Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 190
гр. Севлиево, 11.06.2018 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.Х.
при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Х.
гражданско дело № 1077/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 45
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Д.П.Д., с ЕГН **********,*** срещу С.Х.Х. и Х.С.Х.,***.
Ищцата твърди, че съжителствала около 40 години на съпружески начала
с бившия жител *** - Д. Х.С., с ЕГН **********. Същият починал на 11.10.2016 г. в болницата
в гр. Бургас, за което бил съставен акт за смърт № 1148/12.10.2016 г. по описа
на Община Бургас. Предвид отношенията им, със свое саморъчно завещание от
01.04.2013 г., Д.
С. направил ищата своя универсална наследница, завещавайки им
всички свои движими и недвижими имущества, както и влоговете си в банките.
Завещанието било прието и обявено с протокол на нотариус К. П. от 19.10.2016 г.. Към
датата на смъртта си, освен всичко
друго, наследодателят притежавал
спестовен влог /депозит/ в Обединена българска банка, клон гр. Поморие. Сумата
по влога била около 130 000 лева, акумулирана от продажба на имоти и
спестявания. Част от сумата по влога била преведената от купувачите цена по
един от завещаните на ищцата имоти. Това било допълнително доказателство за
действителната воля на наследодателя. Наследодателят имал наследник и по закон
- брат. Същият се именувал С.Х.Х. *** на адрес „*******" № 12. Разбирайки за смъртта на
наследодателя по пътища, които не били известни на ищцата, тъй като той не бил на погребението, С.Х. решил да осребри в
своя полза наследството на брат си. Той упълномощил сина си Х.Х., който живеел съвместно
с баща си в гр. Севлиево, с права да се разпорежда с "наследственото“
имущество. Последният пристигнал в гр. Поморие и вероятно легитимирайки се с
удостоверение за наследници, издадено от Община Поморие, се разпоредил с влога
на наследодателя в полза на баща си и/или в своя полза, като потребил сумата по
депозита. Започнал приготовления да се разпореди и с недвижимите имоти, като
това го отвело до нотариус К. П., който вече знаел за завещанието. Същият му отказал
сътрудничеството си по отношение проектираните сделки с недвижимите имоти. Това
спряло и разпореждането. Нотариус К. П. обяснил на Х.С., че е налице завещание в полза на ищцата. Въпреки
това С.Х. и Х.Х. не възстановили на ищцата сумата по депозита. Ищцата счита, че дори в
първия момент братът на нейният наследодател и неговият син да не знаели за
наличието на завещание, след като този факт им станал известен, те вече
неправомерно задържали получената сума у себе си. Според нея налице било обсебване,
респективно на плоскостта на гражданското право деликт. Поморийската районна
прокуратура, по тъжба на ищцата, разгледала случая и преценила, че не е налице
престъпление. Ищата не разполагала със средства да води процес за цялата сума,
поради което предявява претенцията си частично - за сумата от 1 000,00 лева.
Излага, че на плоскостта на гражданското право, ответниците извършили деликт и
на основание чл. 53 ЗЗД, отговорността им била солидарна. Предвид
наличието на постановление на прокурор
за отказ да се образува наказателно производство, ако постановлението се
окажело основателно и законосъобразно, казусът се премествал на плоскостта на
неоснователното обогатяване. Изложеното сочело, че отговорността на ответниците
следвало да бъде солидарна на основание чл. 45 вр. чл. 53 ЗЗД, ако е налице деликтна отговорност.
Отговорността на ответниците следвало да е при евентуално съединение, ако е налице неоснователното
обогатяване - чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, като главен ответник следвало
да бъде бащата С.Х., първия ответник. Претенцията била предявена и на двете
основания - непозволено увреждане и евентуално неоснователно обогатяване, в
последният случай с предпочитан ответник С.Х.. Предвид изложеното, ищцата моли
за постановяване на решение, с което да бъдат осъдени ответниците да й заплатят
при гореописаното съотношение сумата 1000,00 лева, представляваща част от общата сума 130 000 лева, която била изтеглена от депозита
в Обединена българска банка, клон гр. Поморие.
Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответниците са подали писмен отговор, в който
оспорват исковете като неоснователни. Заявяват, че от приложено удостоверение
за наследници, е видно, че след смъртта си Д. Х.С., починал на 11.10.2016 г. е
оставил за свой единствен пряк законен наследник своя брат - ответника С.Х.Х. и
в това си качество същият получавал цялото движимо и недвижимо имущество,
останало в наследството. Ищцата обосновавала своята претенция на саморъчно
завещание от 01.04.2013 г., с което наследодателят Д. Х.С. бил направил
разпореждания в нейна полза. Въпросното завещание било обявено на 19.10.2016
г.. Оспорват истинността на завещанието, тъй като считат, че същото не било
написано и подписано от посоченото в него лице Димитър Х.С., който към
01.04.2013 г. поради тежкото си здравословно състояние не е бил в състояние да
напише и подпише същото. Дори и завещанието да било автентично /истинно/, то
същото съдържало частни завещателни разпореждания - завети по смисъла на чл.
16, ал. 2 от Закона за наследството, а именно: „1. Собственото си жилище - етаж
от къща и с дворно място и стара къща, която се намира в гр. П. на ул. "****"
№ 10. 2. Апартамент, който се намирал в гр. П. на ул. "****" № 2 на
първия етаж. 3. Земеделска земя в с. Тънково, общ. Несебър. 4. Земеделска земя
в кв. "Долно езерово" общ. Бургас. 5. Земеделска земя в с. Хаджиите
общ. Карнобат и всичка правото". В това имущество завещателят Д. Х.С. не
посочил депозита от 107 400,00 лв. на негово име в ОББ, клон Поморие и
следователно същият депозит се наследявал от законните наследници на титуляра -
в случая това бил ответника С. Хр. Х., брат на наследодателя, който получавал
собствеността от момента на откриване на наследството и бил в правото си да се
разпореди с влога, както намери за добре, при което не било налице
неоснователно обогатяване. От приложената справка от служба по вписванията,
било видно, че имотът посочен в т. 2 на завещанието - апартамент в гр. П.,
ул."****" № 2, ет. 1 ап. 1 /на първия етаж/ бил продаден от
наследодателя много преди смъртта му на 01.10.2014 г., при което съгласно чл.
19, ал. 1 от Закона за наследството заветът на тази вещ /имот/ бил
недействителен, тъй като завещателят не бил собственик на този имот при
откриване на наследството. Тъй като завещанието съдържало само частни
завещателни разпореждания - завети относно конкретно посочени имоти, то
заветникът - ищцата по делото - нямала качеството на универсален наследник,
както необосновано се твърдяло в исковата молба и нямала права върху влоговете
на наследодателя и върху останалото му имущество, което не било посочено в
завещанието, което правело исковата претенция изцяло неоснователна и
недоказана. Не били налице никакви елементи от института на непозволеното
увреждане, поради което липсвало основание за търсене на солидарна отговорност
от двамата ответници при условията на чл. 53 ЗЗД. Гражданският деликт
предполагал увреждане на чуждо имущество, а такова не било налице, предвид
обстоятелството, че С.Х. бил единствен законен наследник /брат/ на
наследодателя, а Х.Х. бил само негов пълномощник. Това обуславяло
неоснователност на иска по чл. 45 ЗЗД. Неоснователен бил и евентуалния иск по
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Ищцата нямала качество на универсален
наследник, поради което не наследявала права върху влоговете и другото останало
имущество, непосочено в завещанието, чиято истинност била оспорена - дори и
същото да се окажело автентично. Претендират разноски.
В съдебното заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа
предявените
искове по доводите изложени в
исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи
за уважаване на исковете.
В съдебното заседание ответниците, лично и чрез процесуалния си представител
заявяват, че
предявените
искове следва да се отхвърлят.
Оспорили са и съдът е открил производство по оспорване истинността на саморъчни завещания от 01.04.2013 г., от
1985 г., от 1992 г., от 1993 г. и от 2010 г.. В писмена
защита ответницата, чрез процесуалния си представител излага подробни доводи за
неоснователността на иска.В писмена
защита излагат подробни доводи за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от протокол за приемане и обявяване
на саморъчно завещание от 19.10.2016
г. на нотариус с рег. № 556, с район – района на РС – Поморие и от саморъчно завещание от 01.04.2013 г., че завещанието
е изписано ръкописно, със следният текст: „На първи април две хиляди и тринадесета година /01.04.2013 г./ подписаният
Д. Х.С. *** с пълно съзнание за значенията на акта правя следните разпореждания
с имуществото си - движимо и недвижимо която притежавам и различни депозите в
различни банки по времето на моята смърт.
Завещавам
на Д. П.
Д. ***, а именно.
1. Собственото
си жилище - етаж от къща и с
дворното място и стара къща която се намира в гр. П. на ул."*****" № 10
2. Апартамент
който се намира
в гр. П. на
ул. "***" № 2 на първия етаж.
3. Земеделска земя в с. Тънково общ. Несебър
4. Земеделска земя в кв. "Долно езерво"
общ. Бургас.
5. Земеделска земя в с. Хаджите общ. Карнобат и
всичка правото.
Това е моята воля която желая да бъде изпълнена.
Завещанието написах и подписах саморъчно без
поправки, добавки и съкращения.“ Посочено е след цитираният текст - гр. Поморие,
датата - 01.04.2013г., на същият ред, в
дясно - завещател и подписът му, а под подписа – Д. Х.С.. Завещанието от
01.04.2013 г. е обявено на 19.10.2016 г. от нотариус с рег. № … с горепосочения протокол за приемане и обявяване
на саморъчно завещание от 19.10.2016 г..
Установява се от саморъчни завещания от 1985 г.,
от 1992 г., от 1993 г. и от 2010 г., че с всяко от тях Д. Х.С. е завещавал на Д.П.Д.
цялото си имущество.
От препис - извлечение от акт за смърт от 12.10.2016
г. и от удостоверение за наследници от 20.10.2016 г. е видно, че Д. Х.С., с ЕГН
********** е починал на 11.10.2016 г. и е оставил за наследник по закон брат си
С.Х.Х., с ЕГН **********.
От справка от Агенция по вписванията по
персоналната партида на Д. Х.С. за периода от 01.01.1992 г. до 21.10.2016 г. е
видно, че същият е продал три имота: на 01.10.2014 г. – апартамент, с адрес гр. П., ул. "****"
№ 2, ет. 1, ап. 1, на купувачите О. Н. Д. и Г. А. Д.; на 14.03.2013 г. – апартамент, с адрес гр. П., ул. "*****"
№ 2, ет. 1, ап. 2, на купувача Д. П.. на 24.06.2008 г. овощна градина, с площ
от 2,002 дка, представляваща имот № 004522 в землището на гр. Поморие, на
купувача „Дерели“ ЕООД.
От постановление от 13.03.2017 г. на прокурор в РП
– Поморие по преписка вх. № 1350/2016 г. по описа на РП - Поморие е видно, че
същата е водена по заявление на Д.П.Д., като е установено, че Х.С.Х.,
действайки по пълномощие на баща си С.Х.Х., единствен наследник по закон на
брат си Д. Х.С., е изтеглил сума от 108 050,20 лв., от банкова сметка *** Х.С.,
в клон на банка ОББ – Поморие и ги вложил на свое има в евро в същата банка.
Заявителката Д.П.Д. се легитимирала като наследник на Д. Х.С. по завещание, с
такова от 01.04.2013 г., като твърдяла, че е налице присвояване от Х.С.Х. на изтеглената от банкова сметка ***.
Прокурорът приел, че депозита в ОББ не е изрично включен в завещанието, а Х.С.Х.
не знаел за завещанието, поради което деянието е несъставомерно от обективна и
субективна страна и отказал да образува досъдебно производство.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства.
Установяват се от заключението на
вещото лице по събраната съдебно – счетоводна
експертиза и от изслушване на същото, в съдебно заседание следните
обстоятелства: сметката на Д. Х.С.
в банка ОББ е открита на 05.12.2012 г.;
средствата по сметката са набрани от продажба на недвижими имоти, вноски и
начислени лихви; вноски по сметката са извършвали Д. П. Д. и Г.А.Д.; с
наличните парични средства по сметката на Д. Х.С. в банка ОББ се е разпоредил Х.С.Х.,
с нареждане разписка от 21.10.2016 г., въз основа на пълномощно №
2711/19.10.2016 г., като от наличността по сметката 108 150,20 лв. е удържана
такса 100,00 лв., а останалата сума – 108
050,20 лв. е получена от Х.С.Х. и сметката е закрита.
Установяват се от заключението на вещото лице по
събраната съдебно – почеркова експертиза и от изслушване на същото, в съдебно
заседание следните обстоятелства: ръкописният текст на завещанието и подписа за
завещател в завещанието от 01.04.2018 г. са изпълнени от Д.Х.С.; ръкописният текст на завещанията и подписите за
завещател в завещанията от 1985 г., от 1992 г., от 1993 г. и от 2010 г.,
приложени по делото, са изпълнени от Д. Х.С..
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Уважаването на предявените искове с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД, предполага установяването от ищцата на следните
предпоставки: поведение извършено от всеки от ответниците /действие или бездействие/;
противоправност на поведението; вреди причинени на ищцата; причинна връзка
между поведението и вредите.
Спорът между страните по делото е основно за
истинността на завещанието от 01.04.2018 г. и дали същото завещание е
универсално или частно. Установи се по делото от заключението на вещото лице по
събраната съдебно – почеркова експертиза, че ръкописният текст и подписа за
завещател в завещанието от 01.04.2018 г. са изпълнени от Д. Х.С., а ръкописният
текст и подписите за завещател в завещанията от 1985 г., от 1992 г., от 1993 г.
и от 2010 г., приложени по делото са изпълнени от Д. Х.С.. Предвид установеното
от заключението на вещото лице по съдебно – почерковата експертиза и липсата на
данни по делото, които да налагат обратен извод, следва да се приеме, че ръкописният текст и подписа за завещател в
завещанието от 01.04.2018 г., а също и в завещанията от 1985 г., от 1992 г., от
1993 г. и от 2010 г. са изпълнени от Д. Х.С.,
като същият е автор на посочените завещания, което обуславя извод за недоказаност на направените оспорвания
от ответниците на истинността на завещанията.
По въпросите касаещи споровете между страните дали
едно завещание е универсално или частно, е налице практика на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК – решение № 833 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1221/2009
г. на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение и решение
№855/11.12.2010г. по гр.д. №1497/09г. на ВКС, І ГО. В посочените съдебни
решения ВКС приема, че разграничението между частното и универсалното завещание
се съдържа в чл. 16 ЗН, като завещателните разпореждания, които се отнасят до
цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя са общи
/универсални/ и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са
направени, а тези, които се отнасят за определено имущество, са частни и
придават качеството на заветник. В практиката често възникват съмнения за
характера на едно завещание – дали е общо или частно, като в тези случаи волята
на завещателя следва да се преценява при спазване на общото правило на чл. 20 ЗЗД за тълкуване на договорите, отчитайки разпоредбата на чл. 44 ЗЗД, която
отнася това правило и към едностранните волеизявления, каквото по своята
същност е завещанието. Отделните завещателни разпореждания следва да се
тълкуват във връзка едно с друго и в смисъла, който произтича от текста на
цялото завещание, като се търси действителната воля на завещателя. В определени
случаи съдът следва да се отчита и останалите доказателства по делото, които
могат да изяснят действителната воля на завещателя, например съдебнопсихиатрична консултация, извършена месец
след саморъчното завещание, при която изрично е посочено, че поводът за консултацията е желанието на завещателя
да завещае цялото си имущество на определено лице или доказателства
индивидуализиращи завещания имот. При спазване на указанията по тълкуване на
закона дадени в цитираните решения на ВКС, с оглед установените по делото
факти, съдът намира, че процесното саморъчно завещание от 01.04.2018 г. е
универсално. Със завещанието от 01.04.2013 г., завещателя Д. Х.С., ясно
изразява волята си да се разпореди за след смъртта си с движимото и недвижимото
си имущество, и с депозитите си в банки, а по делото не се установи същият да
има друго имущество. Завещателя сочи
депозитите си в банки като предмет на разпореждането със завещанието и макар,
че не ги посочва изрично, като завещани на ищцата, същият завещава на ищцата, и
всичките си права, което предвид, че не се сочи друго правоимащо лице по
завещанието освен ищцата, с оглед ясната воля на завещателя да се разпореди, и
с депозитите си в банки, преценено съвкупно с предходните безспорно универсални
завещания, и останалите събрани по делото доказателства, изяснява волята на завещателя
да извърши с разпореждането от 01.04.2013 г. универсално завещание в полза на
ищцата по делото.
На следващо място дори да би могло да се приеме за
основателно основното възражение на ответниците, че завещанието от 01.04.2013
г. е частно и не включва процесният банков влог, по делото се установи без
съмнение, че Димитър Х.С. е извършил последователно във времето няколко
предхождащи завещанието от 01.04.2013 г. универсални завещания в полза на
ищцата, като не може да се сподели тезата на ответниците, че в случай, че
последното завещание е частно същото би могло да отмени предходно универсално
завещание в полза на същото лице. В посоченият смисъл е практиката на ВКС - решение
245/31.10.2011 г. по гр. д. № 1189/2010 г., ВКС, ІІ г. о., постановено по реда
на чл. 290 ГПК, като според последното решение последващо завещание отменя
предходното, само ако касае по - голям обем от права върху едно и също
имущество или обемът от права в двете завещания съвпада напълно, т.е. съдържа
воля за разпореждане с посочения в предходното завещание обем от права в полза
на друго лице. С оглед изложеното следва да се приеме по делото, че без
съмнение с настъпилата на 11.10.2016 г. смърт на Д.Х.С., ищцата е придобила собственост върху цялото имущество на
същия, включително и върху процесния банков влог, по завещание.
Установи се по делото от заключението на вещото
лице по събраната съдебно – счетоводна експертиза, че с наличните парични
средства по сметката водена на името на Д.Х.С. в банка ОББ, собственост на
ищцата по завещание, се е разпоредил Х.С.Х., с нареждане разписка от 21.10.2016
г., въз основа на пълномощно № 2711/19.10.2016 г., като от наличността по
сметката 108 150,20 лв. е удържана такса 100,00 лв., а останалата сума – 108 050,20 лв. е получена от Х.С.Х.. Не е
оспорено в отговора, напротив дори изрично е признато, че разпореждането с
нареждане разписка от 21.10.2016 г., Х.С.Х. е извършил, като се е легитимирал с
пълномощно № 2711/19.10.2016 г. от С.Х.Х., който видно от удостоверение за
наследници от 20.10.2016 г. е наследник по закон и брат на починалия Д. Х.С..
При тези данни следва да се приеме, че двамата ответници С.Х.Х. и Х.С.Х., първият като е упълномощил
вторият и последният като се е разпоредил с чуждо имущество, без да е имал
право за това, са извършили деяния, които обуславят наличие на първата
предпоставка за уважаване на исковете по чл. 45 ЗЗД. Установи се от заключението на вещото лице по
съдебно – счетоводната експертиза и размерът на вредите, причинени на ищцата с
процесните деяния на ответниците, а именно вреди в размер на сумата налична по
собствения на ищцата депозит преди разпореждането от 21.10.2016 г. – 108 150,20
лева. С действията си ответниците са причинили, описаните по – горе вреди на
ищцата, като по този начин същите са нарушили общото задължение по чл. 45, ал.
1 ЗЗД да не се вреди другиму, поради което деянията на ответниците са и противоправни.
Налице е и причинна връзка между увреждането на ищцата и деянията извършени от ответниците.
Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за
настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие, в
конкретният случай причинено от деянията на двамата ответници. Възможно е
деянието да не е единствената причина за резултата, но това не изключва
отговорността за деликт. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата
тогава, когато ако при мисловното му
изключване, вреда не би настъпила,
т. е. ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва
да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и
настъпилия вредоносен резултат. Конкретно по делото, ако първият ответник в
качеството си на наследник по закон на починалият завещател не бе упълномощил
вторият ответник, последният не би се разпоредил с банковият влог, придобит по
завещание от ищцата, и последната не би претърпяла описаните по – горе вреди. По
силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината в най – леката й форма се предполага,
поради което съдът приема, че деянията на ответниците са и виновно извършени.
Конкретно при доказателствена тежест на ответниците не се събраха каквито и да
било данни, а липсват и твърдения в тази насока, същите да са положили
дължимата грижа за да избегнат причиняване на вреди на ищцата, не се установи,
същите освен да са положили усилия да открият процесния банков влог на
починалият си роднина, да са се опитали със справка при нотариус, в Служба
вписвания, при други лица или институции, да установят преди да се разпоредят с
паричните средства, за които твърдят, че са придобили от наследодателя си по
закон, дали същият няма наследници по завещание. С оглед изложеното съдът
намира, презумпцията за наличие на вина у ответниците за необорена от събраните
доказателства по делото.
Предвид
възприетите по – горе обстоятелства, съдът намира елементите от фактическият
състав на предявените искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за установени от
доказателствата по делото. Установи се, цялата причинена на ищцата от
противоправните деяния на ответниците вреда, която подлежи на обезвреда - 108
150,20 лева, както и частта от сумата, която е предмет на делото - 1000,00 лева.
Предвид всичко изложено предявените частични искове, с правна квалификация чл.
45 ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно, на основание чл. 53 ЗЗД, да
заплатят сумата 1000,00 лева, са
основателни и следва да се уважат. Предвид основателността на исковете по чл.
45 ЗЗД, по евентуално съединените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, съдът
не следва да се произнася.
При този изход на делото ответниците нямат право
на присъждане на разноски, а на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва
да се присъдят направените разноски, за заплатено адвокатско възнаграждение, депозит за
възнаграждения на вещи лица за двете събрани заключения по делото и държавна
такса, поради което ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищцата сума в общ размер 1050,00 лева, за
разноски по делото.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 45 ЗЗД, С.Х.Х. и Х.С.Х.,*** да заплатят солидарно на Д.П.Д., с ЕГН **********,*** сумата от 1 000,00 лева, по предявени частични искове за обезщетение за претърпени
от нея имуществени
вреди, причинени й на 21.10.2016 г.,
в резултат на непозволено увреждане, изразяващо се в разпореждане извършено от Х.С.Х.,
въз основа на пълномощно от С.Х.Х., със собствената на Д.П.Д. налична парична
сума по сметка в „Обединена българска банка“ АД, клон гр. Поморие, с титуляр Д.
Х.С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С.Х.Х. и Х.С.Х.,***
да заплатят на Д.П.Д., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в
размер на 1050,00 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: