№ 1328
гр. Варна, 12.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20253100500191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т. А. М. от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 309/14.11.2024 год.,
постановено по гр. дело № 20233130101480 по описа на РС-Провадия, с което
е уважен предявен от С. С. С. от гр. Провадия против въззивничката
положителен установителен иск за собственост и е прието за установено в
отношенията между страните, че С. С. С. от гр. Провадия е собственик по
давност на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор
***.18.39 по КККР на гр. Провадия, с площ (по кадастрална карта) от 1758 кв.
м., находящ се в землището на гр. Провадия, местност „Фазанария“, при
граници на имота: поземлени имоти с идентификатори ***.18.35; ***.18.41;
***.18.40; ***.18.38 и ***.151.85 по КККР на гр. Провадия, въз основа на
владение, осъществявано в периода от 1970 год. до подаването на исковата
молба – 29.12.2023 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при
допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат
до неправилна преценка и анализ на доказателствата. Небоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ попадали и
имоти, които не са били одържавени (отнети). Оспорени са и изводите на съда
относно действието на Решението № 0118/15.06.1999 год. на ПК Провадия, с
което е възстановена собствеността на наследниците на Ахмед Хюсеинов
Мемишев. Райононият съд не е обсъдил и двете, наведени от ответницата,
настоящ въззивник, придобивни основания относно процесния имот –
придобивна давност и възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост
върху имота. Не е съобразено също, че според заключението на изслушаната в
първата инстанция СТЕ, поради липсата на наличен към 1995 година план за
1
територията, в която попада процесния имот, не е възможно да се установи
къде се ситуира имотът, описан в издадения по обстоятелствена проверка к. н.
а. № 55/08.12.1995 год. на Провадийския нотариус, легитимиращ ищеца като
собственик на описания в този констативен нотариален акт имот. Неправилно
също така е кредитирано заключението на изслушаната в първата инстанция
СТЕ в частта му, в който вещото лице заключва, че не е възможно да се
установи дали процесният имот попада (респ. е част) от имота, описан в
реституционното Решение № 0118/15.06.1999 год. на ПК Провадия, с което е
възстановена собствеността на наследниците на Ахмед Хюсеинов Мемишев,
чийто наследник е ответницата Т. М., върху описан в цитираното решение
земеделски имот. Не е съобразено, че Решение № 0118/15.06.1999 год. на ПК
Провадия е постановено преди редакцията на ЗСПЗЗ ДВ, бр. 68/30.07.1999 год.
и има конститутивен ефект. Навежда, че като цяло имотът на въззивницата е
индивидуализиран в съдебно решение [Решението от 27.12.1993 год. по гр.
дело № 1118/1993 год. по описа на РС-Провадия] и в решение на ПК с
местонахождение и площ, а със свидетелски показания е доказано
местонахождение, площ и граници на имота; с едромащабните планове,
приложени към заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция, също е
доказано местонахождение, площ и граници. Счита, че тези белези са
надеждна индивидуализация на имота, а липсата на кадастрални номера не е
обуславяща при наличието на три независими източника, индивидуализиращи
имота.
Неправилно са анализирани и показанията на разпитаните по делото
свидетели. Неправилно е прието също, че владението на ищеца върху
процесния имот било непрекъснато, като счита, че снабдяването й с
нотариален акт за собственост върху имота на дата 26.09.2023 год. прекъсва
владението. Преди тази дата на ищеца също не може да му се признае
владение по давност поради изричната забрана да се придобиват земи по § 4
[ПЗР на ЗСПЗЗ] на основание давностно владение, тъй като за тях давност не
тече до приемането (одобряването) на ПНИ.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на
друго, с което искът да бъде отхвърлен.
В жалбата е направено искане, с оглед доказване на местонахождението
на имотите, да се допусне повторна единична СТЕ, с друго вещо лице, което
да даде отговор на същите въпроси, поставени към допуснатата в първата
инстанция СТЕ. Искането се обосновава с обстоятелството, че точно имотите,
завършващи на 36; 37; 38 и 39 от това землище, са завзети от случайни лица, в
нарушение на закона, всички водят едновременно дела и съдът ползва за
всички дела едно и също вещо лице, което твърди еднакви неща, но непълни
като информация, поради което и не може да се установи истината. Навежда,
че това обстоятелство било служебно известно на първоинстанционния съд,
който не е сторил възможното да се докаже истината в процеса.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия – ищец писмен отговор на
жалбата не е подаден.
Съдът, след като се запозна с делото, счита, че искането във въззивната
2
жалба за събиране на доказателства във въззивното производство – за
допускане на повторна единична СТЕ със задачите, поставени на СТЕ в
първата инстанция, е неоснователно. Видно е от делото, че изслушаното в
първата инстанция заключение не е било оспорено, а от самото заключение,
ведно с приложенията към него и данните, който е изследвало вещото лице за
да аргументира заключението си по възложените му задачи, няма основания за
извод, че заключението не е обосновано и възниква съмнение за неговата
правилност.
Поради това и искането на въззивника за събиране на доказателства във
въззивното производство – за допускане на повторна единична СТЕ – е
неоснователно и подлежи на отхвърляне.
Настоящият състав счита, че за правилното решаване на делото с оглед
повдигнатите от страните в хода на процеса въпроси, е необходимо да изслуша
отново вещото лице инж. И. Х., изготвил заключението по СТЕ, изслушано в
първата инстанция.
Следва да се изиска и информация от Областна администрация – Варна
има ли предприета процедура по изработване и одобряване на План на
новообразуваните имоти за територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност
„Фазанария“ в землището на град Провадия, Варненска област.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от Т. А. М. от гр. Варна чрез
процесуален представител, въззивна жалба срещу Решение № 309/14.11.2024
год., постановено по гр. дело № 20233130101480 по описа на РС-Провадия;
ОТХВЪРЛЯ, съдържащото се във въззивната жалба искане за събиране
на доказателства във въззивното производство – за допускане на повторна
единична СТЕ със задачите, поставени на СТЕ, изслушана в първата
инстанция;
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, повторно
изслушване на вещото лице инж. И. А. Х., изготвил заключението по СТЕ,
изслушано в първата инстанция;
ИЗИСКВА от Областна администрация – Варна информация има ли
предприета процедура по изработване и одобряване на План на
новообразуваните имоти за територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност
„Фазанария“ в землището на град Провадия, Варненска област, а в случай, че
няма – планирана ли е провеждането на такава?
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за
14.04.2025 год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез
процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на
препис от настоящото определение, а също и вещото лице за повторното му
изслушване.
3
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4