МОТИВИ към
ПРИСЪДА
от 29.05.2019г.на КРС
по
НОХД № 155/ 2019г.
Повдигнати са две обвинения срещу М.В.К. по
чл.270 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и по чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК, и двете извършени на 10.09.2017г. в гр.Кърджали.
Повдигнати
са две обвинения срещу В.В.К. по чл.270 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и по
чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, и двете извършени на 10.09.2017г. в
гр.Кърджали.
Повдигнати
са две обвинения и срещу С.С.Х. по чл.270 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК и по
чл.325 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1 от НК, и двете извършени на 10.09.2017г. в
гр.Кърджали.
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск предявен
от К.К. против М.В.К., В.В.К. и С.С.Х. солидарно за сумата в размер на 1500лв.
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от престъплението
извършено на 10.09.2017г.
По делото е
приет за съвместно разглеждане в наказателния процес на граждански иск предявен
от В.С.Б. против М.В.К., В.В.К. и С.С.Х. солидарно за сумата в размер на
1500лв. представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
престъплението извършено на 10.09.2017г.
Представителят
на прокуратурата го поддържа и счита поведението и на тримата подсъдими за
категорична проява на хулиганство, от което са се възмутили всички полицейски
служители, които са станали свидетели на тази проява. Намира вината на тримата
дейци по отношение и на престъплението изразяващо се в съпротива-
противозаконно пречене, за напълно доказана. Моли съда да ги признае за виновни
и по двете обвинения за всеки един от тях, които са извършени в съучастие.
Предлага да им се определят следните наказания: за подсъдимия М.- по обвинението по чл.270 от НК от 1 година
„лишаване от свобода“, а за хулиганството от 9 месеца „лишаване от свобода“; за
подсъдимия В.К.- по обвинението по чл.270 от НК от 1 година и 3 месеца „лишаване
от свобода“, а за хулиганството от 1 година „лишаване от свобода“; за
подсъдимия С.Х.- по обвинението по чл.270 от НК от 8 месеца „лишаване от
свобода“, а за хулиганството от 8 месеца „лишаване от свобода“. Моли тези
наказания да бъдат кумулирани като се наложат по- тежките от тях, а за
престъпленията на тримата подсъдими по чл.325 от НК да се наложи и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание“.
Повереникът
на двамата граждански ищци и частни обвинители счита, че от събраните по делото
доказателства се установява, че тримата подсъдими са осъществили от обективна и
субективна страна престъпленията, за които са предадени на съд. По отношение на
наказанията намира, че следва да им бъдат определени такива към средния размер
на предвидените в закона санкции с приложение на чл.23 от НК за всеки един от
тях с изпитателен срок по смисъла на чл.66 от НК. Моли съда да уважи изцяло
предявените граждански искове срещу тримата подсъдими, които да бъдат осъдени
да заплатят солидарно на всеки един от доверители им сумата от 1500лв., която
представлява обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди в следствие
на извършените престъпления. Настоява да им се присъдят и направените по делото
разноски.
Подсъдимият М.К.
не се признава за виновен и дава обяснения, в които настоява, че се държал
нормално както при полицейската проверка, така и в ЦСМП на инкриминираната
дата. Нямало причина да бъде задържан, както той, така и другите двама
подсъдими. Отрича да е отправял обидни думи и закани към полицаите. В своя
защита настоява, че не е виновен, а при последна дума моли съда за справедливо
наказание. Подсъдимият В.К. също не се
признава за виновен и дава обяснения, в които настоява, че поводът на делото е
лична вражда между него и гражданския ищец и частен обвинител К.К.. Последният
му сложил белезници и го задържал без никакво предупреждение въпреки, че си бил
представил личната карта. Отрича да е отправял обиди и заплахи към когото и да
било през инкриминираната нощ. В своя защита настоява, че е невинен, а при
последна дума моли съда за справедливо наказание. Защитникът и на двамата подсъдими
М.К. и В.К. оспорва обвинителната теза на прокурора, включително и в
гражданската й част изразена от повереника на двамата пострадали. Настоява, че
не може с едно деяние да бъде извършено престъпление по чл.270 от НК и по чл.325
ал.1 от НК. Моли съда да ги оправдае по обвинението по чл.270 ал.1 от НК, тъй
като те не са попречили с нищо на органите на властта да извършат паспортна
проверка. За обвинението по чл.325 ал.1 от НК настоява, че ако се приеме, че
действително казаното от пострадалите свидетели е истина, то предвид
интензитета и характера на извършеното, както и поради това, че е било
провокирано и инспирирано от полицаите, то е налице дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. Защитникът на първо място пледира подсъдимите М.К. и В.К. са
бъдат оправдани по обвинението по чл.325 от НК и да бъдат наказани с
административно наказание „глоба“ по УБДХ. На второ място, ако съдът ги признае
за виновни по чл.325 ал.1 от НК, то нямало пречка за това престъпление да бъде
приложен чл.78а от НК, тъй като е изтекла 1 година от предишното им
санкциониране по този ред и няма пречка отново да бъдат освободени от
наказателна отговорност по чл.78а от НК. Относно гражданските искове пледира,
ако подсъдимите бъдат признати за виновни, то следвало да бъдат осъдени да
репарират в някаква степен пострадалите полицаи, но претенцията им била
значително завишена.
Подсъдимият С.Х.
не се признава за виновен. Той се представлява от защитник, който моли съда да
постанови решение, с което да го признае за невиновен по повдигнатите му две
обвинения. По тях липсват достатъчно доказателства, които да сочат на виновно
поведение от страна на подсъдимия Х.. Отделно от това двете обвинения по чл.270
и чл.325 взаимно се поглъщат, тъй като хулиганството поглъща това по
противозаконно пречене на властта чл.270 от НК.
Съдът като
обсъди всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: Подсъдимият М.В.К. е роден на ***г. в гр.Златоград,
живущ ***, български гражданин, неженен, със средно образование, безработен,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият В.В.К.
е роден на ***г. в гр.Златоград, живущ ***, български гражданин, неженен, със
средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият С.С.Х.
е роден на ***г***, български гражданин, неженен, със средно образование,
безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
През нощта
на 09.09.2017г. срещу 10.09.2017г. на територията на гр.Кърджали се провеждала
специализирана полицейска операция за извършване на проверки в питейни
заведения за присъствието на малолетни, непълнолетни и криминално проявени
лица. В тази връзка след полунощ, а именно в ранните часове на 10.09.2017г.
свидетелите К.К. и В.Б., които били на работа като полицаи в РУ- Кърджали,
първият в сектор „Охранителна полиция“, а втората- в сектор „Криминална
полиция“, отишли пред заведение „Аура“ в гр.Кърджали. Те били там заедно със
своя колега В.С. Д., който също бил на работа тази нощ и бил облечен с
полицейска униформа, както и К.К.. Там тримата започнали да извършват проверки
на самоличността на излизащите от обекта посетители. Така около 00,10ч. на
10.09.2017г. от заведението излезли трима мъже, при което свидетелката В.Б.,
която била цивилно облечена, се представила с име и длъжност на подсъдимите и
поискала от тях да представят личните си карти за проверка. Най- отпред вървял
подсъдимият М.К., който й заявил, че нямал лична карта и я попитал какво ще му
направи. При това свидетелката Б. заедно със своя колега В.С. Д. го попитали
как се казва и му разпоредили да ги придружи до патрулния автомобил. Той се
отзовал и с него тръгнали и двамата подсъдими- брат му В.К., както и С.Х.,
които вървели няколко метра зад тях. Свидетелят К.К. останал при входа на
обект, където продължил да извършва проверки на излизащите лица. Стигайки до
патрулния автомобил, който бил спрян в близост до заведението срещу входа му и
перпендикулярно на ул.Екзарх Йосиф, деецът М.К. казал, че си тръгва. Тогава В.Б.
му обяснила, че трябва да му се установи самоличността като за целта ще бъде
отведен в районното управление в града, тъй като не представя документ. В този
момент подсъдимият М.К. започнал да се бута в свидетелката В.Б. и в нейния колега
В.С. Д., казал им да си гледат работата и да изчезват, обиждал ги с думите
„мишки“ „палячовци“, и им се заканвал, че не знаели с кой си имат работа, че от
утре ще бъдат уволнени. Двамата полицейски служители Б. и Д. започнали да
поставят белезници на ръцете на подсъдимия М.К., но последният бутал с ръце В.С.
Д. и поради това не успявали да му поставят гривните от помощните средства.
Тогава последният се обадил на колегата си К.К. по станцията и поискал
съдействие от него. Той се отзовал веднага и като отишъл до патрулния автомобил
видял бутането от страна на подсъдимия М.К. във В.С. Д.. Там свидетелят К.
помогнал да му се поставят белезници, но по това време подсъдимият В.К.
започнал да се бута в тримата полицейски служители и да ги дърпа с ръце, за да
освободи брат си. Тогава той отправял обидни и заканителни думи към тримата
полицейски служители като им казвал, че са мишки и палячовци, да пуснат брат
му, какви били те, да изчезват от там, че той бил бизнесмен и часовника му
струва колкото тяхната годишна заплата. Въпреки това белезниците били сложени и
подсъдимият М.К. бил вкаран в патрулния автомобил. След това полицейските
служители решили да поставят белезници и на В.К. заради агресивното му
поведение, въпреки че той представил лична карта, с която удостоверил
самоличността си. През това време подсъдимият С.Х. се намирал от другата страна
на патрулния автомобил и крещял срещу тримата полицейски служители думите:
„Какви сте, Вие? Мишки! Нямате право!“. След това заобиколил автомобила и
отишъл при свидетеля К.К. и колегата му В. Д. като започнал да се бута в тях.
Въпреки това те поставили белезниците на ръцете на подсъдимия В.К. и го вкарали
в патрулния автомобил. В този момент подсъдимият С.Х. *** Йосиф, но свидетелят К.
го настигнал и го върнал. През това време свидетелката В.Б. се обадила на
отговорника на екипа извършващ операцията същата вечер, а именно на свидетеля Й.Б.
от когото поискала съдействие по отношение на няколко лица, които оказвали
съпротива при проверка на личните им документи. Поради това на место при
тримата полицейски служители пристигнали колегите им свидетелите Г.К., А. Ч., Е.Ю.
и П. К.. Всички те видели двамата братя К., които били задържани в патрулния
автомобил, където подсъдимият В.К. ритал с крака седалката и вратата, както и
отправял обидни и заканителни думи към намиращите се там от по- рано трима
полицейски служители. По това време подсъдимият С.Х. се намирал до патрулния
автомобил без белезници и се опитвал да отвори задната му врата, където се
намирали приятелите му- братята К.. Тогава дошлите полицейски служители решили
да разделят последните, поради което извели подсъдимият В.К. и заедно със С.Х.
ги качили в служебния бус. Последният се държал непристойно като не искал да се
премести по- навътре на седалката и да направи място за качването и на други
хора. Така тримата подсъдими били отведени в Районно управление- Кърджали,
където били задържани за срок до 24 часа по ЗМВР. В резултат на случилото се
провеждащата се СПО била прекратена същата нощ.
Тази
безспорна фактическа обстановка настоящата инстанция възприе на база събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на К.К., В.Б., Й.Б.,
Г.К., А. Ч., Е.Ю. и П. К., които са последователно, непротиворечиви и взаимно
се допълват. Прочее първите двама свидетели са очевидци и техните показания
досежно арогантното поведение и на тримата подсъдими е било възприето по- късно
и от дошлите след тях техни колеги, които са се отзовали на повикване на
съдействие. В допълнение към тях са и писмените доказателства- Заповед № 2923-
1237- 16.08.2017г. на Директора на ОДМВР- Кърджали за провеждане на регионална
СПО на територията на област Кърджали за времето от 17.08.2017г. до
17.09.2017г. и План УРИ: 1947р- 12131/ 18.08.2017г., от Ежедневна ведомост на
личния състав за 09.09.2017г. и за 10.09.2017г., 3 броя Заповеди за задържане на
лице с рег.№ 330/ 10.09.2017г., № 1947зз- 329/ 10.09.2017г. и № 1947зз- 328/
10.09.2017г.
Изолирани от
всички тези гласни доказателства са обясненията на двамата подсъдими М.К. и В.К.,
които отричат да са отправяли обидни и заканителни думи към полицаите, тъй като
те не бяха подкрепени от нито едно друго приобщено по делото доказателство.
Вярно е, че В.М. свидетелства, че е минал покрай тримата подсъдими, които са
били до патрулен автомобил на ул.Екзарх Йосиф в гр.Кърджали, но съдът не дава
вяра на тези показания, защото посочената дата е два месеца след деянието, патрулният
автомобил не е бил успоредно паркиран на улицата, а и дори да приемем, че
разказаното от него се е случило на инкриминираната дата и място, то факта, че
не е чул да има разговор между полицаите и подсъдимите на висок глас, не
означава, че не се е случило, тъй като той е бил на другия тротоар, а и е бил
употребил алкохол, което е възможно да му е повлияло на възприятията.
Фактът на
хулиганските действия от страна и на тримата дейци се установява безспорно от
свидетелите очевидци- К. и Б.. В подкрепа на тях са и показанията и на дошлите
по- късно полицейски служители, които видели непристойното и агресивно
поведение на подсъдимите В.К. и С.Х., които макар и да не са присъствали през
цялото време, са възприели част от техните действия, които се явяват логично
продължение на предхождащите ги. Всички те не одобряват тяхното поведение, от
което са се възмутили.
Фактът на преченето
на орган на властта от тримата подсъдими е безспорно установен от свидетелите
очевидци, а и е проверен от показанията на свидетелите Й.Б., Г.К., А. Ч.,Е.Ю. и
П. К., които макар и по- късно идвайки на място са възприели лично част от
техните действия, които се явяват логично поведение в резултат на случилото се
в инкриминираната нощ.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя твърдението на подсъдимия В.К. за лична вражда
между него и свидетеля К.К., тъй като то не бе доказано и подкрепено от нито
едно доказателство.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По отношение на М.К.:
- по
чл.270 от НК- Подсъдимият М.К. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.270
ал.1 от НК. Извършил е изпълнителното деяние чрез пречене на орган на властта,
в случая на полицейските служители- К., Б. и Сашев, за изпълнят своите
задължения. Безспорно тримата полицай са орган на власт по смисъла на чл.93 т.2
от НК, тъй като те са държавни служители съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР.
Преченето и то противозаконното се е изразило в бутането му в свидетелката В.Б.
и в нейния колега В. Д., с което е постигнал желания от него резултат, тъй като
е създал пречки на служебната дейност на органа на власт да установи
самоличността му и да му постави помощни средства. В резултат на това се е
наложило Б. и Д. да извикат и свидетеля К.К., за да му се поставят белезници. След
това потърсили съдействие и от други колеги, които участвали при
транспортирането на подсъдимите до РУ- Кърджали, поради което провеждащата се
тази нощ СПО била прекратена. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като
подсъдимият М.К. е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е
обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване, а именно да
попречи да установи самоличността му и да му постави помощни средства. По
делото безспорно се установи, че този деец се е бутал и в двамата полицейски
служители Б. и Д., но предвид обвинението, което е повдигнато с обвинителния
акт, с който той е обвинен да е бутал само В. Д., то съдът го призна за виновен
само в това, за което прокурорът го е обвинил. Деянието е извършено при форма
на съучастие с подсъдимия В.К., тъй като е налице задружна умишлена дейност от
тяхна страна при осъществяване на престъплението. Съдът оправда подсъдимият М.К.
да е извършил престъплението в съучастие със С.Х., тъй като намери, че деянието
на последния е административно нарушение, за което ще изложи доводи по долу.
- по
чл.325 ал.1 от НК- Подсъдимият М.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
325 ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2017г. в гр.Кърджали извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Обектът на извършеното от него са обществените отношения, основани
на поведението на хората в обществения живот. От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава на престъплението хулиганство, е
необходимо да се докаже, че деецът- 1.е извършил деянието си чрез действие,
2.че тези действия са умишлени; 3.че те нарушават грубо обществения ред и 4.че
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна
трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна- умисълът на
дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва
да бъдат дадени едновременно. Изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни и
заканителни думи към полицейските служители К.К., В.Б. и В. Д., както и бутал с
В. Д., които били на работа по това време и то на публично място. Чрез тези
действия подсъдимият демонстрира незачитане на установения ред като засяга
установени норми на нравствеността в обществото, както и манифестира пренебрежение
към утвърдения правопорядък и властта в лицето на полицейските служители, които
са се грижели за опазването на този ред. В случая е налице неуважение на дееца
както към тримата полицейски служители не само като такива, но и като хора,
така и незачитане на всички други хора, които са могли да възприемат случилото
се предвид на това, че се случва на публично място. От субективна страна
деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния му
характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното
настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на
дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото и ниско
правосъзнание. Деянието е извършено при форма на съучастие с подсъдимите В.К. и
С.Х., тъй като е налице задружна умишлена дейност от тяхна страна при
осъществяване на престъплението хулиганство.
По отношение на В.К.:
- по чл.270 от НК- Подсъдимият В.К. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.270
ал.1 от НК. Извършил е изпълнителното деяние чрез пречене на орган на властта,
в случая на полицейските служители- К., Б. и Сашев, за изпълнят своите задължения.
Безспорно тримата полицай са орган на власт по смисъла на чл.93 т.2 от НК, тъй
като те са държавни служители съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Преченето и то
противозаконното се е изразило в бутането му в тримата полицейски служители- К.,
Б. и Д., както и ги дърпал с ръце, с което е постигнал желания от него
резултат, тъй като е създал пречки на служебната дейност на органа на власт да извършат
проверка за установяване самоличността на лица и да бъде качено задържано лице
в патрулен автомобил. В резултат на това се е наложило те да потърсят
съдействие и от други колеги, които участвали при транспортирането на
подсъдимите до РУ- Кърджали, поради което провеждащата се тази нощ СПО била
прекратена. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият В.К. е
съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му
последици и е искал тяхното настъпване, а именно да попречи да извършат
проверка за установяване самоличността на лица и да бъде качено задържано лице
в патрулен автомобил. Деянието е извършено при форма на съучастие с подсъдимия М.К.,
тъй като е налице задружна умишлена дейност от тяхна страна при осъществяване
на престъплението. Съдът оправда подсъдимият В.К. да е извършил
престъплението в съучастие със С.Х., тъй като намери, че деянието на последния
е административно нарушение, за което ще изложи доводи по долу.
- по чл.325 ал.1 от НК- Подсъдимият В.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
325 ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2017г. в гр.Кърджали извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Обектът на извършеното от него са обществените отношения, основани
на поведението на хората в обществения живот. От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава на престъплението хулиганство, е
необходимо да се докаже, че деецът- 1.е извършил деянието си чрез действие,
2.че тези действия са умишлени; 3.че те нарушават грубо обществения ред и 4.че
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна
трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна- умисълът на
дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва
да бъдат дадени едновременно. Изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни и
заканителни думи към полицейските служители К.К., В.Б. и В. Д., както и се бутал
в тях, въпреки че по това време били на работа и то на публично място. Чрез
тези действия подсъдимият демонстрира незачитане на установения ред като засяга
установени норми на нравствеността в обществото, както и манифестира
пренебрежение към утвърдения правопорядък и властта в лицето на полицейските
служители, които са се грижели за опазването на този ред. В случая е налице
неуважение на дееца както към тримата полицейски служители не само като такива,
но и като хора, така и незачитане на всички други хора, които са могли да
възприемат случилото се предвид на това, че се случва на публично място. От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото
и ниско правосъзнание. Деянието е извършено при форма на съучастие с подсъдимите
М.К. и С.Х., тъй като е налице задружна умишлена дейност от тяхна страна при
осъществяване на престъплението хулиганство.
По отношение на С.Х.:
- по
чл.325 ал.1 от НК- Подсъдимият С.Х.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
325 ал.1 от НК, тъй като на 10.09.2017г. в гр.Кърджали извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото. Обектът на извършеното от него са обществените отношения, основани
на поведението на хората в обществения живот. От съдържанието на чл.325 ал.1 от НК се разбира, че за да се осъществи състава на престъплението хулиганство, е
необходимо да се докаже, че деецът- 1.е извършил деянието си чрез действие,
2.че тези действия са умишлени; 3.че те нарушават грубо обществения ред и 4.че
изразяват явно неуважение към обществото. Следователно от обективна страна
трябва деянието грубо да нарушава обществения ред, а от субективна- умисълът на
дееца да е насочен към явно неуважение на обществото. Като тези признаци трябва
да бъдат дадени едновременно. Изпълнителното деяние в настоящия казус е
извършване на непристойни действия, изразяващи се в отправяне на обидни думи
към полицейските служители К.К., В.Б. и В. Д., които били на работа по това
време и то на публично място. Чрез тези действия подсъдимият демонстрира
незачитане на установения ред като засяга установени норми на нравствеността в
обществото, както и манифестира пренебрежение към утвърдения правопорядък и
властта в лицето на полицейските служители, които са се грижели за опазването
на този ред. В случая е налице неуважение на дееца както към личността на тримата
полицейски служители не само като такива, но и като хора, така и незачитане на
всички други хора, които са могли да възприемат случилото се предвид на това,
че се случва на публично място. По делото безспорно се установи, че този деец
се е бутал във В. Д. и К.К., но предвид обвинението, което е повдигнато с
обвинителния акт, с който той е обвинен да е отправил обиди към К., Б. и Д., то
съдът го призна за виновен само в това, за което прокурорът го е обвинил. От
субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл. Деецът е съзнавал
обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и
е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в
неуважение на дееца към закона и нравствените ценности установени в обществото
и ниско правосъзнание. Деянието е извършено при форма на съучастие с подсъдимите
В.К. и М.К., тъй като е налице задружна умишлена дейност от тяхна страна при
осъществяване на престъплението хулиганство.
- по чл.270 ал.1 от НК- изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл.270 ал.1 от НК може да бъде осъществено чрез действие,
бездействие или съвкупност от такива действия, които са насочени към
препятстване изпълнението на възложените на държавните органи служебни
задължения. Изпълнителното деяние на процесното престъпление, обаче се свързва
с противозаконно пречене и се осъществява само чрез такова поведение на дееца,
което поведение в нарушение на законови норми обективно затруднява, възпрепятства,
създава спънки при осъществяването на служебните задължения на органите на
власт, в случая на служителите на РУ- Кърджали при извършване на проверка за
установяване самоличността на М. и В. К.. Необходимо е да се посочи, че не
всяко неподчинение на разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно
пречене на изпълнението на задълженията на органа. За да се изпълни
съдържанието на нормативно установения израз „пречи“ като част от
изпълнителното деяние на състава на престъплението е необходимо да се
обективира от страна на подсъдимия с поведение, което да е с различен
интензитет и това поведение от своя страна да обуславя по- високата обществена
опасност на деянието, съставляващо престъпление, в сравнение с аналогично му по
съдържание административно нарушение. В случая опита на подсъдимия С.Х. да
отвори вратата на патрулния автомобил, за да пусне задържаните лица, при
положение, че там вече е имало 7 на брой полицейски служители, не води до
извод, че той е извършил толкова интензивни целенасочени действия, ориентирани
към пречене на орган на властта. Това му поведение не води до извод за
съставомерно извършени действия от негова страна, които да се включват в състава
на престъплението по чл.270 ал.1 от НК. Поради което настоящата инстанция
намира, че така установените факти обективно не разкриват съществен интензитет
на обществената опасност на деянието, достатъчен да обуслови престъпния му
характер, поради което деянието е несъставомерно по чл.270 ал.1 от НК. За това
на основание чл.304 от НПК го оправда по така повдигнатото обвинение.
На основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 ал.4 от НПК настоящата инстанция наложи на подсъдимия С.Х. административно наказание
„глоба” в размер на 500лв. за това, че на 10.09.2017г. в гр.Кърджали
противозаконно пречел на органи на властта- К.А.К., В.С. Д. и В.С.Б.-
полицейски служители в РУ на МВР- Кърджали, да изпълнят функциите си, а именно
да извършат проверка за установяване на самоличността на лица, като се опитвал
да отвори вратата на патрулен автомобил, за да пусне задържани лица-
административно нарушение по чл.264 ал.1 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Няма пречка това да бъде сторено, тъй като фактите, изложени
в обстоятелствената част на Обвинителния акт са относими към състава на
посоченото нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.264 ал.1 от Закона за
Министерството на вътрешните работи който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако
извършеното не съставлява престъпление. Поради описаните по- горе съображения
то е безспорно, че деянието е извършено от подсъдимия Х. от обективна страна.
Съгласно чл.7 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, а според алинея 2 на цитираният текст
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая се установява, че административното нарушение е извършено умишлено, тъй
като той е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици, че пречи на орган на властта като се опитвал да отвори
вратата на патрулния автомобил, където са задържани неговите приятели, за да ги
пусне, и е искал тяхното настъпване. Затова той подлежи на административно
наказване на основание чл.264 ал.1 от ЗМВР предвиждащ наказание с глоба от 500
до 1000лв. При индивидуализацията на санкцията съдът взе предвид: степента на
обществена опасност на деянието- типична; степента на обществена опасност на
дееца- под средната, с оглед липсата на предходни осъждания, добрите
характеристични данни, поради което определи наказание към минималния предвиден
в закона размер, а именно „глоба“ от 500лв.
Настоящата
съдебна инстанция не споделя довода на защитата за поглъщане между съставите на
чл.270 и чл.325 от НК като хулиганството поглъщало състава на чл.270 от НК, тъй
като двете престъпления засягат различни обществени отношения поради което са
насочени към различни обекти.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
По отношение на М.К.:
-за престъплението по чл.270 от НК- Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства- добра характеристика, необременено
съдебно минало и млада възраст, то
счете че следва да наложи наказание на основание чл.54 от НК при превес на
смекчаващите обстоятелства към минималния размер на предвиденото. За постигане
на целите на наказанието и за поправянето на подсъдимия настоящата инстанция
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението
на което отложи за срок от 3 години, тъй като са налице условията за условно
осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото наложеното наказание е
лишаване от свобода до 3 години, деецът М.К.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително да изтърпи наказанието.
-за деянието по чл.325 ал.1 от НК- Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства- добра характеристика, необременено
съдебно минало и млада възраст; както и отегчаващите такива- престъплението е
извършено спрямо трима
полицейски служители, то счете че следва да наложи наказание на основание чл.54
от НК при превес на смекчаващите обстоятелства над минималния размер на
предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 8
месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години, тъй като са налице
условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е така, защото
наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът М.К. не е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане на целите на
наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е наложително да изтърпи
наказанието. На подсъдимия бе наложено и кумулативно предвиденото наказание
„обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез прочитане на присъдата по радио
Кърджали на БНР в три последователни дни, като по този начин намери, че
ще бъдат изпълнени целите на наказанието заложени в чл.36 от НК.
Съдът
определи на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия М.В.К. едно
общо наказание, а именно по- тежкото от двете- „лишаване от свобода“ за срок от
8 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години, като на основание чл.23 ал.2 от НК присъедини
към него и наложеното наказание „обществено порицание“, което да изпълнено чрез
прочитане на присъдата по радио Кърджали на БНР в три последователни дни.
По отношение на В.К.:
-за престъплението по чл.270 от НК-
Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства- добра характеристика, необременено
съдебно минало и млада възраст; както и отегчаващите такива- престъплението е
извършено спрямо трима полицейски служители, то счете че следва да наложи
наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства към
минималния размер на предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години,
тъй като са налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е
така, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът В.К.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително да изтърпи наказанието.
-за деянието по чл.325 ал.1 от НК- Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- типична,
съпоставена с обичайните престъпления от този вид; като отчете наличието на
смекчаващите отговорността обстоятелства- добра характеристика, необременено
съдебно минало и млада възраст; както и отегчаващите такива- престъплението е
извършено спрямо трима полицейски служители придружено освен с обидни и
заканителни думи и с бутане спрямо тях, както и ритане с крака на седалката и
вратата на патрулния автомобил при задържането си, то счете че следва да наложи
наказание на основание чл.54 от НК при превес на смекчаващите обстоятелства над
минималния размер на предвиденото. За постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия настоящата инстанция наложи наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 9 месеца, изпълнението на което отложи за срок от 3 години,
тъй като са налице условията за условно осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Това е
така, защото наложеното наказание е лишаване от свобода до 3 години, деецът В.К.
не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за
постигане на целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне не е
наложително да изтърпи наказанието. На подсъдимия бе наложено и кумулативно
предвиденото наказание „обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез
прочитане на присъдата по радио Кърджали на БНР в три последователни дни, като
по този начин намери, че ще бъдат изпълнени целите на наказанието заложени в
чл.36 от НК.
Съдът
определи на основание чл.23 ал.1 от НК по отношение на подсъдимия В.В.К. едно
общо наказание, а именно по- тежкото от двете- „лишаване от свобода“ за срок от
9 месеца като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за срок от 3 години, като на основание чл.23 ал.2 от НК
присъедини към него и наложеното наказание „обществено порицание“, което да
изпълнено чрез прочитане на присъдата по радио Кърджали на БНР в три
последователни дни.
По отношение
на С.Х. за деянието по чл.325 ал.1 от НК- Съдът като взе предвид
предвиденото в НК наказание за престъпление по чл.325 ал.1 от НК- лишаване от
свобода до две години или пробация, като същото е извършено при пряк умисъл, а
също и че подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер и че не е
освобождаван от наказателна отговорност при условията на чл.78а от НК, както и
че няма причинени имуществени вреди от престъплението, намира че той следва да
бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание. Съдът като взе предвид степента на обществена опасност на деянието-
типична, и на дееца- ниска, предвид на добра характеристика, необременено
съдебно минало и млада възраст, намира, че едно административно наказание в
минималния размер на предвиденото- глоба в размер на 1000 лева, ще изпълни
целите на чл.36 от НК.
По
гражданският иск: Настоящата инстанция предвид изхода на делото намира, че
са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, поради което приема, че и тримата подсъдими
М.К., В.К. и С.Х. са длъжни да обезщетят вредите, които са причинили и на двамата
пострадали К.К. и на В.Б. в резултат на виновно и противоправно престъпно
поведение извършено на 10.09.2017г. по чл.325 ал.1 от НК. Претендираното
обезщетение за неимуществени вреди трябва да съответства на тежестта и
характера на извършено. В настоящият казус е налице засягане на вътрешните
усещания и сомачувствието на гражданските ищци К. и Б. чрез отправяне на обидни
и заканителни думи, както и бутане в тях, с което са предизвикали у тях
неприятни душевни изживявания, срам, неудобство. Предвид на изразеното и
отчитане на неудобството от настъпилия дискомфорт в техния душевен мир, при съобразяване
на практиката на съдилищата и на критерият за справедливост, въплътен в
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че предявените два граждански иска
от пострадалите К. и Б., които са конституирани като граждански ищци, са
доказани и основателни в пълния им предявен размер от по 1500,00лв., които
следва да заплатят тримата подсъдими солидарно предвид общият им умисъл и
извършеното от тях в съучастие. Поради това им бяха присъдени и направените по
делото разноски за адвокатска защита в размер на по 360лв.
С оглед
изхода на делото- осъдителна присъда, съдът на основание чл.189 ал.3 от НПК
осъди подсъдимите М.К., В.К. и С.Х. да заплатят солидарно по сметка на Районен
съд гр.Кърджали сумата от 120,00лв., представляваща държавна такса върху
уважените размери на двата граждански иска.
По изложените съображения от фактическо и
правно естество, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: