Р Е Ш Е Н И Е
№
24
Гр.
Перник, 18.01.2023 година.
В И М Е
Т О Н А Н А Р ОД А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА Г.
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния
секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор Моника Любомирова от
Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария
Христова КАНД № 244 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР) – Благоевград,
представлявана от директора, против решение № 260023 от 30.09.2022 година,
постановено по АНД № 386 по описа на Районен съд – Перник за 2021 година, с
което е отменено наказателно постановление (НП) № ПО-02-55 от 05.02.2021
година, на директора на БДЗБР – Благоевград, с което на **** **** ****, с код
по ****, със седалище и адрес на управление гр. София, община Столична, бул. ****,
с управител Й.П., на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите (ЗВ),
във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на
2 000 (две хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ.
Касаторът твърди, че
постановеното съдебно решение е незаконосъобразно – неправилно са приложени
разпоредбите на ЗАНН, както и закона за водите. Неправилен е изводът на
районния съд, че съставения за процесното нарушение акт (АУАН) и НП не
отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за реквизити и
конкретно за вписване в същите на дата и обстоятелства по извършване на
нарушението. Неправилни са изводите в решението, че незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. От съда се
иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и реши делото по
същество, като потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условието на алтернативност прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира отговор.
Възразява срещу жалбата, моли съда да остави в сила решението на районния съд.
В проведеното съдебно заседание
касаторът БДЗБР – Благоевград, редовно призован, не изпраща представител.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба – **** **** ****, гр. София, редовно призован,
се представлява от адвокат Ц.И. ***, пълномощник на управителя на дружеството.
Оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.
Претендира присъждане на съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за
неоснователна и предлага решението на Районен съд – Перник да бъде оставено в
сила, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник,
касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства, наведените
касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба се явява
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество
касационната жалба е неоснователна.
С НП № ПО-02-55 от 05.02.2021
година, директорът на БДЗБР – Благоевград, наложил на **** **** ****, с код по ****,
на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, имуществена
санкция в размер на 2 000 (две хиляди) лева, за това, че на 02.06.2020 година,
в язовирното езеро на язовир **** непосредствено до стената на язовира, находящ
се в землището на с. ****, община Перник, са поставени (изградени) 2 броя
плаващи съоръжение – понтонни платформи, едната от които към момента на
извършвана проверка от инспектори на БДЗБР – Благоевград, се премахва от работници
на **** **** ****, без за изграждането (поставянето) на плаващо съоръжение –
понтонна платформа в язовирното езеро, на дружеството да е издадено
разрешително за ползване на воден обект, с което не е изпълнено задължението по
чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ.
Със съдебно решение № 260023 от 30.09.2022
година, постановено по АНД № 386 по описа за 2021 година на Районен съд – Перник,
издаденото наказателно постановление е отменено.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по
делото свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.
283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната
съвкупност е приел за безспорно
установено по делото от фактическа страна, че на 02.06.2020 година, при
проверка в язовирното езеро, непосредствено до стената на язовир ****,
землището на с. ****, община Перник,
било установено, че са поставени (изградени) 2 броя плаващи съоръжения -
понтонни платформи, за поставянето (изграждането) на които съоръжения няма
издадено разрешително за ползване на воден обект съгласно изискванията на чл.
46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Към момента на проверката се извършвали дейности
по премахването на едната от тях, като дейностите се извършвали от работници на
**** ****, гр. София.
От правна
страна първоинстанционният съд е достигнал до извод, че фактическата
обстановка, обективирана в АУАН, и съответно в обстоятелствената част на
обжалваното НП е твърде кратка, фрагментарна – не посочено какво представляват
тези обекти и какво е тяхното
предназначение, за какво служат, за да бъдат определени, дефинирани
терминологично като „плаващи съоръжения в язовири“, за какво са били
използвани, от кога до кога са били използвани (тъй като се сочи, че към
момента на проверката се извършвали дейности по премахване на едната от
платформите), като в във връзка с последното в решението е прието, че датата на
нарушението е задължителен реквизит съгласно чл. 42, т. 3 от ЗАНН, съответно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а същата не е задължително да съвпада с дата на
установяването на нарушението. Приети за основателни са и доводите в жалбата до
районния съд, основани в разпоредбата на чл. 46, ал. 5 от ЗВ, съгласно който
текст разрешително за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация
на съществуващи съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви
„а“, „б“, „г“ и „д“, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията на
съоръженията се извършват след предварително писмено уведомяване на компетентния
орган по реда на чл. 58л, а в тази връзка нито в АУАН, нито в обстоятелствената
част на обжалваното НП е посочено разрешение за строеж **** **** г. на Главен
архитект на Община Перник, с възложител Министерството на регионалното развитие
и благоустройството (МРРБ), допълнено със заповед **** ****г. на Главния
архитект на Община Перник. Прието е в решението, че съгласно приложените
доказателства: становище на Главен секретар на МРРБ, с приложени писмени
доказателства, че МРРБ е възложител по договор за строителство **** ****г.,
както и че при рехабилитацията на язовир **** не се изграждат нови,
реконструират или модернизират плаващи съоръжения в язовира, а при „необходимост
се използва временна плаваща работна платформа, която е в язовира само по време
на строителството и ще бъде премахната веднага след завършване на строителните и
монтажни работи“. С тези мотиви наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно, както от материалноправна, така и от процесуалноправна
страна.
Решението е правилно.
Съобразно чл. 218 от АПК касационната
инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната жалба
оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието
на решението с материалния закон.
Съдът намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд – Перник
фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото
доказателствена съвкупност, както и счита същата за установена въз основа на анализ
на всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Настоящата
касационна инстанция споделя и направените от районния съд правни изводи за
допуснати съществени процесуални нарушения и за неправилно прилагане на
материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на
отговорността на настоящия касатор по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, във
връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнено задължение по чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“ от ЗВ. Както в
АУАН, така и в НП, липсва посочена дата на извършване на нарушението, като
посочена е само датата на неговото установяване. Съгласно приложената от
наказващия орган разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 1, б. „е“, във връзка с чл.
200, ал. 1, т. 2 от ЗВ, административно нарушение (неизпълнено задължение)
съставлява изграждането на водностопански съоръжения без необходимото за това
основание. Ако се приеме, че в случая е изградено такова съоръжение без
основание, то както в АУАН, така и в НП не е посочена датата, на която това нарушение
е извършено, кога съоръженията са изградени.
Във връзка
с това правилно е решението и в частта му, мотивирана с неправилно приложение
на материалния закон, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗВ разрешително
за ползване на воден обект за реконструкция и модернизация на съществуващи
съоръжения се изисква само в случаите по ал. 1, т. 1, букви „а“, „б“, „г“ и
„д“, а в останалите случаи реконструкцията и модернизацията се извършват след
предварително писмени уведомяване на компетентния орган по реда на чл. 58. Настоящата
касационна инстанция счита, че не следва да повтаря направените от районния съд
правни изводи, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ, предл. второ от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Предвид
горното изложените касационни основания са неоснователни. Първоинстанционният
съд, постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен
анализ на събраните доказателства, изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган, е постановил
законосъобразен съдебен акт. С оглед това решението на Районен съд – Перник, следва да бъде
оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на
направените съдебни разноски.
С оглед изхода
на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.
143, ал. 1 от АПК, основателно е искането на ответната страна по касационната
жалба за присъждане на съдебни разноски. Направено е искане за присъждане на
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 440 лв., съгласно
представени договор за правна защита и съдействие от 22.11.2022 година и извлечение
от банкова сметка ***.11.2022 година. Процесуалният представител на касатора
направи възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за един
адвокат. Възражението е неоснователно. Заплатеното възнаграждение е съобразено
с размерите, предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът
следва да бъде осъден да заплати на ответника направените съдебни разноски в
размер на 440 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 260023 от 30.09.2022 година, постановено по АНД № 386 по описа на
Районен съд – Перник за 2021 година.
ОСЪЖДА
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – Благоевград, с код по БУЛСТАТ: *********,
със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“
№ 66, да заплати на **** **** ****, с код по ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, община Столична,
бул. ****, с управител Й.П., съдебни разноски в размер на 440.00 (четиристотин
и четиридесет) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/