Определение по дело №390/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 349
Дата: 20 декември 2019 г.
Съдия: София Андонова Радославова
Дело: 20193600600390
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 349                                        20.12.2019г.                       гр.Шумен

 

 

Шуменският окръжен съд                                                                                                                                                                                                                                                                        наказателна колегия

На  двадесети декември                през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  

 

     Председател:  София Радославова

                                                                        Членове:1.Нели Батанова

                2.Димчо Луков

 

 

сложи за разглеждане внесеното по реда на чл. 243  от НПК

в закрито заседание докладваното от председателя София Радославова

ВЧНД № 390 по описа за 2019г.

за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството пред Окръжен съд гр. Шумен е образувано по М.Х.Н. ***, против  Определение № 496 от 18.10.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ЧНД № 2171/2019г., с което е потвърдено Постановление на ШРП от 16.08.2019г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 377/2019г. по описа на РУ-Шумен, водено за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.2-ро от НК във вр. с чл.325б, ал.1 от НК във вр. с чл.18 от НК.

         С жалбата се изразява становище за неправилност. Жалбоподателят счита, че ШРС неправилно е интерпретирал установената фактическа обстановка, възприета и от представителя на ШРП и въз основа на това е извел и неправилни правни изводи, водещи до основанията на прекратяване на наказателното производство. По същество оспорва извода на съда за наличие чл.9, ал.2 от НК. Подробно развива този си довод.

         На тези основания предлага определението на Районен съд – Шумен и постановлението на Районна прокуратура – Шумен да бъдат отменени, а делото върнато за продължаване на наказателното производство.

След като се запозна с доводите изложени в жалбата и приложените към ВЧНД № 390/2019г. на ШОС материали, съдът намира, че жалбата на жалбоподателя М.Х.Н. е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна поради следните съображения на настоящия съдебен състав:

Досъдебно производство № 377/2019г. по описа на РУ-Шумен /неподредено на принципа за яснота и прегледност/ е започнато с първото следствено действие- протокол за оглед на местопроизшествие на 01.04.2019г. за престъпление по чл.325б, ал.1 от НК във вр. с чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 01.04.2019г. в гр.Шумен е направен опит да бъде проявена жестокост към гръбначно животно- черна немска овчарка, намираща се под надзора на М.Х.Н., с която да му бъде причинена противозаконно смърт, тежко или трайно увреждане.

По делото като обвиняем за престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.2-ро от НК във вр. с чл.325б, ал.1 от НК във вр. с чл.18 от НК е привлечено лицето Г.В.Г. ЕГН **********.

За да постанови обжалваното определение, районният съд въз основа на всички събрани по делото доказателства приел от фактическа страна следното:

Пострадалият М.Х.Н. ***, а привлеченият като обвиняем по делото Г.В.Г. ***, т.е съседна къща. Тъжителят Н. и семейството му притежавали и отглеждали куче порода „немска овчарка“ на име „Шоши“. Когато в къщата нямало хора М.Н.  връзвал кучето на терасата на етажа и то лаело по минаващите хора, а също така и без повод.  Обвиняемият Г.Г. работел в дома си като програмист и често чувал кучето да лае, което го притеснявало и пречело на работата му. Решил да предупреди собствениците на кучето да не го оставят така и да вземат мерки да не лае. В тази връзка той написал на бял лист текста „ще отровя кучето“. Закачил бележката на автомобила управляван от свид. М.Н.. На 26.03.2019г. свид.Н. видял бележката, прочел я и я прибрал. До 01.04.2019г. Н. държал кучето на терасата си, което от своя страна продължавало да лае. По тази причина обв. Г.Г. решил да пристъпи към умъртвяване на кучето. За целта купил  от търговската мрежа препарат за отпушване на канали „Тубофло“. Купил и кренвирши, в два от които с помощта на дървено шишче поставил зърна от препарата „Тубофло“. На 01.04.2019г. сутринта обв. Г. без да се увери, че кучето се намирало на терасата на съседите му, хвърлил двата кренвирша на терасата и се прибрал в дома си.  Около 10.00 часа същия ден майката на свид.Н. излязла на терасата където видяла двата кренвирша и ги прибрала. Показала ги на сина си Н., след което той прегледал записа от охранителните камери и тогава видял, че именно обвиняемият е хвърлил на терасата им два кренвирша, за които обаче не бил сигурен, че това са кренвиршите, които е намерил. Сигнализирал органите на МВР.

При така възприетата фактическа и правна обстановка прокурора приел, че обв. Г.Г. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл.325б, ал.2, т.2, предл. 2-ро от НК във вр. с чл. 25б, ал.1 от НК, вр. чл.18, ал.1 от НК, а именно, че на 01.04.2019г. в гр. Шумен направил опит да бъде проявена жестокост към гръбначно животно-мъжко куче, порода “Немска овчарка“, намираща се под надзора на М. Назим, с която да му бъде причинена противозаконно смърт, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини. Приел, също така, че са налице основанията на чл.9, ал.2 от НПК и е прекратил досъдебното производство на това основание.

Районният съд счел направените от представителя на ШРП  изводи в тази насока за правилни.  За да стори това, приел, че е налице недовършен опит на деянието, тъй като обвиняемият е предприел изпълнителното деяние, което станало с хвърлянето на примамката, но не е извършил всичко онова, което обективно е било необходимо за настъпване на вредоносния резултат, а именно кучето да погълне храната. Въз основа на това извел извод, че обществената опасност на осъщественото от обвиняемия Г. деяние е незначителна с оглед обстоятелството, че не са настъпили вредни последици- имуществени или неимуществени, тъй като деянието е останало недовършено.

Във въззивната жалба е изложен довод, че в конкретния казус се касае за довършен опит. Настоящата съдебна инстанция намира, че така изложения довод е основателен. Опитът следва да се приеме за довършен, тъй като при подхвърлянето на примамката, животното чието умъртвяване се е целяло, се е намирало в непосредствена близост до същата /било е в апартамента/ и е имало реална опасност да я погълне, ако е било пуснато на терасата, където обичайно е държано от стопаните му. Обстоятелството, че се касае за довършен опит  не изключва приложението на чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за деяние, при  което не са настъпили никакви вредни последици, поради което същото се явява  малозначително.

Не е основателен и довода за наличие на вътрешно противоречие между обвинението по квалифицирания състав, от една страна и от друга страна извода на ШРП и ШРС, че деянието е маловажен случай. Досъдебното производство е започнато по основния състав на чл.325б от НК, а на по-късен етап Г. е привлечен по един от квалифицираните такива на същата материално-правна норма. Следва да се посочи, че се касае за т.н. „работно“ обвинение, предвид фазата на която се намира наказателното производство. Преценката за наличието на материално-правните предпоставки на чл.9, ал.2 от НК следва да се направи въз основа на събраните по делото доказателства. Изложения довод за наличието на вътрешно противоречие следва да се остави без уважение, тъй като възприетата правна квалификация на едно деяние в хода на разследването, не препятства възможността за обективна оценка в цялост на събраните доказателства и направените въз основа на тази оценка изводи, включително и за малозначителност на едно деяние.

Настоящата инстанция напълно се солидализира с изводите на първоинстанционния съд, че в конкретния казус обсъжданото деяние не е общественоопасно. Правилен е извода и относно обществената опасност на дееца. Районният съд е изложил пространни мотиви в тази посока и въззивната инстанция напълно ги споделя. 

         Предвид гореизложеното ШОС намира, че определението на Районен съд – Шумен е правилно и обосновано и като такова ще следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА  Определение № 496 от 18.10.2019г. постановено по ЧНД № 2171/2019г. по описа на Районен съд – Шумен.

 Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните, за изготвяне на настоящото определение.

 

 

  Председател:                                         Членове:  1.

 

                                                                          

                                                                                             2.