№ 54
гр. Пазарджик, 16.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора В. П. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Частно
наказателно дело № 20245220200076 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Явява се Д. К. М., спрямо когото се иска постановяване на принудителна
медицинска мярка, доведен от служители на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик.
В залата се явява адв.К. А. от ПАК, назначен за служебен защитник на
Д. М. от ДП.
Явява се К. В. М. в качеството на баща на лицето, спрямо което се иска
постановяване на ПММ.
Вещите лица д-р Р. Ц., д-р Д. К. и А. Д., редовно уведомени – явяват се
лично.
За РП - Пазарджик се явява прокурор Х..
ИЗЯВЛЕНИЕ НА Д. М.: Искам адв.А. да ме бъде защитник и в това
производство.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявлението на лицето, по отношение на
което е направено предложението за постановяване на ПММ, и с цел
осигуряване защитата на същия по настоящото производство, следва да
назначи като служебен защитник адв.К. А. от АК-Пазарджик.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
1
НАЗНАЧАВА по настоящото производство като служебен защитник на
Д. К. М. – адв.К. А. от ПАК.
ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на
делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
Д. М.: Знам за какво е делото. Да се гледа.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на лицето, спрямо което се иска постановяване
на принудителна медицинска мярка:
Д. К. М. - роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, неженен, с основно образование, работещ
като заварчик, осъждан, ЕГН: **********.
На лицето се разясниха правата по НПК.
Д. М.: Разбрах си правата.
Не се направи отвод на съда, секретаря и прокурора.
ПРОКУРОРЪТ: Представям и моля да приемете ОА, по повод на който
е образувано наказателното дело от общ характер пред ОС-Пазарджик, както
и присъдата, с която Д. М. е бил осъден на доживотен затвор за
престъплението, предмет на ОА и копие на придружителното писмо, с което
са представени на наблюдаващия прокурор по искане на РП-Пазарджик.
АДВ. А.: Да се приемат.
Д. М.: Запознат съм. Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че представените в днешното съдебно заседание книжа
съдържат информация, относима към предмета на делото и от значение за
2
неговото правилно решаване, поради което същите следва да бъдат приети
като писмени доказателства.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: ОА на ОП-Пазарджик,
присъда на ОС-Пазарджик и придружително писмо на ОП-Пазарджик.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
ПРОЧЕТЕ СЕ предложението на Районна прокуратура - Пазарджик.
Пристъпи се към изслушване обясненията на Д. М.:
Д. М.: Сега не се сещам за нещо конкретно, което да кажа.
Сне се самоличността на бащата на лицето, спрямо което иска
постановяване на ПММ, както следва:
К. В. М. – роден на ****г. в гр.Пазарджик, живущ в гр.Пазарджик, ****,
българин, български гражданин, вдовец, със средно образование, пенсионер,
неосъждан, ЕГН: **********, баща на Д. М..
На бащата се разясниха правата му по НПК, както и възможността да
бъде разпитан като свидетел по делото.
К. М.: Желая да бъда свидетел по делото.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелят не напусна залата, тъй като има право на участие в цялото
производство.
Пристъпи се към разпит на свидетеля К. М.:
СВ. К. М.: Баща съм на Д.. Преди да се случи това със съпругата ми сме
3
живели заедно с Д. на ул.“Дойран“. Това е кооперация и ние сме на третия
етаж. Живеехме тримата – аз, съпругата ми и Д.. Големият ми син е в София.
Синът ми Д. не беше такъв. Не помня коя година се разболя от някакво
психично заболяване и се лекува. Жената го водеше на лекар, Бог да я прости.
Мисля, че д-р П. я лекуваше. Пиеше някакво лекарство, но то беше много
скъпо към 100 лв. и ние по две опаковки му вземахме, така една година се
лекува. Сигурно не беше излекуван до края. През това време беше много
агресивен. Посягал е на мен. На майка си не е посягал. Последният път,
когато ме блъска и одра, аз ходих при един известен адвокат да се
консултирам и той каза, че нищо не може да направи. Аз казах: „Смъртен
случай ли трябва да има“ и той каза „да“, и това беше цялата работа.
Когато се разболя моят син, беше преди 7-8 до 10-тина години. Той
беше изключително агресивен, налиташе ни на бой, драл ме е, бил ме е.
Майка му заставаше между нас и на нея не е посягал никога. Той една година
пи хапчета и беше по-добре, и д-р П. каза, че се е излекувал. Докато взимаше
хапчетата беше по-добре. След това не сме го лекували пак.
След като спря хапчетата пак стана агресивен и продължи да се отнася
така с мен. Ние постоянно го дебнехме, когато трябва да пие хапчета, защото
не винаги ги е пиеше. Ние трябваше да го караме да си ги пие. Тези хапчета
бяха агресивността. Д-р П. не ни е казала диагноза. Той имаше епикриза. На
ТЕЛК обаче не сме ходили. Няколко пъти сме ходили на психиатричната
болница в Пазарджик. Там обаче не го лекуваха за това психиатрично нещо, а
за наркотиците го лекуваха. Той беше почнал да взима наркотици. Майка му
постоянно го претърсваше и каза, че взимал хашиш- едно нещо като
пластилин имаше.
Той само един път прободе майка си с нож и тя изчезна, почина. Той на
майка си никога не е посягал преди това.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Р. Ц. Д. – на 72 години, българка, българска гражданка, вдовица,
работеща като специалист психиатър на свободна практика, неосъждана, без
родство с Д. М..
Д. А. К. – на 62 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
4
работеща като специалист психиатър на свободна практика, неосъждана, без
родство с Д. М..
А. Я. Д. – на 44 години, българка, българска гражданка, разведена,
клиничен психолог към ЦПЗ гр.Пловдив, неосъждана, без родство с Д. М..
Вещите лица предупредени за отговорността по чл.291 от НК.
Пристъпи се към изслушване на изготвената комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза.
ПРОЧЕТЕ се заключението на вещите лица д-р Р. Ц., д-р Д. К. и
психолог А. Д., приложено към постановлението на РП- Пазарджик.
В.Л. Д-Р Ц.: Поддържам заключението.
В.Л. Д-Р К.: Поддържам заключението.
В.Л. Д.: Поддържам заключението.
В.Л. Д-Р К.: Посочените са две заболявания и затова говорим за
психиатрична коморбидност.
В.Л. Д-Р Ц.: От тези две болести само едната е водеща-
продължителното шизофренно разстройство. Ние сме обсъждали предимно
това състояние, тъй като другото е съпътстващо. На база на шизофренната
психоза сме дали заключението, че М. е невменяем. Това заболяване има
симптоми, които обуславят неговото поведение. Това психично заболяване
персистира, т.е. съществува във времето и не изчезва в някой момент.
Диссимулиране е обратното на симулиране. При симулация се осъзнава
наличието на симптоми. При диссимулацията се прикрива наличието на
симптоми, пациентите то отричат. Например, по време на пребиваването му в
ДПБ-Пазарджик в епикризата е отразено, че е разговарял сам, а той отрича да
го е правил. Той се е опитал да прикрие този симптом. Това е характерно за
заболяването, което цитирах. Пациентите не са критични към своето
състояние, към болестния характер на симптомите и затова много често са
склонни да отричат и отхвърлят. В конкретния случай, дори няма и бегъл
опит подобни симптоми да бъдат използвани като защитна стратегия, тъй
като те се отричат през цялото време.
До тези изводи достигнахме след обстоен преглед на лицето. Освен това
5
е извършено психологично изследване и сме се запознали с абсолютно всички
материали по делото- от ДП до съдебната фаза.
В.Л. Д-Р К.: Провели сме разговор и с бащата, за да можем да съберем
по-обстойна епикриза. Провели сме разговори с колеги от ДПБ-Пазарджик и
сме приложили епикриза, която липсваше в материалите по делото.
В.Л. Д-Р Ц.: Част от тази симптоматика се повтаряше и пред нас. По
същия начин той отричаше наличието на каквито и да е симптоми и не беше в
състояние да даде отговор на най-елементарни свои действия. Пролича ясно
неговата емоционално-волева промяна. Неговата емоционална сфера е тежко
и дълбоко увредена. Той беше хладен, студен към тематиката, която се
обсъждаше. Не показваше нито съжаление, нито разкаяние, нито опасения за
себе си - абсолютна пълна липса на емоции. Това е много характерно за
напредналата фаза на заболяването, за което говорим.
В ДП са приели водеща диагноза разстройство следствие употреба на
наркотични вещества. Ние сме се запознали обстойно с епикризата, в която в
статуса при приемането и лекуването му е описана психотична симптоматика.
Каква е причината те да не добавят диагнозата шизофренно разстройство -
ние не можем да обсъждаме.
В.Л. Д-Р К.: Съгласно посоченото в медицинските документи му е
провеждано лечение с невролептици, а това са медикаменти, които повлияват
на психозата. Както чухте бащата днес и от това, което прочетохме,
разбираме, че състоянието на пациента е било повлияно положително след
тези медикаменти. Такова е било и последното му лечение в Ловеч, където
постъпва категорично с диагноза психоза. Това е било през октомври-
ноември месец 2023 година. В затвора прави психоза и го привеждат в
психиатричната болница в Ловеч, където е лекуван с високи дози
невролептици и нервното му състояние се е повлияно от това лечение, което е
още едно доказателство за това, че след като има лечение, значи има и
симптоматика.
В.Л. Д-Р Ц.: Категорично тези симптоми не могат да бъдат симулирани
от лицето.
В.Л. Д-Р К.: Ние записахме категорично в СППЕ, че по никакъв начин
той не се опитва да се защитава.
6
В.Л. Д-Р Ц.: Такива опити няма на нито един от етапите по делото.
В.Л. Д-Р К.: Той има, както каза д-р Ц., емоционално-волева промяна,
която не му дава възможност да симулира, защото симулацията изисква и
капацитет на личността. Той няма никакво чувство, че е извършил нещо
нередно- както в производството, така и веднага след деянието, когато среща
баща си и дава ключовете и казва, че бързал да излезе, защото се е срамувал.
В.Л. Д-Р Ц.: Емоцията, която той описва в резултат на извършеното от
него, е срам.
В.Л. Д-Р К.: Той и към момента на експертизата нямаше чувство, че е
извършил нещо нередно. Той обясняваше: „Аз не знам защо“ – това не може
да се симулира.
В.Л. Д-Р К.: Тази промяна на личността, представляваща кР.
емоционално-волева промяна, съществува и към настоящия момент и затова
сме написали, че разстройството на съзнанието е продължително. То може да
има подобрение, но обратно развитие - в никакъв случай. При това състояние
са нарушени всички психични обеми- емоции, воля, съобразителност,
интелект- всичко е деформирано, затова говорим за деформирана личност в
резултат на заболяването.
В.Л. Д-Р Ц.: Това означава, че той е опасен за себе си, за близките си и
за обществото. Специално при М. прави впечатление тежко качествена
промяна на протичане на волевия акт на емоциите, но много тежки са и
нарушенията във волята. По принцип, при нормалната психика, възниква цел,
тя се обсъжда, взема се решение и се пристъпва към изпълнение. При него
възникналата случайна цел, без никакви обсъждания, води до вземане на
решение и се преминава към изпълнение. Това е, което го прави
изключително опасен за самия него и околните. Това е в основата на
деянието, което е извършил. Нарушението на протичането на волевия акт
лежи върху основата на другото състояние, което е описано и е станало повод
за настаняване в психиатричната болница в Ловеч. Пак заради болестта е
изпаднал в състояние, застрашаващо живота и довело до хипотермия. Само
поради бързите мерки е оцелял. Това също не може да бъде подменено.
В.Л. Д-Р К.: Описани са две медицински състояния, като с първото е
опасен за околните, а с второто - за себе си.
7
В.Л. Д-Р Ц.: Същият се нуждае от лечение. Трябва да бъде настанен за
лечение, като се приложи ПММ по чл.89 б.“в“ от НК- в специализирано
психиатрично заведение. Това е тази болница в Ловеч. Категорично не е
възможно това лечение да бъде проведено от някой негов близък – нито баща
му, нито друго лице може да се ангажира с продължителното и сериозно
лечение, което се налага. Много години продължава едно такова лечение в
неговото състояние.
В.Л. Д-Р К.: В болницата могат му осигурят лечение за определен
период, но затова трябва да е настанен там, за да се проведе адекватно
лечение.
В.Л. Д-Р Ц.: Преди да изготвим нашата експертиза, сме се запознали и с
тази, изготвена в съдебното производство пред ОС-Пазарджик и в ДП. Взели
се предвид и всички други материали. Имали сме предимството да се
запознаем с всички събрани по делото материали, както и да разговаряме с
бащата и на база на всичко това сме дали заключението, като сме то
обосновали, и го поддържаме.
ПСИХОЛОГЪТ Д.: Психичното състояние на М. ние го коментирахме и
считаме, че той не разбира какво се случва по днешното дело.
В.Л. Д-Р Ц.: Приемаме, че когато заболяването съответства на
продължително разстройство, лицето не може да разбира естеството на
производството, в което участва.
В.Л. Д-Р К.: В момента виждаме и неговата дезинтересираност. Ние сме
му задавали въпроси и той не може да каже защо е бил в затвора и защо е
осъден.
В.Л. Д-Р Ц.: Той не е в състояние да реагира емоционално на това, което
се говори.
В.Л. Д-Р К.: В момента не се извършва никакво лечение на М. и затова
считаме, че този човек трябва да се лекува. Той е в затвора в Пазарджик,
където не му се провежда лечение.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. А.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
СЪДЪТ
8
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА заключението на изготвената експертиза комплексна съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на вещите лица д-р Ц., д-р К. и
психолог Д. и определя възнаграждение на същите в размер на по 30 лв. за
всяко едно от тях за явяване в днешното съдебно заседание, платимо от
бюджета на съда.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия на настоящия съдебен състав,
поддържам предложението на РП-Пазарджик. В същото подробно са
изложени съображения, аргументирани в отправеното искане по отношение
Д. М. да бъдат приложени ПММ. Намирам, че са налице основания за това,
като с оглед заключението на вещите лица, изготвили заключение по
комплексна СППЕ, което те днес защитиха, считам, че най-подходяща ПММ
по отношение на Д. М. би била тази по чл.89 б.“в“ от НК, а именно
принудително лекуване в специализирана психиатрична болница и моля да
постановите Вашия съдебен акт.
АДВ. А.: Уважаема госпожо съдия, моля, да приложите мерките, които
са необходими, с оглед здравето и лечението на моя подзащитен, тъй като
установихме от разпита на вещите лица и представеното заключение, че
състоянието му е опасно за него самия и обществото, поради което Ви моля
да бъдат приети мерките за неговото лечение, което ще бъде само и
единствено в негов интерес.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови определение си,
което обяви същото на страните и разясни реда и сроковете за обжалване и
протестиране.
9
Протокола изготвен в с.з., което приключи в 16:18 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
10