№ 300
гр. С., 28.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно
гражданско дело № 20222200500271 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:20 часа се явиха:
Въззивниците Д. Г. Т. и Г. Д. Т., редовно призовани - явяват се лично и
се представляват от адв. Д. Д. от АК С. с пълномощно по настоящото дело.
Въззиваемата страна Република България, представлявана от
Министъра на регионалното развитие и благоустройство, редовно призована,
не се явява представител по закон. Представлява се от ст. юриск. И.И..
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото
Юриск. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване на ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА.
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищците Д. Г. Т., ЕГН **********, и
Г. Д. Т., ЕГН **********, с общ адрес: с. С., обл. С., ул. „Б.“ № **, чрез адв.
Д. Д. от АК С., със съдебен адрес: гр. С., к-с „П.“, ет. *, офис № ***, срещу
1
Решение № 342/13.05.2022г., постановено по гр. д. № 1592/2021 г. по описа на
РС С., с което предявеният от въззивниците срещу Република България,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 3, пр. 3 от
ГПК, че Държавата не е собственик на метален навес с размер 60/12 м. с
идентификатор 65303.58.261.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
158/05.03.2020 г. на ИД на АГКК, с административен адрес: с. С., находящ се
в имот с идентификатор № 65303.58.261, целия с площ 2617 кв. м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
складова база, категория на земята: 4, е отхвърлен като неоснователен.
Въззивниците са осъдени да заплатят на Република България, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройство сумата от 150 лв.,
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника Република България, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройство, представляван по пълномощие от
В. П. В., областен управител на област С., с адрес за призоваване: гр. С., ул. „
Д. Д.“ № *.
С определение, постановено в закрито заседание на 04.07.2022 г., съдът
е приел жалбата за допустима, съставил е доклад по нея и отговора.
С въззивната жалба и отговора не са направени доказателствени
искания.
Препис от определението е връчен на страните.
АДВ. Д.: Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания. Искам да попитам представителя на въззиваемата страна на какво
основание твърдят, че се легитимират като собственици на спорния имот.
ЮРИСК. И.: Поддържам отговора на въззивната жалба. Нямам
доказателствени искания. След като има съставен акт за държавна
собственост, той не е описан по надлежния ред. Държавата следва да се счита
за собственик на имота. Считам, че държавата е собственик. Съставен е акт за
държавна собственост, но не мога да посоча основанието за съставянето на
2
този акт за държавна собственост.
Тъй като страните нямат нови доказателствени искания, съдът намира
делото за изяснено от фактическа страна, поради което на основание чл. 268
ал.3 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Д.: Молим да уважите въззивната жалба като отмените
първоинстанционното решение, установите, че държавата не е собственик на
процесния имот и ни присъдите направените по делото разноски. В крайна
сметка решаването на спора зависи от анализа на приватизационната сделка.
Нашето становище е, че самото име сочи характера и съдържанието на
приватизационната сделка. Тя е раздържавяване, т.е., целта на една
приватизация е именно държавата да прекрати своята собственост върху
обединени обекти, и тези обекти, активи или каквито и да било други обекти
на собственост да преминат в ръцете на частни правни субекти. В случая
именно това е сторено. В случая ищците основават правния си интерес като
защитават едно свое фактическо състояние – владение. Затова твърдя, че са
станали собственици по давност. Държавата се легитимира със съставения акт
за държавна собственост и ние сме посочили, че не оспорваме неговата
давност и истинност до 31.03.1998г. Изповяданата на този ден
приватизационна сделка прекратява собствеността на държавата и тя
преминава върху друг частен правен субект. Владението има две проявни
форми като елемент на правото на собственост и като фактическо състояние.
Ние сме посочили аргументи и в двете посоки, но нашия правен интерес се
3
основава именно на фактическото състояние. В тази посока, в отговора има
едно становище, което ние считаме за вярно, но то съдържа едно
противоречие в себе си. На стр.2, абзац 7, цитирам: Владелецът не може да
присъединява времето на владението на собственика на имота, тъй като
присъединяването му цели да се зачете владението на праводателя. Става
дума за периода от 01.04.1998г. до 04.04.2002г., т.е. времето на действие на
приватизационния договор и на 05.04.2002г. е предал владението по-късно на
моите доверители Д. и Г. Т.и. С това твърдение се съгласяваме, но там
ответника - държавата ясно посочва, че счита друго лице за собственик в този
отрязък от време. Когато сме изчислявали давностните срокове във
въззивната жалба, ние сме посочили възможния най-неблагоприятен за
ищците за тази инстанция и най-кратък давностен срок. Приели сме
становището, че държавата е собственик, но тогава, ако тя е собственик, това
означава, че дружество „Фрутекс“ е само владелец. В тази ситуация, ако
дружество „Фрутекс“ не е придобило пълната собственост, следва да се счита
владелец и давността следва да се зачита. Държавата е привилегирован
субект. За периода от м. май 2006 г. до 01.01.2018 г. по отношение на нея
давност не тече. Ние сме направили ясно изчисление. Посочили сме
аргументацията на първоинстанционния съд какъв би следвало да бъде
давностния срок, т.е. продължителност, при условие, че владението се
осъществява срещу привилегирована собственост. Но при положение, че
държавата не може да основе правото на собственост, както го чухме в
случая, тогава ние ще изключим изтичането на давностния срок от
01.04.1998г . до 05.04.2002г., но няма да имаме прекъсване на давността,
считано от 05.04.2002г. до датата на завеждане на делото 2022г. май месец.
Давностният срок е значително по-дълъг и придобивната давност е възможна.
Тъй като тя вече не се осъществява спрямо привилегирован субект, няма да
има спиране или прекъсване на давността. Доказателствата в първата
инстанция са категорични, че фактическо прекъсване на владението няма.
Друг е въпроса, дали по давностно владение следва да го цени и да обуслови
извода дали доверителите ми са станали собственици или не. Всъщност
вашия съд има достатъчна обилна практика в тази посока. Ще посоча само
като номерация две решения на Вашия съд. Прилагам за сведения в подкрепа
на пледоарията си Решение № 105/22.06.2018г. по гр.д. № 269/2018г. и
Решение, без номер от 20.07.2018г. по гр.д. № 278/2018г. на Вашия съд.
4
ЮРИСК. И.: Уважаеми съдии, считам че въззивниците не успяха да
докажат наличието на чл. 82 от Закона за придобиване по давност на
процесната сграда. Нито една възможна хипотеза в този интервал за
придобиване по давност на процесния имот не е налице. Ако приемем, че
началната дата на тяхното владение е 05.04.2002г., до началото на мораторума
за спиране на давността за спиране на имота частна държавна общинска
собственост с начална дата 31.05.2006 г., то тази дата е с изтекъл срок 4
години и 17 дни. Считам, че друг срок не е изтекъл. Неверен е извода във
въззивната жалба, че тяхното владение започва от 01.04.98г. РС С. посочва, че
дори от тази дата изискуемият срок за упражняване на давностното владение
е изтекло. Като присъединим владяното време от 01.04.98 г. до 31.05.2006 г.
са изтекли 8 години и 2 месеца. Моето становище по отношение
възможността от присъединяване и владение. Считам, че и това твърдение не
е вярно и не може да се приложи към процесния имот на настоящия процес,
тъй като присъединяването и владението на собственика на имота „Фрукто“
АД и „Булметал“ ООД е елемент от правото на собственост. Не е от значение
за срока на придобивната давност. В този период са се считали за
собственици. Владение може да се присъедини само, когато то се отнася до
чужд имот, както за преходните владелци, така и за настоящите. Относно
твърдението на защитата на въззивниците за приложението на т.2 от решение
№ 3 от 28.04.2020 г., постановено по конституционно дело № 5/2019г., а
именно, че за неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет
на висящи съдебни производства, отменената правна норма не се прилага.
Конкретния правен спор между страните не е свързан с правоотношения, а с
прилагането на института на придобивната давност, който се определя не като
правоотношение в период от време, определен от закона с продължителност,
с която се упражнява върху една вещ с намерение владелеца да я свои. Т.е.,
този период от време упражняване на владение върху една движима вещ. Не
следва да намери приложение в настоящия процес и давността не следва да се
счита, както въззивниците поддържат с начална дата на тяхното владение
след смяната на мораториума 2018г. Предвид изложеното се налага правния
извод, че те не са владeли процесната сграда в определения срок. Считам, че
предявения иск правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Поради
това, моля съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди като правилно
и законосъобразно решението на първата инстанция, с което е отхвърлен като
5
неоснователен предявения иск. Моля да ми бъдат присъдени разноски за
двете инстанции.
РЕПЛИКА НА АДВ. Д.: Намирам, че предмета на доказване е подменен
от държавата. Ние установяваме само основанието на правния си интерес.
Съдът ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 28.10. 2022 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6