притеснение за училището, в
което учи и в което е било за първа година, за интересите си към езици и
четене, за свободното си време. По отношение на баща си посочва, че не се е
виждала от дълго време с него и че не желае да се виждат, което понеже иска да
си спести „гадни спомени“. Казва, че се е виждала с него по-често, когато е
била малка и ходела на детска градина, като спомените, които определя като
нежелани, са свързани със случка, в която се почувствала изплашена от страшна
маска, която баща й си сложил, за да я изненада, други случки, при които е изптвала
неудобство в детската градина, когато баща й идвал да я вземе по времето за
следобеден сън, когато тя и останалите деца били легнали, водел я на вилата в
Банкя и се връщали много късно, а майка й страдала. Разказва и за случката,
която с оглед останалите доказателства по делото се установява да касае конфликта
от 11.01.2012 г. между баба й и баща й, посочен вече като решаващ за началото
на пълния разрив между страните, както и за свои спомени преди времето на
раздялата на родителите й, когато майка й била непрекъснато болна и се
оправила, когато баба й изгонила баща й и които спомени, с оглед съвпадащите твърдения на страните за раздялата им през 2010 г и
възрастта на детето към онзи момент, не
представляват конкретни възприети факти, а по-скоро оценка на такива и то не
лично изградена, а възприета.
При тези факти по делото съдът
приема, че са налице новонастъпили обстоятелствата, които са релевантни за
преценката на начина на упражняване на родителските права и режима на лични
контакти с детето.
На първо място се установява влошаване на отношенията
между родителите до степен на пълен антагонизъм, непоносимост и незачитане с
прояви на вербална агресия с нецензурен характер, част от които прояви са
възприети пряко от детето, както е посочено в протоколи по изпълнителни дела и
социални доклади, а друга част са възприети опосредено
- чрез общуването и възприемането на емоциите и преживяванията на майката и
бабата, с които детето живее и чрез въвличането му в множество производства,
инициирани и от двете страни.
Действително подаването на иск и/или сигнал
представляват упражняване на признати от закона права, но като резултат са
довели до нескончаеми съдебни и извънсъдебни процедури с участието не само на
страните, но и на техни близки и в част от които по необходимост е взело
участие и детето, с произтичащите от
това последици върху психиката и емоциите му, нарушаване на нормалния ритъм на
живота му, поставянето му ситуация да вземе страна, да съобщи факти от личния
си живот и този на близките си, да възстанови спомени, които са му неприятни и
да узнае и допълнителна информация чрез обяснението на възрастните за необходимостта
от участието му. Доколкото всяка от страните е инициатор на такива
производства, като изходът на тези от тях, които са приключили, с изключение на
иска за изменение на издръжката, е противна на очаквания от иницииралата го
страна резултат, а именно се касае за неоснователни искания и сигнали, то при
всички случаи поведението и на двамата е
довело задълбочаване на проблемите в отношенията им, до възникване на нови и в крайна сметка до преустановяване
на всякаква разумна комуникация, дори и такава, която е в интерес на детето.
Така, като открил банкова сметка *** М. – Ж.през 2013
г. и внасял по нея суми за издръжка, които
противно на твърденията му не покриват изцяло задълженията му от 100 лв.
месечно до 02.01.2014 г. и от 180 лв. месечно след тази дата с оглед общия
размер на задълженията му и внесените общо 3690 лв.до 27.02.2017 г., въззивникът Г.С. формално изпълнил частично задължението си
да заплаща издръжка на дъщеря си, но по начин, който изключително затруднява
достъпа до средствата, тъй като
съставени пълномощни за разпореждане със сметка на непълнолетно лице са без
никакво правно значение, а за всяко разпореждане се изисква разрешение на съда
в производство, по което се заплаща такса, респективно за поддържката
на сметката се начислява и удържа също месечна такса, която намалява
наличността, като посочените действия по никакъв начин не са в интерес на
детето.
От друга страна, като е променила настоящия си и този
на детето адрес през 2012 г. в гр.Панагюрище, без реално да живее на адреса по
друго време освен през почивни дни и то не винаги, както се установява от
социалните доклади, въззиваемата Н.С. е създала пречки
за осъществяване на лични контакти между бащата и детето, най-малкото поради
разстоянието между София и Панагюрище и фактически поради препятстване
извършването на изпълнителни действия поради спорове за местна подсъдност по
изпълнителните дела, което също трудно
би могло да се приема като съдействие за упражняване на режима и да е в интерес
на детето.
На следващо място се установява, че след постановяване
на решението във въззивното производство, по което са
определени първоначално начина на упражняване на родителски права и режима на
лични отношения с детето и още преди влизането му сила, в началото на 2012 г. фактически
изпълнението на режима на лични контакти между М. – Ж.и баща й е преустановено,
тъй като въпреки многобройните опити за принудително предаване на детето със
съдействие на частните съдебни изпълнители М. и Чолаков, полицейски органи и
органите по закрила на детето, режимът не е спазен, а детето се е срещало с
баща си само в стресова ситуация с присъствие на множество непознати, с
конфликти между родителите и под страх
от принуда, която следва дори и само от присъствието на посочените лица.
Не се установява въззиваемата
Н.С. да е единствена причина за невъзможността да се осъществява режима на
лични отношения. В протоколите по изпълнителните дела е удостоверено да е
осигурявала достъп до домашния си адрес и присъствието на детето на датите за
осъществяване на режима, като принудително изпълнение не е осъществено поради
емоционалното състояние на детето и нежеланието му да тръгне с баща си.
След 2013 г.
почти изцяло са преустановени каквито и да било контакти между детето и
бащата, с изключение на инцидентни случаи по повод на дела, изготвяне на
експертизи, имейли, като въз основа на събраните доказателства относно прекъсване
на връзката, експертните заключения, данните в становищата на органите за
закрила на детето и личните си впечатления от изслушването на детето, съдът
приема, че е налице родителско
отчуждение у детето спрямо баща му. С оглед продължителността на периода на
прекъсване на контактите и ясно изразеното от М. – Ж.пред въззивния
състав нежелание да вижда баща си и то с цел да не допуска нови спомени с него,
което нежелание съдът приема за осъзнат
акт, тъй като възрастта й позволява формиране и отстояване на самостоятелни
решения и известна независимост от външно влияние, очевидно е налице опасност
от пълно отчуждаване.
Не се установява това отчуждаване да е резултат само
от поведение на майката, макар без съмнение тя да е допринесла, както
несъзнателно чрез негативното си отношение към бащата, което детето възприема, а
в незряла възраст попива и споделя, така и чрез конкретното си участие във
вербални конфликти при предаване на детето и като е престанала да насърчава
дъщеря си да се среща с баща си, което сама признава. Отчуждаването е резултат
и от поведението на въззивника, което сочи на желание
на всяка цена да осъществи контакти с дъщеря си дори и с цената на несъобразяване
с чувствата и желанията на детето, като част от предприетите от него действия и
в частност исканията му за настаняване на детето в социален/детски дом при
установена неоснователност на сигналите му за насилие над детето и извършени
престъпления от Н.С., са неприемливи с оглед критериите за добра родителска
грижа.
Следователно по делото се установяват настъпването на обстоятелства,
които са измежду посочените в т. V от ППВС № 1/12.11.1974 г. като основание за изменение на мерките относно лични
отношение и упражняване на родителски права, като се съобрази как да се охрани
в най-голяма степен интереса на детето.
Неоснователни
са по вече изложените съображения доводите във въззивната
жалба, че отчуждаването от бащата и
неизпълнението на режима на лични контакти е само по вина на майката, която
упражнява родителските права, а дори и да бе установено противното, това не
води автоматично да извода, че следва да се измени начина на упражняване на
родителски права, като на настоящия състав е известна съществуваща практика в
противен смисъл, но членовете на състава споделят изводите и съображенията,
изложени в решение № 218
от 03.12.2019 г. по гр. д. № 763/2019 г., III г.о. на ВКС.
Без съмнение следва да се предприемат мерки, чрез
които да се преодолее отчуждаването и да се възстанови връзката между баща и
дъщеря, но по становище на въззивния съд тези цели не
биха могли да бъдат постигнати чрез предоставянето на родителските права на
бащата, тъй като по този начин ще се накърнят непоправимо правата и интересите
на детето чрез принуда.
По делото не се доказват насрещните твърдения на
страните, че някой от двамата родители е проявил насилие към детето или има
престъпно поведение, относимо към личните му и
морални качества, тъй като и двамата са оправдани по подадените насрещни
сигнали за неплащане на издръжка и неизпълнение на решението за упражняване на
родителски права, а Г.С. и за телесна повреда, като осъждането му за обида на майката на въззиваемата не
обосновава извод, че се касае за трайно
престъпно поведение, поради
обстоятелството,че ситуацията, в която е осъществено поведението му е стресова и афектираща, тъй като е възприел
поведението на пострадалата М.С. като намеса в отношенията с дъщеря му, а
пострадалата също има установени по делото вербално агресивни прояви спрямо
него, посочени в протоколите, съставени от съдебни изпълнители.
От събраните доказателства се установява, че от
раждането си е в продължение на повече от 15 години детето е отглеждано от майка си,
която и понастоящем разполага с
необходимите битови и финансови възможности да осъществява отглеждането и
възпитанието му, като оценката за родителския й капацитет е положителна,
единствено с препоръката да работи върху отношението си към бащата и
подобряване на взаимоотношенията с него и между него и детето. Детето е видимо
спокойно, добре възпитано и според оценката на вещите лица и органите по
закрила на детето, която съдът възприема за обектива, е в отлично физическо и здравословно състояние, с
нормално, дори изпреварващо социално-емоционално и интелектуално развитие,
добре адаптивно и комуникативно, с
оформено абстрактно –логическо мислене, учи се много добре и няма никакви трудности с учебния процес и общуването в
училищната институция. Има силна връзка
с майка си и установени топли отношения на обич, взаимна загриженост и доверие.
Същевременно детето е от женски пол и в
юношеска възраст, която по принцип предполага известна емоционална
неустойчивост поради периода на физиологично и личностово
съзряване, както и естествен стремеж за самостоятелност и независимост, поради
което и резки, и особено принудително наложени промени, са опасни за
психическото и емоционално му здраве и са в противоречие с интересите му.
Не се установява въззивникът
да разполага, в сравнение с майката, която упражнява до момента родителските
права, със съществено по-добри материални и битови условия, като по отношение
на средствата, чрез които се издържа, по делото изобщо не са представени никакви доказателства.
Неоснователни са въведените от въззиваемата доводи,
че бащата няма желание на се вижда с детето си и с поведението си го отблъсква.
Доказателствата по делото установяват, че въззивникът
Г.С. е положил значителни и в някои от случаите драстични и несъответни като
интензитет на принуда и резултат на преследваните цели усилия, за да упражнява
режима на лични контакти, което установява силното му желание да общува с дъщеря
си. Макар и да приема, че част от действията и исканията на Г.С. за съдействие
от държавни органи са неприемливи с оглед съдържанието си, използвания език и с
оглед косвените последици, които уважаването им би могло да има за детето и
средата, в която се отглежда, съдът съобразява, че невъзможността да общува с
дъщеря си и да се увери в нейното физическо и психическо състояние за
продължителен период, съчетана с лошото отношение и подозренията, които
родителите имат един към друг под влияние на негативните взаимни емоции, са от
естество да причинят силен гняв и огорчение, които в съчетание с безсилие да
промени ситуацията, обясняват мотивите
за исканията му, които следва да се посочи, че касаят законово предвидени
задължения на сезираните органи.
Същевременно с
оглед възрастта и пола на детето, желанието му да живее с майка си, с която има
прекрасни отношения и съществуващото отчуждение и липса на двустранна и
позитивна емоционална връзка с бащата, съдът намира, че дори и при равностоен
родителски капацитет няма основание да се приеме, че въззивникът
може да осигури към настоящия момент отглеждане и възпитание на детето М.-Ж.,
което да съответства в максимална степен на интереса й и в спокойна,
емоционално здравословна среда, поради което и решението на районния съд за
отхвърляне иска за изменение на начина на упражняване на родителските права е
правилно.
Никоя от страните не е повдигала въпроса за изменение
на първоначално определения режим на
лични контакти, нито са налице служебно постановени мерки в тази връзка от
районния съд, поради което и съдът намира, че не е допустимо да се произнася
служебно за първи път едва с въззивното решение.
Страните не са претендирали, нито направили разноски
във въззивното производство, поради което и съдът не
присъжда такива.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 115647/11.05.2017 г., постановено по
гр.д.№5617/2013 г. по описа на Софийския районен съд, 92 състав.
Решението подлежи на обжалване при условията на
чл.280, ал.1 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: