РЕШЕНИЕ
№ 5528
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20211110214340 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „България Ер“ АД, ЕИК , срещу наказателно
постановление (НП) № 158 от 27.09.2021г., издадено от Петър Георгиев
Субев, на длъжност ВПД началник на ГПУ-София към РДГП-АЕРОГАРИ-
ГДГП-МВР, с което на „България Ер“ АД, ЕИК е наложено административно
наказание „имуществена санкция “ в размер на 2 000 (две хиляди лева) лева на
основание чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят редовно призован не се представлява.
Въззиваемата страна – РДГП-АЕРОГАРИ-ГДГП-МВР, редовно
призована се представлява от юрк. Николова, която моли съдът да потвърди
обжалваното наказателно постановление. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените
в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено
1
от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател осъществява дейност като въздушен
превозвач на пътници.
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 156
от 16.09.2021г. на Я. Т. Ч., на длъжност старши полицай към ГКПП-
Аерогара- София се установила следната фактическа обстановка:
На 08.08.2021г. около 23.15 часа в гр. София, на ГКПП- Аерогара-
София била извършена проверка на пътниците, пристигнали с полет FB880 от
Хераклион за София. Установило се, че един от пътниците- лицето Ajan
Kumar Mondal, роден на г., гражданин на Бангладеш, притежаващ документ
за пътуване на бежанец от 1951г., №*********, изд. на 20.05.2019г. от
Великобритания, не притежава валидна виза за влизане в страната или
разрешение за пребиваване. В резултат на проверката се установило, че
дружеството- превозвач „България Ер“ АД, след като е било длъжно да
провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване и
не е сторило това е превозило пътника до Р. България без валидна виза или
разрешение за пребиваване, като му е издала превозни документи- билет и
бордна карта. Тъй като лицето не притежавало необходимите документи то не
било допуснато да влезе на територията на Р. България.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации
от АУАН и е наложил на дружеството -жалбоподател административно
наказание „имуществена санкция “ в размер на 2 000 (две хиляди лева) лева на
основание чл.51 от ЗЧРБ за извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. с
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
Горната фактическа обстановка се установява от приетата от съда
административно- наказателна преписка и от показанията на разпитания
свидетел Я. Т. Ч.- актосъставител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и в този смисъл е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение. Горното се
потвърждава и от показанията на актосъставителя и събраните писмени
2
доказателства по преписката.
При издаване на акта за установяване на административно нарушение
и наказателното постановление, съдът не констатира наличието на
съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на атакуваното
постановление. При съставяне на акта и издаване на наказателното
постановление са съобразени изискванията на разпоредбите на чл.42 и чл.57,
ал.1 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в
издаденото въз основа на него наказателно постановление в достатъчна
степен е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено и то
по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно вмененото му
нарушение и съответно да организира защитата си. Атакуваното наказателно
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в
съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, която
притежава правен интерес и процесуална възможност за въззивно съдебно
обжалване.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Според действащия към датата на деянието Регламент (EС) 2016/399 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на
Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на Ш.
граници) едни от условията за влизане на гражданите на трети страни в ЕС
при преминаване на външни граници (чл. 6, § 1 от Регламент (EС) 2016/399)
са: 1. притежаването на валиден пътен документ, който дава право на
притежателя да преминава границата и 2. едновременно с това -
притежаването на виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) №
539/2001 г. на Съвета от 15 март 2001 г. за определяне на трети страни, чиито
граждани трябва да притежават виза, когато преминават външните граници на
държавите- членки, както и тези, чиито граждани са освободени от това
изискване, с изключение на случаите, когато те притежават валидно
разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване. В
цитирания Регламент (ЕО) № 539/2001 г. в чл. 1, пар. 1 има изискване за
гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в Приложение I,
3
да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите –
членки. В Приложение I изрично е изброена държавата Бангладеш, от където
е и пътникът, превозван от дружеството –жалбоподател. Неоснователно се
явява възражението на дружеството – жалбоподател, че границата, която е
пресечена е вътрешна. Това е така, понеже Република България е член на
Европейския съюз, но не е част от Шенгенското пространство. Извършеният
полет е от летище в Хераклион, което е на територията на Шенгенското
пространство, към летище в Република България, което означава, че пътникът
е преминал външна граница. В тази насока, превозеният пътник е гражданин
на Бангладеш, съответно съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, за да бъде
допуснат на територията на страната трябва да представи редовен паспорт
или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е
необходима. В тази връзка, на основание чл. 8, ал. 2 от ЗЧРБ с Решение №
459 от 3 юли 2014 г. МС е одобрил прилагането на Решение № 565/2014/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 15.05.2014 г. за въвеждане на
опростен режим за контрол на лица на външните граници, който се основава
на едностранно признаване от страна на България и други страни на
определени документи за равностойни на националните им визи за транзитно
преминаване или планиран престой на тяхната територия, не надвишаващ 90
дни в рамките на период от 180 дни. Прието е, че Република България ще
счита за равностойни на своите национални визи за транзитно преминаване
или за планиран престой на своята територия, не надвишаващ 90 дни в
рамките на период от 180 дни, следните документи, издавани от държавите-
членки, които прилагат изцяло достиженията на правото от Шенген,
независимо от гражданството на техните притежатели: "единна виза" по
смисъла на чл. 2, т. 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 г. (Визов кодекс),
валидна за две или за многократни влизания, "виза за дългосрочно
пребиваване", посочена в чл. 18 от Конвенцията за прилагане на
Споразумението от Ш., "визите с ограничена териториална валидност",
издадени в съответствие с чл. 25, § 3, изр. първо от Визовия кодекс,
независимо коя държава-членка ги е издала. В настоящия случай
бангладешкият гражданин не притежава никой от посочените документи,
признати за равностойни на българските национални визи, което обосновава
извод, че същият няма право да влезе на територията на страната, понеже не
притежава валиден документ за пътуване.
4
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че доколкото Република
България към настоящия момент не е част от Шенгенското пространство, то
правилно наказващият орган е приел, че преди да извърши превоза по въздух,
превозвачът не е установил редовността на документа за пътуване на
чужденеца. Така извършеният граничен контрол, независимо, че полета е
осъществен между две държави – членки на ЕС, е в съответствие с правото на
ЕС.
По гореизложените аргументи, съдът намира вмененото на дружеството
– жалбоподател нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1
от ЗЧРБ за безспорно установено. Доколкото се касае за отговорност на
юридическо лице, която е обективна и безвиновна, то за съда не съществува
задължение да обсъжда въпроса за вината, респ. субективната страна на
нарушението.
В случая правилно е приложена и санкционната норма на чл. 51 от
ЗЧРБ, според която: "Превозвач, който не изпълни задълженията си по закона,
се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
за всяко превозвано лице".
Настоящият съдебен състав приема, че размерът на санкцията е правилно и
законосъобразно определен в минимално предвидения в закона от 2000 лева,
поради което не следва да обсъжда въпроса за ревизиране размера на
наложената санкция
Предвид изхода на делото съдът намира искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за участие в делото в размер на 100 лева за основателно и
като такова същото следва да бъде уважено. Съгласно разпоредбата на чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът намира, че следва да определи
възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата
страна, като следва тези разноски с оглед изхода на делото да бъдат
възложени на дружеството- жалбоподател.
С тези мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 58д, т. 1
от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4, вр. с ал. 1 от ЗАНН Софийски районен съд
5
С тези мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) № 158 от
27.09.2021г., издадено от Петър Георгиев Субев, на длъжност ВПД началник
на ГПУ-София към РДГП-АЕРОГАРИ-ГДГП-МВР, с което на „България Ер“
АД, ЕИК е наложено административно наказание „имуществена санкция “ в
размер на 2 000 (две хиляди лева) лева на основание чл.51 от ЗЧРБ за
извършено нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.
ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК да заплати на РДГП-АЕРОГАРИ-
ГДГП-МВР направените по делото разноски в размер на 100 лева.
Настоящото решение може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – гр. София, по реда на АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6