Решение по дело №2887/2018 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 283
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Марияна Димитрова Ширванян
Дело: 20187050702887
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.......................................... 2019 г., гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първо отделение,

Десети състав, в публично заседание на двадесет и трети януари 2019г.,

в състав:

Административен съдия: Марияна Ширванян

при секретаря Елена Воденичарова

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм. дело № 2887 по описа на съда за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.194б, ал.5 от Закона за водите /ЗВ/ вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс  /АПК/.

Образувано е по жалба на "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД в несъстоятелност срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/2018 от 31.08.2018г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна /БДЧР/.

Ответната страна, Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна, чрез процесуалния си представител, в публично съдебно заседание и в писмени бележки оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/2018 от 31.08.2018г. Директорът на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна /БДЧР/ е констатирал следните факти: "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД е титуляр на Разрешително за водовземане от минерални води № 2161 0001/04.10.2010г. издадено от директора на БДЧРза водовземане на минерални води, посредством водовземно съоръжение – сондаж Р-6х от район „Североизточна България“, находище № 100 от Приложение 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, община Варна, област Варна, за обект за водоснабдяване: Балнеохотел „Сана“ и хотелски комплекс, находящи се в УПИ ІІ-139 и УПИ ІІІ-140 в квартал 11 по плана на гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, общ. Варна, обл.Варна, със цел на ползване на водата: „за отдих – други цели“. Разрешението е с начален срок на действие 04.10.2010 г. и краен срок – 03.10.2020г. Разрешеният годишен воден обем, съгласно едноименен Раздел към разрешително № 2161 0001/04.10.2010г. е 29 058 куб.м. годишно.

Съгласно заповед № 472/28.05.2013г. на министър на околната среда и водите за утвърждаване на експлоатационните ресурси на водовземните съоръжения от находището, температурата на минералната вода от сондаж Р – 6х е 46 градуса по С.

Административният орган е констатирал, че на основание  чл. 194, ал.1, т.1, б.в вр. чл. 194, ал.3 от Закона за водите за предоставеното право на водовземане от минерални води посредством сондаж Р-6х от район „Североизточна България“, находище № 100 от Приложение 2 към чл.14, т.2 от ЗВ, находящ се в гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, община Варна, област Варна, за обект за водоснабдяване: Балнеохотел „Сана“ и хотелски комплекс, находящи се в УПИ ІІ-139 и УПИ ІІІ-140 в квартал 11 по плана на гр.Варна, к.к. „Св.Св. Константин и Елена“, общ. Варна, обл.Варна, със цел на ползване на водата: „за отдих – други цели“, "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД дължи такса, която се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода.

Административният орган е констатирал, че "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД дължи заплащане на такса за правото на водовземане, определена съгласно чл.8, ал.1 вр. чл.10, ал.3, т.3 от Глава Втора „Изчисляване на таксата за водовземане“ на Тарифата за таксите за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 177/24.06.2011г. като същата е изчислена по формулата T=EхW, където Т е размерът на дължимата такса в лева, Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която се ползва минералната вода и температурата на водата, съгласно таблицата по чл.10, ал.3 от Тарифата и W е размерът на разрешеният годишен воден обем, както следва:

1. за периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. при разрешени водни количества 29 058куб.м. и единичен размер на таксата в зависимост от целта, за която се ползва минералната вода /“други цели“/ и температура на водата 46 градуса по С – 0.35лв./куб.м., размерът на дължимата такса възлиза на 10.170.30лв.

2. за периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. при разрешени водни количества 29 058куб.м. и единичен размер на таксата в зависимост от целта, за която се ползва минералната вода /“други цели“/ и температура на водата 46 градуса по С – 0.35лв./куб.м., размерът на дължимата такса възлиза на 10.170.30лв.

За периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015г. дружеството не е представило необходимата информация за изчисляване на такса водовземане за 2015г. чрез декларация по чл.194б от ЗВ в срок до 31.01.2016г. и копие на дневник за иззетите водни обеми. Извършена е на място на основание чл.194б, ал.5 от ЗВ на 08.06.2016г. по разрешителното от специалист на БДЧР в присъствието на упълномощен представител на титуляра. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 217В/08.06.2016г., вписана е и дължимата годишна такса за 2015г., възлизаща на размер от 10 170.30лв., изчислена на основание чл.193, ал.3 от ЗВ на база разрешен годишен воден обем и температура на минералната вода. Екземпляр от констативния протокол е връчен на упълномощеното лице, присъствало на проверката. След извършване на проверката но 30.06.2016г. в БДЧР е подадена Декларация по чл.194б от ЗВ по утвърден от министъра на околната среда и водите образец за размера на дължимата такса за водовземане от минерални води, от изрично упълномощен представител на дружеството. Към декларацията е приложено копие от дневника на обекта с показанията на водомера и ползваните водни количества по месеци за периода за периода от 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. В декларацията дружеството е посочило размер на таксата 10 170.30лв.

С писмо с изх.№ от 29.06.2016г. на БДЧР до "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД е изпратена покана за доброволно изпълнение, с която е уведомено, че дължимата такса за водовземане от минерални води по разрешително № 2161 0001/04.10.2010г. за 2015г. е 10170.30лв. Поканата е връчена по реда на чл.61, ал.3 от АПК, чрез съобщение поставено на 30.09.2016г. на интернет страницата и таблото за обявления на БДЧР, предвид неуспешните опити за връчване по седалището и адреса на управление на търговеца.

За периода от 01.01.2016 г. – 31.12.2016г. дружеството не е представило необходимата информация за изчисляване на такса водовземане за 2016г. чрез декларация по чл.194б от ЗВ в срок до 31.01.2017г. и копие на дневник за иззетите водни обеми. Извършена е на място на основание чл.194б, ал.5 от ЗВ на 21.03.2017г. по разрешителното от специалист на БДЧР. Констатациите от проверката са обективирани в Констативен протокол № 107В/21.03.2017г. Установено е, че към дата на извършване на проверката комплекса не се експлоатира, обекта е заключен, няма охрана и няма видимо присъствие и признаци на обитаване. На основание чл.194, ал.3 от ЗВ е определена дължима годишна такса за 2016г. в размер на 10170.30лв.

При служебна проверка от БДЧР в ТР при Агенция по вписванията е установено, че считано от 25.10.2016г. "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД е със заличен управителен орган и няма вписан законен представител, който да представлява дружеството. На 28.07.2017г. по партидата на дружеството е вписано открито производство по несъстоятелност, съгласно решение № 1528/27.07.2017г. на СГС по дело№7058/2016г., с назначен временен синдик, който от 24.01.2018г. е назначен за постоянен синдик.

На синдика е изпратена покана за доброволно изпълнение  от 17.08.2017г. за задълженията на дружеството за 2015г. и 2016г. Поканата е получена на 18.08.2017г.

На 25.08.2017г. е получен отговор в БДЧР от синдика, че е временен и няма право да получава и изпълнява задължения по покани за доброволно изпълнение, и че следва поканата да бъде връчена на изпълнителните членове на органите на дружеството до ограничаване на правомощията им от съда.

С оглед полученото уведомление, наличната официална информация по досието на дружеството в ТР и липсата на вписани изпълнителни членове на органите на дружеството, процедурата по установяване на задължението е възобновена след назначаване на постоянен синдик, считано от 24.01.2018г.

На представляващия дружеството е изпратено уведомление от 23.02.2018г. за започване на производство по издавена на акт за установяване на публично държавно вземане по ЗВ за дължима такса за периодите 2015 и 2016г. в общ размер на 23 340.60лв.

Уведомлението е връчено по реда на чл.61,ал.3 от АПК, чрез съобщение поставено на 20.03.2018г. на интернет страницата и таблото за обявления на БДЧР, предвид неуспешните опити за връчване по седалището и адреса на управление на синдика и изпратено на 20.03.2018г. чрез електронна поща на официалния електронен сайт на синдика, вписан в Информационната система за производство по несъстоятелностводена към Министерство на правосъдието.

Към датата на съставяне на АУПДВ не е извършено плащане на дължимите такси за водовземане от  "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД.

При констатираните факти Директора на БДЧР е установил публични задължения на "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД за период 2015г. – 10170.30лв. и за период 2016г. – 10170.30лв.

Горната фактическа обстановка съдът намира за установена от представените към административната преписка доказателства.

Жалбоподателят оспорва АУПВ с доводи, че при издаването му директора на БДЧР не е съобразил чл.685 и чл.688 от ТЗ, че в частта на глава 38, част Четвърта от Търговския закон са специални по отношение на всички други разпоредби, поради което неспазваването или заобикалянето им водело до противоречие с материалния закон и представлявало съществено нарушение на административно производствените правила.

Правни изводи:

Жалбата е подадена от лице са активна процесуална легитимация, в предвидените форма и срок и допустима за разглеждане.

Предмет на проверка е Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/2018 от 31.08.2018г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна /БДЧР/. Оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидените форма и срок и при спазване на процесуалните правила за издаването му, поради което е валиден акт, годен за съдебна проверка.

Страните не по фактите, не спорят за количествата вода, по разрешението за водовземане, нито по начина на формиране на цената на водата и за размера на установеното задължение.

Спора е за това: има ли възможност директорът на БДЧР да установи публично задължение на дружество, което е обявено в несъстоятелност след изтичане на сроковете по чл.685 и чл.688 от ТЗ?

Съгласно разпоредбите на чл. 685, ал.1 вр. ал.2 от ТД кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като кредиторът посочва основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес и представя писмени доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 688, ал.1, ал.2 и ал.3 от ТЗ вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност, не могат да се предявяват. Кредитор с вземане по ал. 1 не може да оспорва прието вече вземане или извършено разпределение и се удовлетворява от остатъка, ако е извършено разпределение на осребреното имущество. Допълнително направените разноски по приемане на вземането му са за негова сметка. Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на оздравителен план, се предявяват по реда на тази глава. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.

Съгласно  чл. 194, ал.1, т.1, б.в от ЗВ, за правото на водовземане от минерални води се заплаща такса. Съгласно чл.194б, ал.5 от ЗВ декларирането и установяването на задължението се извършват по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

От анализа на разпоредбите на чл.685 и чл.688 от ТЗ и чл.194б от ЗВ се налага извод, че предмет на регулация на първите две разпоредби е предявяване на вземане от кредиторите, а на третата е установяването на публично задължение по ЗВ. За установяването на публичното задължение специалният закон – ЗВ е предвидил реда по ДОПК, а не реда по ТЗ. ДОПК като специален закон за установяването на публични задължения не предвижда прекратяване на производството по издаване на АУПДВ, отказ за издаване на АУПДВ или друга пречка пред установяване на публични държавни вземания на търговци, които са в процедура по несъстоятелност. Разпоредбите на чл.685 и чл.688 от ТЗ са ирелевантни за установяването на публичното задължение. Тези разпоредби биха били приложими в производството по събиране на публичното задължение.

Правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база разрешеното водно количество. При издаване на оспорения акт е спазен материалния  закон.

При издаване на оспорения акт са спазени процесуалните правила за установяването на публичното вземане. По административната преписка са налични доклад и отчети подавани от дружеството, констативните протоколи, покани за доброволно изпълнение и уведомления за започване на производство по издаване на АУПДВ.

Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на "Хелт Енд Уелнес Адсид"АД в несъстоятелност срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 15/2018 от 31.08.2018г. на Директора на Басейнова дирекция за Черноморски район с център Варна /БДЧР/.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд по реда на АПК.

Съдия при Административен съд Варна: