Решение по дело №26/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.

Жалбоподателят „Реха Бул“ ООД – гр. Габрово оспорва Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСПС-2 от 09.01.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона, незаконосъобразна, немотивирана, при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се навеждат и доводи за нищожност. Прави се искане за прогласяване на нищожността, респ. за отмяна на оспорената заповед. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание оспорващата страна „Реха Бул“ ООД – гр. Габрово се представлява от надлужно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, като подробни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки /л. 182-185/. По повод на претенцията за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение се представя списък и доказателства за извършването им /л. 186-191/.

Ответната страна Директор на Районна здравноосигурителна каса – Габрово не се явява в открито съдебно заседание, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, оспорва се жалбата, по същество се прави искане за отхвърляне на оспорването; в писмено становище от 10.03.2025 година /л. 138-139/ се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение; подробни съображения по същество се излагат в депозирани по делото писмени бележки /л. 195-199/.

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Между Националната здравноосигурителна каса – София и оспорващото дружество „Реха Бул“ ООД – гр. Габрово е сключен Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 година – за обект в гр. Габрово /л. 95-99/, допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 24.07.2023 година /л. 87-94/ и Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070647 от 30.06.2022 година – за обект в гр. Севлиево /л. 69-73/, допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 24.07.2023 година /л. 61-68/. Същественото за случая е създаването на раздел трети „Санкции при неизпълнение на договора. Видове санкции“ в глава шеста от договорите, в който е поместен и относимият за случая чл. 24б. Според последния, за констатирани нарушения по изпълнение на договора управителят на НЗОК/директорът на РЗОК налага предвидените в текста санкции, като в т. 7, б. “а“ изрично е посочено, че при нарушение на чл. 7, ал. 1 от договора, когато се установи, че изпълнителят отпуска ПСПСМИ/ремонтни дейности извън търговския си обект, вписан в договора с РЗОК, се налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми, редът за което е подробно описан в изменения с допълнителното споразумение текст на чл. 24 от договорите.

Според чл. 2 от сключените договори, изпълнителят, чрез посочения в съответния договор търговски обект, се задължава да предоставя/отпуска ПСПСМИ, в това число изработване или ремонт, посочени в утвърдената от НЗОК спецификация и спецификация-списък по чл. 63 от Наредба № 7/2021 година, а според договореното в чл. 3 при изпълнение предмета на договора изпълнителят следва да използва специализиран софтуер на НЗОК за осъществяване на дейностите по отпускане, отчитане и заплащане на ПСПСМИ/ремонтни дейности, предназначени за хора с увреждания. Съгласно чл. 7, ал. 1 от договорите, отпускането на ПСПСМИ се извършва само в търговския обект на търговеца, а според ал. 2 отпускането на ПСПСМИ за хора с увреждания, разрешени на база одобренията от НЗОК или съответната РЗОК, се изпълняват без териториални ограничения.

Със Заповед № 07/РД-25-368 от 10.12.2024 година Директорът на РЗОК - Габрово е наредил да се извърши планова, тематична, първична проверка на оспорващото дружество – изпълнител на ПСПСМИ за контрол по изпълнението на Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 година /за обекта в гр. Габрово/, с обхват на проверката от 01.01.2024 година до приключване на проверката /л. 48/.

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка по изпълнение на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № 666 от 17.12.2024 година /л. 45-47/, връчен на управителя на проверяваното дружество на 18.12.2024 година. От съдържанието на протокола може да се направи извод, че по отношение на лицата Р. Г. И., С. Д. К. и Й. И. Й., и тримата получатели на батерии /20 броя/ за слухов апарат, е установено декларирано от лицата /декларации на л. 49-51 от делото/ получаване на помощните средства от обекта на оспорващото дружество в гр. Севлиево, а продажбите на помощните средства са отчетени в обекта на дружеството в гр. Габрово, който факт се установява от представената по делото справка на л. 179-180, от която е видно, че батериите за слухов апарат на горепосочените 3 физически лица са отпуснати от търговски обект с код 0700001 – обекта в гр. Габрово съгласно Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 година /л. 95-99/.

В Протокола е посочено, че е установена пълна липса на подадени отчети за заплащане/доплащане от НЗОК на отпуснати ПСПСМИ от търговския обект в гр. Севлиево за последните месеци, поради което възниква обосновано предположение, че изпълнителят, чрез търговския си обект в гр. Габрово, нарушава чл. 16, ал. 3, т. 2 от Договора – отпуска ПСПСМИ на лица, различни от заявителите/техните представители, поради невъзможност те да се легитимират чрез лична карта в момента на предаване, което води до санкцията, записана в чл. 24б, т. 25, б. „а“ от Договора. Посочено е, че, ако е съществувала техническа причина за наложените промени в работата на обектите, изпълнителят е бил задължен да уведоми своевременно РЗОК – Габрово, като пропускът се явява нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.2 от Договора, за което е предвидена санкция по вид и размер, установени в чл. 24б, т. 20, б. „а“.

Проверяваното дружество е подало възражение срещу констатациите в Протокола с вх. № 11-101-24 от 27.12.2024 година /л. 43/.

Последвало е издаването на оспорената в настоящото производство Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСПС-2 от 09.01.2025 година на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово, с която е наложена санкция финансова неустойка в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, на основание чл. 24а, ал. 1, т. 1 и ал. 2-3 от договора /л. 40-42/. Заповедта е връчена на управителя на санкционираното дружество на 14.01.2025 година и по предприето в срок оспорване е образувано настоящото съдебно производство.

В заповедта посочено, че фактическите основания и мотиви за налагане на санкцията са изчерпателно посочени в Протокол № 666 от 17.12.2024 година, като в заповедта е направено обсъждане в съпоставка с възражението, като възражението в неговата т. 3 /липса на нарушение на чл. 7 от Договора/ и относно наличието на неоснователно получени суми и размера им не е прието, като е прието, че липсва възражение относно нарушението на чл. 16, ал. 1, т. 2.1 от Договора.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 16 /Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г./ от ЗЗО касае условията и реда за заплащане и за сключване на индивидуални договори с производители или с търговци на едро с медицински изделия/техни упълномощени представители за доставка и заплащане на медицински изделия, приложими в болничната медицинска помощ, както и с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хора с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания - за заплащане на медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания. Съгласно предоставената законова делегация тези условия и ред се определят с наредбата по ал. 9. Сключеният договор между НЗОК и изпълнителя на съответните дейности по ал. 16 е административен, на основание разпоредбата на чл. 45а, ал. 1 във връзка с чл. 45а, ал. 4 ЗЗО.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на материалната му компетентност по закон – чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и с оглед териториалната му компетентност, според местоположението на проверявания обект, който се намира в гр. Габрово, област Габрово и съгласно клаузите на Договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, в това число изработване и ремонт, заплащани/доплащани от НЗОК, № 070646 от 30.06.2022 година – за обект в гр. Габрово /л. 95-99/, допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 24.07.2023 година /л. 87-94/.

Не се констатират съществени процедурни нарушения при издаване на заповедта, доколкото последната е издадена в резултат от извършена проверка, назначена със заповед, за резултатите от която е съставен протокол. Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, но съдът намира, че актът не съдържа изискуемите реквизити съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е изложил ясни фактически и правни основания за издаване на заповедта, като се е задоволил единствено с позоваване на констатациите от протокола за извършената проверка, което обаче не внася яснота за какво нарушение или нарушения каква/и санкция/и се налага/т. Дори и по тълкувателен път да се изведе, че със заповедта се налага санкция за получаване от лицата Р. Г. И., С. Д. К. и Й. И. Й. на батерии /20 броя/ за слухов апарат от обекта на оспорващото дружество в гр. Севлиево, а продажбите на помощните средства са отчетени в обекта на дружеството в гр. Габрово, то в случая се касае за 3 /три/ отделни нарушения, за които се следва налагане на 3 /три/ отделни санкции. Отново само по тълкувателен път може да се изведе, че административният орган е имал предвид налагане на санкция по чл. 24б, т. 7, б. „а“ от Договора, съгласно която разпоредба при нарушение на чл. 7, ал. 1 от договора, когато се установи, че изпълнителят отпуска ПСПСМИ/ремонтни дейности извън търговския си обект, вписан в договора с РЗОК, се налага санкция „финансова неустойка“ в размер на 1000 лева и възстановяване на неоснователно получени суми. Относно материалната законосъобразност на тази част от заповедта следва да се посочи, че по делото са представени приемо-предавателни протоколи /л. 52-53; 55-56 и 58-59/, според които батериите за слухов апарат са получени и от трите физически лица, посочено по-горе, в обекта в гр. Габрово, като тези протоколи не са оспорени от ответната страна. От друга страна, попълнените от лицата декларации, изискани от тях в хода на проверката, не са написани изцяло от тях, а са с предварително подготвен текст и празни места за попълване, макар в тях ръкописно да е посочено, че батериите са получени в обект в гр. Севлиево. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда, но във фазата на съдебното производство се събират нови доказателства, само ако са допустими по процесуалния закон. Съдържанието на декларацията, която в случая не изхожда от страна в административното производство, има характер на свидетелски показания, т. е. на гласни доказателства, поради което във формата на писмена декларация тези показания са недопустимо доказателствено средство в съдебната фаза. Предвид санкционния характер на акта, наличието на тези декларации, изхождащи от лица, които не са страна в административното производство, и не са били разпитани като свидетели от съда, поради което не могат да бъдат кредитирани като годни свидетелски показания, не следва да се тълкува в ущърб на санкционираното дружество. Налице е недоказаност по несъмнен начин на твърдяното нарушение. Следва да се има предвид и това, че дори и батериите действително да са получени от лицата в гр. Севлиево, то това е било в интерес на правоимащите лица, доколкото същите са с адреси в гр. Севлиево, т.е. целта на закона не е нарушена, тъй като лицата са получили полагащите им се консумативи за слухов апарат.

По отношение на визираното в заповедта нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.1 от Договора, за което е предвидена санкция по вид и размер, установени в чл. 24б, т. 20, б. „а“, съдът намира, че същото е недоказано. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2. 2.1 от Договора /което е правилното цифрово изписване на разпоредбата/, изпълнителят се задължава да уведомява писмено или по електронна поща възложителя за промяна в обстоятелствата в следните срокове: до три дни от настъпване на промяна в търговската регистрация, адреса на търговския обект, банковата сметка и обстоятелствата от декларация/и/ и други обстоятелства, удостоверени с документ, представен при сключването на договора. В чл. 24б, т. 20, б. „а“ от Договора е предвидено, че при нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.2 от Договора, когато се установи, че изпълнителят не изпълни задълженията си за уведомяване на РЗОК за настъпила промяна в работното време на търговския обект или на периода, през който същият няма да работи, се налага финансова неустойка в размер на 100 лева. Липсват каквито и да било констатации, както и подкрепящи ги доказателства, че изпълнителят не е изпълнил задължението си по чл. 16, ал. 1, т. 2. 2.1 от Договора, като липсва и конкретност промяна в кое от посочените по-горе обстоятелства е настъпила, за която промяна изпълнителят е бил длъжен да уведоми РЗОК, но не го е сторил. Налице е и разминаване между протокола от проверката, в който се твърди нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.2 от Договора, която разпоредба визира друго задължение на изпълнителя, и заповедта, в която се сочи нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 2.1 от Договора. Налице е и неправилна квалификация на твърдяното нарушение, доколкото това по чл. 16, ал. 1, т. 2. 2.1 от договора се санкционира по чл. 24б, т. 19, б. „а“ от Договора, а това по чл. 16, ал. 1, т. 2.2 от Договора – по чл. 24б, т. 20, б. „а“ от Договора, макар размерът на финансовата неустойка да е един и същ – 100 лева. Дори и да е налице техническа грешка, каквато не се твърди, то е налице липса на ясни фактически и правни основания за издаване на заповедта в тази ѝ част.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСПС-2 от 09.01.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена.

Искането на оспорващата страна за присъждане на направените по делото разноски е своевременно направено и основателно с оглед крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, макар и не в заявения от страната размер. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на оспорващата страна 50 /петдесет/ лева дължима и платена държавна такса /л. 13/ и 1000 /хиляда/ лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита /л. 187/, доколкото липсват доказателства, че възражението срещу Протокол за извършена проверка по изпълнение на договорите, сключени с лица по чл. 88, ал. 1 от ЗХУ № 666 от 17.12.2024 година е изготвено от упълномощения адвокат съгласно Договор за правна помощ на л. 189. Под понятието „разноски“ в процеса по смисъла на чл. 143 от АПК следва да се разбират паричните средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, като например депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице и други, докато разходите за извършване на фактическите действия на страните и техните процесуални представители, като например банкови такси, пощенски разходии други подобни не представляват разноски по смисъла на чл. 143 от АПК, поради което не подлежат на присъждане.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкция № 07/РД-26-ЗСПС-2 от 09.01.2025 година, издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса – Габрово.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - Габрово да заплати на „Реха Бул“ ООД – гр. Габрово с ЕИК ********** сумата от 1050 /хиляда и петдесет/ лева разноски по делото.

 

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.