Р Е Ш
Е Н И
Е
№
438 05.11.2010
година
град Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
.................... състав на
Двадесет
и първи октомври две хиляди и десета година
В
публичното заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА
секретар В.Д.
прокурор
.................................
като разгледа докладваното от съдиятата
гражданско дело № 1652 по описа за 2010 година
Обективно съединени искове по чл.128 , чл.215, чл.224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.А.Ш.
против “Зарау транс” ЕООД, адрес гр. Р.***, с който се моли ответника да бъде
осъден да му заплати сумата
800 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците
април и май 2009 г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 45, 12
лв.; сумата 3 617,25 лв., представляваща дневни пари за периода 30.03.2009 г. - 22.05.2009 г., ведно със законната лихва
върху сумата в размер на 26,67 лв.; сумата 507,00 лв., представляваща квартирни
пари за периода 30.03.2009 г. -
22.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата в размер на 26,67
лв.; сумата 487,50 лв., представляваща пътни пари, ведно със законната лихва
върху сумата в размер на 25,67 лв. и сумата 57,15 лв., представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни, ведно със законната
лихва върху сумата в размер на 3,03 лв.
Ответникът оспорва исковете, като
твърди, че дължимото трудово възнаграждение,
дължимите суми за дневни пари и обезщетението за неползван платен годишен
отпуск за три работни дни са изплатени на ищеца изцяло; твръди, че квартирни и
пътни пари не се дължат на последния, тъй като той не е представял отчетни
документи, по чл.37 ал.2 от НСКСЧ, както и че не е посочил какъв транспорт е
използвал, по какъв маршрут, не е представил отчет по чл.39 ал.1 по НСКСЧ. Оспорва изцяло и претенцията за
обезщетение за забава върху претендираните суми.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че
са били в трудови правоотношения за периода от 30.03.2009 г. до 22.05.2009 г.,
по силата на сключен между тях трудов договор № 16/30.03.2009 г. Не се спори и
че за периода на действие на договора, ищецът е заемал длъжността “шофьор” в
предприятието на ответника, осъществявайки трудовите си задължения в РГермания,
при договорено основно възнаграждение в размер на 400 лв. и място на работа гр.
Разград. По делото е представена командировъчна заповед от 30.03.3009 г.,
съгласно която ищецът е бил командирован в Белгия с право дневни пари - 35 евро
на ден престой, като за престой над 30 дни командировъчните се намаляват с 25 %
и пътни – 50 % от самолетния билет в размер на 200 лв., в която е отбелязано че
останалите разходи по командировката /извън дневните/ се изплащат срещу
представен документ. Видно от заключението на назначената в хода на делото
съдебно – счетоводна експертиза /л.47/, дължимите на ищеца суми за трудово
възнаграждение за м. април и м. май 2009 г., след приспадане на съответните
удръжки, възлизат съответно на 313,20 лв. и 177,38 лв., дължимите начислени
суми за командировъчни за процесния период възлизат съответно на 200,21 лв., 2033,80
лв. и 1230,83 лв. Стойността на начислените трудови възнаграждения на ищеца и
според представените от ответника ведомости за заплати за посочения период /в
които няма подпис на ответника в графа “получени”/ е съответен на стойностите
посочени от вещото лице. В заключението се сочи още, че на 20.04.2009 г. е
извършен банков трансфер от ответника по сметка на ищеца на стойност
3 281,24 лв. /1 677 евро/, от които, като дължима заплата за м. март са
осчетоводени 30,00 лв. и 22,00 лв. са осчетоводени като командировъчни.
Разликата от 3030,24 лв. е останала в ищеца, като подотчетно лице. На
25.05.2009 г. е извършен втори трансфер, на стойност 3 911,66 лв. / 2000
евро/, от която за заплата за м. април са осчетоводени 313,20 лв. и
командировъчни 2033,80 лв., като разликата от 1564,66 лв. е останала в ищеца,
като подотчетно лице. На 19.09.2009 г. е извършен превод от физическото лице Б.
Г. /изпълнителен директор на дружеството работодател/ по сметка на ищеца на
стойност 977,91 лв. / 500 евро/ , като е налице електронно банкиране от
сметката на самото дружество, без посочване основанието за превода, като превода
е осчетеводен по сметка 423 – подотчетни лица.
Вещото лице сочи още, че няма данни ответника да е изплатил полагащото
се обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 3 работни дни,
възлизащо на 54,00 лв. /л.67/. Пътни в размер на 200 евро, също нямало данни да
са изплатени на ищеца.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Исковете са частично
основателни и доказани. По отношение на първия от предявените искове – този по
чл.128 от КТ. За периода м. април, м. май ответникът е дължал на ищеца трудово
възнаграждение в размер на 490,58 лв. /313,20 лв. + 177,38 лв./. От тези суми
се установява, че за първия от месеците му е преведена изцяло дължимата сума от
313,20 лв., а за втория месец не се установява такава да му е преведена. Ответникът дължи на ищеца уговореното трудово възнаграждение - чл. 128 от КТ. То се дължи всеки месец и може да се изплати на работника в посочена от работника банка - чл. 270, ал.
3 от КТ. Именно по този начин е изплащано и възнаграждението на ищеца до
размера на посочената сума от 313,20 лв., за сумата от 177,38 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за месец май ответникът не установи в процеса
да е изпълнил това свое основно задължение. Задължението за заплащане на
заплата е срочно, ответникът е изпаднал в забава, като не го е заплатил до края
на м.май и дължи обезщетение в размер на законната лихва до посочения в
исковата молба /предхождащ нейното подаване/ перод – 28.10.2009 г. По иска с
правно основание чл. 215 от КТ. Ответникът не спори, че на ищеца се дължат
дневни пари за командироване за процесния период в посочения в заповедта за
командироване размер, съответстващ на посочения в приложение 2 на Наредбата. В
негова тежест бе да докаже че дължимия общ размер на тези суми, възлизащ за процесния период на 3 464,84
лв., /според заключението на вещото лице/,
са изплатени на ищеца. Доказателства за изпълнение на това задължение
има частично – до размера на сумата 2055,80 лв./за м. март 22 лв. и за м.
април. 2033,80 лв./. Обстоятелството, че на 20.04. и 25.05.09 г. на ищеца са
привеждани суми по – големи от дължимите за командировъчни, съдът не счита за
достатъчно, щото да установи изпълнение именно на това задължение. Осчетоводяването
на разликата над посочените суми в сметка подотчетно лице в счетоводството на
роботодателя не само не доказва, че тези суми са изплатени като дължими
окмандировъчни пари, а изключва това основание. Следователно доказано превод на
суми за дневни командировъчни за процесния период има в размер на 2055,80 лв.,
а за разликата в размер на за разликата от 1409,04 лв., няма доказателства да е
изплатена на ищеца на това основание. В този размер следва да бъде уважен и
вторият от предявените искове. По отношение на претендираното обезщетение за
платен годишен отпуск – тази претенция отново е частично доказана до посочения
в заключението размер от 54,00 лв. По отнешение пертенцита за заплащане на дължими от работодателя квартирни пари. Липсват
доказателства установяващи дължимия размер. В тежест на ищеца бе да установи
задължение от страна на ответника за заплащането на такива, доколкото размерът
на дължимите суми за квартирни пари съгласно разпоредбите на чл.37 от НКСЧ се
удостоверява от командирования. Разходи по смисъла на чл. 25 от Наредбата,
ищецът не установи да е имал, както и да е изготвил отчет за такива по смисъла
на чл.37 ал.2 от наредбата. Ето защо този иск, като изцяло недоказан следвада
бъде отхвърлен. По отношение на претенцията за заплащане на пътни. Според чл.12
командированите лица имат право на пътни пари в размер на действително извършените
разходи, съгласно заповедта за командировка. Посочената сума от 200 лв. е
максималния размер, в който работодателя се е задължил да покрие разходите на
ищеца, като е указал пътуването да се извърши с личен автомобил. В нея не се
сочи обаче, че изплащането на сумата е обвързано от представяне на отчетен
документ. Няма доказателства тази сума да е заплатена, поради което искът до
този размер е основателен. По отношение претенцията за обезщетение за забава
върху претендираните задължения за дневни, пътни и квартирни пари по НКСЧ. Тези
задължения не са срочни, поради което работодателят изпада в забава след
покана. В насоящия случай поканата се явява депозираната искова молба, поради
което претенциите за обезщетения по чл.86 от ЗЗД се явяват изцяло неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени, а върху тях се присъди законната
лихва от датата на подаване на исковата молба.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес
гр. Р.****, на осн. чл. 128 от КТ да заплати на К.А.Ш. сумата 177, 38 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за месец май 2009 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първончално
предявения размер от 800 лв. и за периода – м. април 2009 г.
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес
гр. Р.***, на осн. чл. 86 от ЗЗД да заплати на К.А.Ш. сумата 9,30 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху дължимото трудово възнаграждение, за
периода 23.05.2009 г. – 28.10.2009 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения му размер от 45,12 лв. и за периода от 01.05.2009 г. до
23.05.2009 г.
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес гр.
Р.***, на осн. чл. 125 от КТ да заплати на К.А.Ш. сумата 1409,04 лв.,
представляваща дължими дневни пари по НКСЧ за периода 30.03.2009 г. –
22.05.2009 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
първоначално предявения му размер от 3 617, 25 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да
заплати сумата 190,36 лв., представляваща обезщетение за забава за задължението
за дневни пари.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск, с
който се претендира осъждане на ответника да заплати сумата 507,00 лв.,
представляваща дължими квартирни пари по НКСЧ за периода 30.03.2009 г. –
22.05.2009 г.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да
заплати сумата 26,68 лв., представляваща обезщетение за забава за задължението
за квартирни пари.
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес гр. Р****
да заплати на К.А.Ш. сумата 200 лв., представляваща дължими пътни пари по НКСЧ,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално
предявения размер от 487,50 лв.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД, с който се претендира осъждане на ответника да
заплати сумата 25,67 лв., представляваща обезщетение за забава за задължението
за пътни пари.
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес гр.
Р***, да заплати на К.А.Ш. на осн. чл. 224 от КТ, сумата 54,00 лв.,
представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално
предявения размер от 57,15 лв.
ОСЪЖДА “Зарау транс” ЕООД, адрес гр. Р.****,
да заплати на К.А.Ш. на осн. чл. 86 от ЗЗД сумата 2,41 лв. представляваща
обезщетение за забава върху обезщетението за неползван платен годишен отпуск за
периода 15.06.09 г. – 28.10.2009 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до първоначално претендирания размер от 3,03
лв.
Решението подлежи на обжалване пред
РОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: