№ 54
гр. Б.С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200207 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. А. Т., роден на 31.07.1983г. в с.М., обл.В.,
с постоянен и настоящ адрес с.М., общ.Б.С., обл.В., ул. „А.Б.“ № 38, вх.Б, ет.5,
ап.20, ЕГН **********, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-
0248-000089 от 25.03.2025 г., издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен
със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните
работи за налагане на глоба за нарушения на чл.116 и чл.123, ал.1, т.2, б.‘‘Б‘‘
от Закона за движение по пътищата, с което на осн. чл.179, ал.2 вр. чл.179,
ал.1, т.5, пр.4 и чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания: глоба в размер на 200.00 / двеста/ лева за
нарушението по чл.116 от ЗДвП; 100.00 / сто / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 / два / месеца за нарушението на чл.123, ал.1, т.2,
б.“Б“ от ЗДвП, а именно за това, че на 17.02.2025 г., около 08:40 часа в село М.,
общ.Б.С. по улица „ П.Къчев “ на кръстовището с улица „ Явор “, управлява
товарен автомобил Ауди А7 спортбек с регистрационен номер СВ 9114 АЕ,
собственост на „ ИЙ ЕС АУТО “ ЕООД, като при потегляне от място не се е
съобразил с идващата пешеходка К. В. А. от с.М., в следствие на което при
поднасяне на автомобила я блъска със задната част, като предизвиква ПТП.
Водачът напуска местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на
МВР.
Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена
жалба от административно наказаното лице – Ц. А. Т., с която се иска неговата
отмяна, като незаконосъобразно и неправилно в частта, относно отнемане на
СУМПС. Релевират се доводи за неумишлено поведение при реализирането на
ПТП, дължащо се на неправилна преценка от негова страна по време на
1
движение, както и за това, че след настъпването му, жалбоподателя не е
напуснал мястото на възникване на произшествието, а е подал сигнал за него и
изчакал пристигането на органите на МВР. Посочва, че неправилно е
ангажирана административно - наказателната му отговорност по ЗДвП. Желае
призоваване на посочени от него свидетели.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, въпреки, че е редовно
призован и за двете проведени по делото заседания. Не са представени и
никакви допълнителни писмени доказателства и не са посочени допълнителни
свидетели, освен упоменатите в подадената жалба.
Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.
С придружително административната преписка писмо, излага писмено
становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско
възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1
от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски
възнаграждения, при постановяване на решение в полза на тъжителя.
След като се запозна с депозираната жалба съдът установи, че същата е
подадена от активно легитимиран субект / срещу когото е издадено
атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в
законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
допустима .
В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Х. Ц. Х. –
актосъставител, свидетеля по съставения АУАН Д. Б. Д. - полицейски
служител, както и пострадалата при ПТП - К. В. А..
Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:
АУАН № АД 0598881/17.02.2025 г., НП № 25-0248-000089/25.03.2025 г.,
заповед № 8131з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР, справка за
нарушител/водач и събраните гласни доказателства - показанията на
свидетелите Х. Ц. Х. - актосъставител, Д. Б. Д. - свидетел по акта, двамата
служители при РУ Б.С. и свидетеля К. В. А. се установява следната
фактическа обстановка:
На 17.02.2025 г., около 08:40 часа, в с.М., община Б.С., тъжителя Ц. Т.
се движел с управлявания от него лек автомобил Ауди А7 с рег.№ СВ 9114 АЕ
в района на училището в с.М. /кръстовището на ул.“ П.Къчев “ и ул.“ Явор “/.
При предприемане на маневра от страна на водача за промяна посоката си на
движение, МПС ударило със задната си част, пресичащата пътното платно
пешеходка, К. В. А.. В следствие на удара, последната загубила равновесие и
паднала на земята. Тя ясно видяла водача на ударилото я МПС - познатото за
нея лице и тъжител по настоящето производство, Ц. Т.. Последният, веднага
след случилото се, вместо да слезе и да провери какво е състоянието на
пострадалата, само отворил стъклото на автомобила и отправил упреци към
св.А., относно това, че не се съобразява къде върви. Последната гневно го
попитала, защо не внимава тъй като я е блъснал, при което Т. й отвърнал, че
2
сама се е ударила в автомобила му и в следствие на това, нищо не й е
причинено. К. А. подала незабавно сигнал на тел.112 за възникналия
инцидент, като при това действията й били възприети от тъжителя
непосредствено. Той единствено й отправил обиди и заплахи, след което
напуснал мястото на ПТП-то с автомобила си. Пострадалата изчакала на
място полицейските служители и след като те пристигнали, дала сведение по
случая, като посочила и водача на МПС, което я е блъснало, понеже същия
бил неин познат. Пред полицейските служители, пострадалата категорично
заявила, че няма сериозни наранявания от случилото се, не желае да бъде
викан екип на спешна помощ на място, след което, сама посетила филиала на
ФСМП-Б.С.. Служителите на РУ Б.С., провели ОИМ в района на инцидента,
като на частна охранителна камера, установили запис, който потвърждавал
разказаното от подалата сигнала. Актосъставителят и свидетеля по съставения
АУАН, непосредствено възприели от въпросния видеозапис, как по-рано през
деня, на кръстовището пред входа на училището в с.М., водача на лек
автомобил прави обратен завой с МПС, вижда жената, която излиза на
платното за движение, идваща от учебното заведение, ускорява автомобила си
и го завърта така, че със задната част на автомобила удря жената и тя пада на
земята. След което се вижда, че автомобила спира, жената става и отива към
него, двамата провеждат разговор, след което МПС се отдалечава. В
последствие, в предвид заявеното от пострадалата при ПТП е установено
лицето - Ц. Т., който е управлявал лек автомобил Ауди А7, с който при
извършване на маневра е ударил пешеходката - св.К. А.. Същият е призован в
сградата на полицейския участък в с.Б., където му е съставен АУАН за
нарушението извършено по-рано през деня в с.М., а именно, че при
предприемане на маневра за потегляне от място, не се е съобразил с идващата
пешеходка К. В. А. от с.М., в следствие на което при поднасяне на
управлявания от него автомобил, МПС я блъска със задната част, като
предизвиква ПТП, както и затова, че след инцидента, водачът Ц. Т., напуска
местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на МВР. Пред
полицейските служители, тъжителя по настоящето производство, заявил, че в
действителност е участвал с автомобила си във инцидента, но според него,
пострадалата се е ударила сама в МПС, управлявано от него, като е напуснал
мястото на ПТП, понеже преценил, че св.А. не е била пострадала.
За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с
бланков номер АД 0598881/17.02.2025 г. за извършени нарушения по чл.116 и
чл.123, ал.1, т.2, б.‘‘Б“ от Закона за движение по пътищата. Тъжителят
подписал акта, като посочил в графата за възражения, че пострадалата била с
качулка на главата, което ограничавало видимостта й и сама се е ударила в
задната част на МПС управлявано от него. В установения по чл.44 от ЗАНН,
срок, той не е депозирал нови възражения.
В законоустановения срок е издадено атакуваното наказателно
постановление № 25-0248-000089/25.03.2025 г. от Началника на РУ Б.С.,
упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
3
вътрешните работи.
НП е било връчено на 30.04.2025 г. лично на жалбоподателя.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на
констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен
начин от писмените / процесното НП, извлечение от генерирания доклад от
електронната система за нарушения на водача, заповед рег.№8121з-
1632/02.12.2021г/. Същите са безпротиворечиви, логични и
взаимнодопълващи се.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП,
приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак - авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.
чл. 14, ал. 1 и, ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, съдът
стигна до следните правни изводи:
АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл. 40 и чл. 43 ЗАНН
процедура и съдържа предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. Наказателното
постановление е изготвено съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН и в
него не се установяват пороци от външна страна, като описаните нарушения
кореспондират изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от
компетентни длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като в
тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето,
че са извършени нарушенията, начина на констатиране на същите, подробно и
точно е описана правната им квалификация, както и кой текст от кой закон е
нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не накърнява
правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие
с текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и
НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Тъй като НП е
издадено на 25.03.2025 год., или 37 дни след съставяне на АУАН, а издаването
на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.
52, ал. 1, изр.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение - основание
за отмяна на НП на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а
не преклузивен. Едномесечният срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН е насочен
единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно
упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не
4
води до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По приложението на материалния и процесуалния закон:
За възприемане на описаната фактическа обстановка по делото съдът
обсъди посочените в жалбата възражения, доводите и становищата на
страните.
Видно от административнонаказателната приписка, АУАН е съставен от
Х. Ц. Х. - мл.полицейски инспектор “Пътна полиция“ в РУ Б.С. в
присъствието на свидетелите, които пряко са възприели нарушението от запис
на охранителна камера – Д. Б. Д. – инспектор в РУ Б.С. и свидетеля Н. П. Н. –
полицейски служител в РУ Б.С.. Последният не е разпитан в хода на съдебно
заседание, поради отсъствието му заради дългосрочен отпуск по болест.
Разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН урежда правилата за съставяне на АУАН в
зависимост от това, дали той се съставя от актосъставителя в присъствието на
свидетелите на нарушението, или не. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението, актът се
подписва от актосъставителя и свидетеля, какъвто е и конкретния случай.
Съгласно чл. 43, ал.1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от
един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата
валидност. Ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие, или
отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно
не води и до съществен порок на акта.
Също така в АУАН и НП е налице посочване на датата и мястото на
извършване на нарушенията.
1. По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП, " Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите,
които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-
бял бастун и към престарелите хора.
От редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че се касае за текст
включващ общо правило за поведение, като от фактическа страна в АУАН са
описани от страна на полицейските служители конкретните действия и
бездействия от страна на жалбоподателя, които той допуснал, като с
поведението си на пътя същият е бил непредпазлив към пешеходеца К. А. и в
резултат на което в крайна сметка се е стигнало до реализиране на ПТП с
травматични увреждания за нея, които макар и да не са били
животозастрашаващи, са й причинили болка и страдание.
5
За извършено нарушение на чл. 116 от ЗДвП - законът предвижда
ГЛОБА в размер на 200.00 лева, на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
2. По отношение на нарушението по чл.123, ал. 1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП, Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да остане на
мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните
органи на Министерството на вътрешните работи.
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до 200.00 лева водач,
който: наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие - чл. 175,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Една от целите на ЗДвП е да се опази живота и здравето на участниците
в движението по пътищата - водачи, пътници и пешеходци и да улесни
придвижването им, поради което законодателят е предвидил наказания за
всички нарушения на установените правила.
Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се опроверга
по никакъв начин изложеното в АУАН по отношение на нарушението по чл.
116 и чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП. Актът е редовно съставен и има
доказателствена сила за обстоятелствата, изложени в него. Извършеното от
страна на жалбоподателя на описаните в АУАН и НП нарушение по чл. 116 и
чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП, е доказано по един несъмнен и категоричен
начин, а дадената от наказващия орган правна квалификация е правилна и
прецизна. Фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване, като
тежестта на доказване е на АНО. Ангажираните писмени и гласни
доказателства по делото, установяват по безспорен начин факта на
осъществяване на описаните нарушения, времето и мястото на извършването
му, както и авторството му.
Съдът счита, че нарушението по чл. 116 от ЗДвП, за което е
санкциониран жалбоподателя е доказано със събраните по делото
доказателства. От показанията на разпитаните по делото полицейски
служители се установява, че автомобила управляван от тъжителя на
17.02.2025 г. в района на училището в с.М. - Ауди А7 с рег.№ СВ 9114 АЕ е
поднесъл в следствие на действие/бездействие на водача му, при което блъска
със задната част, пешеходката К. А., като предизвиква ПТП, след което, водача
на МПС, напуска местопроизшествието без да уведоми и изчака органите на
МВР.
Това обстоятелство е възприето лично и безпротиворечиво от
актосъставителя.
Той си спомня конкретния случай и потвърждава авторството на акта,
6
като в допълнение заявява, че лично е възприел от видеоклип на охранителна
камера, както авторството, така и действията на водача на МПС участвало в
ПТП. Полицейският служител категорично заявява, че водача на МСП и
тъжител по настоящото производство, не е отрекъл авторството и участието
във въпросния инцидент, както и факта, че е напуснал мястото на ПТП, като е
изказал единствено доводи за виновно поведение от страна на пешеходката.
Показанията на актосъставителя се потвърждават и от показанията на
свидетеля по съставения АУАН, като полицейския служител, също лично е
възприел и присъствал при установяване на нарушителя и извършеното
нарушение.
Показанията на пострадалата К. А. са в контекста на отразеното в АУАН
и НП.
Показанията на свидетелите Х. Х. и Д. Д. следва да бъдат кредитирани
като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата не извличат
ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени отношения с
жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали, при което за съда
не съществуват основания за съмнение в достоверността на дадените
показания. С най-голямо значение за изясняването на делото са показанията на
св. К. А., която лично е възприела действията на жалбоподателя от
непосредствена близост. Действително, св.А. е пострадала в резултат от
произшествието и не се явява непредубеден и незаинтересован свидетел.
Според установената съдебна практика обаче показанията на пострадалия са
важен източник на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само
поради евентуалната му заинтересованост като претърпял вреди от деянието.
Последното задължава съда при оценката им внимателно да ги прецени и
съпостави с останалите източници на доказателства. В случая, както по време
на проверката, така и пред съда, свидетелката е излагала последователно
твърденията си относно обстоятелствата, при които е настъпило
произшествието.
Жалбоподателят оспорва възприетата от актосъставителя фактическа
обстановка, като във възраженията си в АУАН посочва, че пострадалата сама е
отговорна за случилото се и нараняването си, тъй като сама се е ударила в
автомобила му. Съдът не намира основания да счете посочените твърдения за
достоверни. Нелогично и житейски малко вероятно е пострадалата, без
никакъв повод, след като се удари в движещ се автомобил, да подаде сигнал на
тел.112 и да твърди пред полицейските служители, че е пострадала при ПТП,
което е напуснато от другия участник. В съдебната практика, изрично се
посочва, че правилата на справедливия процес при обсъждане на отделните
версии за случилото се в обективната действителност не само не изключват,
но предполагат съобразяване с нормалната житейска логика и натрупания
социален опит. При това положение и доколкото твърденията на
жалбоподателя не се подкрепят от никакви достоверни доказателства, съдът
прие изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.
7
Всеки водач на ППС като участник в движението по смисъла на § 6, т.
28 от ПЗР на ЗДвП е длъжен да съобразява своето поведение с нормите и
правилата на ЗДвП. Разпоредбата на чл.116 от ЗДвП задължава водачите на
пътни превозни средства да бъдат внимателни и предпазливи към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които
се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора. По изложените по-
горе съображения съдът приема за безспорно установено, че автомобила на
жалбоподателя е ударил със задната си част св. К. А., в следствие на което,
последната губи равновесие и пада на земята. След като е настъпило
съприкосновение с пешеходец, пресичащ пътното платно, който не е имало
пречки да бъде своевременно възприет, е очевидно, че водачът не е проявил
изискваното от посочената норма внимание. Съдът намира, че от самото
настъпване на ПТП и от мястото на съприкосновението е видно, че
жалбоподателят не е бил достатъчно внимателен към св. А., намираща се на
пътното платно в близост до тротоара. Ц. Т. е нарушил правилата за движение,
установени в чл. 25, ал. 1 и чл. 116 от ЗДвП. Същият не е бил внимателен към
св. А., която е пресичала пътното платно. Ирелевантен към този факт е това
дали пострадалата е пресичала правилно и дали се е движела правилно по
пътното платно, защото същата е била участник в движението, с който
обвиняемият е следвало да се съобрази преди предприемането на маневра -
потегляне. Още повече, метеорологичните условия/ паднал сняг / е
задължавал водача Т. да бъде още по бдителен и внимателен при движението
си в населено място и в близост до учебно заведение. Трябва да бъде отчетен и
факта, че въпреки неблагоприятните пътни условия, водача Т. е предприел
рискова маневра в района на кръстовище и учебно заведение. Той е имал
обективна възможност да възприеме пешеходката от по-ранен момент и
техническа възможност да я пропусне пред автомобила си, ако беше следил
цялата пътна обстановка. Същият не е възприел своевременно св.А., за да я
пропусне и е допуснал ПТП с нея. Пътнотранспортното произшествие,
съгласно легалната дефиниция на понятието по § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, е
събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и
предизвикало нараняване, или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
Следователно, за да се квалифицира едно събитие като пътнотранспортно
произшествие е необходимо да бъде установено наличието на предизвикано
нараняване, или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път,
пътно съоръжение, товар или други материални щети, настъпили в процеса на
движението на ППС. В конкретния случай, от фактическа страна, както в
АУАН, така и в НП, правилно е отразено " блъскането " на пресичащия
пешеходец. Полицейските служители на място са установили, че в следствие
на удара на пострадалата и паднала на земята са нанесени минимални вреди /
физическа болка / в резултат от " блъскането ". Това е от съществено значение
не само за установяване на нарушението, но и за квалификацията му, тъй като
8
вредите причинени на пешеходеца, според степента на засягане, могат да
обосноват извод и за извършено престъпление. АНО правилно е отразил
обстоятелството в НП, за което е санкциониран жалбоподателят. Като е ударил
пострадалата с част от автомобила си, тъжителя несъмнено не е изпълнил
задължението по чл.116 от ЗДвП. В НП правилно и изчерпателно е посочено,
че тъжителя не е съобразил действията си при потегляне и именно те стоят в
причинна връзка с настъпилото ПТП, тъй като той е нарушил изискването за
повишено внимание към пешеходците. Същият действително е нарушил
цитираната норма, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Този факт е безспорно установен по
делото, правилно е ангажирана неговата административно - наказателна
отговорност за нарушение нормите на ЗДвП - чл.116, като му е наложено
наказание по вид и размер, предвидени в чл.179, ал.2, вр. с чл.179, ал.1, т.5 от
ЗДвП, съгласно който текст за това нарушение виновните се наказват с "глоба"
от 200.00 /двеста/ лева /. От разпоредбата на чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1,
т.5, пр.4 от ЗДвП, с която е ангажирана административно -наказателната
отговорност на жалбоподателя, следва извода, че съставомерен признак на
нарушението по повдигнатото на Ц. Т. административно - наказателно
обвинение, е наличието на причинено ПТП. В случая, както е изложено по-
горе в настоящия съдебен акт, обективният факт на настъпилото ПТП, като
съставомерен признак на нарушението по чл.179, ал. 2, във вр. с чл.179, ал.1,
т. 5, пр.4 от ЗДвП, според състава на съда е установен от АНО по безспорен и
категоричен начин, още повече че този факт не е протестиран от тъжителя, а
точно обратно, той го признава напълно. Настоящият състав намира, че
санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е наложено на
основание чл.179, ал. 2, вр. с, ал. 1, т. 5, пр.4 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който поради неспазване на правилата за разминаване, за
изпреварване, или за заобикаляне причини ПТП. Понятието "
пътнотранспортно произшествие " е дефинирано в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП
като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване, или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.
В случая св. К. А. е получила нараняване, поради което са налице всички
основания инцидентът да бъде квалифициран като пътнотранспортно
произшествие. Доколкото поведението на пешеходците като участници в
движението е изключително разнообразно и не може да бъде обхванато
изцяло от правни норми, визиращи конкретни прояви, законодателят е
установил общото правило на чл.116 от ЗДвП, задължаващо водачите да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците, независимо от тяхното
поведение на пътя. Издирената от наказващия орган санкционна разпоредба
съдържа в диспозицията си конкретното нарушение. Правилата, които е
следвало да бъдат спазени в случая, са тези при разминаване, или заобикаляне.
Следва да се отбележи, че раздел X, глава I от ЗДвП " Разминаване "
предвижда правила само за разминаване на пътни превозни средства, но не и
9
за разминаване на МПС и пешеходец. Липсват конкретни правила и за
заобикаляне на такъв. Следователно поведението на водачите при наличие на
пътното платно извън пешеходна пътека на пешеходец се регулира от общата
норма на чл.116 от ЗДвП. В случая санкцията е наложена за неспазване на
правилото за разминаване и заобикаляне на пешеходец, свеждащо се до
задължението на водача да бъде предпазлив и внимателен, така че да не
допусне настъпването на ПТП. При това положение съдът намира, че
наказващият орган правилно е определил приложимите законови разпоредби.
Довод в тази насока е и предвиденото в чл.179, ал.2 от ЗДвП по-тежко
наказание за нарушения, от които е настъпило ПТП, от което следва, че волята
на законодателя е по-тежкото санкциониране на нарушения, довели до
подобен резултат. От редакцията на цитираната разпоредба става ясно, че се
касае за текст включващ общо правило за поведение, като от фактическа
страна са описани от страна на полицейските служители конкретните
действия и бездействия от страна на жалбоподателя, които той е допуснал,
като с поведението си на пътя същия е бил непредпазлив към пешеходеца К.
А. и в резултат на което, в крайна сметка се е стигнало до реализиране на
травматични увреждания за нея.
Доколкото административното нарушение по чл.179, ал.2 от ЗДвП е
резултатно такова - съставомерен признак на нарушението е наличието на
причинено ПТП, поради което НП в тази му част следва да бъде потвърдено.
По нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДВП: Нарушеният текст
на чл.123, ал.1, т. 2, б. „Б“ от ЗДвП задължава водача на ППС, който е участник
в пътнотранспортно произшествие, когато при произшествието са пострадали
хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на
компетентните органи на Министерството на вътрешните работи. Налице е в
случая пътнотранспортно произшествие по смисъла на & 6 т. 30 от ДР на
ЗДвП, тъй като то е възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство, което е предизвикало нараняване на човек.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието
"участник в пътнотранспортно произшествие" като всеки, който е пострадал
при произшествието, или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Доколкото настъпването на произшествието е резултат от поведението на
жалбоподателя, същия безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на
цитираната разпоредба. Същото качество притежава и пострадалата К. А..
При правилно изяснена фактическа обстановка и при тези установени и
доказани факти, съдът намира, че съставът на посоченото от наказващия
орган нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „Б“ от ЗДвП е реализиран, тъй като,
тъжителя по настоящото производство е нарушил вменено му задължение при
ПТП с пострадал човек да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните
работи, което жалбоподателят Ц. Т. не е сторил като го напуснал.
Неспазването на горното задължение от своя страна е основание за налагане
на санкцията по чл.175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, както правилно е квалифицирано и
10
настоящото административно нарушение. Административно наказващият
орган е наложил предвиденото в наказателната разпоредба наказание в
предвиден размер и вид, а именно глоба от 100.00 / сто / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 2 / два / месеца. Предвид всичко изложено
до тук следва обжалваното наказателно постановление в тази му част да се
потвърди като правилно и законосъобразно, тъй като се установи безспорно
извършеното нарушение от жалбоподателя при спазване на установените
процесуални правила, при което е наложено и наказание в законоустановения
минимален размер при отчитане на всички относими към деянието и дееца
обстоятелства. Установено по безспорен начин е, че на 17.02.2025 г. в с.М. в
района на кръстовището на ул.“ П.Къчев “ и ул.“ Явор “ е възникнало ПТП
между управлявания от жалбоподателя автомобил и пешеходката К. А.. В
случая, след реализирането на ПТП, жалбоподателят е напуснал
местопроизшествието. Съгласно чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
когато при произшествието са пострадали хора е длъжен да остане на мястото
на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В случая, Ц. Т. не е предприел
действията, вменени му като задължение. С факта за напускане мястото на
ПТП, жалбоподателят на практика не е изчакал пристигането на органите на
МВР, както и не е оказал съдействие и за установяване на вредите от ПТП,
към момента на причиняването им. Предвид изложеното, съдът намира, че е
осъществил вменените му нарушения от обективна страна. От субективна
страна деянията са извършени от нарушителят виновно, при форма на вината
пряк умисъл, като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, знаел е,
че не бива да напуска местопроизшествието при настъпило ПТП, /доколкото
водачите на МПС се предполага, че познават правилата за движение по
пътищата/ и въпреки това го е направил.
Съдът намира за неоснователно изложеното от жалбоподателя
твърдение, относно направена от него преценка след инцидента, че нищо
особено не се е случило и поради тази причина е напуснал мястото на ПТП.
Заявеното от него пред служителите на РУ Б.С. при съставянето на АУАН, че е
напуснал мястото на инцидента, тъй като е преценил, че на пострадалата не са
причинени травматични увреждания е в разрез на изложеното в жалбата му
пред съда, където посочва, че не е напускал мястото на ПТП, поради което,
изложеното от него в подадената жалба, може категорично да бъде прието
единствено като защитна теза, заради наложеното му наказание за лишаване
от право за управление на МПС. Тъжителят категорично е признал пред
свидетелите, авторството на деянието си и факта, че е напуснал района на
ПТП. В достатъчна степен правдоподобно и логично са възприети всички
факти и обстоятелства по възникналия инцидент, като по недвусмислен начин
се установява, че Ц. Т. е напуснал мястото на инцидента, а не е изчакал
пристигането на полицейските служители, като същия е възприел лично и
непосредствено подадения от пострадалата сигнал на тел.112. Явяването му за
11
съставяне на АУАН е в следствие на факта, че е установен като водач
предизвикал и напуснал ПТП с пострадал човек, а в последствие призован в
структура на МВР за предприемане на съответните действия.
При това положение, съдът приема за законосъобразно
санкционирането на жалбоподателя за второто от описаните нарушения, а
именно - за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП, тъй като същият
виновно е нарушил посочената разпоредба и е напуснал мястото на ПТП, след
узнаване на факта, че за същото е подаден сигнал до органите на МВР, които
ще го посетят на място.
За констатираното нарушение, законосъобразно Ц. А. Т. е
санкциониран на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който наруши задълженията си като участник в ПТП, а
именно: наказание " лишаване от право да управлява МПС " за срок от 1 до 6
месеца и " глоба " от 50.00 до 200.00 лева.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
административно наказателната разпоредба на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за
установеното нарушение на задължения, като участник в ПТП с пострадал
човек, като е наложил две санкции в минимален размер на предвидената
"глоба" и "лишаване от право да управлява МПС".
Жалбоподателят е извършил посоченото нарушение и АНО е
определил правилно наказанието посочено по - горе, поради което НП и в тази
му част следва да бъде потвърдено.
Не на последно място, съда отчита и факта, че от справката за
нарушител/водач за жалбоподателя Ц. А. Т. се установява, че към датата на
процесното деяние той е бил санкциониран с 26 / двадесет и шест/ влезли в
сила наказателни постановление, за различни нарушения на ЗДвП. При тези
факти съдът намира, че в поведението си като водач на МПС жалбоподателят
демонстрира трайно и тенденциозно отношение на незачитане на правилата за
движение. В същото време отново от справка за нарушител/водач се
установява, че Ц. Т. е многократно санкциониран и с влезли в сила фишове за
нарушаване на разрешената максимална скорост - общо 20 / двадесет / броя.
Жалбоподателят, който е лице на млада възраст е придобил правоспособност
за управление на МПС през м. февруари 2004 г., въпреки това в периода до
процесното деяние има извършени поредица от различни нарушения на
правилата за движение, което доказва, че разглежданото му в настоящото
производство деяние не е изолиран инцидент, а е резултат на трайни нагласи
по неспазване на задълженията му на съвестен водач. Съдът намира, че
жалбоподателя проявява дефицити и компромиси в правосъзнанието си като
водач на МПС, върху които следва да бъде въздействано чрез
неблагоприятните последици на административното наказание. По този начин
тъжителя ще формира съзнание, че при бъдещо нарушаване на задължението
си по чл.116 и чл.123, ал.1 от ЗДвП това му поведение ще бъде
санкционирано, което следва да го мотивира да се въздържа от извършването
12
на нарушения на ЗДвП.
Доказателствената сила на редовно съставения акт срещу наказаното
лице, въведена с нормата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП, не се обори от събраните
доказателства в съдебно заседание. Въззивникът не е ангажирал
доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. Същият е
редовно призован за проведените две съдебни заседания, но не се е явил.
АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в
нормата на чл.42 от ЗАНН. Събраните гласни доказателства чрез разпити на
свидетелите, кореспондират с констатациите в съставения акт.
Полицейските служители, поддържат констатациите направени в акт за
установяване на административно нарушение№АД 0598881/17.02.2025 год.
Показанията им са пълни, обективни и кореспондиращи със събрания
доказателствен материал, непротиворечиви помежду си, ясни и логични,
поради тази причина съдът ги кредитира изцяло. Показанията на пострадалата
при ПТП са пълни, обективни, като не се установиха основания за
заинтересованост от изхода на производството, поради което съда ги
кредитира изцяло. Всички свидетели по настоящото производство имат преки
и непосредствени възприятия, както и съхранени спомени за обстоятелствата,
включени в предмета на доказване. От показанията на разпитаните свидетели,
изцяло получили вяра от съда, се установява по несъмнен начин извършването
от жалбоподателя на установените нарушения.
Изследвайки материално - правната законосъобразност на атакуваното
НП съдът приема, че от възприетото по делото по категоричен начин се
установява, че на процесната дата при управление на ползваното от него
МПС, жалбоподателя не е съобразил действията си по време на движение, в
следствие на което е предизвикал ПТП с пострадал човек, след което, като
участник в пътнотранспортно произшествие, въпреки, че е бил длъжен, когато
при произшествието са пострадали хора, без да напуска
местопроизшествието, да изчака пристигането на органите на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието.При това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушенията по чл.116 и чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП.
Деятелността е и субективно съставомерна, тъй като е извършена от
жалбоподателя при съзнаване на обществената опасност на деянията и
последиците от същите, като правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да
предвиди възможността за настъпването на ПТП, а след настъпването,
целенасочено е напуснал мястото на инцидента.
При разглеждане на делото от РС е установено, че не са допуснати
нарушения на процесните правила и е сторено всичко необходимо за
разкриване на обективната истина, съгласно изискването на чл.13, ал.1 от
НПК.
Вътрешното убеждение на съда е основано на обективно изследване на
обстоятелствата по делото при спазване на правилото на чл.14, ал.1 от НПК
13
включително и при преценката на доказателствената стойност на показанията,
дадени от свидетелите. Фактическите изводи са основани на преценката в
съвкупност на събраните и проверени по реда на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК,
доказателства по делото. При служебно дължимата проверка за
законосъобразност на НП съдът намира, че не са допуснати нарушения от
категорията на съществените, правото на защита на жалбоподателя не е
ограничено, а производството се е развило пред компетентни органи и в
предвидените в процесуалния закон срокове. Никое от наведените от
жалбоподателя възражения в подадената жалба не дава основание за отмяна
на атакуваното наказателно постановление, а същия дори не се е явил в
съдебно заседание за даване на допълнителни сведения / въпреки, че е бил
редовно призован и за двете проведени заседания/, както и посочване на факти
и обстоятелства относими към написаното от него.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащите санкционни разпоредби, действал е законосъобразно, като се е
съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил наказания в размер
на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе разпоредба за всяко
едно от констатираните нарушения. Видно е, че жалбоподателят е
санкциониран именно за предвидените в тях деяния и именно със санкции в
предвидените от закона размери. При това съдът приема, че НП е правилно и
в неговата санкционна част и като доказано и законосъобразно, следва да се
потвърди, а жалбата поради неоснователност, да се остави без уважение.
Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 25-0248-000089 от 25.03.2025 год, издадено
от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-
1632/02.12.2021 год. на Министъра на вътрешните работи за налагане на глоба
за нарушение на чл.116 и чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от Закона за движение по
пътищата, с което на осн. чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 и чл.175, ал.1
т.5 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания: глоба
в размер на 200.00 / двеста / лева за нарушението по чл.116; глоба в размер на
100.00 / сто / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 / два /
месеца за нарушението на чл.123, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗДвП на Ц. А. Т., роден на
31.07.1983г. в с.М., обл.В., с постоянен и настоящ адрес с.М., общ.Б.С., обл.В.,
ул. „ А.Б. “ № 38, вх.Б, ет.5, ап.20, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните, в 14 -дневен срок след
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд В..
14
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
15