МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА,ПОСТАНОВЕНА
НА 25.09.2015 ГОДИНА ПО НОХД № 1364/2013 ГОДИНА ОТ ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД –
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ
Варненската окръжна прокуратура е
възвела обвинение срещу:
В.А.И. ЕГН**********,за
това,че:
През периода 13.08.2002 г. - 14.01.2003 г., в град Варна,
при условията на продължавано престъпление, като съдружник и управител на фирма
„Агро-Вен.То 2002", ООД - гр. Варна, като
извършител, в съучастие като съизвършител с подс. Т.Ф.,
подс. Т.Т. като помагач и подс. М.М. като помагач, избегнал
плащането на данъчни задължения за данъчни периоди - месеците юли, септември,
октомври, ноември и декември 2002 г., в особено големи размери 251 633.84 лева,
като потвърдил неистина-несъществуващо право на данъчен кредит по
несъществуващи сделки в подадени пред ДП „Младост" при ТДД - Варна справки
- декларации по ДДС, които се изискват по силата на закон - чл. 100, ал.1 и
ал.З от ЗДДС, както следва:
1 .За данъчен период месец юли 2002 г. пред данъчно
подразделение „Младост" при ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. №
03.06-606809/13.08.2002 г. отразил стойност по получени доставки и начислил ДДС
общо в размер на 22816.40 лв. по сделки, по които е получател, отразени в
данъчни фактури № 17/30.07.2002 г., № 18/30.07.2002 г.1 № 19/30.07.2002 г., №
20/30.07.2002 г. и № 21/30.07.2002 г. с доставчик „Агро-Вен.То
2000" -ЕООД.
2. За
данъчен период месец септември 2002 г. пред данъчно подразделение
„Младост" при ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06- 608827/14.10.2002 г.
отразил стойности по получени доставки и начислил ДДС в размер на 81596.99 лв.
по сделки, по които е получател, отразени в данъчни фактури с № 168/16.09.2002
г., № 140/17.09.2002 г., № 169/18.09.2002 г., № 170/19.09.2002 г., №
141/20.09.2002 г., № 144/21.09.2002 г., № 145/25.09.2002 г. и № 146/28.09.2002
г. с доставчик „Агро Ойл 2000" - ЕООД по
непризнат данъчен кредит на поддоставчик дружество „Нике 2000" - ЕООД по издадени данъчни фактури с №
431/19.09.2002 г., № 434/ 12.09.2002 г., № 436/13.09.2002 г., № 440/14.09.2002
г„ № 443/19.09.2002 г., № 451/23.09.2002 г.
3. За данъчен период
месец октомври 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД -Варна,
в СД по ДДС с вх. № 03.06-6093 79/12.11.2002 г. отразил стойност по получена
доставка и начислил ДДС в размер на 66768.31 лева по сделки, по които е
получател, отразени в данъчни фактури № 149/03.10.2002 г., № 150/03.09.2002 г.,
№ 176/11.10.2002 г., № 178/10.10.2002 г., №
177/14.10.2002 г., № 162/16.10.2002 г., № 151/16.10.2002 г., № 163/20.10.2002
г., № 182/18.10.2002 г., № 179/24.10.2002 г., № 180/24.10.2002 г., №
189/27.10.2002 г., № 183/29.10.2002 г., № 190/07.10.2002 г., № 191/30.10.2002
г., № 193/03.10.2002 г. с доставчик „Агро Ойл
2002" - ЕООД.
4.
За данъчен период
месец ноември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД - варна
в СД по ДДС с вх. № 03.06-610598/13.12.2002 г. отразил стойности по получени
доставки и начислили ДДС общо в размер на 24545.45 лева по сделки, по които е
по които е получател отразени в данъчни фактури с № 16/19.11.2002 г., № 18/25.11.2002
г., № 19/25.11.2002 г., № 21/27.11.2002 г. и № 44/28.11.2002 г. с доставчик
„Казабланка" - ЕООД и фактури с № 206/29.11.2002 г., № 207/29.11.2002 г.,
№ 211/19.11.2002 г., № 210/16.11.2002 г., № 209/14.11.2002 г., № 208/12.11.2002
г, № 212/29.11.2002 г., № 333/28.11.2002 г. и № 334/29.11.2002 г. с доставчик „Агро ойл 2002" -ЕООД.
5.
За данъчен период
месец декември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД -
Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06-600721/14.01.2003 г. отразил стойност по
получена доставка и начислил ДДС в размер на 55906.69 лв. по сделка, по която е
получател отразена в данъчна фактура с № 23/02.12.2002 г., № 24/02.12.2002 г.,
№ 25/12.12.2002 г., № 26/03.12.2002 г., №
27/11.12.2002 г., № 28/12.12.2002 г., № 30/13.12.2002
г., № 34/16.12.2002 г., № 49/02.12.2002 г., № 50/03.12.2002 г., № 52/05.12.2002
г., № 53/08.12.2002 г., № 54/11.12.2002 г., № 55/11.12.2002 г., № 56/15.12.2002
г., № 57/17.12.2002 г., № 58/19.12.2002 г., № 59/20.12.2002 г., № 60/26.12.2002
г. и № 61/26.12.2002 г. с доставчик „Казабланка" - ЕООД, фактури с №
01/05.12.2002 г., № 013/08.12.2002 г. и № 014/10.12.2002 г. с доставчик „Персей
- 2002" - ЕООД и фактури № 01/19.12.2002 г. и № 21/20.12.2002 г. с
доставчик „Ориент - 2002" - ЕООД,
като с деянията са били укрити данъчни задължения в
особено големи размери- престъпление по чл. 257, ал.1, вр. чл. 255, ал.1,
пр.2/отм./, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК /редакцията от ДВ бр.
62/1997 г./
Т. С.Ф.
ЕГН **********,за това,че:
През периода 13.08.2002-14.01.2003 г. в гр. Варна, при
условията на продължавано престъпление, като съдружник във фирма „Агро Вен То 2002" ООД гр.
Варна, като съизвършител в съучастие с подс. В. И., подс. Т. Т. - като помагач и подс.
М. М.- като помагач, избегнал плащането на данъчни задължения за данъчни
периоди - месеците юли, септември, октомври, ноември и декември 2002 г. в
особено големи размери 251 633,84 лв. като потвърдил неистина - несъществуващо
право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в подадени пред ДП
„Младост" при ТДД Варна справки - декларации по ДДС, които се изискват по
силата на закон чл. 100 ал.1 т.З от ЗДДС, както следва:
1. За
данъчен период месец юли 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при
ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06- 606809/13.08.2002 г. отразил стойност по
получени доставки и начислил ДДС общо в размер на 22816,40 лв. по сделки по
които е получател отразени в данъчни фактури № 17/30.07.2002 г., №
18/30.07.2002 г. № 19/30.07.2002 г., №20/ 30.07.2002 г., №21/30.07.2002 г. с
доставчик „Агро Вен То
2000" ЕООД.
2. За
данъчен период месец септември 2002 г. пред данъчно подразделение
„Младост" при ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06- 608827/14.10.2002 г.
отразил стойност по получени доставки и начислил ДДС общо в размер на 81596,99
лв. по сделки, по които е получател отразени в данъчни фактури с №
168/16.09.2002 г., № 140/17.09.2002 г., №169/18.09.2002 г., № 170/19.09.2002
г., № 141/20.09.2002 г. № 144/21.09.2002 г. № 145/25.09.2002 г. и
№146/28.09.2002 г. с доставчик „Агро Ойл 2000"
ЕООД/ по непризнат данъчен кредит на поддоставчик
дружество „Нике 2000" ЕООД по издадени данъчни
фактури с № 431/19.09.2002 г., №434/12.09.2002 г., №436/13.09.2002 г. №
440/14.09.2002 г. № 443/19.09.2002 г., и № 451/23.09.2002 г.
3. За
данъчен период месец октомври 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост"
при ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06- 609379/12.11.2002 г. отразил
стойност по получени доставка и начислил ДДС в размер на 66768,31 лв. по
сделки, по които е получател отразени в данъчни фактури с № 149/03.10.2002 г.,
№ 150/03.09, № 176/11.10.2002 г. №178/10.10.2002 г,
№177/14.10.2002 г., №№162/16.10.2002 г. №151/16.10.2002 г., №163/20.10.2002 г.,
№182/18.10.2002 г. №179/24.10.2002 г., №180/24.10.2002 г., №189/27.10.2002 г.,
№183/29.10.2002 г., №190/27.10.2002 г., №191/30.10.2002 г. №
193/03.10.2002 г. с доставчик „Агро Ойл 2002"
ЕООД.
4.
За данъчен период
месец ноември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД -Варна
в СД по ДДС с вх. № 03.06-610598/13.12.2002 г. отразил стойности по получени
доставки и начислили ДДС общо в размер на 24545,45 лв. по сделки, по които е
получател отразени в данъчни фактури с № 16/19.11.2002 г.; №18/25.11.2002 г.;
№19/25.11.2002 г.; №21/27.11.2002 г.; №44/28.11.2002 г.; с доставчик
„Казабланка" ЕООД и фактури с № 206/28.11.2002 г., № 207/29.11.2002 г.;
№211/19.11.2002 г.; №210/14.11.2002 г.; №209/14.11.2002 г.; № 208/12.11.2002
г.; №212/29.11.2002 г.; №333/28.11.2002 г. и №334/29.11.2002 г. с доставчик „Агро ойл" ЕООД.
5.
За данъчен период
месец декември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД -Варна
в СД по ДДС с вх. № 03.06-
600721/14.01.2003
г. отразил стойности по получена доставка и начислили ДДС в размер на 55906,69
лв. по сделка, по кояито е получател отразена в
данъчни фактури с № 23/02.12.2002 г.; №24/02.12.2002 г.;№25/12.12.2002 г.; №26/03.12.2003 г.; №27/11.12.2002 г.; №28/12.12.2002 г.; №30/13.12.2002 г.; № 34/16.12.2002 г.; №
49/02.12.2002 г.; №50/03.12.2002 г., №52/05.12.2002 г.; №53/08.12.2002 г.;
№54/11.12.2002г.; №55/11.12.2002 г.; №56/15.12.2002 г.; №57/17.12.2002 г.;
№58/19.12.2002 г.; №59/20.12.2002 г.; №60/26.12.2002 г. и №61/26.12.2002 г. с
доставчик „Казабланка" ЕООД фактури с №01/05.12.2002 г.; №013/08.12.2002
г.; №014/10.12.2002 г. с доставчик „Персей 2002" ЕООД и фактура
№1/20.12.2002 г. и № 21/20.12.2002 г. с доставчик „Ориент 2002" ЕООД като
с деянието са били укрити данъчни задължения в особено големи
размери-престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2,/отм./ вр.
чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК /редакция от ДВ бр. 62/1997
М.Р.М. ЕГН **********,за
това, че:
През периода 16.09.2002 г. - 29.11.2002 г. в гр. Варна,
при условията на продължавано престъпление, като помагач в съучастие с подс. В. И. и подс. Т. Ф. -
извършители, съставил официални документи с невярно съдържание, подписал се в
графа „съставил" в данъчни фактури с номера № № 140/17.09.2002 г,
№141/20.09.2002г.; № 144/21.09.2002 г.; № 145/25.09.2002г.; №146/28.09.2002г.;
№ 149/03.10.2002 г.; №150/03.10.2002, №151/16.10.2002 г.; №162/16.10.2002 г.;
№163/20.10.2002 г.;, 168/16.09.2002 г.; №169/18.09.2002г.; №170/19.09.2002г.;
№176/11.10.2002 г.; №177/14.10.2002 г.; №178/10.10.2002
г.; №179/24.10.2002 г.; №180/24.10.2002 г.;№ 182/18.10.2002 г. №183/29.10.2002
г.;№ 189/27.10.2002 г.; №190/07.10.2002 г. ; № 191/30.10.2002 г. №
193/03.10.2002 г. издадени от доставчик „ Агро-Ойл
2002" ЕООД и с № 16/19.11.2002 г.; № 18/25.11.2002 г.; № 19/25.11.2002 г.;
№ 21/27.11.2002 г. и № 44/28.11.2002г. издадени от „Казабланка" ЕООД и фактури
с № 206/28.11.2002 г. и № 207/29.11.2002г. издадени от доставчик „Агро-Ойл 2002" ЕООД, с което улеснил избягването на
плащане на данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. септември, м.
октомври, м. ноември 2002 г. на фирма „Агро Вен То2002" ЕООД в особено големи размери 163 633,29
лв. от страна на обв. И. и Ф., които потвърдили
неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи сделки в
подадени пред ДП „Младост" при ТДД Варна справки-декларации по ДДС, които
се изискват по силата на закон чл. 100 ал. 1 т.З от ЗДДС както следва:
1.
За данъчен период
месец септември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД Варна
в СД по ДДС вх. № 03.06-608827/14.10.2002 г. отразил стойност на получени
доставки и начислили данъчни фактури № 168/16.09.2002 г.; 0 140/20.09.2002 г.;
№144/21.09.2002 г.; №145/25.09.2002 г. и № 146/28.09.2002 г. с доставчик „Агро - Ойл 2002" ЕООД / по непризнат данъчен кредит на
поддоставчик дружество „Нике
2000" ЕООД по издадени данъчни фактури с № 431/11.09.2002 г.- и 0
451/23.09.2002 г.
2. За данъчен период месец октомври
2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД - Варна в СД по ДДС с
вх. № 03.06.609379/12.11.2002 г. отразил стойност по получена доставка и
начислил ДДС в размер на 66768,31 лв. по сделки по които е получател отразени в
данъчни фактури № 149/03.10.2002 г.; №150/03.09; №176/11.10.2002 г.; №178/10.10.2002 г.; №177/14.10.2002 г.; №162/16.10.2002 г.;
№151/16.10.2002 г.; №163/20.10.2002 г.; №182/18.10.2002 г.; №179/24.10.2002 г.;
№180/24.10.2002 г.; №189/27.10.2002 г.; №183/29.10.2002 г.; №190/07.10.2002 г.;
№191/30.10.2002 г.; №193/03.10.2002 г. с доставчик „Агро-
Ойл 2002" ЕООД.
3. За данъчен период месец ноември 2002 г.
пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД Варна в СД по ДДС с вх. №
03.06.-610598/13.12.2002г. отразил стойности по получени доставки и начислили
ДДС общо в размер на
15267,99 лв. по сделки по които е получател отразени в данъчни фактури с №
16/19.11.2002г. ; № 18/25.11.2002 г.; № 19/25.11.2002 г.; №21/27.11.2002 г.;
№44/28.11.2002 г. с доставчик „Казабланка" ЕООД и фактури с №
206/28.11.2002 г. и № 207/29.11.2002 г.; с доставчик „Агро
Ойл 2002" ЕООД-престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр.
2/отм./, вр. чл. 20, ал. 4,вр. чл. 26 ал. 1 от НК. /редакцията от ДВ бр.
62/1997 г./
По внесен обвинителен акт било
образувано НОХД № 838/2012 година,с подсъдими-
Венцислав И.,Т.Ф. и М.М.-по горепосочените
обвинения,както и Т.К.Т.-с възведено обвинение за престъпление по чл.257 ал.1
вр.чл.255 ал.1 пр.2 вр.чл.20 ал.4 НК.
След постановена осъдителна присъда по
отношение и на четиримата, подсъдимите И.,Ф. и М. подали въззивни
жалби и било образувано ВНОХД № 243/2013 година на ВАпС.
Подсъдимият
Т.К.Т. не подал въззивна жалба,не се присъединил и към съучастниците
си, поради което и присъдата, постановена по отношение на него влязла в законна
сила.
Поради допуснати съществени
процесуални нарушения делото било върнато за ново разглеждане на ВОС,при което
било образувано и настоящето НОХД № 1364/2013 година, водено срещу подсъдимите И.,Ф.
и М..
В съдебно производство през настоящия
съдебен състав прокурорът поддържа обвиненията срещу тримата подсъдими като
доказани по безспорен начин.Предлага да бъдат признати за виновни след което да
им бъдат наложени наказанията,определени при предходното разглеждане на делото.
Защитникът на подс.И.
заявява,че следва да бъде постановена оправдателна присъда по обвинението за извършителство ,доколкото по делото е доказано,че
подсъдимият не е подал нито една справка-декларация.
Защитникът на подс.Ф.
счита,че подзащитният му следва да бъде оправдан,понеже не е доказано да е
подавал справки-декларации.Счита,че назначената по делото тройна повторна графическа
експертиза не следва да се кредитира особено като се имат предвид обясненията
на Ф.,че междувременно е преустановил дейността си във фирмата поради влошени
взаимоотношения с подс.И..
Защитникът на подс.М.
моли съдът да реши делото по справедливост като прецени събрания доказателствен
материал.
Подсъдимите И. и Ф. дават обяснения
като не се признават за виновни, включително и в последната си дума като молят
за постановяване на оправдателна присъда.
Подсъдимият М. отказва да дава
обяснения като в последната си дума заявява, че не се признава за виновен.
Съдът,след като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото доказателства,намери за
установена следната фактическа обстановка:
С решение от 10.10.2001 г. по ф.
дело № 2536/2001 г., ВОС вписал в Търговския регистър дружество с ограничена
отговорност „Агро-Вен.То 2002"ООД със седалище и
адрес на управление, гр. Варна, ж.к „Младост" бл. 106. Съдружници
били подс. И.-управител и представляващ дружеството с
98 % дялов капитал и подс. Ф.-с 2 % дялов капитал.
Дружеството било регистрирано по реда на чл. 108 от ЗДДС
в ПД „Младост" при ТДД Варна, считано от 12.02.2002 г.,при което като
лице, представляващо същото пред данъчните органи бил посочен подс. Ф..
Счетоводството на дружеството се водело от св. Р.. Въз
основа на представените документи от подс. И. и Ф. тя
вписвала фактурите в дневниците за покупки и продажби, след което изготвяла и
справки-декларации /СД/ по ЗДДС с оглед разпоредбата на чл. 100 ал. 1 от ЗДДС.
От събраните гласни доказателства се установява, че фактически всеки един от
двамата съдружници извършвал търговска дейност като договарял от името на
дружеството.
Св. Т.К.Т. запознал свид. Т. С.
и подс. В. И.,който предложил на свидетеля да му
прехвърли фирмата си"Агро-Вен. То 2002 „ООД.
На срещата за прехвърлянето на
фирмата, срещу съответното заплащане, присъствали и подсъдимите Ф. и И. като в
последствие била извършена продажбата на дружествените дялове,при което на свид. С. казали, че дружеството нямало задължения.
С решение № 74/13.01.2003 г. Габровски окръжен съд била
вписана промяна във формата и наименованието на дружеството от „Агро-Вен.То 2002 г." ООД в „Манхатън" ЕООД със седалище
и адрес на управление гр. Трявна, с едноличен собственик на капитала, управител
и представляващ свид. Т.Д.С.. Със същото решение
подсъдимите И. и Ф. били заличени като
съдружници на дружество „Агро-Вен.То 2002" ООД,
съответно първият като управител и представляващ.
С акт за възлагане на данъчна ревизия № 161/27.02.03 г.
от ТТД-НАП-Габрово била извършена ревизия на дружество „Манхатън" ЕООД за
периода 15.02.2002 г. до 31.01.2003 г. и бил издаден ДРА № 358/04.07.2003 г.. Данъчният орган не
признал правото на данъчен кредит по извършени сделки на „Агро-Вен.То
2002" ООД за данъчни периоди м.май, юни, юли, август, септември, октомври,
ноември, декември 2002 г. и м.януари 2003 г. със следните фирми -доставчици: „Агро Вен.То 2000" ООД, /с последващо наименование „Агро ойл 2002" ЕООД /,'Казабланка 2002" ООД,
"Персей 2002" ООД и „Ориент 2002" ООД.
От събраните в хода на данъчното и наказателното
производство е видно, че подсъдимите И. и Ф. декларирали оживена търговска дейност,
вкл. и с друга фирма на подс. И.-„Агро Вен.То 2000" ООД, /с последващо
наименование „Агро ойл
2002" ЕООД /, както и с три други дружества- "Казабланка 2002"
ООД, "Персей 2002" ООД и „Ориент 2002" ООД, принадлежащи на едно
и също лице - свид. А., който ги закупил след
договорка именно с двамата подсъдими.
Според документите подсъдимите Ф. и И. осъществявали
сделки с посочените дружества, но в рамките на ревизионното и наказателното
производство било установено,че това не отговаря на истината.
От
събраните по делото доказателства се установява, че сделките по тези фактури в
ДП не били осъществявани реално, поради което не е следвало да възникне право
на данъчен кредит /ДК/. В СД бил налице баланс между стойността на сделките,
отразени в ДП и дневниците за продажби, довело до нулеви стойности на ДК за
възстановяване. Същевременно, с оглед декларираните приходи в СД от продажбите,
търговецът е следвало да плати на държавния бюджет ДДС, след като не са били
налице условията за признаването на ДК по нереално осъществените сделки.
В този аспект подадените СД по ЗДДС се явяват документи,
с които е потвърдена неистина с цел да се избегне плащането на данъчни
задължения. При подаването на СД били ползвани фактури, издавани от лица, които
не са търговците, посочени в тях. За да се постигне така набелязаната престъпна
цел били привлечени като помагачи подсъдимият М. и свидетелят Т.,които
съставяли фактури с невярно съдържание, които били предавани на подсъдимите И.
и Ф., а те ги ползвали за доказване на отразените в тях неверни обстоятелства.
Дружеството „Агро-Вен.То
2002"ООД нямало със складова база, търговски обекти, дълготрайни и
краткотрайни активи. Дейността му се състояла основно от търговия със зърно и
други селскостопански култури, строителна дейност. Подсъдимите И. и Ф.
осъществявали и редовна дейност, свързана с покупко-продажба на земеделски
култури,но освен това се снабдявали с фактури, отразяващи нереално доставени
стоки и услуги.
От заключението на назначените счетоводни експертизи е
установено че доставчиците „Персей 2002" ЕООД, "Ориент 2002"
ЕООД, „Казабланка 2002" ЕООД и „Агро ойл 2002" ЕООД, както и поддоставчик
„Нике 2002" ЕООД не могат да представят
документи доказващи произхода на доставките /стоките/. Предвид на това е
невъзможно да се установи дали има прехвърляне на собственост на стоките, за да
е налице данъчно събитие и с това начисляване на ДДС, което да породи правото
на приспадане на данъчен кредит от „Агро-Вен. То
2002" ООД.
През инкриминирания период били подадени в ТДД Варна, ДП
„Младост" следните СД, съдържащи неверни обстоятелства:
1. На
13.08.2002 г., било избягнато плащането на данъчни задължения,като подс. Ф. подал справка - декларация за данъчен
период месец юли 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД
-Варна. В СД по ДДС с вх. № 03.06-606809/13.08.2002 г. по чл.72, ал.1 ичл.100, ал.1 от ЗДДС потвърдил неистина - несъществуващо
право на данъчен кредит по несъществуващи сделки от „Агро-Вен.То
2000" -ЕООД данъчни фактури № 17/30.07.2002 г., № 18/30.07.2002 г.1
№19/30.07.2002 г., № 20/30.07.2002 г. и № 21/30.07.2002 г.
В СД - т.13 л.194 бил деклариран ДДС за внасяне 103,81
лв. и ДДС за възстановяване - 0 лв.
СД има печат на дружеството и съгласно СГЕ била подписана
от подс. Ф..
Фактурите, находящи се в оригинал в.6 от ДП/л. 114-118/,
отразявали покупко-продажба на ечемик, пшеница и транспортна услуга.
Подс.Ф. били подпомогнат
в своята престъпна дейност от св. Т., който положил в графа „съставил"
своя подпис във фактури в №№17/18, 19, 20, /30.07.2002 год., с доставчик „Агро-Вен.То 2000" -ЕООД. Помагач бил и подс.И.,чийто подписът в графа"Стоката получена от„
бил положен от него, а и предвид други действия на подсъдимия,които ще бъдат
коментирани по-късно в мотивите.
От
събраните доказателства е видно, че сделките не са осъществени реално, поради
което първичните счетоводни документи са с недостоверно отразяване. Непризнатия
данъчен кредит и дължимото ДДС на това основание възлиза на 22816,40 лв.
2. На 14.10.2002 г., било избегнато плащането на данъчни
задължения, като подс.Ф. подал справка - декларация за данъчен
период месец септември 2002 г. пред данъчно подразделение „Младост"
при ТДД - Варна. В СД по ДДС с вх. № 03.06-608827/14.10.2002 г. по чл.72, ал.1
и чл.100, ал.1 от ЗДДС потвърдил неистина - несъществуващо право на данъчен
кредит по несъществуващи услуги от „Агро-Вен.То
2000" -ЕООД с данъчни фактури № 168/16.09.2002 г., № 140/17.09.2002 г., №
169/18.09.2002 г., № 170/19.09.2002 г., № 141/20.09.2002 г., № 144/21.09.2002
г., № 145/25.09.2002 г. и № 146/28.09.2002 г. с доставчик „Агро
Ойл 2000" - ЕООД по непризнат данъчен кредит на поддоставчик
дружество „Нике 2000" - ЕООД по издадени данъчни
фактури с № 431/19.09.2002 г., № 434/ 12.09.2002 г., № 436/13.09.2002 г., №
440/14.09.2002 г., № 443/19.09.2002 г., № 451/23.09.2002 г.
В
СД - т.13 л. 200 били декларирани ДДС за внасяне 129,28 лв. и ДДС за
възстановяване - 0 лв. СД била подписана
от подс. Т.Ф..
Фактурите,
находящи се в оригинал в.6 от ДП, отразявали покупко-продажба на ечемик и
слънчоглед.
Помагач
бил подс. М. М., който положил в графа
„съставил" своя подпис във фактури в №№168/16.09.2002 год., №
169/18.09.2002 г., № 170/19.09.2002 г., № 141/20.09.2002 г., с доставчик „Агро Ойл 2000" -ЕООД по непризнат данъчен кредит на поддоставчик дружество „Нике
2000" - ЕООД, както и попълнил ръкописния текст и подписал фактури с №№ №
140/17.09.2002 г., № 144/21.09.2002 г., № 145/25.09.2002 г. и № 146/28.09.2002
г. с доставчик „Агро Ойл 2000" - ЕООД.
В част от фактурите с № № 140/17.09.2002 г., №
141/20.09.2002 г., № 144/21.09.2002 г., № 145/25.09.2002 г. и № 146/28.09.2002
г. е установено, че стоката била получена от подс. В.
И..
При извършване на деянието подс.Ф.
бил подпомогнат и от подс.И. като по-подробни
съображения за това съдът ще изложи по-късно в настоящите мотиви.
Според заключението на ССчЕ -
л. 229,т.13, доставките от „ Агро ойл
2002 ЕООД и поддоставчик „Нике
2000" - ЕООД не са придружени с други съпътстващи документи, доказващи
произхода на стоките.
От събраните доказателства е видно, че сделките не са
осъществени реално, поради което първичните счетоводни документи са с
недостоверно отразяване. Непризнатия данъчен кредит и дължимия ДДС на това
основание възлиза на 75485,57 лв.
3. На 12.11.2002 г., отново било избягнато плащането на
данъчни задължения, като подс.Ф. подал справка
- декларация за данъчен период месец октомври 2002 г. пред данъчно
подразделение „Младост" при ТДД -Варна в СД по ДДС с вх. № 03.06-609379/12.11.2002
г. по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС, в която потвърдил неистина -
несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи услуги от „Агро Ойл 2000" -ЕООД с данъчни фактури данъчни фактури
№ 149/03.10.2002 г., № 150/03.09.2002 г., № 176/11.10.2002 г., № 178/10.10.2002 г., № 177/14.10.2002 г., № 162/16.10.2002 г., №
151/16.10.2002 г., № 163/20.10.2002 г., № 182/18.10.2002 г., № 179/24.10.2002
г., № 180/24.10.2002 г., № 189/27.10.2002 г., № 183/29.10.2002 г., №
190/07.10.2002 г., № 191/30.10.2002 г., № 193/03.10.2002 г
В СД - т.13 л.202 декларирал ДДС за внасяне 143,65 лв. и
ДДС за възстановяване - 0 лв. СД била
подписана от подс. Ф..
Фактурите, находящи се в оригинал в.6 от ДП/л.52-69/,
отразявали покупко-продажба на ечемик, пшеница, слънчоглед и дизелово гориво.
От събраните по делото доказателства е установено, че подс. Ф. е подпомогнат от подс.
М. М., който положил в графа „съставил" своя подпис във фактури в №
149/03.10.2002 г., № 150/03.09.2002 г., № 176/11.10.2002 г., № 178/10.10.2002 г., № 177/14.10.2002 г., № 162/16.10.2002 г., №
151/16.10.2002 г., № 163/20.10.2002 г., № 182/18.10.2002 г., № 179/24.10.2002
г., № 180/24.10.2002 г., № 189/27.10.2002 г., № 183/29.10.2002 ., №
190/07.10.2002 г., № 191/30.10.2002 г., № 193/03.10.2002 г №№168/16.09.2002
год., № 169/18.09.2002 г., № 170/19.09.2002 г., № 141/20.09.2002 г., с
доставчик „Агро Ойл 2000" - ЕООД/л.217, т.13 от
ДП/.
При извършване на деянието подс.Ф.
бил подпомогнат и от подс.И. като съображения за това
ще бъдат изложени по-късно в настоящите мотиви.
Според заключението на ССчЕ -
л. 229,т.13, доставките от „ Агро ойл
2002 ЕООД не са придружени с други съпътстващи документи, доказващи произхода
на стоките. От събраните доказателства е видно, че сделките не са осъществени
реално, поради което първичните счетоводни документи са с недостоверно
отразяване. Непризнатия данъчен кредит и дължимия ДДС на това основание възлиза
на 66768,31 лв.
4. На 13.12.2002 г., било избягнато плащането на данъчни
задължения, като неустановено лице
подало справка - декларация за данъчен период месец ноември 2002 г. пред
данъчно подразделение „Младост" при ТДД - Варна в СД по ДДС с вх. №
03.06-610598/13.12.2002 г. по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС, в която била
потвърдена неистина -несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи
услуги от „Агро Ойл 2000" - ЕООД с данъчни
фактури данъчни фактури с № 16/19.11.2002 г., № 18/25.11.2002 г., №
19/25.11.2002 г., № 21/27.11.2002 г. и № 44/28.11.2002 г. с доставчик
„Казабланка" - ЕООД и фактури с № 206/29.11.2002 г., № 207/29.11.2002 г.,
№ 211/19.11.2002 г., № 210/16.11.2002 г., № 209/14.11.2002 г., № 208/12.11.2002
г., № 212/29.11.2002 г., № 333/28.11.2002 г. и № 334/29.11.2002 г. с доставчик
„Агро ойл 2002" -
ЕООД.
В СД - т.13 л.204 бил деклариран ДДС
за внасяне 12,26 лв. и ДДС за възстановяване - 0 лв. СД не била подписана нито
от подс.И.,нито .от подс.Ф..
Фактурите, находящи се в оригинал в.6 от ДП/л.37-49/,
отразявали покупко-продажба на пшеница, дизелово гориво, извършени транспортни
услуги и рекламни материали
Действията по осъществяване на деянието били подпомогнати
от подс.М.,който във фактурите с издател „Казабланка
2002 ЕООД с № 16/19.11.2002 г., № 18/25.11.2002 г., № 19/25.11.2002 г., №
21/27.11.2002 г. положил подписа си в в
графа"Съставил".
Помагач бил и подс.И. като
съображения в тази насока ще бъдат изложени по-късно в настоящите мотиви.
Според заключението на ССчЕ -
л. 232,т.13, доставките от „ Агро ойл
2002 ЕООД и Казабланка 2002 не са придружени с други съпътстващи документи,
доказващи произхода на стоките. От събраните доказателства, вкл. и разпита на свид. А. е видно, че не била осъществявана търговска
дейност от него. Видно е, че сделките не са осъществени реално, поради което първичните
счетоводни документи са с недостоверно отразяване. Непризнатия данъчен кредит и
дължимия ДДС на това основание възлиза на 24 545,45 лв.
5. На 14.01.2003 г., отново било избягнато плащането на
данъчни задължения, като неустановено
лице подало справка - декларация за данъчен период месец декември 2002 г.
пред данъчно подразделение „Младост" при ТДД -Варна в СД по ДДС с вх. №
03.06-600721/14.01.2003 г. по чл.72, ал.1 и чл.100, ал.1 от ЗДДС, в която била
потвърдена неистина - несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи
сделки от данъчна фактура с № 23/02.12.2002 г., № 24/02.12.2002 г., № 25/12.12.2002 г., № 26/03.12.2002 г., № 27/11.12.2002 г., №
28/12.12.2002 г., № 30/13.12.2002 г., № 34/16.12.2002
г., № 49/02.12.2002 г., № 50/03.12.2002 г., № 52/05.12.2002 г., № 53/08.12.2002
г., № 54/11.12.2002 г., № 55/11.12.2002 г., № 56/15.12.2002 г., № 57/17.12.2002
г., № 58/19.12.2002 г., № 59/20.12.2002 г., № 60/26.12.2002 г. и №
61/26.12.2002 г. с доставчик „Казабланка" - ЕООД, фактури с № 01/05.12.2002
г., № 013/08.12.2002 г. и № 014/10.12.2002 г. с доставчик „Персей - 2002"
- ЕООД и фактури № 01/19.12.2002 г. и № 21/20.12.2002 г. с доставчик „Ориент -
2002" - ЕООД,
В СД - т.13 л.206 бил деклариран ДДС за внасяне 10,87 лв.
и ДДС за възстановяване - 0 лв. СД не била подписана нито от подс.И.,нито от подс.Ф..
Фактурите, находящи се в оригинал в.6 от ДП/л.2-26/,
отразявали покупко-продажба на пшеница, слънчоглед, дизелово гориво и
транспортни и строителни услуги.
Според заключението на ССчЕ -
л. 232,т.13, доставките от трите дружества не са придружени с други съпътстващи
документи, доказващи произхода на стоките.
От
събраните доказателства, вкл. и разпита на свид. А.,
номинален собственик на трите дружества е видно, че сделките не са осъществени
реално, поради което първичните счетоводни документи са с недостоверно
отразяване. Непризнатия данъчен кредит на това основание възлиза на 55 906,69
лв.
Подс.
М. М. подпомогнал престъпната дейност като съставял официални документи с
невярно съдържание, подписал се в графа „съставил" в данъчни фактури с
номера № 168/16.09.2002 г.;
№ 140/17.09.2002 г.;
№169/18.09.2002г.; №170/19.09.2002г.;
№141/20.09.2002г.; № 144/21.09.2002 г.;
№ 145/25.09.2002г.; №146/28.09.2002г.; № 149/03.10.2002 г.;
№150/03.10.2002 г.; №176/11.10.2002 г.; №178/10.10.2002
г.; №177/14.10.2002 г.; №162/16.10.2002 г.; №151/16.10.2002 г.; №163/20.10.2002
г.; №182/18.10.2002 г.; №179/24.10.2002 г.; №180/24.10.2002 г.; №189/27.10.2002
г.; №183/29.10.2002 г.; №190/07.10.2002 г. ; № 191/30.10.2002 г. №
193/03.10.2002 г. издадени от доставчик „ Агро-Ойл
2002" ЕООД и с № 16/19.11.2002 г.; № 18/25.11.2002 г.; № 19/25.11.2002 г.;
№ 21/27.11.2002 г. и № 44/28.11.2002г. издадени от „Казабланка" ЕООД и
фактури с № 206/28.11.2002 г. и № 207/29.11.2002г. издадени от доставчик „Агро-Ойл 2002" ЕООД.
Подс.И.
също подпомогнал осъществяването на деянието като по-подробни съображения за
това ще бъдат изложени по-късно в настоящите мотиви.
На посочените номера на данъчни фактури с издател „Агро-Вен. То 2000" ЕООД /"Агро
ойл 2002,, ЕООД / подписът в графа „Съставил" е
положен от св. Т., а в графа „Стоката получена от", подписът е положен от подс. В. И., а попълващия ръкописен текст не е положен от
посочените лица.
На данъчни фактури с № 140/17.09.2002 г.; №
145/25.09.2002 г.; № 144/21.09.2002 г.;
№ 146/28.09.2002 г, издател , на които бил „Агро-Вен.То
2000" ЕООД /Агро Ойл 2002" ЕООД/ подс. М. изписал ръкописния текст в тях. На всички посочени
номера на данъчни фактури подписът в графа „Съставил" е положен от подс. М..
На данъчни фактури с № 141/20.09.2002
г.; № 145/25.09/2002 г.; № 144/21.09.2002 г.; и № 0146/28.09.2002 г. подписът в
графа „Стоката получена от" е положен от подс. И..
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства:
-ДРА и приложени
документи,фактури,договори,регистрации по ТЗ и ЗДДС, банкови документи,дневници
за покупки и продажби,съдебно-счетоводна експертиза,единична графическа
експертиза,тройна графическа експертиза, допълнителна тройна графическа
експертиза,фактури,копие от присъда и мотиви към нея,свидетелства за съдимост и
др.
-показания на свидетелите Ш.,С.,К.М., Х.,
Д., Р.,А.,Д.,С.,Н.,Н.,Г.,Л.,Христо-ва,
Б.,Б.,Т.К.Т.,частично-от обясненията на подсъдимите.
Съдът възприема изцяло заключението по
съдебно-счетоводната експертиза като обосновано и компетентно изготвено.
По досъдебното производство са
изготвени две графически експертизи от
вещи лица към БНТЛ-ОД МВР-Варна.
Единичната експертиза е формална,
напълно немотивирана и представлява всъщност изявление на експерта.Назначената
впоследствие тройна графическа експертиза на практика представлява почти
дословен препис на предходната единична експертиза.Изцяло липсват съображения,
на каква база експертите правят своето заключение.
Поради очебийната липса на обосновка
съдът назначи повторна тройна графическа експертиза, която възложи на експерти
от Независимата криминалистическа лаборатория
гр.Варна,които през годините многократно са доказвали своята компетентност.И в
съдебно заседание бе уточнено чрез въпроси на съда дългогодишната практика на
вещите лица,включително и изяви за обучение на други експерти в чужбина.
Съдът изцяло кредитира така
изготвеното и защитено при съдебното следствие заключение като мотивирано и
обосновано.Даден е категоричен отговор на въпросите кой от подсъдимите и какви
фактури е подписвал,респ.-и съставял,като това касае и Т.К.Т.,който е бил
осъден по предходното НОХД с влязла в сила присъда.Особено важно за решаване на
настоящето дело по същество е уточнението,кои СД е подал подс.Ф.
и кои-неустановено лице,като това е от основно значение за решаване на един от
основните въпроси- каква е престъпната дейност особено на подсъдимите И. и Ф..
Преди да даде своето заключение по
въпроса кой от подсъдимите и какво престъпление от общ характер е
извършил,съдът ще направи анализ и на събраните по делото гласни доказателства:
Съдът възприема изцяло показанията на
свидетелите Ш., С., М.,Х.,Д.,Н.,С.,Н.,Г.,Л.,Хрис-това,Б.
и Б. без да прави допълнителен коментар,доколкото на практика не касаят решаване
на делото по същество-обстоятелство изрично посочено и в мотивите към решението
на ВАпС.Не са от значение за решаване на делото и
показанията на свидетеля на защитата-Б.,който не знае нищо конкретно за
дейността на фирмата.
Св.Р. е била счетоводител
,контактувала е с подсъдимите И. и Ф.,с по-интензивни контакти с втория от
тях.Извършвала е техническата дейност по изготвяне на СД на база представените
от подсъдимите фактури. Знае,че в един момент Ф. на практика е напуснал дружеството
предполага,че това е станало някъде около лятото на 2002 година. Съдът кредитира показанията освен в
частта,касаеща времето,когато подс.Ф. и напуснал
фирмата,защото показанията в тази им част са опровергани по категоричен
начин,като съображения за това съдът ще изложи по-късно в мотивите.
Св.Д. /показанията му са приобщени със
съгласие на страните по делото-т.13 л.45-48 д.п./заявява,че лице на име Илиян е
регистрирал на името на свидетеля 4 фирми една от които е била
“НИКЕ-2000”ЕООД.Не е извършвал дейност с тази фирма,не е оформял счетоводни
документи,не е изготвял и подписвал фактури,не е подавал СД.Не знае нищо
за фирмите “МАНХАТЪН” ЕООД – Трявна и
“АГРО ВЕН ТО 2002” ООД-Варна.Съдът кредитира показанията му изцяло като
добросъвестни и напълно достоверни.
Св.А./показанията му са приобщени към
делото без разпит в с.з.-т.13,л.36 д.п./заявява,че се запознал с подсъдимите И.
и М. защото му казали,че “може да изкара някой лев”.Обяснили му,че трябва да
закупи три фирми,те ще движат нещата
срещу заплащане за него.Изобщо не се е занимавал със сделки,не е оформял
никакви документи.Водили го при нотариус, после на няколко пъти съпровождал подс.М. до данъчните служби и не знае нищо повече нито за
фирмите,нито за подсъдимите.Съдът кредитира показанията му изцяло като напълно
достоверни и подкрепени и с други събрани по делото доказателства.
Т.К.Т.,по отношение на когото
присъдата е влязла в законна сила е разпитан като свидетел по
делото/л.325-гърба-л.326 НОХД/.Той имал две фирми и решил да закупи трета,за да
се снабдява чрез нея с някакви доходи.Запознал се с подсъдимите И. и Ф.,те
заедно с подс.М. го завели и при нотариус,където той
подписал документи.След закупуването имал рядко контакти с тях,понякога му
плащали по 100-200 лева.Както подс.Ф.,така-и подс.М. му изпращали пари по пощата.Изпращали му празни
фактури и той ги подписвал.Нямал печат на фирмата.И тримата подсъдими-И.,Ф. и М.
му казвали,какво да прави с фактурите.Това продължило около година,след което
се скарали и се разделили.Най-чести били контактите му с подс.Ф..Съдът
изцяло кредитира показанията на свидетеля като подкрепени с гласни и писмени
доказателства.Той вече е бил осъден за извършеното от него престъпление и няма
никакъв мотив да вреди на подсъдимите особено като се има предвид,че
добросъвестно разказва и за извършените от самия него престъпни действия.
При така събраните доказателства съдът
приема,че извършването на престъпления от подсъдимите Ф. и М. е доказано по
безспорен начин,но следва чрез допълнителен анализ да се установи,какви са
конкретно извършените от подс.И. действия и
осъществил ли е с тях и той състав на
престъпление от общ характер.
Подсъдимият И. е притежавал 98 % от
капитала на дружеството.
От приложените по делото фактури
,банкови и множество други документи се установява,че е вземал активно участие
в легалната дейност на фирмата,нещо повече-че е имал определено ръководна и
координираща роля за осъществяването на цялостната й дейност.
Доказано е ,че :
-е подписвал множество фактури както
за реалната,така и във връзка с нереалната дейност,като тези документи са
залегнали като доказателства за осъществена дейност при подаването на СД /виж
иззетата и приложено по делото документация,допълнителна тройна графическа
експертиза назначена по НОХД/
-осигурил е и фиктивно участие на
своята втора фирма”Агро Вен
То 2000”/ “Агро ойл 2000”/
с цел създаване на видимост за осъществена търговска дейност
-изиграл е активна роля за осъществяването
на контакт и последващото изготвянето на фактури от
страна на свидетеля Т.К.Т.
-той заедно с подс.М.
е “обезпечил “ осигуряването и на други фирми-тези на св.А. с цел осъществяване
на престъпната дейност
-видно от обясненията на подс.Ф.,депозирани в съдебно заседание и по НОХД № 838/2012
г :” И. се свърза с подс.М.,той беше негов познат.М.
ме запозна с Т.К.…Венцислав беше управител на фирмата реално,той си вземаше
решенията…И. беше с по-големи правомощия,той си е управител на фирмата…Те бяха
решили М. да работи с нас това решение го беше взел Венци”
-подс.И. е
бил осъден и по друго дело-НОХД № 1966/2007 година на ВОС за престъпление пак
по чл.257 НК извършено за последващ
период-м.03-м.12.2003 година.Много интересен детайл е,че и при това
престъпление активно участие са взели подс.М.М./останал свидетел по делото/,както и св.А. със същите
негови фирми-“Казабланка 2002“ ЕООД,”Ориент 2002 “ЕООД и “Персей 2002 “
ЕООД.Това е абсолютно доказателство в
насока,че подс.И. е имал предходни изключително
близки отношения с подс.М. и св.А. и точно по тази
причина е продължил с тяхна помощ престъпната си дейност и през 2003 година.
При тези доказателства съдът приема,че
подс.И. не е извършител на престъплението по чл.257 НК,а е помагач с активна роля при неговото осъществяване,при което тази му
дейност касае не само подс.Ф.,който е подал 3 СД,но и
неустановеното лице,което е подало последните две СД.
Предвид гореизложеното съдът намира,че
подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна съставите на
престъпления по:
-подс.Ф.-чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 .2 НК извършено за периода 13.08.2002-12.11.2002 година за данъчни
периоди м.07.2002 г, г,м.09.2002 г и м.10.2002 г като са били укрити данъчни задължения за
сума в особено големи размери-171 181,70 лева,като при осъществяване на
деянието е бил подпомогнат от подс.И. и М.,както и от
св.Т.,поради което го призна за виновен по това обвинение.
На основание чл.304 НПК оправда този
подсъдим да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс.И.,както и за данъчни периоди м.11.2002 година и м.12
2002 година и сумата над 171 181 , 70 лева.
-подс.И.-по чл.257 ал.2 вр.чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 НК като го
призна за виновен по това обвинение,касаещо данъчни
периоди м.07.2002 г,м.09.2002 г.,м.10.2002 г.,м.11.2002 г. и м.12.2002 година
при стойност на укритите данъчни задължения
в особено големи размери-251 633,84 лева.
На основание чл.304 НПК оправда
подсъдимия да е извършил деянието в съучастие като съизвършител с подс.Ф..
-подс.М.-по чл.257 ал.1 вр.чл.255 ал.1 т.2 вр.чл.20 ал.4 НК,поради което го призна за
виновен по така възведеното по обвинителен акт престъпление.
Квалификацията по чл. 257 ал. 1 /отм/
вр. чл. 255 ал. 1 /отм./ вр. чл. 26 ал. 1 от НК се определя от обстоятелството,
че към момента на извършване на деянието тези текстове от НК са били в сила и
са по-благоприятни по смисъла на чл. 2 ал.2 от НК. Старата редакция е по
-благоприятен закон от новия чл.255 от НК, който предвижда наказание ЛС от 3 до
8 години и конфискация на имущество. Чл. 257 от НК предвижда по ниска долна
граница от 2 до 10 години ЛС и глоба. Прилагането на чл.26 ал.1 от НК също е по
- благоприятен закон, отколкото на обвиняемите да се предявяват няколко отделни
обвинения по чл.257 от НК.
По досъдебното производство,както и при предходното
разглеждане на делото подсъдимите не са признавали вината си.
По настоящето дело подс.И. и Ф.
дават лаконични обяснения,а подс.М. отказва да дава
обяснения като и тримата не признават вината си.
На всеки един етап подсъдимите са заявявали,че не са
извършили престъпление и дейността е била реална.
Съдът вече изложи съображения защо с оглед събраните
гласни и писмени доказателства,както и на база ССчЕ и
повторната графическа експертиза счита
вината на подсъдимите за доказана по безспорен начин.
В допълнение обаче
съдът отбелязва,че с влязла в сила присъда и мотиви към нея, постановена по
НОХД № 1966/2007 година на ВОС отново с подсъдим Венцислав И. вече е било
прието и са били изложени съображения,че 3 фирми на св.А.-“Казабланка 2002”
ЕООД,”Ориент 2002” ЕООД и “Персей 2002 “ ЕООД не са развивали никаква дейност и
попълваните с техните данни фактури са документи с невярно съдържание /мотиви
към присъда на ВОС и мотиви към решение по ВНОХД № 302/2009 година на ВАпС-служебно изискани от съда и приложени като
доказателства по делото-л.371-388 от настоящето НОХД/.
След като се касае за
влязъл в сила съдебен акт съдът не намира за необходимо да излага и други
допълнителни съображения относно извода си,че и по настоящето дело
фактурите,касаещи горепосочените фирми не отразяват реално извършени сделки.
Следва обаче да се обсъди едно сериозно възражение на Ф.,а
именно,че е напуснал фирмата и затова е
било обективно невъзможно да подава част от посочените СД.
Подсъдимият заявява,че е напуснал дружеството,както
следва:
-по д.п.-през м.10.2002 година / т.13 л.26 д.п./
-по НОХД № 838/2012 година-средата или края на м.09.2002
година
-по настоящото НОХД-м.09.2002 година
От своя страна свидетелката Р. подкрепя тези
обяснения,като твърди,че напускането на подс.Ф. е
било “някъде юли,август може би”.
Както обясненията на подсъдимия,така и показанията на
свидетелката в тази им част се опровергават по категоричен начин не само от
заключението на тройната повторна графическа експертиза назначена от съда,но и
от многобройни приложени по делото писмени доказателства, а именно:
1.Фактури,подписвани
от подс.Ф. като МОЛ на дружеството:
-през м.08.2002 година-№ 23/07.08.2002 г,№ 24/08.08.2002 г –двете за сделки над 13 000 лева и др.
-през м.09.2002 година-№ 32/14.09.2002 г за сделка на
стойност около 26 000 лева, № 206/18.09.2002 г. и др.
-през м.10.2002 година-№ 29/04.10.2002 г,№ 33/18.10.2002
г,№ 34/ 30.10.2002 г, № 36/30.10.2002 г.-за сделки на стойност над 113 000
лева и др.
-през м.11.2002
година-№ 37/13.11.2002 г.,№ 38/13.11.2002 г.,№ 39/ 15.11.2002 г.№ 41/30.11.2002
година и др.
2.Документи,свързани
с дейност на банки, подписвани от подс.Ф.-нареждания
за изплащане на суми:
-ING BANK
----м.09.2002 г.-№ 77/ 04.09.2002 г.-14 000 лв.,№
74/05.09.2002 г.-19 500 лв.,№ 67/18.09.2002 г.-36 800 лв,
68/18.09.2002 г.-14 000 лв.,№ 59/20.09.2002 г.-39 800 лв,№ 58/23.09.2002 г.-62 500 лв,№
57/25.09.2002 г.-60 000 лв.,№ 36/27.09.2002 г.-65 000 лв.
----м.10.2002 година-№ 52/07.10.2002 г.-31 000 лв.,№
47/м.10.2002 г.-7 000 лв.,№ 42-21.10.2002 г.-1 600 лв.,№
32/23.10.2002 г.-62 500 лв.
----м.11.2002 година-№
/не се чете ясно/ 26.11.2002 година-53 400 лв./л.23 т.6 д.п./
-“Райфайзен банк”-№
16/25.09.2002 година
-“Булбанк “ АД
----м.10.2002 година- № 112/22.10.2002 г.-17 200
лв.,№ 91/31.10.2002 г.-4 300 лв.
----м.11 2002
година-№ 80/07.11.2002 г.-5 130 лв,№ 70/
19.11.2002 г.-5 250 лв./л.55 и л. 65 т.8 д.п./.
Следователно по
делото са приложени писмени доказателства-документи подписани от подс.Ф.,от които се доказва по категоричен начин,че той е
вземал активно участие в дейността на дружеството до м.11.2002 година
включително.
Точно през този
месец-на 12.11.2002 година подс.Ф. е подал за
последен път СД с цел избягване плащането на данъчни задължения и отнасяща се
до данъчен период м.10.2002 година.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА:
Защитникът на подсъдимия И. заявява,че не е ясно защо
прокуратурата поддържа обвинение срещу този подсъдим за съизвършителство,след
като е доказано,че не е подал нито една СД.
Съдът изцяло споделя това виждане като по принцип не приема
като възможна правна конструкция,при която двама подсъдими да са съизвършители при подаване на една СД,подписана от едно
лице,което е положило подпис и на протокола за приемане на магнитния носител. Повторната
експертиза дава категорично заключение,че 3 от СД /посочени в обвинителния акт/
са подписани от подс.Ф. като от него са подписани и
протоколите за приемане на магнитни носители.При останалите 2 СД нито
декларациите,нито протоколите за приемане на магнитни носители не са подписани
от подсъдимия Ф. или подсъдимия И..Ето защо съдът счете,че възражението на защитника-че подс.И.
не може да бъде осъден като съизвършител при осъществяване на деянието е
основателно.
Същевременно предвид събраните доказателства прие,че той
е помагач на подс.Ф.,както и на неустановеното лице,поради
което и го осъди за такава форма на съучастие.
Защитникът на подс.Ф. счита,че
е следвало да се назначи и друга
графическа експертиза като съдът не уважи така направеното искане. Основен,а на
практика и единствен аргумент за да се предложи постановяването на оправдателна
присъда е изявлението на Ф.,че междувременно е напуснал фирмата и не би могъл
да подаде поне две от СД.Съдът вече изложи доводи защо приема,че обясненията на
подсъдимия са голословни и опровергани по категоричен начин.При това не счете
за необходимо да посочи всички документи, носещи подписа на подс.Ф.
и съставени през м.10 и 11. 2002 година,защото те са приложени към делото и
страните също могат при желание да се запознаят с тях.Даже само на база
цялостната документация може да се направи единствено възможния извод,че този
подсъдим е вземал много дейно участие в дейността на фирмата-реална и
нереална,поради което и съвсем не е бил лице,което механично е подавало СД до
данъчните служби.напротив-това е ставало единствено и само с оглед постигане на
набелязаната престъпна цел-укриването на данъчни задължения в особено големи
размери.
Доколкото защитата на подс.М.
не прави по-конкретни възражения съдът счита,че не е необходимо да излага
допълнителни доводи,доколкото в настоящите мотиви даде отговор на въпроса защо
счита,че вината и на този подсъдим е
доказана по безспорен начин.
При определяне на наказанията съдът съобрази,че постановената
по друго НОХД осъдителна присъда е атакувана само с жалби на тримата подсъдими,поради
което и не може да утежни положението им с налагане на наказание в по-висок
размер.
При това изцяло споделя виждането на предходния съдебен
състав,че с оглед изминалия продължителен период от време от извършването на
деянията до реализиране на наказателната репресия не по вина на подсъдимите е
задължително санкцията да бъде определена с приложение разпоредбата на чл.55 НК.
Подсъдимите И. и М. са осъждани за престъпления по чл.257 НК и това е отекчаващо отговорността им
обстоятелство,а чистото съдебно минало на подс.Ф. е
смекчаващо такова.Съдът отчита,че стойността на предмета на престъпление за подс.Ф. е по-малка от посочената в обв.акт,но
той е бил изключително активен и е единствен извършител на деянието.
Същевременно въпреки че подс.И. е само помагач,то
безспорно предвид 98% процентното му участие облагата от осъществяване на
деянието е предимно негова.При това на практика незабавно е започнал да върши
друго деяние,съставомерно по този законов текст за което е бил осъден с влязла
в сила присъда.
При тези данни съдът намери,че следва да определи
наказанията в рамките определени при предходното разглеждане на делото,като не
намира основания те да бъдат намалени по размер,ето защо наложи:
-на подс.Ф.-с приложение
разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 НК-наказание лишаване от свобода за срок от 1
година изтърпяването на което отложи на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен
срок от 2 години,както и глоба в размер на 2 500 лева.
-на подс.И.-с приложение
разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 НК-наказание лишаване от свобода за срок от 1
година,изтърпяването на което отложи на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен
срок от 3 години,както и глоба в размер на 2 500 лева.
-на подс.М.-с приложение
разпоредбата на чл.55 ал.1 и ал.2 НК-наказание лишаване от свобода за срок от 1
година,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК отложи с изпитателен
срок от 3 години,както и глоба в размер на 2 500 лева.
Съдът счете,че с такива санкции биха се постигнали
целите,визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Предвид наличието на законовите основания по чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК,съдът:
-групира наказанията наложени по настоящото дело и по
НОХД № 1966/2007 година на ВОС като налага на подс.И.
да изтърпи по-тежкото от така определените наказания,а именно лишаване от
свобода за срок от 3 години,изтърпяването на което на основание чл.66 НК отлага
с изпитателен срок от 5 години,както и глоба в размер на 10 000 лева.
-групира наказанията наложени по настоящото дело и по
НОХД № 1982/2010 година на ВОС като налага на подс.М.
да изтърпи най-тежкото от така определените наказания,а именно лишаване от свобода за срок от 1
година,изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 НК отлага с изпитателен
срок от 3 години,както и глоба в размер на 2 500 лева.
Подсъдимите са осъдени да заплатят и направените по
делото разноски.
Предвид гореизложеното,съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: