ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
30.10.2019 г.
гр. София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
НИКОЛАЙ В.
като
разгледа докладваното от младши съдия В.
въззивно частно гражданско дело № 737 по
описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на
Ц.В.Ц. и М.В.Ц. против Определение от 01.08.2019 г. по гр.д. № 164 по описа за
2019 г. на Районен съд – гр. Етрополе, с което производството по делото е
прекратено в частта относно иска за разпределяне на ползването върху недвижим
имот, находящ се в гр. Е., ул. „К.“ № 00, за който е отреден УПИ IV-2018 кв. 182, с площ 536 кв.м.
В жалбата се твърди, че определението
на първоинстанционния съд е неправилно и необосновано. Излагат се аргументи, че
по делото не се спори, че двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ IV-2018 г., кв. 192 по подробния устройствен
план на гр. Е. е построена на основание учредено право на строеж върху държавна
земя с договор № 40 от 28.12.1987 г. Считат, че прекратяването на делото е в
нарушение на чл. 15, ал. 3 от ЗС /отм./, според който правото на строеж включва
ползването и на незастроената част от земята. Посочват, че правото да се ползва
терена върху който е построена постройка в посочената хипотеза по отменения
закон, е по-широко от това по чл. 64 от действащия закон за собствеността.
Считат, че държавата не може да се разпорежда с правото на ползване върху
терена, тъй като то е вече включено в отстъпеното право на строеж. По изложените
съображения считат, че предявения от тях иск е допустим.
Уведомена
за частната жалба на 08.10.2019 г., ответникът в първоинстанционното
производство С.Х.Й. не се е възползвала от възможността да подаде писмен
отговор в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК.
При служебна проверка за допустимост и редовност
на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е подадена в
законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от легитимирано за това
лице, поради което е допустима. При служебната проверка за редовност на
частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2
от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на М.В.Ц. и Ц.В.Ц., с която е
предявен против С.Х.Й. иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за
разпределяне на ползването върху недвижим имот, находящ се в гр. Е., ул. „К.“ №
00, за който е отреден УПИ IV-2018
кв. 182, с площ 536 кв.м. и за разпределяне на ползването на приземен етаж от
жилищна сграда, построена в имота.
По делото е представен Договор № 40 за право на
строеж върху държавна земя от 28.12.1987 г., от който се установява, че на В.Ц.
Й. е отстъпено право да построи жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен
план върху държавен имот – парцел IV
от
кв. 182 с площ 536 кв.м. Правото на строеж върху държавен парцел включва
правото да се построи сграда върху земя, собственост на държавата, построеното
да бъде собственост на суперфициара, дерогирайки принципът на приращението и
правото да се ползува незастроената част от терена на целия държавен парцел
/арг. чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от ЗС – отм., но действащ към момента на учредяване
на правото на строеж/. Правото на ползване върху терена в тази хипотеза е
по-широко в сравнение с общото правило на чл. 64 от ЗС за суперфициарните
собственици, според което те могат да ползват земята само доколкото това е
необходимо за ползването на постройката по предназначение /в този смисъл Решение
№ 16 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 5579/2014 г. на II г. о. и Решение № 461 от
27.04.2012 г. по гр. д. № 1316/2010 г. на I г. о/. Това е и основният довод на
жалбоподателите.
С акт за частна общинска собственост № 582 от
29.04.2004 г., процесният поземлен имот УПИ IV-2018, с площ от 536 кв.м. е актуван като
общинска собственост. Видно от нотариален акт за дарение № 50, том I, рег. № 62, дело № 53/2005 г. от
16.02.2005 г. В.Ц. Й. и С.Х.Й. са дарили на сина си Х.В.Ц. първи етаж от
двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в процесния поземлен имот. По
делото е представен и нот. акт за дарение на недвижим имот № 30, том I, рег. № 795, дело № 25 от 2012 г. от
16.03.2012 г., по силата на който Х.В.Ц. е дарил на майка си С.Х.Й. първи
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в процесния
поземлен имот. С решение от 20.03.2007 г. по гр.д. № 275/2006 г. по описа на
Районен съд – гр. Етрополе, в сила от 06.04.2007 г., е обявен за окончателен
сключения на 10.10.2006 г. между В. Ц. Й. и С.Х.Й., в качеството им на
продавачи и Ц.В.Ц., в качеството му на купувач предварителен договор за
продажба на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в процесния
имот. Договорът е обявен за окончателен по време на брака на Ц.В.Ц. и М.В. С..
От изложеното следва, че ищците по първоинстанционното производство са
съсобственици на построената сграда и притежатели на право на строеж върху
процесния поземлен имот УПИ IV-2018,
с площ от 536 кв.м., понастоящем собственост на общината.
За да постанови обжалваното
определение, първоинстанционният съд е приел, че доколкото ищците нямат право
на собственост върху поземления имот, то те не са легитимирани да искат
разпределяне на ползването на дворното място и искът им е недопустим.
Една от абсолютните процесуални
предпоставки за допустимостта на иска е процесуалната легитимация на страните.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако
решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на
който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако
е нужно, назначава управител на общата вещ. Тази разпоредба изрично установява
процесуалната възможност по искане на който и да е от съсобствениците районният
съд да реши въпроса за разпределение ползването на съсобствената вещ, в двете визирани в разпоредбата хипотези.
Ето защо легитимирани да предявят иска по чл. 32, ал. 2 от ЗС са именно
съсобствениците на вещта. В това производство всички съсобственици са
необходими другари, тъй като правата им произтичат от едно и също
правоотношение и решението на съда следва да е еднакво спрямо тях.
В производството по чл. 32, ал.
2 от ЗС за разпределяне ползването на дворно място следва да участва и
носителят на ограниченото вещно право на строеж /в този смисъл Решение № 471 от
29.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1240/2008 г., I г. о., ГК и Решение № 210 от
05.11.2015 г. на ВКС по гр.д. № 2311/2015 г., I г.о., ГК/. Тъй като обаче суперфициарят не
е собственик на земята, то той не може самостоятелно да иска разпределение на
ползването на мястото на основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. Ако собственикът на терена
му пречи да упражнява правото си да използва земята, суперфициарят може да
предявява иск по чл. 109, ал. 1 от ЗС срещу действия, с които това ползване се
смущава или ограничава /в този смисъл Определение № 12 от 13.01.2014 г. на ВКС
по ч.гр.д. 7615/2013 г., I г.о.,
ГК/. Както беше посочено, ищците не са съсобственици на процесния поземлен имот
и поради това те не разполагат с възможността да искат разпределяне на
ползването му по чл. 32, ал. 2 от ЗС. Доводът им, че съгласно разпоредбата на
чл. 15, ал. 3 от ЗС /отм./, имат правото да ползват целия парцел и поради това
могат да искат и разпределяне на ползването му е неоснователен поради
изложените по-горе съображения.
Съобразно тези аргументи и с
оглед съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
оспореното определение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба –
оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 01.08.2019 г. по гр.д. № 164 по описа за 2019 г. на Районен съд – гр.
Ботевград.
Делото да се изпрати на Районен
съд – гр. Етрополе за продължаване на производството.
Определението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.