Р Е Ш Е Н И Е
Номер 76 Година 22.01.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, десети състав, на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Драгнева дело номер 2451 по описа за 2020
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118,
ал.3 от кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Г.З.К. с ЕГН: **********, с адрес *** против
решение с изх.№ 1012-02-100#1/27.10.2020г.на
директора на ТП на НОИ гр.Бургас по пенсионна преписка № 50011845296, с което е
оставено в сила разпореждане № 2113-02-311#3/ 16.09.2020г.
на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас, с които на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО, във връзка с Регламент на съвета (ЕО) №
883/2004г. и № 987/2009г. е отказана на жалбоподателя лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Счита решението за незаконосъобразно, издадено в
противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона и прави искане
да бъде отменено и да се върне преписката на административния орган за ново
произнасяне и уважаване на заявлението му за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО.
Ответникът – Директор на
Териториално поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена
без уважение.
Административен съд Бургас, намира, че жалбата
е процесуално допустима като подадена в срока по чл.118 ал.1 от КСО от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Г.К. е подал заявление вх.№ 2113-02-139/24.01.2020г. до ТП на НОИ гр.Бургас, за отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68, ал.1-3 от КСО и Регламент на
съвета (ЕО) № 883/2004г. и № 987/2009г. за положен осигурителен стаж в
Германия. Установено е, че към датата на подаване на заявлението лицето е на
възраст 70г., 00м., 06д. и има следния осигурителен стаж: първа категория – 11г.,
09м. и 14д., втора категория – 00г., 00м. и 00д., трета категория - 10г., 08м. и 06д. и
осигурителен стаж по чл.104, ал.3,5,7 от КСО – 00г., 00м., 00д. На основание
чл.104 от КСО е прието, че има общ осигурителен стаж превърнат към III
категория труд – 30г., 03м. и 29 дни и осигурителен стаж в Германия потвърден –
01г.,03м. и 00 д. или общ стаж в размер на 31г., 06м. и 29д.
С разпореждане № 2113-02-139#3/16.09.2020г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ е
отказал отпускането на исканата пенсия, като е прието, че на лицето не се
следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като
не отговаря на условието за наличие на 38 години и 10 месеца осигурителен стаж;
не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, тъй
като не отговаря на условието за наличие на 15 години действителен осигурителен
стаж, както и не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1
от КСО вр. с чл.9а, ал.2 от КСО, тъй като към 24.01.2020г. недостигащият стаж е
повече от допустимите 5 години осигурителен стаж.
Разпореждането е обжалвано по административен
ред с жалба вх.№ 1012-02-100 от 08.10.2020г. и с решение изх.№ 1012-02-100#1/27.10.2020г. на директора на ТП на НОИ гр.Бургас е
оставено в сила. В мотивите на решението е прието, че времето, за което на Г.К.
е изплащано обезщетение за безработица от
05.03.2015г. до 23.11.2015г. – 08 месеца и 19 дни, както и за периода от
30.12.1969г. до 14.10.1981г., в който К. излежавал наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора в гр.Стара Загора в изпълнение на присъда е признато за
осигурителен стаж, но не следва
да се зачита за действителен осигурителен стаж. Посочено е, че като
репресирано лице по смисъла на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани
лица
(ЗПГРРЛ) и на основание чл.7, ал.1, т.1 от ЗПГРРЛ времето на лишаване от
свобода се признава за трудов стаж, като съгласно Постановление №139 на МС от
21.07.1992г. за прилагане на чл.7 от ЗПГРРЛ същият се зачита за първа категория
труд при пенсионирането. След като за този период К. не е бил нает по трудово
или служебно правоотношение, не е работил по друго правоотношение по което да е
бил задължително осигурен за инвалидност, старост и смърт и не е подлежал на
задължително осигуряване за своя сметка с внасяне на дължимите осигурителни вноски,
то стажът за този период не е действителен за да бъде категоризиран от първа
категория труд по отм.ПКТП. Посочено е, той няма право на пенсия и по чл.69б,
ал.1 от КСО, тъй като не е работило 10 години при условията на първа категория
труд, а в кодекса липсва специфична разпоредба, предвиждаща лицата, които имат
признат трудов стаж по чл.7, ал.1 от ЗПГРРЛ, който се зачита от първа категория
при пенсиониране, да могат да се пенсионират по този ред.
Решението е
обжалвано по съдебен ред с жалба с вх.№ Ц2103-02-8/18.11.2020г., подадена в
срока по чл.118, ал.1 от КСО.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
орган - ръководител на териториално поделение на НОИ гр.Бургас, съгласно
правомощията му по чл.117, ал.3 от КСО, при спазване на установената форма, но
в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.
В разпоредбите на чл.68, ал.1-3 от КСО, които
са посочени като правно основание за постановения отказ за отпускане на пенсия,
законодателят е уредил общите условия за придобиване право на пенсия и
за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а именно право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва: 1. до 31 декември 2029 г. възрастта за жените
се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030г. - с
по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; 2.
до 31 декември 2017г. възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1
януари 2018г. - с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст. Съгласно ал.2 от 31 декември 2016
г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете. Съгласно ал.3 в случай че лицата нямат право на
пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при
навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15
години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст. Според ал.4 при преценяване на правото на
пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на международен договор, по който
Република България е страна, или на европейските регламенти за координация на
системите за социална сигурност, когато само със зачетения по българското
законодателство осигурителен стаж лицето не придобива право на пенсия, но има
поне 15 години действителен осигурителен стаж и до удостоверяване на чуждия
осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се отпуска пенсия в размер на
социалната пенсия за старост, при условие че лицето не получава друг вид пенсия.
Между
страните няма спор по фактите, че общият осигурителен стаж на Г.К. превърнат към
трета категория е в размер на 30 г., 03 м. и 29 дни, както и че на лицето е
потвърден осигурителен стаж в Германия от 1 г., 03 м.и 00 дни. Спорният въпрос по делото е какъв е
размерът на действителния осигурителен стаж на жалбоподателя и дали времето, през което той е
бил подложен на репресия по политически причини, подлежи на зачитане като
действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 3
от КСО или
не.
Данните от административната
преписка сочат, че в периода 30.12.1969г. до 14.10.1981г. жалбоподателят К. е излежавал
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Стара Загора, в изпълнение на присъда
№014/11.02.1970г. постановена по н.о.х.д №014/1970г. на Военен съд Пловдив, видно
от служебна бележка №102/70/28.08.1981г. на Старозагорски затвор и като
репресирано лице по смисъла на ЗПГРРЛ времето през което е бил репресиран по
политически причини му се зачита за трудов стаж. Административният орган е
приел, че този период макар да се зачита за осигурителен стаж от I-ва категория, не представлява
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Съгласно тази разпоредба „действителен стаж“ е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. С оглед на
това не е включил този осигурител стаж при изчисляването на действителния
такъв, в резултат на което е счел, че жалбоподателят притежава само 09г., 11м.
и 17 дни действителен осигурителен стаж, респ. не отговаря на изискването на
чл.68, ал.3 от КСО за 15 години действителен осигурителен стаж.
Според чл.7, т.1 от ЗПГРРЛ,
признава се за трудов стаж времето, през което лицата по чл.1, т.1 и 2 са били
в затвори, трудововъзпитателни общежития, лагери и места за задържане, т.е законът презюмира, че лицата не са
работили именно поради причина, че са изтърпявали наказание лишаване от
свобода. В чл.1 от Постановление № 139 на МС от 21.07.1992г. за прилагане на
чл.7 от ЗПГРРЛ е посочено, че времето, признато за трудов стаж по реда на чл.7,
т.1 от ЗПГРРЛ се зачита за трудов стаж от I категория при пенсиониране.
Съгласно § 9, ал.1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. С оглед на това, въпросният период подлежи на зачитане като
осигурителен стаж при пенсиониране по КСО, в т.ч. и като действителен такъв по
смисъла на чл.68, ал.3 от КСО.
Разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, с
която е дадено легално определение на понятието „действителен стаж“ е в сила от
01.01.2015г. и в случая е неприложима за процесния период, тъй като е материалноправна
и нейното действие е занапред, доколкото не и е придадено изрично обратно
действие, съгласно изискванията на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове.
Ето защо, неправилно административният орган е приел, че след като лицето не е
било наето по трудово или служебно правоотношение, не е работил по друго
правоотношение по което да е бил задължително осигурен за инвалидност, старост и
смърт и не е подлежал на задължително осигуряване за своя сметка с внасяне на
дължимите осигурителни вноски, то стажът за този период не следва да се зачита
като действителен. Престоят
на лицето в местата за лишаване от свобода е представлявал обективно и
неотстранимо по волята му препятствие да полага труд, който да представлява
основание за неговото осигуряване.
В потвърждение на това тълкуване времето, през
което лицето е било подложено на репресия, да се приеме за действително
отработен осигурителен стаж е и разпоредбата на чл.9, ал.3, т.3 от КСО, съгласно
която за осигурителен стаж се зачита времето, през което уволненият поради
задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не
е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното
производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е
признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е
извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление; за този
период се внасят осигурителни вноски за сметка на държавния бюджет върху последното
брутно възнаграждение. От цитираната норма е видно, че и според сега
действащото законодателство, при оставане без работа поради неоснователно
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, периодът на пребиваване в затвора
се зачита за осигурителен стаж и лицето подлежи на осигуряване. От своя страна разпоредбата на чл.354, ал.1,
т.3 от КТ признава периодите, в които лицето е изтърпявало наказание „лишаване
от свобода“, което впоследствие е признато по съответния ред за неоснователно
наложено, за трудов стаж, без да е съществувало трудово правоотношение.
С оглед изложеното, след като в
обжалваното решение е отказано да се зачете периода 30.12.1969г. до
14.10.1981г. като
действителен осигурителен стаж по смисъла на чл.68, ал.3 от КСО, то е незаконосъобразно.
Ето защо и на основание чл.172
ал.2 от АПК, следва да бъдат отменени обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане и на основание и чл.173 ал.2 от АПК, преписката да бъде върната на административния
орган за ново произнасяне по подаденото от лицето заявление за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което периода от 30.12.1969г.
до 14.10.1981г. да бъде зачетен
като действителен стаж.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, Х-ти
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
с изх.№ 1012-02-100#1/27.10.2020г. на директора на ТП на НОИ
гр.Бургас по пенсионна преписка № 50011845296 и оставеното с него в сила разпореждане
№ 2113-02-311#3/16.09.2020г. на ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ гр.Бургас.
ВРЪЩА преписката на Териториално
поделение гр.Бургас на Националния осигурителен институт, за ново произнасяне по
подадено от Г.З.К. с ЕГН: **********, с адрес ***№ 2113-02-139/24.01.2020г. до ТП на НОИ гр.Бургас за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съобразно
мотивите на съдебното решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: