№ 233 / 20.7.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.М., 20.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., втори наказателен състав в публично съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Красимир Семов
При секретаря….Николинка Александрова…, като разгледа докладвано от съдия Семов АНД № 628 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № М -. 78/24.04.2020г. на Д. О. -. М. е наложено на В. / в НП технически погрешно посочено – В./ П.К. с посочен адрес xxx административно наказание -. глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ за нарушение по чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-.01-.197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването.
Недоволен от наказателното постановление жалбоподателя К. моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна О. -. М. не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима, но неоснователна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
На 18.04.2020г. около 15:30 часа в с.Студено буче, област М. на центъра на селото жалбоподателя В. П.К. се намирал на открито обществено място, без да е поставил предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с СОVID 19, съгласно Заповед № РД-.01-.124/13.03.2020г., допълнена със заповед № РД-.01-.197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. За установеното административно нарушение по чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-.01-.197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, св.П.К.П. xxx присъствието на И.К.Ц. – неин колега, съставила АУАН № М – 78 бл. № 772969/18.04.2020г.
Д. О. -. М. като административно наказващ орган оправомощен съгласно чл.209а, ал.4 от ЗЗ, издал обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.П.К.П. потвърждава изложеното в АУАН, като твърденията на жалбоподателя не се подкрепят от доказателствата по делото, които настоящия съд кредитира. Св.П. посочва, че жалбоподателя и след съставяне на АУАН, нямал предпазна маска и не поставил такава.
След анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съд намира, че наказващия орган е приложил правилно закона, като е приел, че е налице нарушение по смисъла на чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-.01-.197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, респ. чл.209а, ал.1 от ЗЗ, с автор – жалбоподателя В. П.К.. Съдът изцяло кредитира показанията на св.П.К.П., които са обективни и последователни в контекста на писмените доказателства по делото, а посоченото от В. П.К., е необосновано и неизвинително относно допуснато от същия административно нарушение. Показанията на св.П., които показания съдът кредитира като обективни, са в подкрепа на изложените факти и обстоятелства в АУАН и НП. Св.П. е категорична, че на центъра на с.Студено Буче, жалбоподателя се е намирал на открито обществено място без да е поставил предпазна маска по време на извънредно положение във връзка с СОVID-.19, като дори след съставяне на АУАН, поради не носене не е поставил такава.
Изложените доводи в молба от В. П.К., не се споделят от настоящия съд. Последният намира, че правилно АУАН е съставен спрямо жалбоподателя като автор на нарушението и правилно е издадено НП с адресат жалбоподателят, като не възприема доводите на защитата. В НП е допусната техническа неточност относно собственото име на жалбоподателя, като вместо В. е посочено В., но в АУАН са спазени изискванията на чл.42, т.6 от ЗАНН, изпълнени са изискванията и на чл.57, ал.1, т.4 като жалбоподателя е индивидуализиран с бащиното и фамилното име, точния му адрес и единен граждански номер. Като се имат предвид изложените по–горе доводи настоящия съд намира, че не е допуснато съществено процесуално нарушение чрез посочване в НП на собствено име В., вместо В..
При наличните доказателства, и при липсата на спорни обстоятелства, правилно е посочено, че В. П. К. е нарушил разпоредбите на чл.209а, ал.1 вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.9 от Заповед № РД-.01-.197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, за което му е наложено административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Безспорно в случая е налице виновно поведение на административно наказаното лице, което по разбиране на настоящия съдебен състав е извършило административното нарушение. Настоящият съд възприема като защитна теза посоченото от жалбоподателя пред въззивния съд. Нарушението е осъществено от обективна и субективна страна, а в подкрепа на същото са и приложените заверени копия на Заповед № РД – 01 – 124/13.03.2020г. на МЗ и Заповед № РД – 01 – 197/11.04.2020г. на МЗ, които са имали правно значение към момента на извършване на нарушението, без значение за АНО какво е разпореждала Заповед № РД – 01 – 247/01.05.2020г. на МЗ. Последното по разбиране на настоящия съд не обективира приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като съгласно чл.209а, ал.1 от ЗЗ и към 18.04.2020г., съответно към 24.04.2020г. и към настоящия момент не е отпаднала АНО за подобен род административни нарушения заради продължаване на пандемията КОВИД 19. Не е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, което да е довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, в т.ч. от вида посочено в молбата на К.. Налице е ясно и точно формулиране на нарушението, както в АУАН, така и в НП.
Съдът намира, че при установяване на административното нарушение, санкционирано на основание чл.209, ал.1 от ЗЗ не са допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице и условията на чл.28 от ЗАНН. Обществената опасност на извършеното нарушение е значителна, свързана с опазване на собственото и на околните здраве, която по разбиране на настоящия съд изключва приложението на чл.28 от ЗАНН. Заради пандемията по повод КОВИД 19 се въведе извънредно положение в РБ, преустанови се свободното предвижване на хора, взеха се поредица от мерки – здравни и социални, за да се защити в максимална степен здравето на гражданите на РБ.
АУАН и НП са издадени при спазване изискванията на чл.42, чл.52, ал.4 и чл.57 от ЗАНН и при правилна преценка, че не са налице условията на чл.28 и чл.29 от ЗАНН или тези на чл.34 от ЗАНН. Според настоящия съд АУАН и НП са съобразени с изискванията на ЗАНН, без да се откриват съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Не е налице основание и за изменение на наложеното като вид и размер минимално административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Настоящият съд намира наложеното административно наказание за съответно, правилно определено и справедливо, съобразени с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Извършеното административно нарушение се отличава със завишена степен на обществена опасност, което правно не обосновава приложението на чл.28 от ЗАНН.
На основание горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № М -. 78/24.04.2020г. на Д. О. -. М., с което на В. /посочено технически погрешно в НП -. В./ П.К. с посочен адрес xxx е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Решението може да се обжалва пред АС -. М. в 14 / четиринадесет/ дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Председател: