РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Георги Драгoстинов
Лилия Ненова
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500669 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на глава ХХ от ГПК.
С Решение № 260025/13.07.2020 г. по гр.дело № 286/2020 г. Великотърновският районен
съд е отхвърлил предявения от В. П. Г. и Г.Ц. Г.а против „Ю Б.“ АД отрицателен установителен
иск, с който ищците искат да се приеме за установено по отношение на ответника, че не му
дължат, поради погасяване по давност, сумата от 22 590,46 лв. – главница по договор за
потребителски кредит обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006 г., ведно със законната лихва
върху нея за периода от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 694,09 лв. –
присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 154/12.04.2010 г. по ч.гр.дело
229/2010 г. по описа на РС-Павликени, като В. П. Г. и Г.Ц. Г.а са осъдени да заплатят на „Ю. Б.“
АД разноски по делото в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е постъпила жалба от В. П. Г. и Г.Ц. Г.а, чрез адвокат Ж. Д. от АК-Х. с
която се заема становище за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Жалбоподателите
оспорват приложимостта на постановките на ППВС № 3/1980 г. и извода на първостепенния съд,
че след като производството по изп.дело № 246/2011 г. по описа на ЧСИ Д. Б. е образувано при
действието на посоченото постановление, давност не е текла през времето, през което
производството е било висящо. Сочат, че с насочването на действия към принудително изпълнение
погасителната давност е била прекъсната, че в периода 16.06.2011 г. – 18.09.2012 г.
изпълнителното производство е било спряно по искане на взискателя, като предвид липсата на
активност на взискателя след 03.05.2011 г. производството било прекратено по силата на закона
(чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК) към 18.09.2014 г. Според жалбоподателите новата петгодишна давност
е започнала да тече от предприемане на последното принудително изпълнително действие на
1
03.05.2011 г. и към дата 03.05.2016 г. давността на вземането била изтекла. В тази насока се
позовават на постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Молят за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което
исковата претенция да бъде уважена. Претендират разноски за производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната
страна - „Ю. Б.“ АД, чрез юрисконсулт С. Т, с който се заема становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата. Релевират се доводи относно действието на Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.дело №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обобщават, че в случая новата погасителна давност е започнала да
тече от 18.09.2014 г., към която дата е било прекратено производството по принудителното
изпълнение поради настъпила перемпция, поради което новата петгодишната давност, следва да
изтече на 18.09.2019 г., но с образуването на изп.дело № 511/2019 г. по описа на ЧСИ В Г. и
наложените запори, респ. вписани възбрани, давността отново е била прекъсната, като съгласно
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, чиито срок към датата на образувано на
делото пред районния съд не е изтекъл. С тези съображения се моли за оставяне на жалбата без
уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателите не се явяват и не се
представляват. С подадено преди съдебното заседание писмено становище, чрез процесуалния
представител адвокат Димова поддържат въззивната жалба и молят за нейното уважаване,
подновяват искането за присъждане на разноски за две инстанции и представят списък по чл. 80 от
ГПК.
Ответникът по жалба се представлява от юрисконсулт Т, който поддържа подадения
отговор. Моли за потвърждаване на общалваното решение по изложените в отговора на въззивната
жалба съображения. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, в съответствие с
предметните предели на въззивното производство, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената по реда на чл. 269 от ГПК служебна проверка съдът намира обжалваното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо. Това обуславя възможността за произнасяне
по неговата правилност и в тази насока въззивната инстанция в настоящия си състав счита
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл.
124, ал. 1 вр. чл. 439, ал. 1 от ГПК на В. П. Г. и Г.Ц. Г.а срещу „Ю Б “ АД, с който се претендира да
бъде прието за установено, че ищците не дължат на ответника сумата 22 590,46 лв. – главница по
договор за потребителски кредит, обезпечен с ипотека № 3296/R/07.12.2006 г., ведно със законната
лихва върху нея за периода от 19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата 694,09 лв.
– присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист № 154/12.04.2010 г. по ч.гр.дело
229/2010 г. по описа на РС-Павликени, поради изтекла погасителна давност.
Ищците се позовават на настъпила погасителна давност на вземането, по отношение на
което е налице висящ изпълнителен процес срещу тях, поради което същите имат правен интерес
от търсената защита и предявеният иск се явява допустим.
2
За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на
изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност,
който период не е бил спиран или прекъсван. В тежест на ищците е да установят момента на
настъпване на изискуемостта на отричаното от тях право, а в тежест на ответника е при условията
на пълно и главно доказване да установи съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
Не е спорно, че между ищците и „Б. П. Б.“ АД е съществувало облигационно
правоотношение по повод на сключен между тях договор за потребителски кредит, обезпечен с
ипотека, № 3296/R/07.12.2006 г., както и че въз основа на заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК кредиторът се е снабдил с изпълнителен лист срещу
ищците за сумите 25 613,34 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва от 06.04.2010 г.
до окончателното изплащане, 958,07 лв. – договорна лихва за периода 28.09.2009 г. – 06.04.2010 г.,
116,28 лв. – наказателна лихва за периода 28.09.2009 г. – 06.04.2010 г. и 533,75 лв. – разноски за
държавна такса по делото. Тези факти се установяват и от представените по делото заповед за
изпълнение от 08.04.2010 г. и изпълнителен лист от 12.04.2010 г., издадени по ч.гр.дело №
229/2010 г. по описа на РС-Павликени.
Не се спори също, че ответникът „Ю. Б.“ АД е универсален правоприемник на кредитора, в
полза на когото е издаден изпълнителният лист по ч.гр.дело № 229/2010 г. на РС-Павликени,
поради извършено преобразуване, което се установява и от справки в Търговския регистър.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането. За да издаде заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист, заповедният съд извършва проверка и за това дали документът, въз основа на
който е направено искането, удостоверява вземане, което подлежи на изпълнение, т.е. проверява
дали претендираното вземане на заявителя към длъжника е изискуемо (аргумент от чл. 418, ал. 2,
изр. 1 и ал. 3 от ГПК). Ето защо следва да се приеме, че към момента на произнасянето на съда в
заповедното производство, т.е. към 08.04.2010 г., вземането за главница е било изцяло изискуемо.
Доколкото по делото не е спорно, че заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 229/2010 г.
на РС-Павликени, е влязла в законна сила, с оглед на постигнатия стабилитет на същата, този
извод не може да се преразглежда от настоящия съдебен състав, който трябва да го зачете и
предвид липсата на други доказателства да приеме за установено между страните по спора, че
изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 18.04.2010 г., от която дата започва да тече
давността за неговото погасяване. Същата дата съдът приема за начална такава, от която тече
давността за погасяване и на вземането за държавна такса за разноски по заповедното
производство. Така посочените вземания се ползват с общата петгодишната погасителна давност
по чл. 110 от ЗЗД.
Погасителната давност следва да се разглежда от двете ù съществени страни: като
определен период от време и като бездействие на носителя на субективното право да го упражни
през този период от време. В чл. 115 от ЗЗД изчерпателно са посочени случаите, при които
давност не тече, а в чл. 116 от ЗЗД са изброени хипотезите, при които давността се прекъсва. Така
съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД течението на погасителната давност се прекъсва с предприемане на
действия за принудително изпълнение, като изтеклото до прекъсването на давността време се
заличава и по силата на чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването започва да тече нов давностен срок.
Видно от приложените в първоинстанционното производство по делото изпълнителни дела
е, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело № 501/2010 г. по описа на
ЧСИ Виктор Г. по молба от 22.07.2010 г., с която освен образуване на производството кредиторът
е поискал пълно проучване имущество на длъжниците и налагане на запори и възбрани, както е
овластил съдебния изпълнител да предприема в кръга на своите правомощия и други действия по
негова преценка. Така на 09.09.2010 г. и на 03.12.2010 г. съдебният изпълнител налага възбрани
3
върху собствени на длъжниците недвижими имоти, а на 03.12.2010 г. и запор върху собствени на
длъжниците моторни превозни средства. На 03.05.2011 г. е извършен опис на възбранени по делото
недвижими имоти. По искане на кредитора от 17.05.2011 г. изпълнителното производство е
прехвърлено при ЧСИ Д. Б., където е образувано като изп.дело № 246/2011 г. по описа на съдебния
изпълнител. На 30.09.2015 г. и на 20.10.2016 г. кредитора подава молби до ЧСИ за насрочване на
опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжниците. На 13.02.2017
г. е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжниците, след което съдебният
изпълнител насрочва публична продан на имота. По молби на кредитора (от 02.03.2018 г. и от
10.05.2018 г.) на 10.05.2018 г. съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки на
длъжниците в различни банки. По молба на длъжника – ищец В.Г. с постановление от 10.08.2018
г., след като приема, че са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, съдебният
изпълнител прекратява производството по изп.дело № 246/2011 г. Впоследствие въз основа на
изпълнителния лист по ч.гр.дело № 229/2010 г. на РС-Павликени и молба от 19.04.2019 г. е
образувано ново изпълнително производство – изп.дело № 511/2019 г. по описа на ЧСИ Виктор Г.,
като кредиторът претендира сумата 22 590,46 лв. – главница, ведно със законната лихва от
19.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и 694,09 лв. – такси и разноски. С молбата за
образуване на производството е поискано извършването на възбрана, опис, оценка и публична
продан на ипотекиран в полза на взискателя собствен на длъжниците недвижим имот, както и
проучвате на имуществото и налагане на възбрани и запори върху всички открити недвижими
имоти, движими вещи, дружествени дялове и вземания, включително от банкови сметки и трудови
правоотношения. На 06.06.2019 г. съдебният изпълнител налага запор върху банкови сметки на
длъжниците в различни банки, на 03.07.2019 г. -възбрана върху недвижим имот, собственост на
длъжниците, а на 25.10.2019 г. - запор върху собствени на длъжника Г. моторни превозни средства.
При тези данни се налага изводът, че в настоящия случая давността за вземанията по
издадения изпълнителен лист е прекъсвана многократно с предприетите действия за принудително
изпълнение в хода на изпълнителното производство по изпълнително дело № 501/2010 г. по описа
на ЧСИ В. Г., впоследствие преобразувано под номер 246/2011 г. по описа на ЧСИ Д. Б., както и
по изпълнително дело № 511/2019 г. по описа на ЧСИ В. Г.. Погасителната давност е прекъсвана с
предприемането на всяко едно изпълнително действие, поискано от взискателя или предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по осъщественото от взискателя възлагане на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. От всяко прекъсване е започвала да тече нова погасителна давност,
като липсва петгодишен период от време, в който да не са предприемани действия за
принудително изпълнение, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява
неоснователен, до какъвто краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.
Следва да бъде посочено, че образуването на изпълнителен процес относно
принудителното осъществяване на вземането не спира давността по смисъла на чл. 115, ал. 1, б.
„ж“ от ЗЗД и наведените от страните съображенията и възражения в тази насока са ирелевантни за
настоящия спор.
Без правно значение са и доводи на страните във връзка с така наречената „перемция“ по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Погасителната давност определя срока, в който кредиторът може да търси
принудително изпълнение на своето право, а перемпцията касае период от време, след който
правото на принудително изпълнение на взискателя престава да съществува в рамките на
конкретното изпълнително производство. Последиците при перемпция обаче са от процесуален
характер, като изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а
материалното право на кредитора продължава да съществува.
В обобщение на изложеното, депозираната въззивна жалба се явява неоснователна, като
поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции за неоснователност на
предявения отрицателен установителен иск, първоинстанционото решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора право на разноски за настоящата инстанция има въззиваемата
4
страна, която своевременно и надлежно е сезирала съда с искане в тази насока. На основание чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗППрП и чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от НЗПрП в полза на ответника по
жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Великотърновският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260025 от 13.07.2020 г. по гр.дело № 286/2020 г. по описа на
Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА В. П. Г., ЕГН ********** и Г.Ц. Г.а, ЕГН **********, двамата с постоянен
адрес: гр. Б. Ч., обл. В. Т., ул. „К. О.“ № .., да заплатят на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С. район В., ул. „О. п.“ № 260, сумата 100 лв. (сто лева) – разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5