№ 2480
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Анна Кофинова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 20114505 от 29.01.2024г. по описа на СРС, 123-ти състав, е отхвърлен
предявеният от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 679,10 лева,
представляваща регресно вземане по щета № **********/02-20, ведно със законната лихва
считано от 03.08.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Със същото решение
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД сумата от общо 460 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, в която са развити съображения за
незаконосъобразност и неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че от
събраните по делото доказателства се установявало безспорно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за увреденото имущество,
както и нанесените вреди и причинно-следствена връзка между вредите и процесното
събитие. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не били доказани реални
претърпените вреди. От показанията на свидетелите категорично се установявало, че на
28.12.2019г. в гр. Бургас, на бензиностанция „ЕКО“, обект № 1052, находяща се на бул.
„Тодсор Александров“, водачът на л.а. марка „Ланчия“, модел „Либра“ с рег. № *********,
при зареждане на автогаз, предприел маневра потегляне преди зареждането да е
1
приключило, с което увредил газоколонката и маркуча. Неправилно първоинстанционният
съд бил приел, че този механизъм не се установява от показанията на св. Н.А.а. Същата не
била служител на бензиностанцията, а нейн управител и била участвала в изготвянето и
подписването а двустранен констативен протокол. Показанията на св. Р.Г. били нелогични и
непоследователни. Приетите заключения по САТЕ също подкрепяли така посочения
механизъм. По делото била представена и фактура за ремонт на вредите, както и протокол с
подробна разбивка на извършените дейности и вложените материали. Моли съдът да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е подал
отговор на въззивната жалба. С молба от 18.03.2025г. същият е посочил, че оспорва
въззивната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните групи правопораждащи
факти: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя
на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника
водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и
механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане към
увреденото лице.
В случая страните не спорят и от приетата комбинирана застрахователна полица
„имущество“ № **********R00006 от 19.12.2018г. ведно с приложението към нея се
установява, че ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е застраховал
описаните в приложението 98 обекта на „Еко България“ ЕАД, между които и процесната
бензиностанция – обект № 1052 в гр. Бургас, по имуществена застраховка за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г., като застрахователното покритие включва и вреди от удар от
2
ППС или животно, непринадлежащо на застрахования или на лица, работещи при него, със
застрахованото имущество. Следователно към датата на процесното събитие 28.12.2019г., то
е представлявало покрит застрахователен риск по сключената имуществена застраховка.
От приетата и неопспорена полица по задълцжителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите от 19.12.2019г. се установява, че за периода от 20.12.2019г.
до 19.12.2020г. гражданската отговорност на водача на л.а. „Ланчия Либра“ с рег. №
********* е била застрахована при ответното дружество. Следователно към датата на
процесното събитие застраховател по гражданска отговорност на посочения в исковата
молба автомобил е ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
От приетото в първоинстанционното производство уведомление от 28.12.2019г. се
установява, че представителят на „Еко България“ ЕАД е уведомил ищеца за настъпилата
щета, съставен е констативен протокол и доклад по щета, като на 09.04.2020г. ищецът е
изплатил на „Еко България“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 679,10 лева.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите относно
механизма на процесното вредоносно събитие и вината за него. В тази насока съдът намира
следното.
От приетите правила за безопасност и здраве при работа на автомобилни
газоснабдителни /LPG/ станции, приложими на процесната бензиностанция, се установява,
че зареждането на автомобилите с газови уредби /АГУ/ се извършва само от персонала в
присъствието на водача. Зареждането на бутилката на газовата уредба става при загасен
двигател, с изключени всички устройства, черпещи ел. ток от автомобила, задействана
ръчна спирачка или включена първа степен на скоростната предавка на автомобила /т. 6.4/.
От приетите от първоинстанционния съд правила за безопасност и здраве при работа
с колонка за втечнени въглеводородни газови смеси /LPG/, приложими на процесната
бензиностанция се установява, че при зареждане на автомобил с LPG служителят на
бензиностанцията, обслужващ LPG-колонката е длъжен да свърже LPG пистолета към
чашката на автомобилната газова редба, по време на зареждането да поддържа непрекъснат
визуеален контрол над колонката, след зареждане на заявеното количество, да изключи
помпата на колонката и да извади пистолета от пълначното устройство на автомобила, като
го постави в специалното гнездо на колонката, както и да уведоми клиента, че зареждането е
завършило /т. 6.4/.
От показанията на свидетеля Р.Г. се установява, че на 28.12.2019г. свидетелят оставил
своя автомобил „Ланчия Либра“ с рег. № ********* за зареждане с газ на бензиностанция
„Еко“ в гр. Бургас. Служителят на газоколонката поставил пистолета и заредил
количеството, което свидетелят му казал. Свидетелят видял, че колонката е спряна, всичко е
изключено на дисплея и отишъл да плати на касата. Когато свидетелят излязъл, служителят
бил отишъл на друга кола, която обслужвал. Свидетелят се качил на автомобила си и
потеглил и тогава установил, че не бил изключен от колонката, че маркучът е все още на
газовото устройство. Вследствие на това маркучът се скъсал, свидетелят спрял, а служителят
дошъл и си прибрал пистолета. След това дошъл управителят на бензиностанцията и
3
попълнили протокол към гражданската отговорност на свидетеля. Служителят отстранил
пистолета след като маркучът се скъсал. Преди потеглянето му свидетелят не погледнал дали
пистолетът е отстранен, защото служителят вече обслужвал друга кола.
Свидетелят И.А. /служител на бензиностанцията/ заявява в показанията си, че няма
спомен от процесното произшествие. Обичайно бензиностанцията подавала такива
уведомления до застрахователя при настъпили вреди.
Свидетелката Н.А.а сочи в показанията си, че си спомня за случая, имало и други
такива, този не бил прецедент. Всички клиенти принципно бързали, казвали на колонката
„газ за 20 лева“, влизали на касата, хвърляли 20 лева и си тръгвали, а маркучът оставал
закачен към автомобила и се късал при потегляне. Свидетелят счита, че конкретният случай
пак бил такъв – водачът е тръгнал и се е скъсал маркучът. Чувало се трясък и се уведомявали
застрахователите. За случая бил съставен двустранен констативен протокол в присъствието
на водачяа, като щетите били описани в него. Потвърждава, че предявените му документи по
делото /двустранен протокол и констативен протокол от оглед/ били съставени за процесния
случай. На събитието имало служители на бензиностанцията, които били свидетели на
случилото се, но те вече не работели в бензиностанцията.
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност правилно
първоинстанционният съд е приел, че ищецът по делото не е установил при условията на
пълно и главно доказване вината на застрахования при ответника водач за настъпване на
процесното застрахователно събитие. От обсъдените по-горе писмени доказателства
/правила за безопасност на бензиностанцията/ следва категоричният извод, че зареждането
на автомобили с газ на процесната бензиностанция е било задължение на служителите на
бензиностанцията, като клиентите нямат право да зареждат автомобилите си сами.
Отговорност на служителите на бензиностанцията е да осъществят цялостния процес по
зареждане, включително след приключване на зареждането те са длъжни да извадят
пистолета от газовата уредба на автомобила и да уведомят изрично клиента, че зареждането
е приключило.
В пълен синхрон с тези писмени доказателства са и показанията на св. Р.Г., който
сочи, че автомобилът му е бил зареждан на газоколонката от служител на бензиностанцията.
Свидетелят казал на служителя какво количество газ да зареди и видял, че служителят
зарежда газта, след това влязъл в бензиностанцията, за да си плати сметката. След
връщането си свидетелят видял, че зареждането е приключило, газоколонката не работи, а
обслужващият го служител вече обслужва автомобил на друг клиент. При това положение и
доколкото задължението за зареждане на автомобила, за откачане на пистолета от газовата
му уредба и за уведомяване на клиента, че зареждането е приключило, се носи от служителя
на бензиностанцията, правилно първоинстанционният съд е приел, че вината за потеглянето
на св. Р.Г. със закачен пистолет на газовата уредба на неговия автомобил, не се носи от
свидетеля.
Не следва нещо различно от показанията на останалите разпитани свидетели.
Свидетелят И.А., който е бил служител на бензиностанцията по време на събитието, не си
4
спомня за процесното събитие, а свидетелката Н.А.а /управител/ не е присъствала на него.
Разказаните от нея обстоятелства /че клиентите бързали и често потегляли преди
приключване на зареждането/ касаят принципно механизма на подобни увреждания и
последващите действия по попълване на двустранния протокол, но свидтелката няма преки
наблюдения от конкретното застрахователно събитие. Показанията на св. А., че процесният
случай също бил такъв не следва да бъдат кредитирани, доколкото свидетелката не е
възприела непосредствено каквито и да било обстоятелства от механизма на
произшествието, въз основа на които да може да потвърди с категоричност, че св. Г. е
потеглил преди приключване на зареждането.
От приетия в първоинстанционното производство двустранен констативен протокол
пък се установява, че същият е непълен. В раздел 12 „обстоятелства“ липсва каквото и да
било отбелязване, от което да се установи, че произшествието е настъпило при потегляне на
св. Г. преди зареждането да е приключило. Подобни обстоятелства не се съдържат и в
останалите отбелязвания в двустранния констативен протокол. Липсва и схема на
произшествието.
Без значение за вината на застрахования при ответника водач е и обстоятелството, че
според вещото лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза, вредите по
газоколонката се намират в причинно-следствена връзка с механизма на събитието. Това е
така, защото по делото няма спор и се установява, че свидетелят Г. е потеглил, докато
пистолетът на газоколонката е бил все още закачен за газовата уредба на автомобила му, а
това безспорно е годно да доведе до скъсване на маркуча на газоколонката. Доколкото,
обаче, от показанията на св. Г. се установява, че към момента на неговото тръгване
зареждането вече е било приключило и служителят на бензиностанцията вече е обслужвал
автомобил на друг клиент, и тези му показания не се опровергават от останалите
доказателства по делото, следва изводът, че виновен за потеглянето на свидетеля със закачен
пистолет е служителят на бензиностанцията, който не е премахнал пистолета след
приключване на зареждането, въпреки че е бил задължен да стори това. От своя страна
свидетеля Г. не е имал възможност да премахне пистолета дори и да беше видял, че не е
откачен, защото е изрично забранено подобно действие да се извършва от клиентите на
бензиностанцията.
Ето защо оплакванията на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил в
пълнота показанията на св. А., двустранния констативен протокол и експертното заключение
по САТЕ, са неоснователни. Независимо от качеството, в което е разпитвана св. А.
/управител на бензиностанцията, а не служител/, по делото липсва каквото и да било
доказателство в подкрепа на твърдението на ищеца, че при процесното събитие на
28.12.2019г. на бензиностанция „Еко“ в гр. Бургас, свидетелят Р.Г. е потеглил преди да
приключи зареждането на автомобила му с газ.
При липса на първата и основна предпоставка за уважаване на регресния иск – вина
на застрахования при ответника водач за възникването на вредите – останалите
предпоставки не следва да бъдат обсъждани. Предявеният регресен иск е неоснователен и
5
правилно е отхвърлен изцяло от първоинстанционния съд. При съвпадение в крайните
изводи на двете инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено въззиваемата страна ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Същата претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП.
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1, пр. 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20114505 от 29.01.2024г., постановено по гр.д. №
35163/2020г. по описа на СРС, 123-ти състав.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Г.М.Димитров“ № 1, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК сумата от 100
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6