ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана , 08.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500131 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и слд. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от К.Т., с ЕГН: **********, чрез адв. П.
С. от САК, срещу протоколно определение от 18.03.2021 г. по гр. дело №
2622 по описа за 2020 г. на PC - гр. Монтана, с което производството по
делото е прекратено при условията на чл. 238, ал. 2 от ГПК и ищцата е
осъдена да заплати на ответника сумата от 1520 лв. за направените разноски.
В жалбата се твърди, че постановеното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че не били налице условията за
прекратяване на производството, доколкото първото по делото съдебно
заседание било насрочено за 18.03.2021 г. от 10 часа. С молба от 18.03.2021 г.,
изпратена на електронната поща на PC Монтана в 9ч. и 23мин., ищцовата
страна поискала от съда да отложи разглеждането на делото за друга дата
поради служебна ангажираност на ищеца и на неговия процесуален
представител адв. П.С. от САК. Към молбата били приложени доказателства
за служебната им ангажираност - командировъчна заповед за ищцата и
призовка за явяване на адв. П.С. по гр.д. 20201000503895 по описа на
1
Софийския апелативен съд, 1-ви състав. Алтернативно, при неуважаване на
молбата за отлагане и даване ход на делото, било заявено процесуално
поведение за поддържане на исковата молба и произнасяне от съда по
доказателствени искания на ищеца и на ответника. Така подадената молба
обаче била входирана и докладвана на съдията със закъснение, поради което
се стигнало до незаконосъобразно прекратяване на производството. Моли за
отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Ответникът по жалбата е взел становище по същата, като счита, че
правилно съдът приложил разпоредбата на чл. 238, ал. 2 от ГПК и моли за
потвърждаване на обжалваното определение.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи и след анализ
на представените по делото доказателства, приема следното от
фактически и правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в
законоустановения срок от надлежна страна в процеса.
По същество същата е основателна, поради следните съображения:
Предмет на обжалване в настоящото производство е протоколно
определение от 18.03.2021 г. по гр. дело № 2622 по описа за 2020 г. на PC - гр.
Монтана, с което производството по делото е прекратено при условията на
чл. 238, ал. 2 от ГПК и ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от
1520 лв. за направените разноски.
След извършена проверка на книжата по делото и при съобразяване на
представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, въззивният
състав установи, че на 18.03.2021 г. ищецът е изпратил по електронна поща
молба-становище, в което се съдържа изявление за даване ход на делото и
становище по съществото на спора. От представените писмени доказателства
се установява, че писмото е получено от МРС на 18.03.2021 г. т.е. в деня на
проведеното първо съдебно заседание по делото, в 09:23 часа. Пак от книжата
приложени към гр. д. № 2622/2020 г. по описа на МРС се установява, че
молбата, изходяща от ищеца, е входирана на същия ден, но в 10:12 часа.
2
При така установеното от фактическа страна се налага изводът, че
обжалваното определение е неправилно. Нормата на чл. 238, ал. 2 от ГПК
визира процесуална възможност за ответника да реализира при
кумулативното наличие на три формални отрицателни предпоставки, правото
да иска прекратяване на производството по делото или постановяване на
неприсъствено решение. В случая ответникът е упражнил правото си да иска
прекратяване на производството по делото, но с оглед установеното в
настоящето производство, при липсата на посочените предпоставки.
Преди провеждане на първото по делото заседание, конкретно тридесет
и седем минути по-рано, ищецът е упражнил правата си, като е изразил
изричното си становище по хода на делото и по съществото на спора. Вярно е,
че молбата е изпратена по електронна поща на районния съд, но според точка
IV.1. от Правила и мерки за работа на съдилищата в условията на пандемия,
приети с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по
протокол № 15/12.05.2020 г., изменени и допълнени по протокол №
16/19.05.2020, изм. и доп. по протокол № 17/02.06.2020 г.,изм. и доп. по
протокол № 39/10.11.2020 г., изм. и доп. по протокол 40/17.11.2020 г., изм. и
доп. с протокол № 21/01.06.2021 г./ „Съдебни книжа могат да се подават с
квалифициран електронен подпис чрез Единния портал за електронно
правосъдие или на обявения от всеки съд електронен адрес/електронни
адреси.“
В конкретния случай молбата с приложенията към нея са изпратени на
посочения от съда електронен адрес за кореспонденция, като е спазено и
изискването цифровите копия на подписани документи да са сканирани във
формат PDF, TIF или JPEG. В името на файловете е включен и номерът на
делото и наименованието на документа, изписано на латиница. Установено е,
че молбата на ищеца е докладвана на съдията много по- късно, но това
обстоятелство не е основание ищецът да понася негативните последици от
ненавременното й администриране.
За пълнота следва да се посочи, че според Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) всяко
съдържание, представено в електронна форма – каквото е и имейлът,
представлява електронен документ. Електронният документ обективира
3
електронни изявления – словесни изявления в цифрова форма. След като
страната по делото е направила електронно изявление, съдържащо се в
електронен документ, се приема, че писмената форма е спазена (чл. 3, ал. 2
ЗЕДЕУУ).
В чл. 10 и чл. 11 от ЗЕДЕУУ е уредена процедурата на съобщаване чрез
информационна система като принципът, който е идентичен с този в
процесуалните закони (чл. 42, ал. 4 от ГПК ) е, че представените съобщения
представляват електронни изявления – документ, като законът приравнява
електронния документ на писмения му аналог и съобщенията се смятат за
връчени с постъпването им в посочената информационна система.
От всичко изложено до тук се налагат изводите, че не може да се
приеме наличието на хипотезата на чл. 238, ал. 2 от ГПК, поради което
обжалваното определение, като незаконосъобразно, следва да се отмени и
делото да се върне на МРС за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането и решаване на спора по същество.
Воден от горното, МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.03.2021 г. по гр. дело № 2622
по описа за 2020 г. на PC - гр. Монтана, с което е прекратено производството
по делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК И
ВРЪЩА гр.д. № 2622/20г. за продължаване на съдопроизводствените
действия по разглеждането и решаването на спора по същество.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5