Р Е Ш Е Н И Е
260195/20.4.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На четиринадесети април през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава
Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2428 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно съединени положителни
установителни иска с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.124
от ГПК – по отношение на главницата и във вр. с чл.86 от ЗЗД – по отношение на
мораторната лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258, представлявано от П. С.,
Я. Д. и Д. Д. - членове на Управителния съвет, чрез процесуалния представител М.
Й. М.срещу Р.М.Р., с ЕГН**********,***.
Ищцовото дружество “***” АД, гр.Варна твърди, че
ответникът Р.М.Р. е техен клиент във връзка с продажбата на електрическа
енергия за обект с абонатен номер **********, с клиентски номер
********** и адрес на потребление: с.Друмево, област Шумен, ул.“***“ №1.
Излага, че облигационните отношения между страните били регламентирани от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД,
които били приети на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния
съвет на “***” АД и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок
консумираната ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107 от
Закона за енергетиката на 20.08.2020 год. ищецът подал в Районен съд – гр.Шумен
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Р.М.Р., в резултат на
което било образувано ЧГД №1737/2020 год. по описа на ШРС. Излага, че доколкото
след издаване на заповедта за изпълнение от страна на длъжника е било
депозирано възражение, за тях е възникнала необходимост от завеждане на
настоящия иск.
С настоящата искова молба предявяват два
положителни установителни иска, като молят съда да признае за установено, че
ответникът дължи на “***” АД сумата от 957.13 лева, представляваща главница за неплатени суми по фактури за
изразходвана ел.енергия за периода от 13.12.2019 год. до 16.06.2020 год. и
23.77 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
всяка една от фактурите до 07.08.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение – 20.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата. Молят също
съдът с решението си да осъди ответникът да им заплати разноските по настоящото
и заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява
упълномощен представител. Прави искане за изменение на иска, като намалява
размера на двата обективно съединени положителни установителни иска, както
следва: по отношение на първият иск заявява, че изменят размера на същия на 478.57
лева, като за разликата до пълния предявен размер от 957.13 лева оттеглят
частично иска, а по отношение на втория го изменя на 11.89 лева, като оттегля
иска за разликата над посочената сума до първоначално предявения размер от
23.77 лева.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от негова страна е бил депозиран писмен отговор. В отговора ответникът излага,
че счита предявените искове за неоснователни и недоказани, като заявява, че не
е ползвател на ел.енергия на посочения адрес. Твърди, че са продали посочения
имот още през 2018 год. и вероятно посочените в исковата молба задължения са
натрупани от новия собственик на имота. Правят искане за привличане на лицето Т.
С. Ф., с ЕГН********** в качеството й на трето лице помагач на страната на
ищеца.
На третото лице помагач са били изпратени преписи
от исковата молба и отговора на ответника. В законоустановения едномесечен срок
от нейна страна не е депозиран отговор.
В съдебно заседание ответникът се явява лично и с
упълномощен представител – адв.С. О.от ШАК, като поддържат отговора и
молят иска да бъде отхвърлен изцяло,
като излагат конкретни съображения в тази насока.
В съдебно заседание третото лице – помагач на
страната на ищеца не се явява лично и не изпраща представител.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество “***” АД, гр.Варна и ответникът
Р.М.Р. били в облигационни отношения по повод
продажбата на електрическа енергия за обект с абонатен номер **********,
с клиентски номер ********** и адрес на потребление: с.Друмево,
област Шумен, ул.“***“ №1, като същите били регламентирани от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на “***” АД, които били приети
на основание чл.98а от Закона за енергетиката от Управителния съвет на “***” АД
и били одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тъй като
ответникът не изпълнил задължението си да заплати в срок консумираната
ел.енергия, на основание чл.410 от ГПК, във вр. с чл.107 от Закона за
енергетиката на 20.06.2020 год. ищецът подал в Районен съд – Шумен заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу Р.М.Р., в резултат на което било
образувано ЧГД №1737/2020 год. по описа на ШРС. Претендираната по заповедното
производство сума била в размер на 957.13 лева, представляваща главница за неплатени суми по фактури за
изразходвана ел.енергия за периода от 13.12.2019 год. до 16.06.2020 год. и
23.77 лева - мораторна лихва върху главницата, считано от датата на падежа на
всяка една от фактурите до 07.08.2020 год. Тъй като след издаване на заповедта
за изпълнение от страна на длъжника е било депозирано възражение, за тях е
възникнала необходимост от завеждане на настоящия иск.
От представената по делото Справка за потребление
през последните 12/24/36 месеца се установява, че за процесния период е имало
отчетено реално потребление на ел.енергия.
От представените от страна на ответника писмени
доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №196, том VII, рег.№7182, дело №1071 от 2013 год. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №32, том II, рег.№4928, дело №186 от 2018 год. се установява, че имотът е бил съсобствен между ответника и лицето М. И. М.,
с ЕГН**********, като след извършената от последната продажба на собствената й
½ ид. част от имота, считано от 16.07.2018 год. имотът е съсобствен
между ответника Р.М.Р. и третото лице – помагач на страната на ответника Т. С.
Ф., с ЕГН**********, като всеки един от тях притежава по ½ идеална част
от имота.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от:
Пълномощно, Извлечение от сметка към 07.08.2018 год., Фактура
№**********/13.12.2019 год., Фактура №**********/14.01.2020 год., Фактура
№**********/12.02.2020 год., Фактура №**********/13.03.2020 год., Фактура
№**********/13.04.2020 год., Фактура №**********/14.05.2020 год., Фактура
№**********/16.06.2020 год., Справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца към 09.10.2020 год., Извлечение за фактури и плащания, ОУ на договорите
за продажба на електрическа енергия на „***“ АД, Решение №ОУ-061 от 07.11.2007
год., Товарителница, Вносна бележка за заплатена държавна такса, общи условия,
материалите, приложени по ЧГД №1737/2020 год. по описа на ШРС, Разписка
№0400010355412383/27.01.2020 год., Разписка №0400010523204522/25.02.2020 год., Разписка
№0400010843363289/28.04.2020 год., Разписка №0400011001230112/28.05.2020 год.,
Разписка №0400011152854741/26.06.2020 год., Разписка
№0400011323612757/27.07.2020 год., Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №196, том VII, рег.№7182, дело №1071/2013 год., Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №32, том II, рег. №4928, дело №186 от 2018 год., Справка
№309526/18.03.2021 год. от Служба по вписванията – гр.Шумен.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
назначената от съда и изготвена в хода на съдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че в
регистрите за вземания от клиенти на ищцовото дружество към 31.03.2021 год.
съществуват незаплатени суми по фактури, издадени в периода 13.12.2019 год. – 16.06.2020
год. по партида на клиент с клиентски №**********, абонатен №********** на обща
стойност 957.13 лева, както и че размера на законната лихва върху посочената
сума за периода от падежа на всяка една от фактурите до 07.08.2020 год. е 26.08
лева.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Н. Ю. О. и Я. Я.
А. съдът намира, че същите въпреки, че са еднопосочни и последователни, не
водят до установяване на факти, релевантни към настоящия спор. В този смисъл и
двамата свидетели заявяват, че ответникът притежава друго жилище, където живее
преимуществено, което е ирелевантно към фактите, предмет на изясняване по
настоящия спор.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото и по-конкретно от Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот №196, том VII, рег.№7182, дело №1071/2013 год., Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №32, том II, рег. №4928, дело №186 от 2018 год., Справка
№309526/18.03.2021 год. от Служба по вписванията – гр.Шумен се установява по
безспорен начин, че през претендирания от страна на ищцовото дружество период 13.12.2019
год. – 16.06.2020 год. ответникът е бил собственик на ½ идеална част от имота,
за който се води посочения клиентски и абонатен номер, респективно на негово
име се води и партидата на имота, поради което и на негово име са били издавани
и съответните фактури за изразходваната и отчетена ел.енергия.
Не се спори между страните, че останалата ½
идеална част от имота първоначално е била собствена на лицето М. И. М., с ЕГН**********,
а след извършената от последната продажба,
считано от 16.07.2018 год. е собственост на третото лице-помагач на страната
на ответника Т. С. Ф., с ЕГН**********.
В тази връзка от изложеното се налага извода, че между
страните е съществувало валидно облигационно отношение през процесния период и че
в периода, за който се претендира изразходваното количество електроенергия,
ответникът е бил собственик, макар и на ½ идеална част, на имота с
клиентски №**********, абонатен №**********. Ирелевантно към настоящия правен
спор е обстоятелството дали ответникът притежава друго жилище и къде живее
преимуществено. Доколкото същият е собственик на част от имота, а
партидата за отчитане на изразходваната
ел.енергия продължава да се води на него, показва, че ответникът продължава да
се намира в облигационни отношения с ищцовото дружество във връзка с доставката
на ел.енергия до имота.
Ирелевантно към настоящия спор е и обстоятелството
какви са действителните взаимоотношения
между съсобствениците на имота, кой от двамата реално ползва имота и дали
същият се ползва от самите съсобственици или от трето лице. Посочените
взаимоотношения биха били предмет евентуално на друго производство между
ответника и третото лице помагач, основаващо се на неоснователно обогатяване
или друго правно основание.
За правния спор е от значение факта, че ответникът по иска в качеството си на носител на съответна част от правото на собственост върху имота, се явява страна по договора за
продажба на електрическа енергия. Това правоотношение е възникнало на основание
Закона за енергетиката,
а законът го обвързва с
титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия
в същия имот. Тази аналогия е обвързана с разпоредбата на чл.97,
ал.1, т.4 от ЗЕ, във връзка с легалната дефиниция
на понятието "потребител на енергия или природен газ за битови нужди", дадена първоначално в §1,
т.42 от ДР на ЗЕ (отм.),
а след отмяната на допълнителната разпоредба – във връзка легалната дефиниция
на понятието "битов клиент" в §1,
т.2а от ДР на ЗЕ.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че и двата предявени от ищцовото
дружество положителни установителни иска с правна квалификация чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.124 от ГПК, се явяват основателни и доказани и като такива следва
да бъдат уважени изцяло, като бъде прието за установено в отношенията между
страните, че Р.М.Р. дължи на “***” АД, гр.Варна сумата от 478.57 лева,
представляваща част от изразходваната ел.енергия в обект с абонатен номер
**********, с клиентски номер ********** и адрес на потребление: с.Друмево,
област Шумен, ул.“***“ №1 за периода от 13.12.2019 год. до 16.06.2020 год., за
който са били издадени Фактури с №№**********/13.12.2019 год.,
**********/14.01.2020 год., **********/12.02.2020 год., **********/13.03.2020
год., **********/13.04.2020 год., **********/14.05.2020 год.,
**********/16.06.2020 год., както и сумата от 11.89 лева - мораторна лихва
върху главницата, считано от датата на падежа на всяка една от фактурите до 07.08.2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение – 20.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
за които е била издадена Заповед за изпълнение №808/21.08.2020 год. по ЧГД №1737/2020 год. по описа на ШРС.
При преценка размера на иска съдът съобрази, както
направеното изменение по отношение на двата обективно съединени иска така също
и заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцовото дружество направените от тяхна страна разноски в
хода на заповедното и настоящото производство за държавна такса, възнаграждение
за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 250.01 лева, съразмерно
с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
В същото време ответникът също има право на
разноски, съобразно с прекратената част от исковете в размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.Р., с ЕГН**********,***
ДЪЛЖИ НА “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***,
със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. - членове а Управителния съвет, чрез
процесуалния представител М. Й. М.сумата
от 478.57 лева /четиристотин седемдесет и осем лева и петдесет и седем стотинки/,
представляваща част от изразходваната ел.енергия в обект с абонатен номер
**********, с клиентски номер ********** и адрес на потребление: с.Друмево,
област Шумен, ул.“***“ №1 за периода от 13.12.2019 год. до 16.06.2020 год., за
който са били издадени Фактури с №№**********/13.12.2019 год.,
**********/14.01.2020 год., **********/12.02.2020 год., **********/13.03.2020
год., **********/13.04.2020 год., **********/14.05.2020 год.,
**********/16.06.2020 год. и сумата от
11.89 лева /единадесет лева и осемдесет
и девет стотинки/- мораторна лихва върху главницата, считано от датата
на падежа на всяка една от фактурите до 07.08.2020
год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на молбата за издаване на
заповед за изпълнение – 20.08.2020 год. до окончателното изплащане на сумата,
за които е била издадена Заповед за изпълнение №808/21.08.2020 год. по ЧГД №1737/2020 год. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Р.М.Р.,
с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” АД, гр.Варна, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. „***“ №258,
представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. - членове а Управителния съвет, чрез
процесуалния представител М. Й. М.сумата
от 250.01 лева /двеста и петдесет
лева и една стотинка/, представляваща направени в хода на заповедното и
настоящото производство разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете и
съгласно представен списък.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 от ГПК „***” АД,
гр.Варна, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна
Тауърс-Г, бул. „***“ №258, представлявано от П. С., Я. Д. и Д. Д. - членове а
Управителния съвет, чрез процесуалния представител М. Й. М.ДА ЗАПЛАТИ НА Р.М.Р., с ЕГН**********,*** сумата от 150.00 лева /сто и петдесет лева/, представляваща направени от тяхна страна в
хода на настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с прекратената част от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице
– помагач на страната на ответника - Т. С. Ф., с ЕГН**********.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: