№ 203
гр. ВЕ.ко Търново, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500368 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 187/ 27.03.2024 г. по гр.д. № 872/ 2022 г. по описа на ВТОС съдът
е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на А. Д. И. и Ю. А. П. сумите от по 100 000 лв.,
представляващи обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта
на сина им A. Ю. П. в резултат на ПТП на 17.09.2022 г., ведно със законната лихва
върху тях, считано от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил
исковете им за обезщетения за разликата над присъдения размер до пълната
претендирана сума от по 250 000 лв. и за мораторна лихва върху дължимото
обезщетение за времето от 17.09.2022 г. до 09.10.2022 г., като неоснователни.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на страната на ЗК
„Лев Инс“ АД на А. Ю. А..
Подадена е въззивна жалба от А. Д. И. и Ю. А. П. срещу решението е
отхвърлителната му част по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди.
Изразяват несъгласие с преценката на съда за справедливия размер на обезщетението и
с приетото от него за основателно възражение на застрахователя за принос на
пострадалия за настъпването на вредоносния резултат чрез непоставен предпазен
колан. Счита, че съдът не е отчел в пълна степен редица конкретни обстоятелства,
относими към обема на претърпените от ищците неимуществени вреди, в това число
не е съобразил и съдебната практика по сходни казуси и социално-икономическата
1
обстановка в страната. По отношение на съпричиняването правят оплаквания за
необоснованост на съдебния акт при липса на изложени мотиви защо съдът приема, че
синът им е бил без поставен колан, като отделно считат, че в разрез със
съдопроизводствените правила той приел, че тяхна е доказателствената тежест за
установяване ползването на предпазен колан. По делото липсвали категорични
доказателства, ангажирани от застрахователя, че пострадалият е пътувал без
обезопасителен колан, както и че би оцелял дори и да е имал колан. Съдът не
анализирал в съвкупност и логическа връзка събраните по делото доказателства и
особено заключенията на вещите лица, които не обосновавали несъмнен извод, че
евентуално допуснато нарушение на изискването за пътуване с предпазен колан се
намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Молят
решението в обжалваната му част да бъде отменено и исковете им да бъдат уважени за
пълните претендирани размери от по 250 000 лв., т.е. да им се присъдят допълнително
по 150 000 лв., ведно със законната лихва от 10.10.2022 г. до окончателното изплащане.
Процесуалният им представител претендира присъждането на адвокатско
възнаграждение за двете инстанции в пълен размер, определено по реда на Наредба №
1 и с начислен ДДС.
ЗК „Лев Инс“ АД е подала отговор на въззивната жалба на насрещната страна
със становище за нейната неоснователност. Счита, че определеното от съда
обезщетение на двамата родитЕ. е завишено, но правилно въз основа на събраните по
делото доказателства и заключенията на вещите лица по приетите експертизи съдът
приел наличието на съпричиняване и оценил приноса на 50 %. С оглед получените от
пострадалия травми, които не се дължали директно на навлезли в купето деформирани
части и детайли, било доказано свободното движение на тялото, дължащо се на
непоставен предпазен колан. Поддържа, че съпричиняването се изразява и в
неупражняване от ищците на необходимия родителски контрол, защото те не
проследили с кого дружи синът им, какви планове има, не му разяснили, че не трябва
да излага живота си на риск, като се вози необезопасен и в автомобил, управляван от
водач без опит. Моли решението в обжалваната му част да бъде потвърдено.
Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор ЗК „Лев Инс“ АД е депозирало насрещна въззивна жалба
срещу решението в частта му, с която на ищците са присъдени обезщетения над по
75 000 лв. Счита, че справедливият размер е 150 000 лв., защото независимо от
родствената връзка между тях и пострадалия по делото не се установило отношенията
им със загиналия им син да се характеризират с дълбока емоционална свързаност.
Бащата работел в чужбина и често отсъствал от страната, което изключвало
достоверността на твърденията за поС.но съвместно съжителство и сплотено и
задружно семейство. Сочената от вещото лице по психиатричната експертиза диагноза
за двамата ищци „остра стресова реакция“ била хипотетична, защото била поставена
2
при преглед повече от година след събитието. Отделно се позовава на методика за
определяне размера на обезщетенията, разработена от нарочна комисия от
специалисти с дългогодишен опит в застраховането и лекари и сочи, че съгласно
същата справедливото обезщетение би било около 50 000 лв., докато в случая то било
прекомерно, в размер, който деморализира и ненужно обогатява ищците. Тази
методика на основание чл.493а КЗ била единствения нормативен критерий. Следвало
да се отчете, че лимитите на застрахователно покритие не били променяни от повече
от 10 г. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да отхвърли
исковете над 75 000 лв. до присъдените суми от по 100 000 лв.
В срока за отговор насрещната страна е заела становище, че по изложените в
нейната въззивна жалба съображения, насрещната въззивна жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въззивните жалби са подадени в законовия срок, от легитимирани страни,
против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими. В изпълнение
на задълженията си по чл.269 ГПК въззивният съд извърши служебна проверка
относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в предЕ.те
на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е
разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата
недопустимост.
ВТАС, като взе предвид предметния обхват на въззивната и насрещната жалби и
становищата на страните, с оглед събраните по делото доказателства, обсъдени в
тяхната съвкупност, намира следното:
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства:
Смъртта на непълнолетния син на ищците A. Ю. П. на 16 г. при ПТП на 17.09.2022 г.,
реализирано от А. Ю. А. като водач л.а. „Ауди“; вина на водача А. за настъпването на
ПТП, чийто механизъм и причини са детайлно изяснени от заключението на вещото
лице по приетата авто-техническа експертиза; валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на процесното МПС,
сключена със ЗК „Лев Инс“ АД; отправена на 10.10.2022 г. застрахователна претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение и неплащане на такова от
застрахователя. При изяснената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
формирал правни изводи за основателност на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ при
доказано осъществяване изискуемите от закона предпоставки за ангажиране
отговорността на ЗК „Лев Инс“ АД за обезщетяване на вредите от конкретното ПТП.
Застрахователят не е упражнил правото си да обжалва решението във връзка с тези
3
изводи, при което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос.
Пред настоящата инстанция се спори само справедливия размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди и наличието на принос на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на
ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения
между тях, естеството на претърпените болки и страдания, тяхната интензивност и
продължителност, отражението на вредата върху личната и социална сфера и други
релевантни обстоятелства. Позоваването на застрахователя на разпоредбата на чл.493а,
ал.2 КЗ, която предвижда размерът на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт да се определя
съгласно методика, утвърдена с наредба, е изцяло несъстоятелно, тъй като към
настоящия момент липсва утвърдена с наредба методика, която безспорно би била
обвързваща както за съда, така и за застраховатЕ.те. Съобразно указанията, дадени с
Постановление № 4/68 г. и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС и съдебната
практика по сходни случаи, съдът в настоящия казус съобрази следните обстоятелства:
Към датата на вредоносното събитие загиналият П. е бил млад човек –
непълнолетно дете на 16 г., като неговите родитЕ. – ищците по делото също са млади
хора – майката А. го е родила на 14-годишна възраст и съответно към датата на ПТП е
била на 30 г., а бащата Ю. е бил на 34 г. Събраните по делото гласни доказателства са
много общи, без някаква конкретика, но установяват, че пострадалият, майка му и брат
му са живЕ. в едно домакинство със своите баба и дядо, а баща му е работел в
чужбина и изпращал пари за издръжката на семейството. Бил много добро момче,
възпитано, спортувал борба. Св. Т. И. и св. М. Н. посетили дома им непосредствено
след като разбрали за случилото се и са възприЕ. шока на близките, неадекватното им
поведение и емоционалното им съС.ие. Сочат, че те са се променили след смъртта на
сина си, не са весЕ. хора, ходят на гробищата, не могат да преодолеят случилото се и
да осъзнаят загуба. По делото е приета съдебнопсихиатрична експертиза само по
отношение на бащата. Независимо, че в съдебно заседание вещото лице е коментирало
и проведен преглед на ищцата А. И., заключение по отношение на същата не е
представено и за съС.ието й година след процесното ПТП /когато е изготвено
заключението/ данни изобщо липсват. За ищеца Ю. П. вещото лице сочи, че страда от
остра стресова реакция, която впоследствие е преминала в посттравматично стресово
разстройство. Застрахователят не е доказал възражението си, че връзката между ищеца
и неговия син не се е отличавала с особена близост, като подобен извод не се
презюмира от обстоятелството, че са живЕ. разделени поради полагането от бащата на
труд извън страната. Съдът не кредитира даденото заключение по отношение на
бащата, като счита, че същото е крайно повърхностно, формално изготвено, съдържа
4
принципни, теоретични постановки за съС.ието на остра стресова реакция без да са
изложени обективните наблюдения и възприятия, въз основа на които психиатърът е
формирал крайния си извод. Поначало наблюденията му не са били непосредствени,
защото той е провел интервюто с ищеца по Вайбър. Не става ясно защо приема, че
острата стресова реакция, която несъмнено е нормална човешка реакция при такъв
стресогенен фактор, при Ю. П. е прераснала в посттравматично стресово разстройство.
По делото не са ангажирани доказателства ищците да са търсили специализирана
помощ във връзка с психически проблеми, да им е предписвано лечение за
преодоляване на такива. Установява се, че ищецът се е върнал в чужбина, сподЕ.л е, че
работата му помага да се чувства по-добре – „по-спокоен“, т.е. неговото социално
функциониране е възстановено. Независимо от липсата на доказателства за актуалното
психично съС.ие на майката и от дискредитирането на заключението относно
актуалното съС.ие на бащата, съдът счита, че при доказана обичайната връзка между
родитЕ.те и техния син, не е необходимо да бъде доказвано настъпването на
твърдените в исковата молба неимуществени вреди, които са нормално присъщи на
трагична загуба на любим човек, какъвто загиналият е бил за своите родитЕ..
Нормална е реакцията им на шок от нелепата, внезапна и настъпила по-трагичен начин
смърт на детето им и нестихващата скръб от загубата му, която ще ги съпътства през
цЕ.я им живот. На доказване подлежат само вреди, различни по характер или
интензивност от присъщите, настъпили в резултат на специфични за случая
обстоятелства като напр. личността на увреденото лице, обичайната му среда,
последиците за личния му и социален живот и пр. Такива вреди в настоящия казус не
се твърди да са настъпили в резултат на ПТП.
При съвкупния анализ на така обсъдените обстоятелства ВТАС намира, че
справедливото обезщетение за репариране на причинените на родитЕ.те на загиналото
непълнолетно дете неимуществни вреди следва да се опредЕ. на по 180 000 лв. Този
размер според съда е съобразен с принципа, че обезщетението следва да служи
единствено за поправяне на вредите, а не да представлява средство за повишаване на
стандарта на живот на пострадалите, като за целта е взета предвид икономическата
конюнктура в страната към датата на ПТП. Критерии за нея са лимитите на
застрахователно покритие по чл.492 КЗ, минималната работна заплата през 2022 г. 710
лв. и средната работна заплата в страната през третото тримесечие на 2022 г. по данни
на НСИ около 1800 лв. Безспорно е, че към настоящия момент икономическата
обстановка е силно променена, което се индикира от значителното нарастване и на
минималната, и на средната работна заплата /съответно 933 лв. и 2 123 лв./, но
релевантният момент за определяне на обезщетението е датата на настъпване на ПТП
и съдът следва да вземе предвид обстановката към края на 2022 г. При определяне на
размера съдът съобрази и съдебната практика при казуси за присъждане на
обезщетение на родитЕ. при смърт на деца в резултат от ПТП.
5
Окончателният размер на дължимото на ищеца обезщетение е обусловен от
основателността на наведеното от застрахователя възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат чрез неизпълнение от негова страна на задължението му по
чл.137а ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан, както и чрез поддържаното пред
въззивния съд неупражняване на родителски контрол от ищците. Съдебната практика е
категорична, че изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не
може да почива на предположения, а се изисква доказване по безспорен начин на
конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия за
възникване на неблагоприятните последици или е улеснил настъпването им.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на него цЕ.
намаляване на отговорността си към увреденото лице.
По делото е безспорно установено от приетото пред въззивния съд
допълнително заключение на комплексната съдебно-медицинската експертиза и
обясненията на вещите лица в проведеното на 02.10.2024 г. съдебно заседание, че
пострадалият A. П. е пътувал в процесния автомобил на задна дясна седалка без
поставен предпазен колан. Неоснователно застрахователят възразява, че по делото не е
установено къде точно се е возил синът на ищците. Съгласно заключението на авто-
техническата експертиза още в първоинстанционното производство, потвърдено и с
допълнителната експертиза пред въззивния съд, П. е бил пътник на задна дясна
седалка. Отзад се е возил още един пътник и не е имало причина пострадалият да се
вози на средната седалка. Неоснователно е и оплакването на ишците за липсата на
категорични доказателства пострадалият да е пътувал без обезопасителен колан.
Вещото лице лекар излага, че при него не са налице травматични увреждания по
меките тъкани, гърдите и предната част на коремната стена в долната й 1/3, които да
показват негативен отпечатък от поставен колан, а освен това той е намерен извън
автомобила, което сочи, че тялото му не е било закрепено към седалката с колан.
Самият факт на допуснато от П. нарушение на чл. 137а ЗДвП обаче не е достатъчен, за
да се приеме наличието на съпричиняване, а следва по категоричен начин да се
установи причинна връзка между липсата на предпазен колан и травматичните
увреждания, довЕ. до неговата смърт. Вещото лице лекар е категорично, че смъртта му
е настъпила вследствие на травми, получени вътре в купето на автомобила, в резултат
на камшичен удар от внезапно придадения инерционен момент на тялото. При
камшичния удар на шийния отдел на гръбначния стълб се е получило натрошаване
телата на четвърти и пети шийни прешлени с прекъсване на анатомичната цялост на
гръбначния стълб, а притискането с голяма сила на лявата подбедрица в някоя от
предните седалки е довела до счупването на двете й кости в долната трета. Гръбначно-
мозъчната травма е довела до съС.ие, несъвместимо с живота, като полученият
мозъчен кръвоизлив с травматичният характер се сочи като второстепенен момент в
6
рамките на секунди, а асфикцията от попадане на аспирирана кръв в бЕ.те дробове
като настъпила в агоналния период на биологичната смърт, без водеща роля в генезата
на леталния изход. Счупването на долната челюст според него е настъпило в по-късен
момент. Вещото лице поддържа, че единственият възможен механизъм на счупване на
шийните прешлени на П. е при камшичен удар, при който е настъпило или
преразгъване на главата назад, или прекалено сгъване напред в зависимост от позата
на пътника. Разяснява, че при счупване на прешлените вследствие от удар на главата в
предната седалка биха били констатирани други травматични увреждания – счупване
на черепни кости, а видно от аутопсията костите на черепния свод и на черепната
основа са здрави. Според експерта по морфология на проявление е изключено
констатираните травми да са получени при последващото изпадане на тялото на
пострадалия от автомобила. Според него и с поставен предпазен колан леталният изход
би настъпил, защото внезапният тласъчен момент в областта на шийния отдел на
гръбначния стълб не може да бъде избегнат и предотвратен.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно дадено и
подробно обосновано. Наведеният от застрахователя довод, че водачът на процесния
автомобил, който е бил с поставен колан, както и пътникът на задна лява седалка са
оцелЕ. при ПТП, не аргументира безпротиворечив извод, че използването на колан от
пътниците на десните седалки, би предотвратил леталния изход за същите. По делото
поначало не е изследвано дали оцелЕ.ят пътник на задна лява седалка и загиналият
пътник на предната дясна седалка са имали обезопасителни колани, за да са
съпоставими последиците при пътниците с поставен колан и тези без такъв. Съгласно
заключението на авто-техническата експертиза при процесното ПТП най-големият
интензитет на удара и деформациите е в предната дясна челна, дясна горна и дясна
странична част на автомобила, където са се намирали и двамата загинали пътници.
Освен това вещото лице по приетата пред ОС първоначална автотехническа
експертиза е дало заключение, че предпазните колани са най-ефективни при скорост до
90 – 100 км/ ч., а относно механизма на конкретното ПТП е изяснено, че процесният
автомобил е управляван с много по-висока скорост – 129 км/ч. /според първоначалната
експертиза дори 141 км/ч./ При такава висока скорост коланът би причинил други
травматични увреждания на вътрешните органи – черен дроб, далак, предна коремна
стена, черва, защото вследствие на големия инерционен момент те продължават да се
движат, независимо че коланът придържа тялото /обяснения на вещото лице в съдебно
заседание/. Не на последно място следва да се посочи, че коланът не предпазва главата
и крайниците от наранявания в резултат от съприкосновение с детайли от купето, нито
би могъл да предотврати настъпването на камшичен удар на главата, който в случая е
довел до леталният изход за пострадалия.
Неоснователно е и обосноваването на принос на ищците за настъпване на
вредоносния резултат чрез неупражнен от тяхна страна родителски контрол.
7
Пострадалият не е малолетно дете, за да се изисква от родитЕ.те поС.ен контрол и
въздействие върху поведението му във всеки един момент, повишено внимание и
надзор. Той е непълнолетно лице, което разбира свойството и значението на своите
постъпки в ежедневието и ги ръководи, като само в определени случаи се нуждае от
попечителското съдействие на своите родитЕ.. Както е посочил и
първоинстанционният съд, възпитанието е от значение /за поведението и отношението
към нещата/, но не стои в причинна връзка с конкретното ПТП. Той е седнал да се
вози в автомобил, управляван от правоспособно лице, което е допуснало сериозни
нарушения на установените в ЗДвП правила.
С оглед изложеното, оплакванията на жалбоподатЕ.те А. Д. И. и Ю. А. П.
срещу извода на първоинстанционния съд, че загиналият им син има принос за
настъпването на вредите, са основателни. В настоящия казус не е доказано, че в
причинна връзка с допуснатото от пострадалия нарушение на изискванията на чл.137а
ЗДвП са настъпили несъвместимите с живота му телесни увреждания, при което не е
налице основание за редуциране на определените от съда обезщетения. При така
приетото от въззивния съд жалбите на А. Д. И. и Ю. А. П. са частично основателни, а
тази на застрахователя – неоснователна. Решението на ВТОС следва да бъде отменено
в частта, с която исковите претенции на са отхвърлени за разликата над по 100 000 лв.
до 180 000 лв., като им бъде присъдено допълнително обезщетение в размер на по
80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.10.2022 г. до окончателното
изплащане. За разликата над този размер до претендираните обезщетения от по
250 000 лв. решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход на спора следва да бъде отменено решението в
частта за разноските, с която А. Д. И. и Ю. А. П. са осъдени да заплатят на ЗК „Лев
Инс“ АД разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете им, над по 165.20 лв.
всеки до 354 лв. ЗК „Лев Инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС допълнителна държавна такса в
размер на 9 600 лв. – 3 200 лв. за производството пред ВТАС и 6 400 лв. за
производството пред ВТОС. В полза на процесуалния представител на А. Д. И. и Ю.
А. П. адв. Е. Г. П. от АК-София следва да се присъди възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 ЗАдв., съразмерно на уважената част от въззивната й жалба – общо за защита на
двамата жалбоподатЕ. в размер на 8 400 лв. с вкл. ДДС. Съдът счита това
възнаграждение за съобразено с предмета на спора, с правната и фактическа сложност
на делото пред въззивния съд при заявените оплаквания на страните, при отчитане на
обстоятелството, че защитата на двамата жалбоподатЕ. е идентична, не са правени
искания за събиране на доказателства и не е заемано становище по доказателствени
искания на насрещната страна, проведено е само едно съдебно заседание. Основната и
цялостна защита е реализирана в първоинстанционното производство и в него на адв.
8
С. Ч., осъществил процесуално представителство на ищците, е определено и
присъдено възнаграждение в размер на 15 358.66 лв. На същия следва да бъде
заплатено допълнително възнаграждение, което съдът определя на 2 400 лв. с ДДС. С
Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 бе прието, че Наредба №
1/09.07.2004 г. на съсловната организация на адвокатите – Висшия адвокатски съвет
противоречи на чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС, като определените с нея
минимални размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в
правомощието му да опредЕ. възнаграждение или да присъди разноски за
възнаграждение в размери, по-ниски от определените с тази Наредба. В случая не се
касае до договорено и заплатено от страните възнаграждение, а до такова, което се
определя от съда на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. при осъществена безплатна правна
защита от адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 187/ 27.03.2024 г. по гр.д. № 872/ 2022 г. по описа на
ВТОС в частта, с която са отхвърлени исковете на А. Д. И. и Ю. А. П. за осъждане на
ЗК „Лев Инс“ АД да им заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на сина им A. Ю. П. в резултат на ПТП на 17.09.2022 г., за сумите над 100 000
лв. до 180 000 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 10.10.2022 г. до
окончателното изплащане, както и в частта за разноските, с която А. Д. И. и Ю. А. П.
са осъдени да заплатят на ЗК „Лев Инс“ АД разноски над по 165.20 лв. всеки до по 354
лв. всеки, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на А. Д. И. с ЕГН
********** от гр. Стражица, *********, сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лв.
/разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв./ - допълнително обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й A. Ю. П. в резултат на ПТП на
17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ю. А. П. с ЕГН
********** от гр. Стражица, *********, сумата 80 000 /осемдесет хиляди/ лв.
/разликата над 100 000 лв. до 180 000 лв./ - допълнително обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди от смъртта на сина й A. Ю. П. в резултат на ПТП на
17.09.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.11.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. на адв. Е. Г. П. от АК-София адвокатско възнаграждение за осъществената
9
защита и процесуално представителство на А. Д. И. и Ю. А. П. пред ВТАС в размер на
8 400 /осем хиляди и четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38,
ал.2 ЗАдв. на адв. С. Ч. от АК-София допълнително адвокатско възнаграждение за
осъществената защита и процесуално представителство на А. Д. И. и Ю. А. П. пред
ВТОС в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/ лв.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт – по сметка на ВТАС допълнителна държавна такса в
размер на 9 600 /девет хиляди и шестстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието като трето лице – помагач на страната
на ЗК „Лев Инс“ АД на А. Ю. А. с ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10