Р Е Ш Е Н И
Е
№262425
гр. Пловдив, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, IV- ти граждански състав, в
публично заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при секретаря Елена Неделчева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
19677 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по повод на искова молба, подадена от „Тим- Ер“ ЕООД срещу П.Й.И., в качеството
му на *****, с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 258 ЗЗД, с който се претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер от 20 736 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за осъществена дейност- „Торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в
периода 28.06.2019г.- 29.06.2019г., за което е издадена фактура № *****г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване
в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 04.11.2019г. / до окончателното й
погашение, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 9653/ 05.11.2019г., по ч.гр.д. № 17954/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, XIII- ти гр. с-в.
В исковата молба и уточненията към нея
се твърди, че между страните е възникнал правоотношение по повод на сключен
устен договор за осъществяване на дейност- „Торене на 1920 дка ориз с карбамид“
в периода 28.06.2019г.- 29.06.2019г. В изпълнение на уговорката, дейността била
извършена от ищеца със собствен самолет тип „Ан- 2“ LZ- 1505, с **** К. Е. Съобразно договореното между страните,
торенето било осъществено с техника на изпълнителя, а препаратът бил осигурен
от ответника – възложител. Ищцовото дружество осъществило задълженията си по
надлежен ред и работата била приета от възложителя, без последният да релевира
каквито и да било възражения. По този повод била издадена и фактура № ***** г.
за сумата от 20 736 лв. с ДДС. Същата била изпратена на ответника, но
плащане не последвало. Въпреки многократните разговори между страните и към
момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, не е налице погашение
на процесната сума. Моли се така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се
сторените разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на искова молба от ответника, с който
искът се оспорва по основание. Сочи се, че уговорка за пръскане с хербицид на
обработваните от ответника оризови площи, е постигната в началото на м.
06.2019г. След осъщественото пръскане обаче, било установено, че ищецът е
засегнал част от съседните обработваеми площи, в които била засадена царевица
за зърно. Площите били стопанисвани от дружество „Егер- Агро“ ЕООД. Същото
незабавно подало оплакване пред компетентните органи и съобщило на ответника за
осъщественото увреждане на насажденията. Между ответника и увреденото дружество
„Егер- Агро“ ЕООД бил постигнато съгласие за заплащане на обезщетение за
причинените вреди. Ответникът изтъква, че за тези събития бил уведомен и
ищецът, който изпратил представил представител да се запознае с причинените
увреждания. Поддържа се, че ищцовото дружество е поело отговорност за
засягането на площите с царевица и поради това е предложило на ответника да го
компенсира, като осъществи наторяването на оризовите площи безплатно. Предвид
това, възразява се, че за осъществената дейност не се дължи заплащане на
възнаграждение. В случай, че тези аргументи не бъдат споделени, релевира се
възражение за прихващане. Ответникът изтъква, че вследствие на неточното
изпълнение на поетия договорен ангажимент от ищеца, е претърпял вреди, които
възлизат на сума в размер от 305 017, 60 лв. Предвид това, ответникът
изтъква, че между сумата претендирана от ищеца в размер от 20 736 лв. и
сумата от 305 017. 60 лв. следва да се осъществи компенсация до размера на
по- малкото от двете вземания. Предвид изложеното моли се исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна, а при условията на евентуалност поради
извършена компенсация. Претендират се сторените разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
Не съществува спор между страните и е отделено за
безспорно обстоятелството, че между тях е възникнало по надлежен ред
правоотношение по повод на устен договор за изработка от *****г. (протоколно
определение от 16.07.2020г.- л. 87 гръб ). Предмет на договора е осъществяване
на пръскане чрез самолет на обработвания от ответника като земеделски
производител оризов масив от 1920 дка в землището на гр. ****. Не съществува
спор между страните и че съобразно техните договорености, ищецът е следвало да
осигури самолета, чрез който ще се осъществи пръскането и консумативите за
полета ( гориво ), като препаратът за пръскането е набавен и даден от ответника
( отделено е за безспорно с протоколно определение от 10.05.2021г.- л. 185 ). Предаденият
препарат за процесното пръскане от 28.06.2019г. е хербицид с търговско название
на продукта „Квинклорак“. Наименованието на продукта, с който е пръскано се
установява, както от приетата по делото съдебно- агрономическа експертиза (л.
146 ), така и от показанията на св. И. ( л. 103 гръб ).
По своята дефиниция, договорът за изработка е
неформален, двустранен, възмезден и комутативен, като при наличието на валидно
възникнало правоотношение ( какъвто е процесният случай ), в тежест на ищеца е
да установи, че е осъществил работата съобразно изискванията на възложителя и я
е предал, а в тежест на възложителя и е да установи, че е приел така
реализираното и да заплати договореното възнаграждение.
В конкретния случай, от показанията на св. Е. ( л. 101
гръб- л. 102 ), който е бил **** на наетия самолет, чрез който е осъществено пръскането
с хербицид, се изяснява, че такова е извършено на дата 29.06.2019г. Свидетелят
пояснява, че това е било второ пръскане за м. 06.2019г., тъй като в периода
11.06.2019г.- 13.06.2019г. е било възложено от ответника, ищцовото дружество да
извърши наторяване на оризовия масив. От показанията на св. Е. се изяснява и че
след извършването на услугата, ответникът е бил видимо доволен и не е имал
възражения във връзка с осъществената дейност. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля, доколкото освен пряк, той е и първичен информационен
източник досежно изпълнението по договора за изработка. Следва да се посочи, че
думите на свидетеля се потвърждават и от приетия по делото Борден журнал на
самолет „АН- 2“ LZ- 1505 ( л. 9- 11 ), от който се
изяснява, че пръскания са осъществени на дати 28.06.2019г. и 29.06.2019г.
Предвид това, съдът счита, че ищецът е осъществил възложената му дейност и
ответникът е приел така реализираното, без да релевира възражения,
непосредствено след това. В тази връзка, съдът счита за нужно да изтъкне, че
възражения в насока некачествено изпълнение на възложената дейност, ответникът
навежда едва с отговора на исковата молба, който е подаден на 29.01.2020г.,
което като дата е седем месеца след извършеното на 29.06.2019г. пръскане. Още
повече, че ответникът- възложител обвързва своите възражения за некачествено
изпълнение с обстоятелството, че препаратът, с който е пръскано е увредил
съседен масив, засят с царевица. Това възражение е неоснователно, тъй като ищецът не е осигурявал препарата, с
който са пръскани оризовите насаждения ( това обстоятелство е отделено за
безспорно- л. 185 от делото ). Ищецът осигурява самолета и консумативите за
полета, а ответникът е предоставил
препарата, с който е осъществено
пръскането. Предвид това, ищецът не отговаря за естеството и качеството за
химичния агент, с който се пръска, както и не носи отговорност, ако с него
бъдат причинени увреди по посевите. След като ответникът предоставя материала,
с който се пръска, то именно той носи отговорност и за последиците от неговото
прилагане. В тази връзка, представените по делото споразумения, сключени между
ответника и собственика на увредения царевичен масив ( л. 32- 34 ) не обвързват
ищеца, доколкото той не е участвал при съставянето им, съответно не е и страна
по тях.
Съобразно гореизложеното, в тежест на ответника
възниква корелативното задължение да заплати извършената от ищеца дейност. За
осъществената работа, от ищеца е издадена фактура № *****г. на стойност 20 736 лв. с ДДС / л. 7/.
Посочената фактура е изпратена на адреса на ответника и съответно е получена от
трето лице, със задължение да я предаде ( известие за доставяне – л. 8 ).
Съобразно заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, процеснта фактура е отразена и в
дневника за продажби на ищцовото дружество ( л. 99 от делото ). Предвид
изложеното, то съдът приема, че договорената между страните цена за
осъществяване на дейност по пръскане на оризовия масив на ответника, възлиза на
сумата от 20 736 лв. с ДДС. Същевременно, в тежест на ответника е да
установи, че е заплатил цената по посочената фактура. В рамките на
производството, ответникът възразява, че пръскането по договора от 29.06.2019г.
е следвало да бъде осъществено безплатно от ищеца, тъй като при предходно
пръскане (в периода 11.06.2019г.- 13.06.2019г. ), ищецът е нанесъл поражения по
съседен масив, засят с царевица. Предвид това, ответникът поддържа, че макар и
да е имало договореност за пръскане на дата 29.06.2019г., то тя е била това да
се осъществи безвъзмездно от ищеца. Съдът счита така наведеното възражение за
неоснователно. Единственият информационен източник в тази насока са показанията
на св. И., но в тази им част съдът не ги кредитира, предвид факта, че И. е ******
на ответника и съдът отчита евентуалната й заинтересованост от изхода на спора.
Следва да се посочи и че в случая се касае за сключване на търговска сделка,
която е по дефиниция възмездна (доколкото ищецът по занятие осъществява услуги
със самолет, а ответникът му е възложил пръскането в качеството си на
земеделски производител ). Предвид гореизложеното, съдът счита, че искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 258 ЗЗД, следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума в размер
от 20 736 лв. с ДДС. Върху посочената сума се дължи и законна лихва,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК /
04.11.2019г. / до окончателното й погашение.
По отношение
на възражението за прихващане, релевирано от ответника : доколкото съдът приема, че предявеният от ищеца иск е
основателен, то възниква вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на
възражението на ответника за компенсация. По своето правно естество, ответникът
навежда твърдения, че е претърпял вреди от некачественото изпълнение по
договора за изработка, които вреди са съизмерими със сумата от 23 017, 60
лв., която е заплатена на „Егер- Агро“ ООД за погиналата реколта от царевица и
сумата от 282 000 лв., която представлява загуба на 470 000 кг
оризова арпа. Общо претендираните от ответника вреди от неизпълнението на
договора са в размер от 305 017, 60 лв., но доколкото процесната претенция
е в размер от 20 736 лв., то възражението за компенсация е до размера на
по- ниската от двете стойности.
Съдът счита стореното възражение за неоснователно. Във
връзка с възражението, в тежест на ответника е да установи обхвата и размера на
претърпените вреди и причинно- следствената им връзка с твърдения вид неизпълнение
на договора ( в случая некачествено изпълнение ), а в тежест на ищеца е да
установи, че надлежно е реализирал договорните си задължения. Вече бе
коментирано, че ищецът е изпълнил своите договорни задължения- осигурил е
самолет, чрез който да се напръска обработвания от ответника масив и е
осъществил полета, с който да се разпръсне съответното вещество над оризовото
поле. С това са се изчерпили и задълженията на ищеца по процесния договор.
Ищецът не е поемал ангажимент да осигури препарата, с който ще бъде пръскано-
препаратът е набавен от ответника. Предвид това, ответникът е този, който носи
отговорност за последиците от прилагането на препарата, а не ищецът, който
единствено разпръсква веществото над указаното му от възложителя оризово поле.
Предвид това, в случай че вследствие на пръскането с химикала са възникнали
увреди по посевите на трето лице или на възложителя, то отговорността е за последния,
който е осигурил препарата и в полза на когото се извършва работата. В случая
не се касае за некачествено изпълнение на възложената работа от страна на ищеца
– последният е осигурил самолет за пръскане, извършил е в срок работата и то
съобразно спецификациите на възложителя, ползвайки осигурен от последния
препарат. Предвид това, то не е налице неизпълнение по договора, а оттам липсва
и основание да се ангажира отговорността на ищеца за обезвреда.
По
отношение на разноските:
При
този изход на спора, в полза на ищеца срещу ответника се поражда вземане за
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. По делото са представени доказателства
за сторени разходи в исковото производство в размер от 3107, 50 лв. и в
заповедното в размер от 1395 лв. Предвид това, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сума в общ размер от 4502, 50 лв. Съдът счита за неоснователно
възражението на ответника за прекомерност на договорения от ищеца адвокатски
хонорар. Настоящото производство е с материален интерес от 20 736 лв.,
предвид което е приложима методиката, разписана в чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съобразно разписаното в посочения текст, то минималното възнаграждение е в
размер от 1152, 08 лв., а договореното от ответника е 1382, 40 лв. с ДДС. Разликата
между двете величини не е драстична и заплатеното от ищеца възнаграждение не
може да бъде определено като прекомерно. Още повече, че доколкото Адвокатско
дружество „****“ е регистирано по ДДС, то сумата от 1382, 40 лв. е формирана
като към минималното адвокатско възнаграждение е начислена ставка от 20 % ( в
тази връзка § 2а от ДР на Наредбата ).
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Й.И., ЕГН **********,
в качеството си на ****** дължи на
„Тим- Ер“ ЕООД, ЕИК ********* сума в размер от 20 736 лв., представляваща
дължимо възнаграждение за осъществена дейност- „Торене на 1920 дка ориз с
карбамид“ в периода 28.06.2019г.- 29.06.2019г., за което е издадена фактура № ******г.,
ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК / 04.11.2019г. / до окончателното й погашение, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 9653/ 05.11.2019г., по ч.гр.д. №
17954/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, XIII- ти гр. с-в.
ОТХВЪРЛЯ възражението на ответника П.Й.И., ЕГН **********, в
качеството му на ******, за осъществяване на компенсация между претендираната
от ищеца сума от 20 736 лв. със сумата 305 017, 60 лв.,
представляваща претърпени от ответника вреди от неизпълнение на устен договор
за осъществяване на дейност- „Торене на 1920 дка ориз с карбамид“ в периода
28.06.2019г.- 29.06.2019г.
ОСЪЖДА П.Й.И.,
ЕГН **********, в качеството му на ******, ДА
ЗАПЛАТИ на „Тим- Ер“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер от 3 107, 50 лв.,
представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано от страните
в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд-
Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Катя
Боева
Вярно с оригинала.
ЕН