№ 768
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504751 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 1802/08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 31177/21 г. по
описа на СРС, 33 състав, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК
във вр. с чл. 59 ЗЗД, че Ю. А. Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 57,09
лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София –
1606, ул. *******, партер, магазин № 1, аб. № 410324, както и сумата от 18,05
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с които суми ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на задължението, като са
отхвърлени предявените искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата от 10,08 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от
31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., и за сумата от 3,18 лв., представляваща
1
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение
за периода от 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16349/21 г. по описа на СРС, 33
състав. С решението е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 59 ЗЗД, че М. А. Т. дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми: 57,09 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София –
1606, ул. *******, партер, магазин № 1, аб. № 410324, както и сумата от 18,05
лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с които суми ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
тях, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на задължението, като са
отхвърлени предявените искове по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на вземания за сумата от 10,08 лв., представляваща обезщетение
за забава в погасяване на задължението за топлинна енергия за периода от
31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., и за сумата от 3,18 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово разпределение
за периода от 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 16349/21 г. по описа на СРС, 33 състав. С
решението Ю. А. Т. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 74,38 лв. – разноски в исковото производство и сумата от
31,88 лв. – разноски в заповедното производство, М. А. Т. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74,38 лв. –
разноски в исковото производство и сумата от 31,88 лв. – разноски в
заповедното производство, а „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на Ю. А. Т. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 44,99 лв., представляваща разноски в
исковото производство. Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД като трето лице – помагач на страната на ищеца.
Подадена е въззивна жалба от Ю. А. Т. и М. А. Т. срещу решение №
1802/08.03.2022 г., постановено по гр. д. № 31177/21 г. по описа на СРС, 33
състав, в частта, в която са уважени предявени искове. Твърдят, че решението
в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. Поддържат, че „Т.С.“ ЕАД не е
ангажирала доказателства в подкрепа на твърдението, че доставената
топлинна енергия до процесния имот е била използвана за стопански нужди.
2
Считат, че критерият, който е избрал законодателят, е нуждата, която
задоволява доставяната топлинна енергия – битова или стопанска. Твърдят,
че процесният недвижим имот, до който е била доставяна топлинна енергия,
представлява самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда в режим на
етажна собственост, която сграда е присъединена към топлопреносната
мрежа. Поддържат, че имотът е съсобствен между физически лица, а не
търговски дружества или еднолични търговци, и че липсват доказателства за
осъществявана стопанска дейност, респ. че доставяната топлинна енергия е
ползвана за технологични или стопански нужди. Твърдят, че по предявения
иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
увеличение на имуществото на ответниците, включително и чрез спестени
разноски за заплащане на топлинна енергия за сметка на намаляване на
имуществото на ищеца, както и липсата на друг иск за защита на обеднелия
ищец /арг. от чл. 59, ал. 2 ЗЗД/. Поддържат, че е налице възможност за
топлопреносното предприятие да защити правата си чрез иск за реално
изпълнение на договорно основание, поради което субсидиарният иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли – налице е
основание за извършеното разместване на имуществени блага – договорно
правоотношение при Общи условия, възникнало на основание чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в
обжалваната му част, и вместо него да постанови друго решение, с което да
отхвърли исковете. Претендират разноски.
Въззиваемата страна – „Т.С.“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба
в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли да потвърждаване на решението в обжалваната част.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач – „Т.С.“ ЕООД не е подало отговор на
въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
3
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че не е налице сключен договор за доставка
на топлинна енергия с ответниците Ю. А. Т. и М. А. Т., но дружеството е
доставяло топлинна енергия до обект, собственост на ответниците,
представляващ магазин № 1, находящ се в гр. София, ул. *******, партер, аб.
№ 410324. Поддържа, че по този начин ответниците са се обогатили
неоснователно за сметка на ищеца и следва да му върнат онова, с което са се
обогатили до размера на обедняването. Твърди, че въз основа на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д.
№ 16349/22 г. по описа на СРС, 33 състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за заплащане на процесните суми, както и че след
подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните
вземания. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи на ищеца, при
условията на разделна отговорност, както следва: сумата от 57,09 лв.,
представляваща цена на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия
за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София,
ул. „*******, партер, магазин № 1, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 23.03.2021 г. до окончателното плащане, с която сума всеки
от ответниците се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, сумата от
10,08 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на
задължението за топлинна енергия за периода от 31.03.2018 г. до 11.03.2021
г., сумата от 18,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.03.2021 г. до окончателното
плащане, с която сума всеки от ответниците се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, и сумата от 3,18 лв., представляваща обезщетение за забава
в погасяването на задължението за дялово разпределение за периода от
31.03.2018 г. до 11.03.2021 г. Претендира разноски.
Въззивниците Ю. А. Т. и М. А. Т. оспорват да са потребители на
топлинна енергия за небитови нужди. Твърдят, че процесният недвижим
имот, до който е била доставяна топлинна енергия, представлява
самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда в режим на етажна
собственост, която сграда е присъединена към топлопреносната мрежа, както
и че имотът е съсобствен между физически лица, а не търговски дружества
4
или еднолични търговци, и че липсват доказателства за осъществявана
стопанска дейност, респ. че доставяната топлинна енергия е ползвана за
технологични или стопански нужди. Оспорват да са изпаднали в забава в
погасяването на процесните задължения, тъй като липсва договорен срок за
изпълнение, както и покана за изпълнение съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Молят
за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД поддържа
становището, че предявените искове са основателни.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният
съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни норми.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение
на правилността на решението в обжалваната част, въззивният съд намира
следното:
Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл.
59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за
чужда сметка, обедняването на друго лице, свързано със съответното
обогатяване, липсата на правно основание за обогатяване и липсата на друга
правна възможност за защита на обеднелия.
С доклада по делото първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, като е
указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че през процесния период
ответниците са ползвали доставена им от ищеца топлинна енергия за
стопански нужди, като са се обогатили без основание за сметка на ищеца,
спестявайки си разходите за закупуването й, както и размера на разхода.
С доклада първоинстанционният съд е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване между страните по делото на основание чл. 146,
5
ал. 1, т. 3 ГПК следните факти: че до магазин № 1, находящ се в гр. София,
ул. *******, партер, аб. № 410324, който е съсобствен на двамата ответници,
е доставяна топлинна енергия от ищеца в твърдяните количества, които се
равняват на претендираната сума за доставена топлинна енергия.
Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, включва не само придобиването на определена имуществена
облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага.
Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага, също
е елемент от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Между посочените
елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД – обогатяване и
обедняване е необходимо да съществува връзка, но тя не е причинна. В т. 5 от
ППВС № 1/79 г. е разяснено, че обогатяването не е следствие на
обедняването, и обратно, а те са последица на друг факт или факти, поради
което по делата, които имат за предмет иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е необходимо
да се преценява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника
произтичат от един общ факт или от обща група факти. Тази преценка
безспорно е свързана с отчитане наличието или отсъствието на основание за
имущественото разместване.
Правото на иск за вземане за неоснователно обогатяване при общия
фактически състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква само тогава, когато ищецът
не разполага с друг иск, с който може да се защити. В т. 8 и 10 от ППВС №
1/79 г. е дадено задължително тълкуване, че този иск е поставен на
разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той
въобще не може, или не е могъл да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1
ЗЗД, нито с друг иск.
В случая, с исковата молба са въведени твърдения, че през процесния
период ответниците са ползвали доставената им топлинна енергия до магазин
№ 1, находящ се в гр. София, ул. *******, партер, без да са сключили писмен
договор при Общи условия, с ищеца, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, и без да
са заплащали цена за ползването й. Ето защо, искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е
единственият възможен иск, с който ищецът разполага.
По делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че през процесния период до процесния магазин е доставяна
топлинна енергия от ищеца в твърдяните от него количествата, които се
6
равняват на претендираната сума за доставена топлинна енергия.
Ответниците, като съсобственици на процесния магазин, са се обогатили като
са си спестили разходите за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия, които е следвало да направят, а ищецът е обеднял, като не е получил
стойността на доставената топлинна енергия, като обогатяването на
ответниците и обедняването на ищеца произтича от един и същ общ факт.
Неоснователен е доводът на въззивниците, че са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди. „Битов клиент“ според легалното определение,
дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент,
който купува енергия за собствени битови нужди. В случая, топлинната
енергия е била доставяна от ищеца до магазин, т. е. до обект, който обичайно
се ползва за небитови нужди – напр. осъществяване на търговска дейност.
Предвид изложеното по – горе, предявените искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на всеки от
ответниците, че дължат на ищеца, при условията на разделна отговорност,
сумата от 57,09 лв., представляваща цена на доставена от ищеца топлинна
енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г., в имот, находящ се в гр.
София, ул. *******, партер, магазин № 1, с която сума всеки от ответниците
се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за
закупуването й, следва да се уважат като основателни.
На следващо място, от събраните в първоинстанцонното производство
писмени доказателства /индивидуални справки за дялово разпределение,
извършени от третото лице – помагач, касаещи процесния период, и
документи за годишен отчет/ се установява, че през процесния период
услугата дялово разпределение е била извършвана от третото лице –
помагач. По делото не е доказано обаче, че обогатяването на ответниците,
които са си спестили разходите за плащането на стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от третото лице – помагач, е за сметка
на ищеца.
Ето защо, предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца, при
условията на разделна отговорност, сумата от 18,05 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.02.2018 г. до
29.02.2020 г., с която сума всеки от ответницигте се е обогатил неоснователно
7
за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за заплащането й, следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Поради частично разминаване в крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд решение № 1802/08.03.2022 г., постановено
по гр. д. № 31177/21 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, в която са
уважени предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за
признаване за установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи на
ищеца сумата от 57,09 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ
се в гр. София – 1606, ул. *******, партер, магазин № 1, аб. № 410324, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на
задължението, следва да се потвърди като правилно. В частта, в която са
уважени предявените искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи на
ищеца сумата от 18,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на
задължението, с която сума всеки от ответниците се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, решението следва да се отмени като
неправилно, и вместо това следва да се постанови друго решение, с което да
отхвърлят исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на всеки от ответниците, че дължи на ищеца сумата
от 18,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с която сума всеки
от ответниците се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки
си разходите за плащането й.
В частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, решението е влязло в сила като необжалвано.
Предвид изхода на спора решението следва да бъде отменено и в частта,
в която Ю. А. Т. e осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разликата над сумата от 56,88 лв. до присъдения размер от 74,38 лв. –
разноски в исковото производство, и разликата над сумата от 24,38 лв. до
присъдения размер от 31,88 лв. – разноски в заповедното производство, и в
частта, в която М. А. Т. e осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
8
78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 56,88 лв. до присъдения размер от 74,38
лв. – разноски в исковото производство, и разликата над сумата от 24,38 лв.
до присъдения размер от 31,88 лв. – разноски в заповедното производство.
Предвид изхода на спора „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати
на Ю. А. Т. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 60,01 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, и сумата от
84,00 лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение във въззивното производство, както и на М. А. Т. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 60,01 лв., представляваща
разноски в първоинстанционното производство, и сумата от 84,00 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
В полза на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не следва да се присъждат
разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, тъй
като същата е подала бланкетен отговор на въззивната жалба, а в откритото
съдебно заседание не е била представлявана от юрисконсулт.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1802/08.03.2022 г., постановено по гр. д. №
31177/21 г. по описа на СРС, 33 състав, в частта, в която е признато за
установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД, че Ю. А. Т., ЕГН:
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от 18,05 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на задължението, и в частта, в
която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД,
че М. А. Т., ЕГН: **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата от
18,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с която сума ответникът се е
обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 23.03.2021 г. до погасяване на задължението, в частта, в
9
която Ю. А. Т., ЕГН: **********, e осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 56,88 лв. до
присъдения размер от 74,38 лв. – разноски в исковото производство, и
разликата над сумата от 24,38 лв. до присъдения размер от 31,88 лв. –
разноски в заповедното производство, и в частта, в която М. А. Т., ЕГН:
**********, e осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК разликата над сумата от 56,88 лв. до присъдения размер от
74,38 лв. – разноски в исковото производство, и разликата над сумата от 24,38
лв. до присъдения размер от 31,88 лв. – разноски в заповедното производство,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, срещу Ю. А.
Т., ЕГН: **********, и М. А. Т., ЕГН: **********, искове с правно основание
чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи
на ищеца сумата от 18,05 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с която
сума всеки от ответниците се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на Ю. А. Т., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 60,01 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 84,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати на М. А. Т., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 60,01 лв.,
представляваща разноски в първоинстанционното производство, както и
сумата от 84,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице
– помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11