Решение по дело №5268/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 261892

 

гр. Пловдив,  06.07.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V -ти гр. състав, в публично съдебно заседание на   седми юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА

 

при секретаря Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5268  по описа на съда за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

В В В В В В В В В В В 

   Производството по делото е образувано въз основа на   искова молба от  „ИЗОПЕЩ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Бдин“ № 8 против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Х. Г. Данов“ № 37, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 24000 лева с ДДС - главница, представляваща  обезщетение за ползване  на сграда за външен трафопост с идентификатор № *** с площ от 87 кв.м., с предназначение за енергийно производство, разположен в поземлен имот *** за периода от 20.05.2015 г. до 20.05.2020 г., равняващо се на цената за предоставения достъп – 60 месеца по 400 лв., с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба-20.05.2020 г. , до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът   е собственик на гореописаната сграда, представляваща трафопост. Твърди се, че обектът – трафопост е сграда, изпълнена като смесен тип строителство /монолитно - сглобяемо/ и съдържа следните помещения, а именно: помещение с разпределителна уредба, помещение с два броя разпределителни табла и помещение с два броя силови трансформатори. Сочи се, че ответникът – електроразпределително дружество, в периода от  20.05.2015 г. до 20.05.2020 г.  използва трафопоста, за да достави електрическа енергия до своите абонати по договори с тях. Посочва се, че ответникът не е поискал да изкупи съоръжението, не е предложил заплащане на наемна цена, обезщетение, а напротив самонастанил се е и използва сградата, за да достави електрическа енергия до абонатите по договорите с тях. Твърди, че няма договорни правоотношения с ответника за ползването на трафопоста. С оглед на изложеното счита, че ответникът се обогатява за сметка на ищцовото дружество, като цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си. Сочи, че са налице предпоставките за уважаване на претенцията за неоснователно обогатяване, тъй като ищецът е собственик на имота, ответникът го ползва, като липсва правно основание за ползването и в резултат на това ищецът се обеднява, а ответникът се обогатява за негова сметка. По отношение на вещта сочи, че са приложими разпоредбите на ЗЕ, тъй като същата представлява енергиен обект.  Моли  за осъждане на ответника да заплати търсената сума, ведно със законната лихва. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника, който оспорва иска по основание и размер.  Твърди, че предмет на исковата претенция е сграда с идентификатор № *** с площ от 87 кв.м., находяща се в поземлен имот *** в гр. П.,  а ответникът използва за целите на преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители сграда – трафопост, находящ се в ***, представляваща трафопост с диспечерско наименование „Промишлена вентилация“ в промишлен терен, находящ се на ***, собственост на МЕТАЛСТРОЙ АД Твърди, че до настоящия момент не е имал отношения във връзка с ползване на каквато и да било сграда – трафопост на ищеца. Оспорва правото на собственост на ищеца върху сграда с проектен идентификатор № ***, като сочи, че същата не е заведена в баланса на ищеца, нито е била заведена в баланса на неговия праводател. Твърди, че ищецът не е придобил правото на собственост върху процесната сграда, тъй като и неговият праводател не е придобил правото на собственост върху нея. Оспорва ищецът за процесния период да е ползвал, поддържал, владял процесната сграда и да имал фактическа власт върху нея. Оспорва ищецът да е имал разходи за обслужване на сградата. Посочва, че е налице методика за изчисляване на обезщетение за ползване на енергиен обект, като същото се определя на база балансовата стойност на енергийния обект, заведен като ДМА в активите на дружеството собственик на обекта, преминалите количество ел. енергия и коефициент на обслужване. Сочи се, че съгласно Методиката цената за предоставен достъп се определя от енергийното предприятие, а не от собственика, като се сочи, че тази цена всъщност компенсира разходите, които собственикът прави за поддръжката на съоръжението в добро техническо състояние. Твърди, че за периода от 21.06.2017 г. до 20.05.2020 г. стопанисването (оперативното управление и техническо обслужване) на съоръжението се е извършвало от ответното дружество въз основа на сключено с Металстрой АД споразумение и договор от 21.06.2017 г. По силата на договора, Металстрой АД не дължи цена за обслужване, но в замяна предоставя на ответното дружество достъп до собственото си съоръжение за целите на преноса и разпределение на електрическа енергия до трети лица. В случай, че ищецът докаже, че е собственик на сградата, то сочи, че обезщетението с оглед липсата на сключен договор, се определя по отразения в цитираната методика способ. За това обаче ищецът е следвало да заяли пред ответното дружество документи, доказващи правото му на собственост, данни за разходите за обслужване на съоръженията, както и доказателства за балансовата стойност, което не е сторено.  Моли искът да се отхвърли, като при условията на евентуалност, в случай, че бъде уважен да се разгледа предявения насрещен иск за заплащане на направените от ответника подобрения в имота.

В срока за отговор на исковата молба ответникът е депозирал насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 3163,15 лв. с ДДС – обезщетение за обогатяването му от увеличената стойност на сградата – трафопост, с диспечерско наименование ТП Промишлена вентилация, с проектен идентификатор № *** с площ от 87 кв.м., находяща се в поземлен имот *** в ***, вследствие извършени строително монтажни работи – доставка  и полагане на циментова замазка за наклони пред барбакани на стойност 330 лв., доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка – Sagitta- 0 САРР, на General Membrane застъпване 14 % кръпки – 326,72 лв., доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка - Gemini PGR –на 10 С АРР- 4,5 кг. на General Membrane застъпване 14 %  - основен пласт 1636,64 лв., демонтаж и монтаж на съществуваща гръмоотводна инсталация на стойки; доставка и полагане на грунд за метал по ламаринени шапки борд- 352,60 лв., представляващи ремонт на покрив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ищецът посочва, че в качеството си на държател на гореописания имот е възложил през юли 2017 г. на ЕКОЕФЕКТ БИЛД ЕООД извършването на ремонт на покрив на обект ТП Промишлена вентилация. В изпълнение на възложеното са извършени гореописаните СМР с обща стойност 3163,15 лв., като  ЕР ЮГ АД сочи, че независимо дали извършеното са необходими разноски или подобрения, то и в двата случая възниква в полза на държателя парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка. Посочва, че за периода на действие на договора и към момента на извършване на разходите, собственик на имота е ИЗОПЕЩ ООД. Моли искът да се уважи. Претендира разноски.

Ответникът по насрещния иск оспорва ЕР ЮГ АД да е извършвало ремонт на процесната сграда. Твърди, че ответникът не е имал основание да сключва договори за текущи ремонти на имота, собственост на ИЗОПЕЩ ООД.  При условията на евентуалност в случай, че се установи ремонтните дейности да са извършвани прави възражение за прихващане с претендираната от ищеца сума за обезщетение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните  по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Р’ решение в„– 198/26.11.2010 Рі. РїРѕ търг. дело в„– 1025/2009 Рі. РЅР° II-СЂРѕ търг. отд. РЅР° Р’РљРЎ Рµ прието следното: Уважаването РЅР° РёСЃРє Р·Р° заплащане РЅР° обезщетение Р·Р° ползването РЅР° определена вещ РїРѕ чл. 59, ал. 1 РѕС‚ Р—Р—Р” предпоставя кумулативното наличие РЅР° няколко предпоставки: ищецът РґР° Рµ собственик РЅР° вещта; вещта РґР° СЃРµ ползва РѕС‚ ответника; липса РЅР° правно основание Р·Р° ползването РЅР° вещта; настъпило РІ резултат РѕС‚ ползването обедняване РЅР° ищеца Рё обогатяване РЅР° ответника. РџСЂРё преценката РЅР° тези предпоставки следва РґР° бъдат съобразени Рё всички специални нормативни изисквания или ограничения, когато обект РЅР° ползването Рµ вещ, РїРѕ отношение собствеността Рё/или ползването РЅР° която такива съществуват. Когато вещта Рµ СЃСЉСЃ статут РЅР° енергиен обект Рё част РѕС‚ електроразпределителната мрежа РЅР° страната, РїРѕ смисъла съответно РЅР° С‚. 23 Рё С‚. 22 РѕС‚ ДР РЅР° Р—Р•, РїРѕ отношение РЅР° него Рµ приложима правната регламентация, съдържаща СЃРµ РІ специалния закон – Р—Р•. Р’ решение в„– 179/18.05.2011 Рі. РїРѕ търг. дело в„– 13/2010 Рі. РЅР° II-СЂРѕ търг. отд. РЅР° Р’РљРЎ, решение в„– 6/02.02.2015 Рі. РїРѕ търг. дело в„– 184/2014 Рі. РЅР° II-СЂРѕ търг. отд. РЅР° Р’РљРЎ Рё решение в„– 291/27.02.2015 Рі. РїРѕ РіСЂ. дело в„– 4016/2014 Рі. РЅР° I-РІРѕ РіСЂ. отд. РЅР° Р’РљРЎ Рµ прието Рё че РїСЂРё ползуване РЅР° енергийни обекти Рё съоръжения РІ тях, собственост РЅР° РґСЂСѓРіРѕ лице, Р·Р° целите РЅР° преобразуването Рё преноса РЅР° електрическа енергия РґРѕ РґСЂСѓРіРё потребители, различни РѕС‚ собственика, когато РЅРµ Рµ сключен РґРѕРіРѕРІРѕСЂ Р·Р° предоставяне РЅР° достъп РїРѕ чл. 117, ал. 7 (сега ал. 8) РѕС‚ Р—Р• Рё без наличието РЅР° РґСЂСѓРіРѕ основание, енергийното дружество следва РґР° заплати обезщетение Р·Р° ползването РЅР° енергийните уредби Рё съоръжения РЅР° техния собственик РЅР° основание чл. 59, ал. 1 РѕС‚ Р—Р—Р”, което обезщетение следва РґР° СЃРµ определи РЅР° база приетата РѕС‚ ДКЕР методика. РЎ СЉРіР»Р°СЃРЅРѕ ясната разпоредба РЅР° чл. 3 РѕС‚ Методиката, изчислението СЃРµ извършва РїРѕ формулата РІ чл. 3.1, съгласно която разходите РЅР° лицето, предоставящо достъп, Р·Р° обслужване РЅР° уредбите Рё съоръженията, СЃР° РЅРµ действително направените разходи Р·Р° съответния период, Р° балансовата стойност РїРѕ инвентарните РєРЅРёРіРё РєСЉРј края РЅР° годината, предхождаща предоставянето РЅР° достъпа, РЅР° съответните дълготрайни материални активи – уредби или съоръжения, РґРѕ които СЃРµ предоставя достъп, умножена РїРѕ коефициент Р·Р° обслужване. Съгласно В§ 4, ал. 4Р° РѕС‚ РџР—Р  РЅР° Р—Р• (РІ сила РѕС‚ 01.05.2018 Рі.) Р’ случай че сделката РїРѕ изкупуване РЅРµ Рµ осъществена или РЅСЏРјР° обоснован отказ РїРѕ ал. 4, енергийното предприятие РІ СЃСЂРѕРє три месеца след покана РѕС‚ страна РЅР° собствениците РїРѕ ал. 1 Рµ длъжно РґР° плаща наем РїРѕ методика, определена РѕС‚ комисията, РІ зависимост РѕС‚ типа Рё мощността РЅР° съоръжението.

За установяване на качеството на ищеца на собственик на процесния трафопост е прието като писмено доказателство Нотариален акт за собственост от 28.11.2006 г., с който на основание чл. 483, ал.1 ГПК ищецът е признат за собственик на 2500/21040 идеални части от ***, целият с площ от 21040 кв.м. по скица, ведно с изградените в имота Метален навес със застроена площ от 720 кв.м., бояджийна със застроена площ от 117 кв.м., сграда за външен трафопост със застроена площ от 88 кв. м. и баня – тоалетна със застроена площ от 36 кв. м. и складова сграда със застроена площ от 1152 кв.м. при граници и съседи за ***: на запад – ***, на юг- ***, на север и на изток – път. Нотариалният акт е издаден въз основа на вписано протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба за обявяване на предварителен договор за закупуване на горните имоти и сгради за окончателен с продавач Пещестроене и изолации – Монтажи АД, който е придобил имотите през 1999 г. С Нотариален акт от 23.03.2020 г. ищецът е признат за собственика на сграда с проектен идентификатор ***. с проектна площ от 87 кв.м. с предназначение: сграда за енергопроизводство, която сграда е разположена в поземлен имот с проектен идентификатор  *** с предходен идентификатор ***, находящ се в *** – собственост на Примекс имоти ЕООД.  Не се установява, че недвижимият имот, описан в Нотариален акт от 2002 г., представен от ответника, съответства на процесния такъв, в който е отразено, че се намира трафопост, който се твърди, че е собственост на ищеца. Видно от отразеното в Нотариален акт от *** КЗУ АД е продал на МЕТАЛСТРОЙ АД ***, който съгласно отразеното в Нотариален акт от 28.11.2006 г. граничи с имота, в който се сочи, че е притежаваният от ищеца трафопост. Доколкото така представените официални документи не са оспорени по надлежния ред, то същите установяват собствеността на ищеца върху трафопоста, намиращ се в ***, подробно описан в протокола за одобряване на съдебна спогодба, както и в нотариален акт от 2006 г. и нотариален акт от 2020 г.  

Прието е като писмено доказателство и техническо досие на външния трафопост, в което също е отразено, че същият се намира в ***. Описани са характеристиките на обекта.  Притежавания от ищеца трафопост е отразен в приетата скица, деклариран е пред *** и са заплащани дължимите данъци.

Ответното дружество представя доказателства за сключване на договор и споразумение за обслужване на процесния трафопост въз основа на заявление на Металстрой АД, към което е представен нотариален акт от 2002 г., в който не е посочено изрично, че се прехвърля собственост и върху намиращ се в имота трафопост и инвентарен опис по местонамиране от 2002 г., издаден от КЗУ АД, в който е описан трафопост верт. план. зах. Видно от отразеното в Нотариалния в приложените документи се цитира Акт за държавна собственост № ***., докато в Нотариалния акт от 2006 г., с който ищецът обосновава правото си на собственост се сочи Акт за държавна собственост № ***. От така изложеното се потвърждава извода на съда, че се касае за съседни имоти, но за разлика от имота, придобит от Металстрой, то в имотите, придобити от ищеца изрично се посочва, че се прехвърля и собствеността върху трафопост.

Ищецът Рµ посочил, че балансовата стойност РЅР° процесния трафопост Рµ 9929 лв., като Рµ представил удостоверение, подписано РѕС‚ управителя.В  Представени СЃР° Рё приети като писмени доказателства разписки Р·Р° заплащане РЅР° дължими данъци Рё такси битови отпадъци Р·Р° имота.В  Съгласно Удостоверение Р·Р° данъчна оценка РїРѕ чл. 264, ал. 1 ДОПК данъчната оценка РЅР° трафопоста Рµ 30 126,30 лв.

По делото  приета като писмено доказателство цитираната от ответника в отговора на исковата молба и приложима в отношенията по повод процесните обекти Методика за определяна на цените за предоставен достъп до преносно или разпределително предприятие от потребителя през собствените му уредби и/или съоръжения до други потребите за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. Съгласно чл. 3. от методиката един от елементите при определяне на цената за достъп е стойността на дълготрайните материални активи (ДМА), която всъщност представлява балансовата им стойност от инвентарните книги на юридическите лица, предоставящи достъп към края на годината, предхождаща прилагането на цената за предоставен достъп. В случай, че лицата, предоставящи достъп не разполагат с информация за балансовата стойност на ДМА, то за стойност на тези активи се приема тяхната пазарна стойност.  В методиката са определени компонентите, използвани при изчисляване на цена за достъп, като е прието, че изчислената цена за достъп е пределна, като при съгласие между страните може да се определи и по – ниска цена.

Съпоставяйки разпоредбите /т. 3. 2 и т. 3. 3/ от Методиката и изискванията за отчитане на дълготрайните материални активи, съдът приема, че под балансова стойност се разбира справедливата стойност на актива към датата на финансовия отчет. Видно от методиката балансовата стойност е съизмерима с пазарната стойност, доколкото ако не е предвидена балансова стойност или лицензиантът не е съгласен с нея се ползва пазарната такава. С оглед така дадените обяснения съдът счита, че не би следвало да има разлика между балансовата и пазарната – справедлива стойност на актива.

От представеното от ищеца удостоверение не може да се направи извод, че така посочената произволно балансова стойност е действително справедливата такава, като липсват данни за отчитане на амортизации и промени във всяка от годините през исковия период. Още повече, че определената данъчна оценка многократно надвишава определената балансова стойност. Предвид факта, че при отчитането на активите се допуска преоценка на същите с оглед определяне на тяхната действителна стойност и счетоводното й отразяване, може да се обоснове извод, че балансовата стойност на дълготрайните активи не е абсолютна величина и формалното й прилагане е само за нуждите на счетоводната отчетност. Още повече, както беше посочено по-горе балансовата стойност следва да отговаря на справедливата стойност на актива.

Предвид посоченото, съдът намира, че няма пречка при липсата на преоценка, респективно счетоводно отчитане на справедливата стойност на активите на ищцовото дружество в случая, тази стойност да бъде определена с помощта на вещи лица в хода на исковия процес с оглед определяне размера на дължимото обезщетение за неоснователното ползване на тези активи на база справедливата им стойност.

Съдът приема, че за определяне на цената на достъп, с оглед изложените по-горе съображения, следва да се вземе като основа изчислената от вещите лица по комплексната експертиза пазарна стойност на съоръженията, която е и справедливата тяхна стойност, а не изчислената по допълнителната Съдебно-счетоводна експертиза – на база балансовата стойност на актива. В крайна сметка целта на настоящото производство е да се установи действителното правно положение, а именно реално с каква сума ищецът се е обеднил за сметка на ответника, като съдът приема, че това е имено сумата изчислена от вещите лица по комплексната експертиза на база справедливата стойност на актива, а именно пазарната, а не на неговата балансова стойност, която не отговаря на справедливата такава.

От приетото по делото заключение на съдебно – оценъчната експертиза се установява пазарната стойност на трафопоста за всяка от годините, включени в исковия период, както следва: за 2015 г. -18620 лв., за 2016 г.- 17640 лв., за 2017 г. – 17660 лв., за 2018 г. – 18310 лв., за 2019 г. 19150 лв. и за 2020 г. – 19520 лв.

Въз основа на приетото по делото заключение на съдебно- оценъчната експертиза вещото лице К. е изготвило и депозирало заключение по допусната СТЕ. Съдът възприема изцяло така депозираното заключение, като приема за установени определените от вещото лице К. стойности. Вещото лице установява, че обезщетението относно ползването от ответното дружество на собствените на ищеца уредби и съоръжения в процесния трафопост за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия и други негови потребители, прилагайки приетата от КЕВР Методика за определяне на цените за предоставен достъп  за периода от 20.05.2015 г. до 20.02.2020 г. на обща стойност 16 088 лв. без ДДС или 20256 лв. с ДДС. Прието е и допълнително заключение, при изготвянето на което вещото лице е използвало посочената по делото балансова стойност на трафопоста, като определената цена въз основа на балансовата стойност за целия исков период е 8 990,80 лв. без ДДС. 

По делото са събрани гласни доказателства относно ползването на процесния трафопост, като и двамата свидетели потвърждават използването на трафопоста от ответното дружество, като е налице несъответствие относно лицата, които всеки от тях е възприел, като собственик на имота. Св. Х. Т.- ***, посочва, че от 18 години работи като технически ръководител в дружеството, като знае за придобития трафопост, който се намира на кръстовището на *** срещу сградата на ***. Св. Т. посочва, че Изопещ стопанисва имота, като сградата е в добро състояние. Твърди, че не са депозирани искания от страна на ответното дружество за извършване на ремонт. Ищецът посочва, че трафопостът е на разстояние около 300 м. от имота на Металстрой , след това е имотът на Примекс и Изопещ, а след това е трафопоста. Между Металстрой и трафопоста са Изопещ и Примекс. Така описаното напълно съответства на приетия по делото ситуационен план.

От разпита на св. А.А., който е работил, като *** група поддържане към ***. Работата се сочи, че е включвала поддръжка на трафопостове, като му е познат имота на Промишлена вентилация, като сочи, че същият се намира на *** срещу ***. Посочва, че в годините многократно е посещавал имота, тъй като е част от мрежата на ЕР ЮГ – кабелните линии са 20 кV, като там е част от резервното захранване на ***.  Св. А. посочва, че от 2006 г. нещата се променяли, като първоначално в трафопоста имало собствен персонал – електротехници, които поддържали ниското напрежение. Същият не е бил на електроразпределителното дружество, а е бил към завода. Спомня си, че 2017 г. са извършвани ремонти на трафопоста, като същият се поддържа от ЕВН, а кабелните линии средно напрежение винаги са се поддържали от ЕВН.  За ремонта посочва, че е извършен ремонт на покрива, а впоследствие с пълно изключване на всички съоръжения – горене на масло в едната машина, промяна на изолатори, селектиране на предпазители средно напрежение. Ремонтът се сочи, че е осъществен, съгласно договор за оперативно обслужване с ЕВН и фирмата – собственик на трафопоста, като не си спомня имоте на фирмата, но помни, че  името на *** е ***. Знае и за договор с фирма за поддръжка на трафопоста. Ремонтните дейности на покрива се твърди, че са платени от ЕВН на база анекс към договора за поддрръжка, анекс за констатиран обходен лист, тъй като е имало теч. Протокол № 1 от 25.07.2017 г. е предявен на св. А., който заявява, че този протокол е свързан с ремонта на покрива. Посочва, че макар и да е изписан имота на ***, то той го е и замествал и затова е подписал протокола със запетая над подписа. Св. А. сочи, че е подписал протокол, като е проверил, че са изпълнени дейностите и се е качил на покрива.  Св. А. сочи, че на всеки 6 месеца се прави обходен лист, като е констатиран теч, без отстраняването на който би могло до има непоправими повреди с големи материални стойности.  Свидетелят потвърждава, че ремонт на съоръженията е правен след ремонт на покрива, защото е трябвало да се изключи електрозахранването, като преди това се уведомят потребителите. Ремонтът на съоръженията е продължил цял ден, като името Изопещ не му говори нищо. Като собственик на трафопоста се е представял г- н ***.

Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че през процесния период ответното дружество е ползвало процесното съоръжение, като чрез него се захранва част от ***. С оглед установеното ползване, без да е заплащано обезщетение на собственика на трафопоста, а не на заявения като такъв, ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, поради и което следва в ползна на ищеца да се присъди претендираното обезщетение. Като база за определяне на обезщетението съдът е приел пазарната стойност на трафопоста, поради и което предявеният иск се явява основателен и доказан до установения от приетото заключение на СТЕ, изготвено от инж. К. до размера на сумата от 19306,60 лв., до който размер искът следва да се уважи. За разликата между претендирания размер от 24 000 лв. и установения такъв от 19306,60 лв. искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.  Съдът счита за основателна и претенцията за законна лихва, върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.05.2020 г. до окончателното й изплащане.

Във връзка с предявения насрещен иск ответникът е представил и са приети като писмени доказателства споразумение за оперативно управление на енергиен обект, сключен на 21.06.2017 г. с МЕТАЛСТРОЙ АД, по силата на който е уговорено оперативното управление на съоръженията в трафопоста.  На същата дата е сключен договор за осигуряване на техническо обслужване на енергийни обекти и съоръжения и достъп през тези съоръжения за целите на преноса и разпределението на електрическа енергия до други клиенти на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. По силата на този договор ответното дружество се е договорила с МЕТАЛСТРОЙ АД, последният да му предостави достъпа до собствените му съоръжения за целите на преноса и разпределението на електрическа енергия до трети клиенти,  срещу което ответникът да осъществява техническо обслужване на енергиен обект с диспечерско наименование ТП „Промишлена вентилация“. Състоянието, в което е предаден за обслужване трафопоста е описано в подписан протокол между страните, като е констатирана необходимост от ремонт на покрива на трафопоста с цел отстраняване на теч. В замяна на достъпа да трафопоста, страните са се договорили, ответното дружество да заплати на изпълнителя стойността на ремонта на покрива. На 25.07.2017 г. е подписан Протокол № 1, в който е отразено, че е извършена хидроизолация покрив и бордове на обща стойност в размер на 3163,15 лв. с ДДС, като на 27.07.2017 г. сумата е преведена на дружеството изпълнител ЕКОЕФЕКТ БИЛД ЕООД.

  От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза, изготвено от *** се установява, че  стойността на претендираните за извършени СМР е 3043,83 лв. с ДДС, която увеличава стойността на сградата със сумата от 2260 лв. Вещото лице посочва, че голяма част от отразените в Протокола от 25.07.2017 г. дейности са скрити работи и не могат да се установят към настоящия момент. На база извършените измервания на място, вещото лице установява  доставка и полагане на циментова замазка за наклони пред барбакани, доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка – Sagitta, демонтаж на съществуваща громоотводна инсталация на стойки и доставка и полагане на грунд за метал по ламаринени шапки. От разпитания по делото свидетел във връзка с приетите по делото писмени доказателства съдът счита, че се установява факта на извършване на сочените ремонтни дейности на покрива, които съгласно заключението на вещото лице Ж. са довели до увеличаване на стойността на имота със сумата от 2260 лв. Вещото лице установява на място извършването на посочените действия, касаещи покрива и доколкото свидетелят на ищеца не сочи да са извършвали ремонтни дейности, то съдът приема, че същите са извършени за сметка на ответното дружество от лица, на които е възложено това по силата на сключените договори и анекси.

На основание гореизложените доводи съдът счита, че се установиха елементите от фактическия състав на претенцията на  ответника за заплащане от ищеца на сумата, с която същият се е обогатил, а именно: увеличената стойност на трафопоста с 2260 лв. До този размер предявеният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния претендиран размер от 3163, 15 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

Съдът счита за основателна и претенцията за законна лихва върху уважената главница по насрещния иск, считано от датата на депозиране на исковата молба- 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане. .

  С оглед изхода на спора по главния и насрещния иск, то в полза на всяка  от страните на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част и отхвърлената част от исковете. Ищецът е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски  в размер от общо 2460 лв., включващи сумата от 1250 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 250 лв.- депозит за вещо лице и сумата от 960 лв.- платена държавна такса. Ответникът по главния иск е направил своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът счита за неоснователно, тъй като така определеният и заплатен размер  съответства на минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл. 7, ал.2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От така направените разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции в полза на ищеца по главния иск следва да се присъди сумата от 1979 лв. Ответникът по главния иск е представил списък с разноски  по чл. 80 ГПК в размер от 250 лв.- депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ определя в размер от 200 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото и усилията на процесуалния представител на ответника по осъществяване на защитата по делото.  Съразмерно на отхвърлената част от предявения главен иск в полза на ответника по него на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата от 88 лв.

Ищецът по насрещния иск е представил доказателства и претендира разноски в размер от 126,53 лв.- държавна такса, 200 лв. – депозит за СТЕ, 15 лв.- депозит за свидетел, а съдът определя юрисконсултското възнаграждение в размер на 200 лв. От така направените разноски в полза на ищеца по насрещния иск следва да се присъди сумата в общ размер от 387 лв.

По изложените мотиви съдът

Р  Е  Ш  И :

 

В В В В В В В В В В В  ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, СЃСЉСЃ седалище Рё адрес РЅР° управление: град Пловдив, СЂ-РЅ Централен, СѓР». „Х. Р“. Данов“ в„– 37 В РґР° заплати РЅР° „ИЗОПЕЩ“ РћРћР”, ЕИК *********, РіСЂ. Пловдив, СѓР». „Бдин“ в„– 8 против ищеца сумата 19306,60 лева СЃ ДДС - главница, представляваща  обезщетение Р·Р° ползване  РЅР° сграда Р·Р° външен трафопост СЃ идентификатор в„– *** СЃ площ РѕС‚ 87 РєРІ.Рј., СЃ предназначение Р·Р° енергийно производство, разположен РІ поземлен РёРјРѕС‚ *** Р·Р° периода РѕС‚ 20.05.2015 Рі. РґРѕ 20.05.2020 Рі., равняващо СЃРµ РЅР° цената Р·Р° предоставения достъп – 60 месеца РїРѕ 400 лв., СЃ която СЃСѓРјР° ответникът СЃРµ Рµ обогатил Р·Р° сметка РЅР° ищеца, ведно СЃСЉСЃ законната лихва РІСЉСЂС…Сѓ сумата, считано РѕС‚ датата РЅР° подаване РЅР° исковата молба-20.05.2020 Рі. РґРѕ окончателното Р№ изплащане, както Рё сумата РѕС‚ 1979 лв.- разноски РїРѕ делото, съразмерно РЅР° уважената претенция, като ОТХВЪРЛЯ предявения РѕС‚ ИЗОПЕЩ“ РћРћР”, ЕИК ********* против „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК ********* РёСЃРє Р·Р° разликата между първоначално предявения размер РѕС‚ 24 000 лв. Рё уважения размер РѕС‚ 19306, 60 лв., ведно СЃСЉСЃ законната лихва РІСЉСЂС…Сѓ сумата, считано РѕС‚ датата РЅР° подаване РЅР° исковата молба-20.05.2020 Рі. РґРѕ окончателното Р№ изплащане.

            ОСЪЖДА „ИЗОПЕЩ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Бдин“ № 8 да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 сумата от 88 лв. – разноски, съразмерно на отхвърлената част от главния иск.

            ОСЪЖДА „ИЗОПЕЩ“ ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Бдин“ № 8 да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, р-н Централен, ул. „Х. Г. Данов“ № 37 сумата от 2260 лв.- главница по предявения насрещен иск, представляваща стойността, с която трафопост с идентификатор № *** с площ от 87 кв.м., с предназначение за енергийно производство, разположен в поземлен имот *** се е увеличила, вследствие на възложени и заплатени от „Електроразпределение Юг“ ЕАД строително –монтажни работи - – доставка  и полагане на циментова замазка за наклони пред барбакани, доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка – Sagitta- 0 САРР, на General Membrane застъпване 14 % кръпки, доставка и полагане на полимер – битумна мембрана с полиестерна армировка с посипка - Gemini PGR –на 10 С АРР- 4,5 кг. на General Membrane застъпване 14 %  - основен пласт, демонтаж и монтаж на съществуваща гръмоотводна инсталация на стойки; доставка и полагане на грунд за метал по ламаринени шапки борд, представляващи ремонт на покрив, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от общо 387 лв.- разноски, съразмерно на уважения насрещен иск, като ОТХВЪРЛЯ предявения от „Електроразпределение Юг“ ЕАД против „ИЗОПЕЩ“ ООД насрещен иск за разликата между предявения размер от 3163,15 лв. и уважения размер от 2260 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала.

РџРњ