№ 167
гр. София, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20231000502829 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от процесуален представител на ищеца в първата
инстанция Д. Б. С. с ЕГН: **********, гр. *** против Решение № 3211/16.06.2023 г. по гр.д.
№ 13978/2021 г. на СГС, с което е частично уважен иск на въззивния жалбоподател против
„ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК: ********* с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на неимуществени вреди в размер от 7000 лв (с мораторна лихва за забава върху
главницата, считано от 19.11.2021 г. до окончателното изплащане), които болки и страдания
са му причинени от травматични увреждания, настъпили в резултат на пътнотранспортно
произшествие, реализирано на че 06.04.2021 г., около 07,45 ч., на кръстовището ул. „Св.
Георги Софийски и ул. Райко Жинзифов“ в гр. София, по вина на Г. Н. Г., чиято гражданска
отговорност за вреди, причинени при управление на тройлебус марка „Шкода“, модел „26
ТР Соларис“, към посочената дата е застрахована при ответника. Исковата претенция е
отхвърлена за разликата над 7000 лв. до пълно предявения размер от 26 000 лв. Въз основа
на това са присъдени и разноски в полза на страните в производството и възнаграждение по
чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) в полза на адв.О. от САК – процесуален представител
на Д. Б. С..
Във въззивната жалба са развити съображения за неправилност на обжалвания съдебен
акт, като се навеждат съображения за неспазване на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и се
счита, че обезщетението за морални вреди било занижено. Предвид установените по делото
1
претърпени от въззивника болки и страдания, се апелита към САС да отмени частично
атакуваното решение и да присъди допълнително 19 000 лв. – за рзликата над 7000 лв. до
26 000 лв. ведно със законните последици от тях – заплащане на мораторна лихва за забава и
присъждане на разноски и възнаграждение по чл. 38 ЗА за две инстанции.
Въззиваемото дружество е депозирало писмен отговор на въззивната жалба и взема
становище за нейната неоснователност. Намира, че решението на СГС следва да се
потвърди. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Нови доказателства пред САС не са искани и не са събирани.
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно като краен резултат. Предвид предмета на делото – спор между
увредено лице и застрахователно дружество по чл. 432, ал. 1 КЗ, както и предвид частичното
обжалване на първоинстанционния съдебен акт, следва да се посочи, че не се формира спор
между страните, че исковата претенция е основателна по принцип, тъй като е установено
безспорно кумулативното наличие на всчики предпоставки за уважаването на иска: 1.
наличието на действително застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите“ между делинквента и въззиваемото дружество, която застраховка е била в
сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие; 2. наличие на
всички елементи на фактическия състав на генералния деликт по чл. 45 ЗЗД при
делинквента Г. Н. Г.; 3. въззивникът Д. Б. С. е претърпял неимуществени вреди от
процесния пътен инцидент, за които не е обезщетяван извънсъдебно.
Пред втората инстанция се формира спор само по отношение това дали присъденото от СГС
обезщетение отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, при което САС следва да
се произнесе единствено по този въпрос.
Д. Б. С. твърди в исковата си молба, че е получил следните травматични увреждания в
резултат на пътнотранспортното произшествие, а именно: травма на гръдния кош; дисторзио
коли (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел
на гръбначния стълб.) Поддържа, че е носил шийна яка за обездвижване на шийните
прешлени, както и че е бил в тежко физическо и здравословно състояние, вследствие на
причинените му наранявания, които довели до силни и продължителни болки в областта на
гръдния кош и шийния отдел. Сочи, че при него се наблюдават болезнени движения в
увредените области, което води от своя страна до бърза уморяемост и непълноценност.
Преживените болки и страдания и ежедневните затруднения в бита, които понася, довели до
срив на самочувствието на ищеца и тежък психически шок. Д. С. твърди, че се е страхувал
да излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал е много чувствителен, изпаднал в
2
състояние на тревожност и потиснатост. Поддържа, че и до момента изпитва болки в
травмираните области при промяна на времето и физическо натоварване.
Пред първата инстанция е назначена съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) – на л. 85 и сл.,
съгласно която С. е получил вследствие процесното ПТП (пострадал като пътник в
тролейбус, поради това, че водачът на тролейбуса Г. Г. не спазил безопасна дистанция и
ударил спрял пред него лек автомобил) следните увреждания – травма на гръдния кош
(неуточнена), дисторзио коли/навяхване на шията. Дисторзията е навяхване на съответните
ставни връзки, като вещото лице счита, че при пострадалия тя е от най-леката първа степен
(не повлияват стабилността на ставата). Ищецът е изпитал болка и страдание, довело до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота (лека телесна повреда). Лечението и
възстановяването трае общо около две седмици, а при личния преглед на въззивника не са
установени никакви остатъчни проблеми в причинно-следствена връзка с процесния пътен
инцидент.
От разпита на св. Б. - разпитана пред СГС – вж. на л. 96, също не може да се установи
някакъв сериозен интензитет на претърпените болки и страдания, освен временното
неразположение, в което С. е изпаднал. Да, свид. Б. сочи, че е носил за известно време
медицинска яка, но разказва и за това, че С. останал на работното си място още в деня на
инцидента, което също, само по себе си, е доказателство за неголемите болки и страдания,
изпитани от въззивника.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие С. е бил на 56 години.
Поради изложените съображения, САС също счита, че обезщетение от 7000 лева напълно
отговаря на обществения критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което се
констатира спазване на посочената материалноправна норма от страна на първостепенния
съд. Липсата на сериозни травми, бързото възстановяване, както и липсата на каквито и да
са остатъчни последствия от уврежданията (наличието на продължаващи болки и страдания
не се явява доказано) дават основание на въззивния съд да прецени, че седем хиляди лева
(плюс съответната мораторна лихва за забава) са в състояние да репарират неимуществените
вреди на ищеца.
Ето защо, въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната с нея част от решението на СГС
трябва да се потвърди. На процесуалния представител на въззивника не му се следва
възнаграждение по чл. 38 ЗА за втората инстанция, но на въззиваемото застрахователно
дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
сто лева.
Водим от горното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3211/16.06.2023 г. по гр.д. № 13978/2021 г. на СГС в
3
обжалваната му част.
ОСЪЖДА Д. Б. С. с ЕГН: **********, гр. *** да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
на „ОЗК - Застраховане“ АД с ЕИК: *********, гр София юрисконсултско възнаграждение
за втората инстанция в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4