Р Е Ш
Е Н И Е
№ 177
гр.Пловдив, 30.05.2019г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение І-ви състав, в открито заседание на петнадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
ЦВЕТЕЛИНА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Цветелина Диминова и в присъствието
на прокурора... ................., разгледа докладваното от съдия Георгиева
в.т.д. № 207 по описа
за 2019г на Пловдивски апелативен съд, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 622 от 03.12.2018г по т.д. № 383/2018г по описа на Окръжен съд
– П. e ОСЪДЕНО З.Д. „Б.И.“АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, **** да заплати на А.С. Р.
с ЕГН ********** и на А.Х.Р. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** -
адв.П.Т., по 150 000лв за всеки от
двамата, представляващи дължимо от ответника на основание чл.226,ал.1 от КЗ
/отм./ обезщетение за причинените на всеки от ищците неимуществени вреди от
смъртта на дъщеря им З. А. Р. с ЕГН **********, починала на 04.07.2015 г.
вследствие причинено на същата дата пътнотранспортно произшествие извън
жилищната област на К., У. от Ф. А. при управлението от него на лек автомобил „А.**“
с рег. №** *** **, за който към момента на произшествието е имало действаща и
сключена с ответното дружество застраховка „Гражданска отговорност“ по
застрахователна полица №************** от
29.08.2014г, ведно със законната лихва върху горните две суми, считано
от датата на подаване на исковата молба пред съда - 24.03.2017г до
окончателното им изплащане, а на ищцата А.С.
Р. с ЕГН ********** да заплати още и сумата от 25 000 лв обезщетение за
неимуществените вреди от пряко причинените й травматични увреждания
вследствие от настъпилото на 04.07.2015г пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба пред съда до окончателното й изплащане като са ОТХВЪРЛЕНИ исковете
на А.С. Р. и на А.Х.Р. за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума
от по 150 000лв до пълните претендирани размери от по 250 000лв, като
неоснователни.
ОСЪДЕНИ са А.С. Р. и А.Х.Р. и
двамата със съдебен адрес:*** - адв.П.Т., да заплатят на З.Д. „Б.И.“АД – гр.С., ЕИК ********* сумата
от 16006,09лв съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪДЕНО е З.Д. „Б.И.“АД – гр.С., ЕИК
********* на основание чл.78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ОС – П. сумата
от 13 000лв за държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата
от 236,36лв - платени от бюджета на съда възнаграждения за вещи лица.
Постановено е и решение № 124 от 07.03.2019г,
с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното решение
№ 622, като е отхвърлен искът на А. Р. за разликата от присъдения ѝ
размер на обезщетяване от 25000лв до пълния предявен размер от 50 000лв.
Срещу постановеното
от окръжния съд решение, в осъдителната му част за сумата над 60000лв до присъдените от по 150 000лв, ведно със
законната лихва, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за всеки от двамата ищци и за сумата над 10000лв до присъдените
25000лв, представляващи обезщетение за претърпени травми от А.С.Р. е подадена въззивна жалба от "З. "Б.И.""
АД ***, в която заявява, че съдът не се е съобразил
с принципа на справедливост по определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди на двамата ищци, тъй като не се е съобразил с икономиката
на страната и състоянието на доходите на хората и юридическите лице, а ако беше
го направил щеше да редуцира значително размера на обезщетенията. Заявява
несъгласие с извода на съда, че липсва съпричиняване. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части, като претендира съдебни разноски и прави
възражение за прекомерност на съдебните разноски на насрещната страна.
От ответниците по
жалбата А.С. Р. и А.Х.Р. и двамата чрез адв.П.Т. е постъпила насрещна въззивна
жалба в отхвърлителната част за разликите от присъдените за всеки от двамата
обезщетения от по 150 000лв до пълните претендирани размери от по
250 000лв, ведно със законната лихва, както и в частта, в която е
отхвърлен иска на А. Р. за претърпените от нея вреди за разликата от 25000лв до
50 000лв, ведно със законната лихва. В тези части молят решението да бъде
отменено и по справедлимост да им се присъдят пълните размери, тъй като съдът е
следвало да съобрази, че търпените от тях вреди от загубата на малетната им
дъщеря не се ограничават във времето, а ще продължат и в бъдеще до края на
живота им. От физическите лица е подаден и отговор на въззивната жалба на
застрахователното дружество, която оспорват и молят решението в обжалваните с
нея части да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Подадените въззивни
жалби са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежни страни
и с предписаното от закона съдържание.
Апелативният съд,
след като съобрази оплакванията, изложени в жалбите и доводите на страните, с
оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК
приема, че постановеното решение е валидно и допустимо, а след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Пред окръжния съд са
били предявени искове от А.Х.Р. и А.С. Р. като родители на З. А. Р., починала
на 04.07.2015г при претърпяно ПТП в гр.К., У., причинено виновно от Ф. А. от гр.П.,
установено с присъда от 07.06.2016г по дело 1.В.15/2016/14 от Районен съд - К.,
У., влязла в сила на 07.06.2016г. Според ищците, Ф. А. е управлявал лек
автомобил марка „А.**“ с рег.№ ********,
собственост на Н. М. Р., като се е движел на дясната вътрешна страна на
магистрала ** от Б. в посока към С. и поради невнимателност е преминал към
външната лента за движение и лентата за аварийно спиране, разбил е предпазната
преграда, свлякъл се е на страничния банкет и пътната канавка и един път се е
преобърнал. В резултат на произшествието пътуващата в средата на задната
седалка в автомобила на ищците 9-годишна З. А. Р. е претърпяла тежки
наранявания и е починала на място.
От ищцата А.С. Р.
е предявен и иск в лично качество, тъй като е пътувала на лява задната седалка
и от удара е претърпяла пневмоторакс на лявата страна, фрактура на ключицата и
счупване на VI-VII леви ребра,
поради което 6 дни е била в лечебно заведение. Възстановителният й процес
продължил дълго и е бил придружен с болки, без да ѝ е възможно да се
обслужва. От друга страна освен болките и страданията, които е изпитала от
собствените си травми, тя страдала и от загубата на дъщеря си З. Р..
Ищците са посочили,
че и към момента на подаване на исковата молба не са могли да преживеят
загубата на единственото им дете. В резултат на смъртта на дъщеря им те
претърпели силни болки и страдания, като за тях загубата е невъзвратима - те са
загубили най-скъпото за тях човешко същество и като родители продължават да
преживяват смъртта на детето си, защото това е трагедия, която дава отпечатък
за цял живот – според ищците претърпените болки, страдания и всички други
нематериални последици от загубата на дете за тях не се ограничават само с
изживените в момента на загубата болки и страдания, а продължават и след това, което
обстоятелство те посочват, че също следва да бъде отчетено. В житейски аспект
те са посочили, че със смъртта на детето си са загубили изключително важна
опора в своя живот - човекът, който с оглед установените взаимоотношения би им
оказал нужната подкрепа и би им помагал в трудностите и всякакви житейски
ситуации. За обезщетяване на претърпените болки и страдания двамата ищци са
претендирали обезщетение от по 250 000лв за всеки от тях, като ищцата А. Р.
е претендирала и обезщетение от 50 000лв за претърпените от нея неимуществени
вреди от получените увреждания, които обезщетения застрахователното дружество е
отказало да изплати.
Ответникът "З. "Б.И.""
АД *** е оспорил наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
ангажиращо отговорността му. Оспорил е исковете като завишени по размер спрямо
действителната вреда и обичайните стойности на обезщетенията, присъждани от
съдилищата за подобен род вреди към датата на ПТП. Направил е възражение за
съпричиняване на вредата от ищцата А. Р., тъй като е пътувала без поставен
предпазен колан, поставила се е в превишен спрямо нормалния риск и е получила
вреди, които е можела да избегне или ограничи, ако беше изпълнила законовото си
задължение и беше положила необходимата грижа за безопасността си като постави
предпазен колан. Направил е възражение за съпричиняване и от детето З. Р.,
което също е било без поставен предпазен колан, не е била в детско столче, като
прави възражение за независимо съпричиняване в условията на съизвършителство по
чл.53 ЗЗД на вредата, тъй като майката на детето и ищца е съпричинила вредата - с
безотговорното си и противоправно поведение, като не е поставила обезопасителен
колан на детето си или не го е поставила в детско столче, го е поставила в
превишен спрямо нормалния риск, което е реализиран посредством деянието на
друго лице - водача на автомобила. Според застрахователя А. Р. е съпричинила
смъртта на малолетната З. Р. с противоправното си бездействие, изразяващо се в
неполагането на дължимата по закон грижа за безопасността на нейната дъщеря.
С оглед
становищата на страните и приетите пред съда писмени доказателства, комплексна
съдебно – автотехническа и медицинска експертиза и съдебно-психиатрична
експертиза и изслушани свидетелски показания,
съдът е приел за доказано извършеното противоправно деяние и дееца, установени
с присъда от 07.06.2016г по дело 1.В.15/2016/14 от Районен съд - К., У., влязла
в сила на 07.06.2016г. Позовал се е на направените изводи от комплексната експертиза,
установила механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие и е приел, че
не е налице съпричиняване както по отношение на починалото дете, така и от
страна на ищцата Р. за претендираните от нея вреди на лично основание. Като се
е позовал на свидетелските показания, съдът е изложил мотиви, че на ищците
следва да бъде определено парично обезщетение за претърпените болки и страдания
в размер от по 150 000лв, а за Р. и обезщетение в размер на 25000лв.
Недоволено от
постановеното решение е останало застрахователното дружество "З. "Б.И.""
АД ***, което не е оспорило изводите на съда по отношение на
механизма на произшествието, но е оспорило изводите за липсата на съпричиняване,
както и за приложение на принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията, чийто определен паричен еквивалент е значително завишен. Решението
е обжалвано за присъдените суми над 60000лва за всеки от двете физически лица и
за сумата над 10 000лв за ищцата Р..
Ответниците по
жалбата са подали отговор, с който са оспорили всички възражения на
застрахователното дружество, както и са подали насрещна въззивна жалба в
отхвърлителните части на съдебното решение, като претендират присъждане в пълен
размер на обезщетенията им.
Въззивната
инстанция намира, че окръжният съд правилно е възприел фактите, които не се
нуждаят от доказване, както и е очертал пределите на действие на постановената
влязла в сила присъда на чуждестранен съд, имаща действие в процеса, разглеждащ
гражданските последици от деянието. Пред окръжния съд е изслушана много
подробна комплексна експертиза, която е установила най-вероятният механизъм на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, в съответствие с приетите по делото
снимков и графичен материал и доклад, както и обяснение към скиците на
местопроизшествието, в което е записано, че първият удар на автомобила е бил с
предната лява част в мантинелата на магистралата, вторият е бил с предницата му
в склона на водоотвеждащата канавка, третият удар е със задницата в склона на водоотвеждащата
канавка. По време на ударите майката на детето Р., детето и трети човек са били
на задната седалка на автомобила, без поставени предпазни колани. Детето, което
е било на възраст от 9г и с височина от 144 сантиметра и не е било поставено в
детско столче. При така установената поредица от удари експертите посочват, че
за пътниците всъщност са били налице три сблъсъка – първият е сблъсъка на
автомобила в препятствието, вторият е човешкият сблъсък, в който пътниците се
удрят един в друг и в части от вътрешността на автомобила, като пътниците често
биват наранявани и дори убивани от други необезопасени пътници на седалки или
предмети, които се превръщат във високоскоростни „снаряди“ и третият сблъсък –
вътрешния сблъсък - се изразява в удари на органите на физическото лице в други
органи или в скелетната система на тялото. За предпазване на тялото от тези
удари се използват монтираните предпазни колани, които фиксират тялото към
седалката и облегалката. Уточнили са, че предвид конкретният удар е било
възможно измушване на тялото от захвата на горната част на триточковия колан и
частично „преминаване“ на горната част на тялото от този захват, но захватът в
долната, хоризонталната част на колана ще задържи таза към седалката, като по
този начин свободното движение на тялото в автомобила ще се ограничи, то не
може да се отдели от седалката, т.е. ще остане в зоната на седалката. По
отношение на използването на обезопасителните системи за деца и по-конкретно
при деца на възраст 5-9 години са посочили, е при използване на обезопасителна
система има 52% по-нисък риск от нараняване, а при използване само на предпазен
колан рискът е с 19% по-малък за това, детето да бъде наранено. В конкретния
случай детето въобще не е било обезопасено.
С оглед така
коментираната комплексна експертиза въззивната инстанция намира, че с оглед
възрастта, теглото и височината на детето, е било задължителноо да пътува на допълнително
монтирана седалка, отговаряща на изискванията, посочени в чл. 137а-137д ЗДвП,
осигуряването на която и изпълнението на които изисквания на Закона са били
длъжни да изпълнят неговите родители съвместно, в съответствие с вменените им
за това задължения по чл.125, ал.1 от СК,
съгласно който родителите имат право и задължение да се грижат за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото
образование и за неговите лични и имуществени интереси. Тези задължения са за
двамата родители в съответствие с предвиденото в чл.123, ал.1 от СК - родителските
права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно
и поотделно, а когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия
родител.
С неосигуряването
от родителите на детето на допълнително столче, осигуряващо надеждното му
пътуване те са допринесли за получените травми, несъвместими с живота му.
Конкретният размер на съпричиняване въззивната инстанция определя в размер на
50%.
Същият размер на
съпричиняване въззивната инстанция определя и по отношение претендираните на
лично основание от Р. вреди, която с непоставянето на предпазен кола е
допринесла за тяхното получаване.
Следващият спорен
между жалбоподателите въпрос е за справедливото обезщетяване на преживените от
тях болки от смъртта на детето им, като пред окръжния съд са били събрани
убедителни писмени доказателства – съдебнопсихиатрична експертиза и изслушани свидетелски показания, от които се
установява тежестта на нанесената травма, което се понася като такава и
понастоящем. Ето защо въззивната инстанция намира, че справедливото обезщетение
за всеки от родителите е от по 200 000лв, от които съобразно определеният
процент на съпричиняване им се дължи по 100 000лв. До този размер
обжалваното решение на окръжния съд е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено, както и в отхвърлителната му част за разликата от по 250 000лв
за всеки, а в останалата част - отменено.
По отношение на
претендираните от Р. вреди въззивната инстанция намира за прекомерно
определеното от окръжния съд обезщетение, тъй като травмите са били
краткотрайни и Р. е възстановена. Дължимото ѝ парично обезщетение следва
да бъде определено в размер на 20 000лв, редуцирано съответно с 50%
съпричиняване от нейна страна или общо в размер на 10 000лв. До този
размер от страна на застрахователя не е налице въззивна жалба, а решението на
окръжния съд следва да бъде отменено за разликата до присъдения размер от
25000лв и потвърдено в отхвърлителната му част до пълния предявен размер от
50 000лв.
С оглед произнасянето на въззивната инстанция
ответниците по жалбата на дружеството застраховател имат право на съдебни разноски – възнаграждение за адвокатска защита на
един адвокат, които претендира в размер
на по 8000лв за всеки от тях. По дължимостта на този размер застрахователят -
жалбоподател е възразил като прекомерен. Съдът намира, че обжалваемият интерес
по жалбата на застрахователя против А. Р. е 105000лв и размерът на минималния
размер на дължимото възнаграждение за защита следва да се определи по правилата
на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - 3530лв плюс 2% за горницата над 100 000лв
или 100лв. Общият размер на възнаграждението възлиза на 3630лв.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на А. Р. в отхвърлителната част
на съдебното решение възлиза на 125000лв и минималното адвокатско
възнаграждение се определя отново по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 - 3530лв
плюс 2% за горницата над 100 000лв или 500лв. Общият размер на
възнаграждението възлиза на 4030лв.
Общият размер от минималните възнаграждения по двете въззивни жалби
възлиза на 7660лв – Р. е заплатила общо 8000лв, който размер не е прекомерен.
Обжалваемият интерес по жалбата на застрахователя против А.Р. е 90000лв и
размерът на минималния размер на дължимото възнаграждение за защита следва да
се определи по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - 830лв плюс 3% за горницата над
10 000лв или 2400лв. Общият размер на възнаграждението възлиза на 3230лв.
Обжалваемият интерес по въззивната жалба на А.Р. в отхвърлителната част
на съдебното решение възлиза на 100000лв и минималното адвокатско
възнаграждение се определя отново по чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 - 3530лв
плюс 2% за горницата над 100 000лв, т.е. 3530лв.
Общият размер от минималните възнаграждения по двете въззивни жалби
възлиза на 6762лв, който размер следва да се счита за извършена от Р.
съдебна разноска, а претендираният от него общ размер от 8000лв е прекомерен.
Претендираните от физическите лица разноски във въззивното производство
са заявени в общ размер и по жалбата на застрахователя и по тяхната жалба, без
да са разграничени. Ето защо същите следва да бъдат разпределени от съда съразмерно
на обжалваемия им интерес – за А. Р. той е в размер на 105000лв по жалбата на
застрахователя, а по нейната въззивна жалба - в размер на 125000лв,
следователно общото заплатено от нея адв. възнаграждение от 8000лв се
разпределя в размер на 3652лв по жалбата на застрахователя и в размер на 4348лв
по подадената от нея жалба. Последната е неоснователна и по нея разноски на А. Р.
не се дължат. Въззивната жалба на застрахователя спрямо А. Р. е частично
неоснователна за сумата от 55000лв, за която по съразмерност от общо дължимите
ѝ разноски от 3652лв, той ѝ дължи 1030,05лв.
По отношение на А.Р. обжалваемият му интерес по жалбата на застрахователя
е 90 000лв, а по неговата въззивна жалба – 100 000лв, следователно общото му
дължимо адв. възнаграждение от 6762лв се разпределя в размер на 3203,16лв по
жалбата на застрахователя и в размер на 3558,84лв по подадената от него жалба.
Последната е неоснователна и по нея разноски на Р. не се дължат. Въззивната
жалба на застрахователя спрямо Р. е частично неоснователна за сумата от 40000лв,
за която по съразмерност от общо дължимите му разноски от 3203,16лв му се дължат
1423,63лв.
Пред въззивната инстанция дружеството застраховател установява да е
извършило разноски в размер на 3900лв за платена държавна такса по сметка на
ПАС, като представеният договор за правна помощ и платено адв. възнаграждение
не следва да бъдат взети предвид като разноска, защото са представени пред съда
след приключване на съдебното дирене. Съразмерно на уважената част от
въззивната жалба застрахователят има право на разноски от 2300лв, дължими от
ответниците съразмерно на уважения по отношение на всеки от тях размер по
въззивна жалба – за А. Р. той е в размер на 65000лв и от нея се дължат разноски
от 1299,96лв, а за А.Р. той е в размер на 50000лв и от него се дължат
разноски от 1000,04лв.
Пред окръжния съд претендираните от дружеството застраховател разноски са
били в общ размер от 39126лв за заплатено адв. възнаграждение и възнаграждения
за вещи лица, от които съобразно произнасянето на въззивната инстанция по
съразмерност му се дължат 24186,98лв. Сумата следва да бъде разпределена между
двамата ответника съразмерно на отхвърления по отношение на всеки от тях исков
размер, който за А. Р. е 190 000лв и от нея се дължат разноски по
съразмерност от 13515,69лв, а за А.Р. отхвърленият размер е
150 000лв съразмерно на който той дължи разноски от 10671,30лв. В
тази част решението на окръжния съд следва да бъде отменено, като се присъдят поотделно
дължимите от всяка страна съдебни разноски.
Решението на окръжния съд следва да бъде отменено и за присъдените в
тежест на "З. "Б.И."" АД ***
държавна такса и съдебни разноски – платено възнаграждение на вещо лице за
медицинска експертиза от бюджета на съда, за разликите над дължимите суми,
съобразно произнасянето на въззивната инстанция, а именно – над 8400лв за ДТ и
над 95,46лв за разноски, като до тези размери първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от
горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 466 от
31.07.2018г по т.д. № 199/2017г по описа на Окръжен съд – П. В
ЧАСТТА, в която е осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да заплати на А.С. Р., ЕГН ********** и на А.Х.Р.,
ЕГН **********, двамата чрез адв.П.Т.Т. и адв. М. Р. Н., обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от смъртта на дъщеря им З. А. Р., ЕГН **********,
починала на 04.07.2015г от претърпяно на същата дата пътнотранспортно
произшествие, за разликата над 100 000лв до 150 000лв
поотделно за всеки от двамата, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2017г до окончателното
ѝ изплащане, В ЧАСТТА, в която е осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да заплати на А.С. Р., ЕГН ********** обезщетение за неимуществените вреди от пряко причинените й
травматични увреждания вследствие от настъпилото на 04.07.2015г ПТП за разликата
над 10 000лв до 25 000лв, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба пред съда
24.03.2017г до окончателното й изплащане, КАКТО И ЧАСТТА,
в която са осъдени А.С. Р. и А.Х.Р. да заплатят на "З.
"Б.И."" АД ***, ЕИК ********* сумата от 16006,09лв за
съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.С. Р., ЕГН **********
и от А.Х.Р., ЕГН **********, двамата чрез адв.П.Т.Т. и адв. М. Р. Н. искове да
бъде осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да им заплати обезщетение
за неимуществени вреди, настъпили от смъртта на дъщеря им З. А. Р., ЕГН **********,
починала на 04.07.2015г от претърпяно на същата дата пътнотранспортно
произшествие за разликата от 100 000лв до 150 000лв поотделно за
всеки от двамата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 24.03.2017г до окончателното
ѝ изплащане, КАКТО И предявеният от А.С. Р., ЕГН **********
иск да бъде осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да й заплати обезщетение за неимуществените вреди от пряко причинените й
травматични увреждания вследствие от настъпилото на 04.07.2015г ПТП за разликата
от 10 000лв до 25 000лв, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба пред съда 24.03.2017г до
окончателното й изплащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466 от
31.07.2018г по т.д. № 199/2017г по описа на Окръжен съд – П. В
ЧАСТТА, в която е осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да заплати на А.С. Р., ЕГН ********** и на А.Х.Р.,
ЕГН **********, двамата чрез адв.П.Т.Т. и адв. М. Р. Н., обезщетение на всеки
от тях за разликата над 60000лв до 100 000лв, ведно със
законната лихва от 24.03.2017г до окончателното плащане на сумата.
По отношение на присъдените със съдебното решение
обезщетения за неимуществени вреди в размер от по 60 000лв на А. Р. и на А.Р. и
на 10 000лв на А. Р., ведно с дължимата лихва, същото е влязло в сила като
необжалвано.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 466 от
31.07.2018г по т.д. № 199/2017г по описа на Окръжен съд – П. и решение за поправка на очевидна грешка № 124 от 07.03.2019г
по същото делото, В ЧАСТТА, в която са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от А.С.
Р., ЕГН ********** и от А.Х.Р., ЕГН ********** искове да бъде осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да им заплати обезщетения за претърпени от тях неимуществени
вреди за разликата от по 150 000лв до пълните претендирани размери от по 250 000лв,
ведно със законната лихва, КАКТО И В ЧАСТТА, в която е отхвърлен
предявеният от А.С. Р., ЕГН ********** иск да бъде осъдено "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да ѝ заплати обезщетение за разликата от
25 000лв до пълния претендиран размер от 50 000лв, ведно със законната
лихва.
ОТМЕНЯ решение № 466 от
31.07.2018г по т.д. № 199/2017г по описа на Окръжен съд – П., в частта,
в която е осъдено "З. "Б.И.""
АД ***, ЕИК ********* да заплати дължима държавна такса по сметка
на Окръжен съд – П. за размера над 8400лв до 13000лв, както и
в частта, в която е осъдено да заплати платени от бюджета на съда
възнаграждения на вещи за размера над 95,46лв до 236,36лв, като
ПОТВЪРЖДАВА в частта, в която "З. "Б.И.""
АД ***, ЕИК ********* е осъдено да заплати държавна такса от 8400лв и
разноски от 95,46лв.
ОСЪЖДА А.С. Р., ЕГН ********** да
заплати на "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* сумата от 13515,69лв за
съдебни разноски по съразмерност пред окръжния съд и сумата от 1299,96лв
за съдебни разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А.Х.Р., ЕГН ********** да
заплати на "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* сумата от 10671,30лв за
съдебни разноски по съразмерност пред окръжния съд и сумата от 1000,04лв за
съдебни разноски по съразмерност пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да заплати на А.С. Р., ЕГН **********
сумата от 1030,05лв за съдебни разноски по съразмерност пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА "З. "Б.И."" АД ***, ЕИК ********* да заплати на А.Х.Р., ЕГН **********
сумата от 1423,63лв за съдебни разноски по съразмерност пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.