№ 574
гр. Ямбол, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Ст. Георгиев
при участието на секретаря Е.Г.А.В.
в присъствието на прокурора М. К. К.
като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело №
20232330103496 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. С. с ЕГН **********
от гр. Я., м- ст „***“ под язовира, със съдебен адрес гр. Я., ул. „*** – адв. И. Г.- ЯАК, против
Прокуратура на РБ, с адрес гр. София, булл. «Витоша» № 2, с която се претендира
постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на
РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв. ( след изменение на иска) –
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане, които вреди са му причинени вследствие на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение по ДП № *** г. на РУ – Я..
В исковата молба е изложено, че с постановление за привличане на обвиняем от
15.06.2021 г. на ищеца му било предявено обвинение за извършено престъпление от общ
характер по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК, като срещу него бил внесен на 30.09.2021 г.
обвинителен акт в съда и било образувано НОХД № *** г. по описа на ЯРС.
С присъда № *** г. ищеца бил оправдан по предявеното му обвинение, като
присъдата не била обжалвана и протестирана пред ЯОС. Твърди се, че наказателното
производство срещу ищеца продължило близо година с която ответника положил
максимални усилия за доказване на престъпната деятелност. Ищеца сочи, че предявеното му
неоснователно обвинение и последиците от него, причинили сериозен трус в отношенията в
семейството му, като и до ден днешен продължавали да живеят с позора от вмененото му
престъпление, макар и да знаели, че е оправдан. Твърди се, че проведените двете фази в
процеса му причинили катастрофален трус в житейското му съществуване, като навсякъде го
сочили с пръст и говорили, че е криминално проявен. Чувствал се оскърбен и подтиснат от
1
необосновано повдигнато обвинение, страхувал се, че можело да бъде осъден, като чувство
се задълбочавало с всяка получена призовка за извършване на процесуални действия.
Твърди се, че едва ли някакво обезщетение можело да възмезди осъществения върху него
психически тормоз през периода на наказателното преследване, но било негов граждански
дълг да поиска ангажиране на гражданска отговорност от държавата, преди всичко с оглед
предотвратяване на други незаконосъобразни действие по отношение на други лица.
Поради това се иска осъждане на ответната страна да му заплати сумата от 15 000 лв.
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.06.2021 г. до окончателното изплащане и присъждане на разноски
за настоящата инстанция.
В с.з. ищеца се явява лично и с процесуален представител, който поддържа иска, сочи
доказателства и претендира присъждането на разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл. 2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
В срока за отговор ответната страна е оспорила исковете с възражението, че са
недоказани по основание и размер. Твърди се, че ищеца не бил ангажирал доказателства за
действително претърпени морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица от
незаконно обвинение, като същите не били конкретизирани по характер и интезитет.
Липсвало доказателства органите на Прокуратурата на Р.България да били извършели други
действия, извън правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Иска се
оспорва и по размер, като се оспорва и законната лихва която неснователно се претендирала
от 15.06.2021 г., като същата била дължима от датата на която оправдателната присъда била
влязла в сила, а не от по-ранна дата.
В съдебно заседание ответната страна изпраща представител, който поддържа
отговора, ангажира доказателства и моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и
недоказани.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба , възраженията на
ответната страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и това е видно от приложените по делото писмени
доказателства, че с постановление от 28.06.2021 г. ищеца е бил привлечен като обвиняема по
ДП № *** г. по описа на РУ – Я. за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. с ал.1 НК, с
взета мярка за неотклонение „подписка”.
Впоследствие ЯРП е внесла обвинителен акт срещу ищеца за посоченото деяние, като
е било образувано НХОД № *** г. по описа на ЯРС и с присъда № *** г. на ЯРС подсъдимия
Г. Г. С. е бил признат за невиновен, в това, че на *** г., около 10.00 ч. В гр. Я., местност
«***», чрез нанасяне на удари с лопата по тялото и ръката, да е причинил на М. П. Д. от гр.
Я. средна телесна повреда, изразяваща се в косо счупване на тялото на лакътната кост на
дясната ръка, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния горен
2
крайник, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така предявеното
обвинение по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 НК.
Посочената присъда не е била протестирана от прокуратурата на Р. България, нито
пък обжалвана от пострадалия М. П. Д. и същата вл. в сила на *** г. (видно от направеното
отбелязване върху акта ), след изтичане на 15 дн. срок.
Наказателното производство, предмет на настоящото дело се е развило в периода от
*** г. до *** г., т.е. почти една година.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства.
Разпитания по делото свидетел Г. Н. Н., без родство с ищеца, дава показания, от
които се установява, че познава Г. С. от десетина години, като били семейни приятели и
съседи. Ищеца отглеждал животни и продавал мляко. Знаел, че на *** г. същия имал
инцидент с М., като последния завел дело срещу него, което му се отразило много зле на
психическото му и здравословно състояние. Също така се появили и проблеми в къщата му,
като хората около Г. С., като комшии и клиенти на които продавал млякото, се отдръпнали от
него и го мислели за лош човек. До домът му ходили полицаи, връчвали му призовки и го
викали в полицията, като знаел, че му повдигнали обвинение за нанесена лека телесна
повреда на М.. Хората странели от ищеца, като здравословните му и психически проблеми
се усилили, като също се влошило и семейното му положение. Ищеца споделил на
свидетеля, че имал проблеми с жена си, бил изнервен и неспокоен, започнал да вдига
кръвно, обострило се заболяването му ***. Било го страх, че може да влезе в затвора, като
обявил животните за продаване. Започнал изследвания и му предстояло лечение във връзка
със заболяването му. Посочва, че бил свидетел по наказателното производство, но на самия
инцидент не бил присъствал, като отишъл малко след като се случил. Заболяванията ищеца
ги имал и преди, но в лека форма, като сега се усилили. След инцидента същите драстично
се увеличили, като не знаел дали ищеца бил ползвал лекарства. Към момента продължавал
да отглежда животни, предимно крави. Не може да посочи какви доходи получава, но се
издържал от отглеждането на животните, от продаване на мляко, пак отглеждал животни, но
в намален размер. Не бил присъствал на инцидента, не знаел дали имало съприкосновение
между Г. и М., като последния бил нападнал дядо С., като Г. го защитил. След няколко
месеца дядо С. починал, като си били приказвали с Г., че можело и от инцидента да бил
починал.
Разпитания по делото свидетел Г. Г. С., без родство с ищеца, дава показания, от които
се установява, че с ищеца са комшии, като го познавал от десетина години. Преди около три
години имало случай, когато някой който незаконно временно пребивавал, нападнал
възрастен човек, като на последния Г. буквално му спасил живота. След този случай Г. имал
проблеми, като посоченото по-горе лице било проблемно, конфликта не му бил за първи път,
като посягал и на него, като имал подадени жалби в полицията. Твърди, че в местността
„***“ били като едно затворено общество, като били като едно малко село, всичките
започнали да мислят Г. за побойник, за конфликтна личност, отделили се от него, въпреки, че
не бил такъв човек и спасил живота на възрастния човек. Свидетеля посочва, че също бил
3
ЗП и отглеждал животни, като ищеца. Работата на последния спряла, имал проблеми с
мандрите които не искали да му изкупуват млякото и не можел да работи. Ищецът изпитвал
страх от това лице която нападнало възрастния мъж, като същия можел да му направи
всякакви проблеми, като имало и други инциденти с това лице. Последния ги заплашвал ,
като Г. започнал да продава животните, защото страха бил страх, можело да го запали,
можело всичко. Сринал го психически, като Г. се променил коренно, комшиите взели да го
гледат с друго око, всичко това му се отразило на работата, на семейството му, на порите. Г.
бил много зле и не можел да работи, като често бил обект на одумване, като хората
говорили, че пак била идвала полиция при Г.. Всеки ден идвала полиция, като при някой
престъпник, пък той не бил направил нищо. Тези одумвания го сринали още повече, в
полицията го третирали едва ли не като престъпник, взели му отпечатъци. Бил също пред
развод, като имал проблеми в къщи. Сринал се отвсякъде, без вина бил виновен както се
казвало. Двамата си били приказвали след този случай, като Г. се натоварил много
психически, като се обострила болестта му, като преди това не бил така. Ходил на лечение
на много места, на лечителки, кой където му кажел, като от три години не можел да се
оправи и заболяването се задълбочавало. Споделял на свидетеля, че е пред развод, защото
първо се сринал, работата му паднала, доходите му паднали и съответно с жена си почнали
кавгите, като нямало пари и развода бил готов. Г. се затворил и променил, като само дето не
бил се развел. Бил неспокоен и не бил същия човек, бил под постоянен стрес, че М. можел
пак да се появи, бил го заплашвал пак и не знаел какво може да му направи. Пуснал
животните си за продажба, като свидетеля го питал защо и същия му казал, че ще се маха.
Конфликтната личност се казвала М., не бил присъствал когато всичко било станало, но след
това всичко се разбрало. Лично той му бил споделял, че бил станал престъпник, като М.
започнал всичко, пък той защитил човека. Ако не бил той, щяло да има убийство, като
спасил човека. Всички хора можели да го потвърдят, като заради случая всичко се сринало,
не можел да си гледа животните, да продава мляко и всичко се разстроило. Като доходи
получавал за да може да преживява нормално, като след инцидента му паднала работата,
паднала му продукцията, нямал доходи и бил много зле, като бил решил да продава всичко.
Абсолютно всички знаели, че ищецът бил защитил възрастния човек, като не той, а другите
се отнасяли с него като престъпник. На българина манталитета му бил такъв и като чуел
нещо го вземал за чиста монета, като хората виждали полицията която идвала при него през
ден, като си мислели, че щом при него ходи полиция, значи той е престъпник и нямали да
купуват мляко от него. Той се сринал психически, като спрели да му купуват продукцията и
останал без пари. Изоставили го много хора, като бил в готовност да му продава бали,
понеже човека не можел да разсъждава адекватно, какво да дава на тези животни. Той също
бил потърпевш, имал пет жалби до полицията срещу това лице, но от там само го
предупредили. Заканвал им се физически, като Г. и той ги били страх от него, като Г. се
страхувал, че можели пак да му повдигнат обвинение.
Разпитаната по делото свидетелка П. Т. С., живееща на семейни начала с ищеца, дава
показания, от които се установява, че от 19 години живеели на семейни начала. От десет
години гледали крави на „***“ и имали две общи деца. Тя също била свидетел на този
4
инцидент, между М. П. и съпруга й, като имало и трето лице което починало. Мъжът и
защитил третото лице, защото М. започнал да го бие, като това се случило на първи януари,
като не си спомня точната година. М. ударил човека, като го набил, мъжът и го защитил и
го осъдили, че бил М., но това не било вярно. Той подал молба за дело, започнали да ходят
полицаи и да му дават призовки. Извикали го в полицията, вземали му отпечатъци, като го
третирали като най- долен престъпник. Били много разтревожени да не го осъдят, заради
един лош човек. Съпруга й не бил лош човек и след като децата разбрали били много
притеснени. Г. стигнал до хапчета за кръвно, ***а му бил в лошо състояние. Психически
били много зле нещата, стигнали до раздяла и постоянно се карали. Клиентите се
отдръпнали, като останали само на нейната заплата, въобще нямало поръчки, нито за мляко,
нито за нищо. Хората си мислели, че той бил лош човек, че щял да набие някой или ще му
направи нещо. Чувало се лошо за Г., като се страхували от М.. Последния започнал да я
причаква на спирката, като я било страх и се наложило Г. да я изпраща и посреща. Било
голям ужас за тях, като имали проблеми с М. и делата продължавали. Последно се бил
хвърлил на колата, за да можело мъжът и да го смачка и влезе в затвора. Говорил, че бил си
купил голям нож и щял да го заколи. Г. го било страх, че можели пак да го обвинят, той
нищо не бил направил. Мисли, че около две години продължило наказателното
производство, като станало по- сериозно заболяването му. Той имал много малко петна, не
било така усилено, сега вече имал навсякъде. Преди това ходили на лечителки, какви ли не
билки вземал и се мазал, но след инцидента докторите казали, че от самите нерви се
обострило това нещо. Нямали медицински документи, защото ходили при лечителки, като
от скоро ходили при доктори, като му правили медицински изследвания, които не били
готови. Ходили при д-р А. Я. при дерматолог, като му взели биопсия. Знаела, че М. се
заканвал на Г., имало и друго дело но не била сигурна дали било приключило или
продължава, като там Г. бил пострадал. Тя била на самия инцидент, като М. нападал съпруга
й. След инцидента хората не искали да говорят с него, всички странели, защото мислели
съпруга й за лош човек. М. говорил глупости за него, че бил лош човек и разпространил за
инцидента. Съпруга й бил ЗП и имали крави, като доходите им били от мляко. Бизнесът им
бил от почти 20 години, като съпруга й получавал малки доходи, почти не вземал пари, като
останали само на нейната заплата. Не искали да им изкупуват млякото, сиренето им, нищо
не искали да купуват. Имало и други земеделски производители, като хората започнали да си
купуват мляко от града, като преди това ходили при тях. Преди инцидента за заболяването
на Г. ходили само по лечителки, като същия имал ***а и преди инцидента, но бил много
малко. Бил открит малко преди инцидента, като дори не знаели какво е, но след като се
случил същия много се обострил. В момента съпруга й пак с крави се занимавал, като имали
14 крави, а преди инцидента били 17.
По делото са представени и приобщени медицински документи, от които се
установява, че ищецът страда от около 20 год. от ***, като в резултат на силен стрес
обривите се влошили, като обхванали 80 % от повърхността на кожата, както и резултати от
хистопатологично изследване с диагноза – *** вулгарис, като е дадено заключение, че
хистологичната картина отговаря на ***.
5
От заключението на в. лице по назначената СМЕ, се установява, че при подробно
представените доказателства по делото и извършения преглед и освидетелстване на лицето
Г. Г. С. на 44 год. било установено, че освидетелствания страда от *** с обширни
псориатични плаки в областта на горните и долните крайници, както и единични плаки в
областта на корема и седалищните области. В тази връзка било извършено хистологично
изследване на биопсичен материал от псориатичните плаки, при което било верифицирано
заболяване на *** вулгарис.
Това заболяване било хронично кожно заболяване, при което се наблюдавало
обширни червени плаки, покрити със сребристо- бели люспи, разположени главно в областта
на лактите, коленете, кръста и скалпа. При около 30% от пациентите се наблюдавало и ***,
като при освидетелствания не се установявали данни за тази форма на заболяването.
Обривите били в различни размери, като при липса на лечение и предразполагащи фактори
можели да се слеят и обхванат цялото тяло. Възможно било да покриват и крайниците.
Заболяването се срещало при хора от всички възрасти. Сред възможните причини за
появяване на заболяването били генетичната предразположеност, инфекцията, прием на
медикаменти, стрес и др. Под влияние на тези фактори се стигало до възпаление, натрупване
на цитокини в кожата, промяна в скоростта на деление на клетите в епидермиса и в крайна
сметка до поява на люспи по повърхността на кожата. Лечението на ***а се осъществявало с
локални средства- мазила за външна употреба и системни средства- медикаменти за
вътрешен прием. Все по успешно се прилагали биологични терапии- иновация в лечението
на *** с отличен резултат дори при тежки форми, трудно поддаващи се на лечение.
Постигането на контрол върху заболяването и повлияването му до степен да не пречи на
социалния живот на пациента било напълно реално.
Обострянето на заболяването или провокиращите фактори са травма на кожата, стрес,
прием на някои медикаменти, злоупотреба с алкохол, инфекциозни заболявания ( особено
предизвикани от стрептококи, вирусни инфекции и други). Имало данни, че заболяването
било автоимунно, а в някой случаи се установявали и влияние на наследствени фактори.
Воденето на съдебно разследване на човека водило и до възникване на стресови
ситуации и лицата болни от това заболяване било възможно да получат обостряне на
протичане на заболяването с разязвяния на псориатичните плаки, засилване на усещания за
болка и кръвоизливи. В конкретния случай напълно било възможно у освидетелствания да
са се появили такива признаци и оплакванията му от болки и кръвоизливи в областта на
псориатичните плаки и ставите да са се засилил, тъй като били налице факторите, които
причинявали настъпването на такива усложнения.
Към настоящия момент, състоянието на освидетелствания било добро и заболяването
било в стадий на затихване.
При изслушване на л. лице същото е заявило, че поддържа представеното заключение и
нямало какво ново да добави.
Експертизата е приета като неоспорена от страните, като съдът счита,че същата е
6
обективно изготвена от в.лице притежаващо необходимата правоспособност затова.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявените пред настоящата съдебна инстанция искове са с правно основание
чл.2, ал.1, т.3, предл.1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление.
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата за причинени на гражданите вреди в случаите на незаконно повдигане и
поддържане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ако лицето бъде
оправдано. Легитимиран да представлява държавата по исковете за обезвреда, съгласно чл.7
ЗОДОВ в качеството на нейни процесуални субституенти са компетентните правозащитни
органи, натоварени с властнически функции за наказателно преследване, от чиито незаконни
действия са произтекли вредите- в случая Прокуратурата на Република България. Пасивната
легитимация на ответника като субект на отговорността произтича от законоустановените
правомощия на прокуратурата да ръководи разследването и да осъществяван постоянен
надзор на законосъобразното му провеждане и предоставената му в изключителна
компетентност държавна функция по обвинение в наказателния процес ( в този смисъл и ТР
№ 5 от 15.06.2015 г. по тълк. дело № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС).
Основателността на иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните елементи : повдигнато прямо ищеца обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; ищецът да е оправдан с влязла в сила присъда
по повдигнатото му обвинение; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени
вреди и между незаконно повдигнатото обвинение и настъпилите вреди да е налице
причинно- следствена връзка.
В приложение на нормата по чл.154, ал.1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест
за установяване на посочените релевантни обстоятелства при условията на пълно и главно
доказване. Предвид безвиновния характер на отговорността на държавата, по арг. От чл.4
ЗОДОВ, наличието на вина на съответните длъжностни лица не съставлява елемент от
основанието за възникването й и съответно не подлежи на изследване при преценка за
основателност на исковата претенция.
Въз основа на доказателствения материал, събран в хода на производството пред
настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че са изпълнени всички законови
предпоставки в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
ответника спрямо ищеца.
Установено е воденото срещу ищецът наказателно производство по обвинение в
извършване на престъпление от общ характер- по чл.129, ал.2, вр. С ал.1 НК, както и е
установено, че с вл. в сила на *** г. присъда подсъдимият е признат за невиновен и е
оправдан в извършване на това престъпление. В тази връзка следва да се отбележи от съда,
че с доклада на делото съдът е приел, че страните не спорят, че на 15.06.2021 г. ищецът е бил
7
привлечен като обвиняем по ДП № *** г. по описа на РУ- Я., по което е бил оправдан с
влязла в сила присъда № *** г. на ЯРС по НОХД № *** г.
В константната си и непротиворечива практика, която се възприема и от настоящия
съдебен състав, ВКС приема, че обезщетение за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, с оглед на това, че е
нормално да се приеме, че по време на наказателното производство, лицето което е
незаконно обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени ценности у личността, както
и социалното му общуване ( решение № 427 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 279/2009
г. , III г.о.; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1506/2009 г., IV г.о.;
Решение № 388 от 02.12.2013 г. на ВКС по гр. дело № 1030/2012 г., IV г.о.; Решение № 480
от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. дело № 85/2012г., IV г.о.; Решение № 214 от 08.01.2019 г. на
ВКС по гр. дело № 3921/2017 г., IV г.о. и др.). В същите решения е прието, че не е в тежест
на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са
увреждащите действия или бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е
длъжен да определи неговия размер по своя преценка. Когато се твърдят причиняване на
болка и страдания над обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а
също и други специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения , обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети
само при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца. Съобразявайки цитираните
по- горе решения на ВКС, следва да се приеме, че на доказване подлежат вредите, които са
над обичайните. В тази връзка съдът следва да отбележи, че ищецът не доказа претърпени
неимуществени вреди, по различни от обичайните такива. Такива не се установят и от
показанията на разпитаните свидетели, които сочат, че ищецът живее в местност която е от
затворен кръг хора, които след инцидента започнали да говорят за него, че е лош човек, че са
се отдръпнали хората на които продавал млякото във връзка с работата му като ЗП и
гледането на животни- крави, започнал да вдига кръвно, имал проблеми в семейството,
парите му издръжка с посочените по-горе обстоятелства намалели, като всичко това било в
резултат на служителите на полицията които ходили да му връчват призовки за явяването му
в съответното РУ на МВР. Тези описаните от свидетелите морални страдания и неудобства
на ищеца по време на наказателното производство, са от характера на обичайните и не
основават извод за присъждане на по- висок размер на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ.
Отделно от това следва да се отбележи, че съдът счита за доказан факта, че
здравословното състояние на ищеца вследствие на наказателното преследване се е влошило,
като в тази насока освен свидетелските показания е налице и СМЕ по която вещото лице
посочва, че наказателното преследване водило и до възникване на стресови ситуации и
лицата болни от това заболяване било възможно да получат обостряне на протичане на
заболяването с разязвяния на псориатичните плаки, засилване на усещания за болка и
кръвоизливи. В конкретния случай напълно било възможно у освидетелствания да са се
8
появили такива признаци и оплакванията му от болки и кръвоизливи в областта на
псориатичните плаки и ставите да са се засилил, тъй като били налице факторите, които
причинявали настъпването на такива усложнения, като същите основават извод за
присъждане на по-висок размер на обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, ЯРС намира следното :
Съгласно чл.52 ЗЗД, приложим предвид § 1 от заключителните разпоредби към
ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Справедливостта като законов критерий за определяне на паричния еквивалент на
моралните вреди включва, наред с тяхната общовалидна значимост на всеки човек и
конкретни факти, свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане
блага имат за увреденото лице. Съдът по иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е длъжен да обвърже
обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените и установени
по делото обстоятелства, които са значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. С оглед посоченото ППВС № 4/23.12.1986 г. и практиката на ВКС
обективирана в Решение № 79/17.07.2018 г. по гр. дело № 2034/2017 г. на IV г.о.; Решение
№ 165/16.06. 2015 г. по гр. дело № 288/2015 г. на III г.о.; Решение № 149/02.05.2011 г. по гр.
дело № 574/2010 г. на III г.о. и др., съдът съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК е
длъжен да извърши преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към
приложението на чл.52 ЗЗД, а също така и да посочи какво и тяхното значение за определяне
на обезщетението по справедливост. Правно релеватните обстоятелства, от значение за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са : тежестта на
повдигнатото обвинение; дали то е за едно или няколко отделни престъпления- умишлени
или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а
по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то
е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за
неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното
производство; по какъв начин последното се е отразило на ищеца- има ли влошаване на
здравословното му състояние, ако да- в каква степен и от какъв вид; конкретните му
преживявания и съдебното му минало. Следва да се прецени цялостното отражение на
предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му- семейство,
приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението за
неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени
неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да
установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното
наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът
на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник на неоснователно
обогатяване за пострадалия. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на
обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са
причинените вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
9
При така дадените разяснения, съдът при прилагане на критерия по чл.52 ЗЗД и по
специално същността на посочения принцип, изискващ в най- пълна степен да бъдат
обезщетени установени като реално претърпени неимуществени вреди, обсъждайки тези
критерии през призмата на конкретния казус, следва да се отчетат следните критерий,
имащи отношение към определяне справедливия размер на обезщетението.
В случая ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено
престъпление от общ характер по чл.129, ал.2, вр. С ал.1 НК, за което в материалния закон е
предвидено наказание до шест години „лишаване от свобода“, т.е. предявеното обвинение е
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, предвид размера на
предвиденото наказание. Във връзка с повдигнатото обвинение, в хода на ДП спрямо ищеца
е била взета най- леката мярка за неотклонение „Подписка“, при което не е възпрепятствана
свободата на ищеца в социалната и професионалната му сфера, свободата му за
предвижване на територията на страната не е била по никакъв начин ограничена, като по
отношение на ищеца не са били наложени други мерки за процесуална принуда, в случая
забрана да напуска пределите на страната.
Наказателното производство спрямо ищеца е продължило формално под една година
в една фаза пред ЯРС, който срок съдът приема за разумен, с оглед приетото в Решение № 38
от 27.02.2020 г. по гр. дело № 2720/2019 г, Г.К., III г.о. на ВКС. Досъдебното производство
от привличането на ищеца като обвиняем на *** г. до внасянето на делото в съда с
обвинителен акт е продължило три месеца. Пред първата инстанция в случая ЯРС е
проведено едно разпоредително заседание, проведени са четири открити съдебни заседания,
като по три не е даден ход на делото, поради нередовно призоваване на подсъдимия и
пострадалия и по другите две поради заболяване на защитника на подсъдимия, като по
делото няма данни продължителността на наказателното производство да е свързано с
недобросъвестно поведение на ищеца в качеството му на подсъдим. Оправдателната
присъда не е била протестирана от прокурора, като ищеца е бил единствения обвиняем по
делото, като същото не се отличава с фактическа и правна сложност в сравнение с подобни
случаи. Ищецът не е бил публична личност, не е установено по делото да е имало проявен
обществен интерес към него, както медийна или друг по вид разгласа на случая. Въпреки
това воденото против ищеца наказателно производство се е отразило на здравословното му
състояние. Всички тези обстоятелства, обсъдени в своята пълнота, без последното
обстоятелство за здравословното състояние на ищеца, обосновават извод за определяне на
обезщетение в по-нисък размер, а както бе посочено и по-горе, установени по делото
морални страдания и неудобства в резултат на повдигнатото обвинение са обичайните за
подобни случаи- довели са до временно негативно отражение върху психологичното и
физическо здраве на ищеца в рамките на обичайното, като липсват доказателства за
извънредно и трайно влошаване на психологическото здраве на ищеца. Отделно от това
следва да се отбележи, че са налице доказателства за влошаване на здравословното
състояние на ищеца, но същото не е било трайно, като от заключението на приетата СМЕ се
установява, че заболяването му е в стадий на затихване и състоянието му е добро.
10
Съдът намира, с оглед дадените по-горе разяснения и събраните по делото
доказателства, че справедливото обезщетение за установените неимуществени вреди
причинени на Г. Г. С. от незаконното обвинение следва да се определи в размер на 3 000 лв.,
което намира за справедливо. За разликата над сумата от 3 000 лв. до сумата от 15 000 лв.,
искът за неимуществени вреди следва да се отхвърли като недоказан.
Съгласно разясненията, дадени с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по
т.д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС, отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда
за извършено престъпление. Това е моментът, от който държавният орган изпада в забава,
дължи лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реализиране отговорността на държавата. Поради това, че оправдателната
присъда на ищцата е влязла в сила на *** г., то от тази дата следва да се присъди и законната
лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди. Искането за присъждане на законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода преди влизане в сила на
оправдателната присъда - от 15.06.2021 г. до 23.06.2022 г., е неоснователно.
С оглед изхода на спора и претенцията на ищцата за разноски, на осн.чл.78, ал.1 от
ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
312 лв., представляваща възнаграждение за адвокат съразмерно на уважената част от
исковете, както и сумата от 10 лв. – заплатената от него държавна такса.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна палата,
ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Я., местност „***“, под язовира, със
съдебен адрес гр. Я., ул. „*** – адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от *** г. до окончателното
изплащане, които вреди са претърпяни от лицето вследствие незаконното повдигане и
поддържане на обвинение по ДП № *** г. по описа на РУ – Я., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над сумата от 3 000 лв. до
сумата от 15 000 лв., както и за присъждане на законна лихва върху тази сума за периода от
15.06.2021 г. до 23.06.2022 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ с адрес гр. София, ул. «Витоша» № 2 – съдебна
палата, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Г. С. с ЕГН ********** от гр. Я., местност „***“, под язовира,
със съдебен адрес гр. Я., ул. „*** – адв. И. Г.- ЯАК, сумата от 312 лв. разноски за настоящата
инстанция, съразмерно на уважената част от исковете, както и сумата от 10 лв. – заплатена
държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Ямболския окръжен съд.
11
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12