Решение по дело №1408/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер

     Година

12.03.2021

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                  

състав

На

24.02.

                                        Година

2021

В публично заседание и следния състав:

                                          Председател

Здравка Запрянова

                                                 Членове

                                        Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина Стойчева

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

Административен характер наказателно

дело номер

1408

по описа за

2020

година.

Постъпила е жалба от „Гарант строй“ООД- Смолян против наказателно постановление № 09- 002494 от 20.11.2020г. издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, който моли съда да го отмени изцяло като неправилно- необосновано и незаконосъобразно. Излага следните съображения за това: описаното деяние не отговаря в пълнота на обективната действителност и не кореспондира с правната квалификация; наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон; допуснати са съществени нарушения. Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, но се представлява от адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление като представя списък с разноски.

Административно наказващият орган се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Представя подробна писмена защита, с която моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“ГИТ“- София, както и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На 16.10.2020г. към 14,30часа свидетелите Е.Ю., И.С. и А.С.- работещи в Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, извършили проверка за спазване на изискванията на трудовото законодателство в строителен обект, находящ се в землището на с. Петлино, общ. Кърджали. Обектът представлява двуфамилна жилищна сграда, която се изпълнява от строителя „Гарант Строй“ООД- Смолян и била оградена с плътна ограда и мрежа. На место установили шест лица полагащи труд на обекта, измежду които бил и свидетелят М.А.П.. Всички те, включително и свидетелят П., били с работни облекла и нареждали арматура и кофражни елементи. По време на проверката работещите там попълнили декларации на основание чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда, в които вписали факти и обстоятелства относно трудовото им правоотношение с работодателя „Гарант Строй“ООД- Смолян. Свидетелят М.П. също попълнил декларация, в която първоначално вписал, че работи за дружеството „Галчев инженеринг“ ЕООД и изпълнява строително монтажни работи на път, но след това се поправил и вписал, че работи за „Гарант Строй“ООД- като строителен техник на обекта. При проверката на обекта свидетелят П. представил документацията намираща се там, тъй като се представил като технически ръководител и строителен техник на обекта. Поради това и на него проверяващите свидетели връчили призовка на основание чл.45 ал.1 от АПК за представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали. На следващия ден свидетелката Е.Ю. направила справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, при която установила, че в свидетелят М.П. е имал сключен трудов договор с „Галчев инженеринг“ЕООД, но същият бил прекратен на 12.10.2020г. След проверката от страна на фирмата жалбоподател били представени изисканите документи, измежду които бил и трудов договор № 223/ 19.10.2020г. с работодател „Гарант строй“ООД- Смолян и М.А.П. на длъжност техник строителство и архитектура с постъпване на работа на 20.10.2020г. на обекта, на който била извършена проверката от Д“ИТ“- Кърджали на 16.10.2020г. На датата 29.10.2020г. свидетелят Е.Ю., в присъствието на управителя на дружеството и колегите си С. и С., съставила и връчила акт за установяване на административно нарушение, който подписал без възражения. На тази база било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което било наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв.

Фактът, че на датата на извършената проверка- 16.10.2020г., свидетелят М.А.П. е извършвал трудова дейност се доказа безспорно от следните доказателства: от свидетелските показания на Е.Ю., И.С. и А.С.; от писмените доказателства- от Декларация попълнена и подписана от М.П. с дата 16.10.2020г., в която лицето само е декларирало под страх от наказателна отговорност и на основание чл.402 ал.2 от КТ, че няма сключен договор с тази фирма и работи с работно време и място на работа при фиксирани почивни дни; от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател; от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2030319/ 23.10.2020г., за който няма данни да е обжалван; както и от акта за установяване на административно нарушение, чиято презумптивната доказателствена сила не бе оборена. Настоящата инстанция кредитира изцяло гласните доказателства на Е.Ю., И.С. и А.С., тъй като те са последователни, не са противоречиви и заинтересовани, освен това кореспондират с Декларацията подписана на датата на проверката от лицето М.П.. Съдът приема, че това лице е престирало труд в проверявания обект поради изложените доводи до тук. Настоящата инстанция не дава вяра на разпитания по делото свидетел М.П. поради неговата заинтересованост от изхода на делото, последният и към настоящият момент е в трудови правоотношения с жалбоподателя, както и поради това, че не бяха представени никакви други доказателства, които да подкрепят неговите твърдения. В посока на неприемането на тези показания стои и факта, че самият свидетел М.П. потвърждава в съдебно заседание, че той е попълнил и подписал декларацията. 

Безспорно е и обстоятелството, че към датата на проверката 16.10.2020г. свидетелят М.П. е работел без писмен трудов договор с жалбоподателя, което е видно от регистър на уведомления за трудови договори по ЕИК на фирмата жалбоподател, както и от представения такъв но с дата 19.10.2020г., която следва проверката.

От правна страна се установи следното: Настоящата инстанция намира, че следва да разгледа жалбата по същество, тъй като тя е подадена в законоустановения 7- дневен срок- на датата 01.12.2020г., считано от датата на връчване на обжалваното наказателно постановление, което е станало чрез обратна разписка на 24.11.2020г. Както акта за установяване на административно нарушение, така и Наказателното постановление са надлежно оформени според задължителните реквизити на ЗАНН и връчени. Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ гласи, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Според другия посочен за нарушен текст на чл.61 ал.1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. От доказателствата по делото безспорно се установи, че свидетелят М.П. е предоставял работна сила на жалбоподателя като е осъществявал трудова дейност на обекта на длъжност техник, с оглед на което е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ. По повод извършване на деяние, което осъществява състава на посочените текстове, а именно жалбоподателят като работодател не е сключил трудов писмен договор с този работник  и работи на датата на проверката 16.10.2020г., е съставен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно чл.414 ал.3 от КТ „Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 или 3 и чл.63 ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500лв. до 15000лв., … за всяко отделно нарушение”. На база на така съставеният акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното наказателно постановление, което административно наказващият орган правилно е подвел под съответната правна норма. Законосъобразно е определен и размера на санкцията към минимума като са взети предвид всички относими към нарушението обстоятелства, предвид на което наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът при извършената служебна проверка не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административно наказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава. Настоящата инстанция не приема възраженията от жалбоподателя посочени в жалбата, тъй като безспорно се установи, че описаните факти в АУАН и НП са верни.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63 ал.5 вр.ал.3 от ЗАНН следва на административно наказващият орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 120лв. В случая по делото са проведени две съдебни заседания с разпит на четирима свидетели, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, както и е изготвил писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седалище град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице (чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по

 труда“) следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Ето защо, Съдът

     Р Е Ш И: