Решение по дело №434/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 204
Дата: 22 май 2020 г. (в сила от 11 юни 2020 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20204430200434
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№….........

22.05.2020г.

Гр.Плевен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ  РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ наказателен състав в публично заседание на осемнадесети май,  две хиляди и двадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ  МИТЕВА

и секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА

 

като разгледа  докладваното от съдията АНД №434 по описа за 2020 година  на ПлРС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от  ЗАНН.

 Обжалвано е Наказателно постановление № ***/ ***г. на *** СЕКТОР *** ПЛЕВЕН към ***, сектор упълномощен със Заповед рег.№ ***/***. с което на М.С.М. ***, ЕГН********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена административни наказания: Глоба в размер на 10 лева ,чл 183ал1т1пр2от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева и на осн.чл 183ал1пр3 от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева за нарушения  по чл.100 ал1т1 от ЗДвП,чл100ал1т1 от ЗДвП и по чл 100ал1т2 от ЗДвП.

            С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП поради неговата незаконосъобразност от гледна точка на материалния закон и издаването му при нарушение на процесуалните правила. С жалбата се излагат съображения по същество на искането. Към жалбата се прилага пълномощно за процесуално представителство от адв.*** М.-***.

            Жалбоподателят редовно призован,  в съдебно заседание не се явява. Представлява се от адв.М. които поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.  В пледоарията си излага доводи за не наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя и неизвършителство на посочените в НП нарушения.

 Административно-наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата.

            Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбоподателят М.М. е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ********* категории  В и се води на отчет в ***.

            Атакуваното наказателно постановление е издадено против жалбоподателя М.  за това, че на ***. около 00:25 часа в гр.Плевен като водач на л.а ******с рег.№***,не носи СУМПС и контролен талон към него,не носи свидетелство за регистрация на МПС.,за който нарушения му е съставен АУАН № ***/***.

           С атакуваното НП на жалбоподателя М.. на основание чл.53 от ЗАНН  и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена административни наказания: Глоба в размер на 10 лева ,чл 183ал1т1пр2от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева и на осн.чл 183ал1пр3 от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева за нарушения  по чл.100 ал1т1 от ЗДвП,чл100ал1т1 от ЗДвП и по чл 100ал1т2 от ЗДвП.

            Издаденото НП е връчено лично на жалбоподателя М. на ***. В срок пред РС е обжалвано издаденото НП поради не съгласие с посочените нарушения и наложените административни наказания.

 Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на съставен на АУАН № ***/***. от свидетел М.Н. и св. Б.К. на длъжност  мл.автоконтрольор  към сектор *** при О.М.П. против жалбоподателя акт. Актът е съставен в присъствието на жалбоподателят М., подписан от него и другите посочени в акта лица. В акта, в графата за обяснения/възражения е налично ръчно изписване „нямам възражение”. На датата на съставянето му е връчен препис от него на жалбоподателя М.. В законоустановеният срок пред АНО  са представени писмени възражения от жалбоподателя М.  относно съставения и акт,но не са взети под внимание от административно наказващият орган и е издадено атакуваното НП.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят  М.Н.  заяви че,заедно с колегата си са били дежурни и на ул *** в близост до хотел ***са спрели за проверка лек автомобил,които е управляван от жалбоподателят. При извършване на проверка за документи,същият е заявил,че явно не ги носи със себе си тъй като не ги намира в колата,но докато му бил съставен АУАН от полицейските служители той ги намерил в колата и ги представил-СУМПС  и КТ към него, свидетелство за регистрация на МПС,но АУАН бил вече съставен.Също съобщава ,че жалбоподателят М. се обадил по телефона си и на място пристигнал и негоят баща и че след пристигането  му жалбоподателят намерил документите. Но при въпрос от страна на съда дали са донесени от бащата документите или са намерили в падналият на земята портфейл както твърди жалбоподателят, актосътавителят отговаря че не може да каже и че не е видял никой на никого да дава документите  че може действително да са намерени паднали в колата от жалбоподателят но АУАН вече бил съставен и бил връчен на жалбоподателят.

В тази насока са и свидетелските показания на свидетелят на АУАН Б.К.,които също не може да уточни момента в който са се появили документите,не е видял някой на някого да ги дава. Съдът кредитира техните показания като напълно логични и съответстващи и с твърдяното от жалбоподателят,че действително документите са били в него но са били в портфейл които е бил паднал между седалките и едва след като АУАН бил съставен той го намерил в колата и ги показал на полицейските служители но те вече били написали АУАН.

 Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично доказана  от събраните и приложени по делото доказателства, каквито са показанията на свидетелите.,  документите съдържащи се в приложената административнонаказателна преписка. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

           Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, намери, че жалбата е  подадена от лице с правен интерес и в срока по чл.59,  ал.2 от ЗАНН,  поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е   ОСНОВАТЕЛНА.

 По същество на спора:  За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

 

             Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр.  чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Плевенския  районен съд,  достигна до следните правни изводи.

              По приложението на процесуалния закон:  Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.  С оглед длъжностното качество на актосъставителят и във връзка с разпоредбите на Закона за движене по пътищата, съдът намира че АУАН е съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.

           Наказателното постановление е издадено в срок, но съдът констатира, че при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:

           Съдът намира, че от представените по делото доказателства не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършени от жалбоподателят М.. нарушения, като ответника не ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. Не става ясно защо след като документите са намерени още преди да е приключила проверката защо не е анулиран издаденият АУАН,тъй като и  самите полицейски служители твърдят че документите са намерени и са налице,т.е липсва състав на описаните от тях нарушения и вменени във вина на жалбоподателят.

          Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на нарушението. Когато липсват такива свидетели – очевидци /които обаче не са участници в ПТП/, актът следва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство съгласно нормата на чл.40, ал.3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. Присъствието на свидетели при съставянето на акта не е необходимо единствено в хипотезата, когато самото нарушение е установено, въз основа на официални документи /чл. 40, ал.4 от ЗАНН/. Законът изисква още в акта да са посочени трите имена и точните адреси на свидетелите и техните ЕГН, като поне един от свидетелите да подпише акта.

При така установената фактическа обстановка липсата на втори свидетел се явява съществено нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно.

 

            Освен изложеното, по линия на служебния контрол съдът установи, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, които норми определят, че АУАН трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и точните законни разпоредби. Не са спазени и изискванията на административно наказателния процес, касаещи изпълнение от наказващия орган на разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, които норми определят, че НП съдържа като задължителен законов реквизит описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, вкл. и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

 В АУАН е вписано че са извършени три нарушения, като  е цитиран по чл.100 ал1т1 от ЗДвП,чл100ал1т1 от ЗДвП и по чл 100ал1т2 от ЗДвП.,но нормата на чл100 ал1т1 съставлява според ЗДвП едно нарушение – Чл. 100. (1) (Предишен текст на чл. 100 - ДВ, бр. 6 от 2004 г.) Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: 1. (доп. - ДВ, бр. 51  от 2007 г.) свидетелство за  управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; 2. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.Налице е нарушение на материалният закон като два пъти и в АУАН и НП неправилно е посочено че е нарушен чл100ал1т1 от ЗДвП и съответно в НП са наложени два пъти глоба за едно и също нарушение.

Това разминаване буди съмнение и относно извода, защо и въз основа на какво се определя  вината на посоченото като нарушител лице  и съответно отговорност от административно наказващия орган. Нарушението е съществено по своя характер и води до незаконосъобразност и необоснованост на акта, а от там и на наказателното постановление.

Неспазването на тези изисквания е довело до съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя, който има правото да знае защо е приет за извършител, как е установено неговото конкретно участие в извършеното административно нарушение и от кое негово неправомерно поведение произлиза търсената му административно – наказателна отговорност.Неизпълнение в пълен обем на задължението по чл.42, т.4 от ЗАНН, и от административно – наказващият орган в НП – неизпълнение в пълен обем на задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

 Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1  от ЗАНН, съдът

                                                                         Р Е Ш И :

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ***/ ***г. на *** СЕКТОР *** ПЛЕВЕН към ***, сектор упълномощен със Заповед рег.№ ***/***. с което на М.С.М. ***, ЕГН********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложена административни наказания: Глоба в размер на 10 лева ,чл 183ал1т1пр2от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева и на осн.чл 183ал1пр3 от ЗДвП административни наказания: Глоба в размер на 10 лева за нарушения  по чл.100 ал1т1 от ЗДвП,чл100ал1т1 от ЗДвП и по чл 100ал1т2 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Плевен  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава ХІІ на АПК.

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: