Р Е Ш Е Н И Е №

 

             гр. София, 01.02.2021г.

                                             

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на деветнадесети януари  две хиляди  двадесет и първа година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Ели Гигова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2100 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 280805/30.10.2020г.  на „Т.2.“ ЕООД, чрез управителя Е.А.Д., за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

 

В молбата се сочи, че основната търговска дейност на дружеството  е в областта на търговията на едро със зърно и проектантска дейност. Поради едновременното проявление на различни неблагоприятни фактори, дружеството  е започнало да изпитва, считано от 2014г., затруднения в текущата си търговска дейност. Една от основните причини за това е назначената ревизия през 2013г. за установяване на дължимост на ДДС за периода от 04.2013г. до 31.10.2013г., приключила с ревизионен акт от 25.08.2014г., при установени за довнасяне 4 106 490. 26 лева главница и лихви, довело до блокиране на банкови сметки и съответно до блокиране на дейността на дружеството. След обжалване на ревизионния акт е била назначена повторна ревизия, приключила  с РА № Р-16001614002825-091-001/22.05.2015г. и приети за възстановяване 31 258. 73 лева, но в периода на ревизиите дружеството не е можело да извършва дейността си. Последвали са претенции  от страна на две банки, от които дружеството е ползвало кредитни линии („Банка Пиреос България“АД и „УниКредит Булбанк“ АД), затруднени са били разплащания с контрагенти. Предприетите от търговеца мерки за оздравяване не са успели да дадат сериозен и положителен резултат.

Към настоящия момент дружеството не е в състояние да изпълнява текущите си задължения и плащания по търговски сделки и да покрива задълженията си към кредиторите, конкретно към двете посочени банки, както и да плаща публичните задължения към държавата и общините, свързани с осъществяваната дейност. Наличното имущество също не е достатъчно да покрие паричните задължения на дружеството. Търговецът е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ. Анализът на икономическото състояние на предприятието и развитието на търговските му дела дават основание да се приеме, че съществуващите затруднения нямат временен характер по смисъла на чл. 631 от ТЗ. Търговското дружество е в невъзможност да посреща плащания към своите кредитори.

Молителят иска да бъде постановено решение по чл. 632 от ТЗ – да се обяви неплатежоспособността на дружеството, да се определи началната й дата, да се открие производство по несъстоятелност, да се постанови прекратяване на дейността на предприятието на търговеца, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност и да се спре производството.        

 

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от  Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   заключението на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза,   и  като съобрази обявените по партидата на търговеца в търговския регистър счетоводни документи,  намира за установено от фактическа страна следното:

 

„Т.2.“ ЕООД е търговско дружество с формата на  еднолично дружество с ограничена отговорност. То е било учредено през  2006г. с разнообразен предмет на дейност (покупка на стоки с цел продажба, производство и реализация на стоки от леката и тежката промишленост, селскостопански и битови стоки, търговия на едро и дребно, внос и износ и др.) и е  с капитал от 5 000 лева, който е бил  внесен изцяло.  От 2018г. дружеството е със седалище в района на Софийски градски съд.

Към датата на приключване на устните състезания по делото   дружеството има публични задължения, задължения по търговски сделки и към персонала.

Публичните парични задължения са в размер поне на 282 106. 54 лева, от които 240 405. 97 лева главница и 522 512. 51  лева лихви – ДДС, корпоративен данък, данък върху доходите на физически лица, от трудови правоотношения, ДОО, вноски за здравно осигуряване. В този смисъл е представената по делото справка за задължения към 06.01.2021г.,   издадена от Национална агенция за приходите. Също съгласно справката публичните задължения са с настъпили падежи включително от 14.09.2011г.  

 За задълженията на дружеството са били наложени обезпечителни мерки с постановления от 04.09.2014г., 03.05.2018г., 27.01.2020г. и 03.07.2020г. на публичен изпълнител – възбрана върху  поземлен имот, урбанизирана земя с начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, площ 2 351 кв.м., с адрес гр. Доспат, област Смолян, местност „Келебека“, запор върху машини и върху банковите сметки на молителя.

 Има започнато принудително изпълнение по реда на ДОПК (изпълнително дело № 22150022969/2015г.), по което са предприети действия за продажба на търг с тайно наддаване  на поземления имот гр. Доспат, област Смолян, местност „Келебека“. В този смисъл е  писмо изх. № 20-00-4600/24.11.2020г. на НАП.

 Дружеството има задължения към „Юробанк България“ АД, като правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, и към „УниКредит Булбанк“ АД, по договори за банкови кредити, обезпечени със земи и сгради в гр. Пловдив, бул.“*******и в гр. Пловдив, ул.“*******, за което са били образувани съответно изпълнително дело 20168250400524 и изпълнително дело № 20178250400100 на ЧСИ С.Г., рег. № 825 на КЧСИ.

Налице са задължения по търговски сделки и към други търговски дружества, както и задължения към персонала.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството-молител не  осъществява търговска дейност.

Не се установяват частни държавни задължения на молителя, както и 

задълженията за изплащане на трудови възнаграждения да са към най-малко една трета от работниците или служителите, съответно да не са изпълнени повече от два месеца.  

По делото е изслушана съдебна финансово-икономическа експертиза. Вещото лице по експертизата е работило въз основа на обявяваните годишни финансови отчети в търговския регистър при Агенция по вписванията за годините до 2016г., включително, като този за 2016г., в съставните си части баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричния поток и отчет за собствения капитал, е представен и по делото. За 2017г. е била подадена за обявяване декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, с която е било декларирано, че през 2017г. дружеството не е извършвало дейност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗСч. След това в търговския регистър липсват други заявявания и обявявания във връзка със ЗСч. Съгласно посоченото от вещото лице при работата му, други документи от страна на молителя при работата му не са били представени, освен аналитични разшифровки от счетоводната къща, обслужвала дружеството и изготвила последния годишен финансов отчет за 2016.

По-конкретно вещото лице е дало заключение, че към 31.12.2012г., 31.12.2013г., 31.12.2014г., 31.12.2015г. и 31.12.2016г. дружеството е с отрицателен нетен оборотен капитал, симптоматично за недобро финансово здраве, предполагащ недоверие от страна на кредиторите. През 2012г. и 2016г. финансовият резултат от обичайната дейност е бил загуба.  Също съгласно заключението на вещото лице, коефициентът на обща ликвидност, като показател за способността на дружеството - молител да извършва своите текущи плащания към кредиторите, при общ норматив 1.00, съгласно балансите, е бил под норма, съответно към 31.12.2012г. – 0.8752, към 31.12.2013г. – 0.6629, към 31.12.2014г. – 0. 3793, към 31.12.2015г. – 0. 2169 и 31.12.2016г.- 0.3381, както под норма са били и коефициентите на бърза ликвидност, на незабавна ликвидност и на абсолютна ликвидност.  При общо норматив коефициент 0.33 за финансова автономност, като показател за способността да посреща дълготрайните си задължения, в целия период коефициентът на финансова автономност на дружеството е бил под норма, което е и за реципрочния коефициент за финансова задлъжнялост.

Коефициентът на обща ликвидност на дружеството към  31.12.2011г., съгласно годишния финансов отчет за 2011г., е бил 1. 1206.  Коефициентите на  финансова автономност и на финансова задлъжнялост са били в норма. Също към 31.12.2011г. дружеството е било с положителен нетен оборотен капитал и с отчетен положителен финансов резултат.

За дружеството не се установява към датата на приключване на устните състезания по делото да разполага с пари или бързоликвидно   имущество. В този смисъл е пояснението на вещото лице в открито съдебно заседание на 19.01.2021г. По балансите до 31.12.2016г. включително са били отчитани парични средства, но не се установява те да са налични понастоящем. 

Липсват данни за притежавани недвижими имоти от дружеството, извън посоченото по-горе. В този смисъл е и писмо от 25.11.2020г. на Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието.

За дружеството няма данни за регистрирани понастоящем пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“ (така писмо изх. № 433200-115940/12.11.2020г.).

След дадените указания от съда в открито съдебно заседание на 19.01.2021г. за внасяне по сметка на Софийски градски съд в 7-дневен  срок на сума от 2 000 лева, необходими за покриване на първоначалните разноски в производството по несъстоятелност по чл. 629б, ал. 1 от ТЗ, такива разноски не са били привнесени нито от молителя, като длъжник, нито от кредитор. Определението е било вписано в книгата по чл. 634в от ТЗ на 21.01.2021г.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има изискуеми парични публичноправни задължения към държавата, свързани с търговската му дейност, и парични задължения по търговски сделки. Тези задължения не са  изпълнени, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения, включително при съобразяване, че понастоящем дружеството не осъществява търговска дейност. 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 31.12.2012г.

След тази дата молителят  не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството още към 31.12.2012г. и след това до 31.12.2016г. коефициентът на обща ликвидност е бил значително под характерната стойност 1 (неоспорвана като  съответно приложима), което е било и за останалите коефициенти за ликвидност, както и под общата норма са били коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. Дружеството е имало отрицателен нетен оборотен (работен) капитал.  През 2016г. дружеството е било на загуба.  Не се установява промяна в това финансово-икономическо  състояние  след 2016г. и до настоящия момент.  По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Така следва да се приеме, че след 31.12.2012г.  икономическото състояние на молителя е било трайно влошено. Затрудненията на молителя не са временни, нито той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

Без значение е дали след 31.12.2012г. от молителя  са извършвани плащания, съответно кога са извършени последните плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не би могло да се определи дата на неплатежоспособност на молителя преди 31.12.2012г., съответно към 31.12.2011г. или преди това.  По делото са събрани доказателства за финансово-икономическото състояние на предприятието на молителя,  които установяват коефициент  на обща ликвидност на дружеството към 31.12.2011г. 1. 1206 (по баланса), в норма са и коефициентът на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост, дружеството е имало положителен нетен оборотен (работен) капитал  и е било на печалба. Съгласно трайно установената съдебна практика, коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост сочат на възможна неплатежоспособност в бъдеще, а за близък до 1 се приема размер на коефициента за обща ликвидност, който е 0.91-0.92 и нагоре  (така Решение № 202 от 10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и Решение № 1 от 22.06.2015г. по т.д. № 2435/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Съгласно възприетото от фактическа страна, наличното имущество на длъжника (пари и бързоликвидно имущество) не е достатъчно  за покриване  на началните разноски в производството по несъстоятелност.  Разноските за несъстоятелността, определени от съда на 2 000 лева, не са били предплатени по реда на чл. 629б от ТЗ, въпреки дадената от съда възможност с определението от 19.01.2021г.

Предвид всички тези обстоятелства съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя - длъжник, да определи началната й дата, да открие производство по несъстоятелност, да допусне (постанови) обезпечение чрез налагане на запор и възбрана, но и да постанови прекратяване дейността на предприятието на длъжника, да обяви длъжника в несъстоятелност и да спре производството по реда на чл. 632, ал. 1, вр. чл. 710 от ТЗ.

На длъжника и кредиторите следва да бъде указано, че  спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението,  ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева (чл. 632, ал. 2 от ТЗ). Ако в този срок не бъде поискано възобновяване  на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 632, ал. 4 от ТЗ).

Условие за заличаването в този случай е представянето на удостоверение от ТП на НОИ гр. София за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството. Удостоверението ще бъде изискано служебно от съда, но на несъстоятелното дружество, следва да бъде указано предаването на ведомостите на НОИ.

На основание чл. 620, ал. 1 от ТЗ в тежест на длъжника следва да бъдат възложени разноските от 250 лева държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ и 800 лева разноски за вещо лице. Сумата ще бъде събрана от масата на несъстоятелността, ако производството по делото бъде възобновено.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 31.12.2012г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         ОБЯВЯВА в несъстоятелност „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

ПОСТАНОВЯВА възбрана и запор върху имуществото на „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***.

         СПИРА производството по т.д.н. № 2100/2020г. на Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав .

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година от вписване на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако бъде удостоверено, че е налице достатъчно имущество или ако бъде депозирана по сметка на Софийски градски съд сумата, необходима за предплащане на първоначалните разноски по несъстоятелността от 2 000 лева.

УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в едногодишен срок от вписването на решението за спиране на производството по несъстоятелност не бъде поискано неговото възобновяване, съдът ще прекрати същото и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

УКАЗВА на длъжника, че за заличаването му в търговския регистър следва да бъде изпълнено задължението  за предаване на разплащателните ведомости по чл. 5, ал. 10 от КСО от дружеството.

ОСЪЖДА „Т.2.“ ЕООД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сметка на Софийски градски съд сумата от     1 050 лева (хиляда и  петдесет лева)  разноски по делото. 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: