№ 14782
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110166602 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.
1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата в
размер на 824,36 лв., представляваща дължима продажна цена по фактура №
**********/09.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на
54,84 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 824,36 лв., дължима за
периода 20.05.2023 г. – 23.11.2023 г. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че между ищеца „ЮНАЙТЕД ОЙЛС БЪЛГАРИЯ“ ООД,
в качеството му на продавач и ответника „ЕСТИР 2021“ ЕООД, в качеството му на купувач,
били установени трайни търговски отношения, във връзка с които, ищецът предоставил на
ответника стоки – различни по вид и количество автомобилни масла, като ответникът не
изпълнил задължението си да плати цената на падежа – 19.05.2023 г., поради което изпаднал
в забава, съответно дължал обезщетение на това основание. Твърди се, че фактура №
**********/09.05.2023 г. била подписана и осчетоводена от ответника, т.е. било налице
признание на задължението.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД.
Предявеният иск е за реално изпълнение на парично задължение по договор за
доставка на стоки. За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на
ищеца е да установи наличието на облигационни отношения, възникнали с ответника, с
посоченото в исковата молба съдържание, по които е престирал, като е предал стоките,
1
предмет на продажбата, както и размера на претендираната цена.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяването на дълга.
Като относимо доказателство по делото е представена двустранно подписана фактура
№ **********/09.05.2023 г., издадена от „Юнайтед ойлс България“ ООД, с получател „Естир
2021“ ЕООД, относно стоки /масла и трансимисионни масла/ на обща стойност 824,36 лв. с
ДДС и срок за плащане – 19.05.2023 г.
При тази фактическа обстановка съдът намира, че ищецът е изпълнил задължението
си да предаде стоките, предмет на продажбата, за която е издадена фактура №
**********/09.05.2023 г. на обща стойност 824,36 лв., съответно за ответника е възникнало
задължението да заплати договорената цена, като същият с подписа си под фактурата, е
признал сключването на договора, получаването на стоките и цената.
Двустранно подписаните фактури обективират договор за търговска продажба, при
който задължението за плащане на сумите възниква с изпълнение на задължението на
продавача за доставка на стоките.
В подобен смисъл е и установената задължителна за съда съдебна практика:
„...фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно
правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура
фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на
страните и време и място на издаване.” – Р №185/10.02.2016 г. по т.д. №2928/2014 г. на І ТО
на ВКС, както е в случая. В подобен смисъл и Р №96/26.11.2009 г. по т. д. №380/2009 г. на І
ТО на ВКС: „Фактурата може да се приеме като доказателство, установяващо договор за
продажба, тъй като законът не изисква специално сключен писмен договор за продажба на
движими вещи за каквито се касае в ..., но фактурата трябва да съдържа всички необходими
елементи, квалифициращи договора за продажба като такъв - вид на закупена стока,
стойност, начин на плащане, имената на лицата, положили подписа си като получател и
предавател, съответното време и място.”), както и Р №218/06.01.2017 г. по т. д. №3572/2015
г. на І ТО на ВКС и др.
В случая фактурата приложена по делото съдържа всички съществени елементи на
договора за търговска продажба, изброени и в горепосочената съдебна практика, а именно:
вид на закупена стока /масла, трансмисионни масла/, стойност /824,36 лв./, начин на
плащане /с платежно нареждане/, имената на лицата, положили подписа си като получател и
предавател/Светломир Тодоров и Трайчо Иванов/, съответното време и място/09.03.2023г., в
склад на „Юнайтед ойлс България“ ООД в гр. София/. Ето защо с подписването на
фактурата от страните следва да се приеме, че между тях е възникнало договорно продажно
правоотношение с посоченото в нея съдържание.
Във фактурата като получател се е подписал управителят на „Естир 2021“ ЕООД
Трайчо Иванов. Съдът намира, че с подписването управителят на ответното дружество е
признал и получаването на стоките описани в нея. Фактурата е частен свидетелстващ
документ и като такъв, в случай, че е двустранно подписана, удостоверява получаването на
стоката, т.е. извършената доставка. Автентичността на положения подпис не е била
оспорена от насрещната страна.
По делото не са били представени доказателства за извършени плащания.
Съдът взема предвид също, че ответникът не е оспорил исковата претенция и не е
взел становище по делото, въпреки редовното уведомяване.
По тези съображения съдът счита фактическия състав за осъществен, поради което
намира искът за изцяло основателен, съответно същият подлежи на уважаване до пълния
предявен размер.
2
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.
С оглед липсата на доказателства за извършено плащане по процесната фактура и
уговорения в нея срок за плащане, ответникът е изпаднал в забава, поради което основателен
се явява и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва. Тъй като процесната сума не е
заплатена на падежа /19.05.2023 г./, съдът намира, че на ищеца се дължи мораторна лихва в
размер от 54,84 лева, изчислен на основание чл. 162 ГПК, за периода 20.05.2023 г. –
23.11.2023 г., върху главницата от 824,36 лева.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски. Представен е списък, съгласно който ищецът
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно договор за правна
защита и съдействие № 136/11.10.2023 г. за представителство пред РС – гр. Варна в
обезпечително производство, държавна такса в размер на 40 лв., дължима по
обезпечителното производство пред РС – гр. Варна, адв. възнаграждение в размер на 400 лв.
по договор за правна защита и съдействие и съдействие № 139/25.10.2023 г. за
представителство в изпълнително производство по изп. д. № 14976/2023 г., сумата от 66 лв.,
представляваща заплатени такси на ЧСИ по изп. дело № 14976/2023 г., сумата от 66 лв.,
заплатени такси на ЧСИ по изп. дело № 15561/2023 г., адв. възнаграждение в размер на 400
лв. по договор № 0142/22.11.2023 г. за процесуално представителство в настоящото
производство, както и държавна такса в настоящото производство в размер на 50 лв.
Представени са доказателства за плащане на сумата от 400 лв. по договор №
136/11.10.2023 г., на сумата от 40 лв. по сметка на РС – гр. Варна, сумата от 66 лв., такси на
ЧСИ по изп. д. № 14976/2023 г., за сумата от 66 лв., такси на ЧСИ по изп. д. № 15561/2023 г.,
за сумата от 50 лв., държавна такса в настоящото производство, както и за сумата от 100 лв.
по договор № 0142/22.11.2023 г., или общо за сумата от 722 лв., като разноските в посочения
размер следва да бъдат възложени изцяло на ответника предвид уважаването на исковете.
Мотивиран от изложеното, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕСТИР 2021“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл. 5, вх. 6, ет. 5, ап. 44, да заплати на „ЮНАЙТЕД ОЙЛС
БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Ивац войвода“ № 17, ап. 4, както следва:
- на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата
от 824,36 лв., представляваща продажна цена на стоки по фактура № **********/09.05.2023
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба – 05.12.2023 г., до
окончателното плащане.
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 54,84 лв., представляваща обезщетение за
3
забава в размер на законната лихва върху главницата от 824,36 лв. за периода 20.05.2023 г. –
23.11.2023г.
- на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 772 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4