РЕШЕНИЕ
гр. София, 01.08.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на
седемнадесети април две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
при секретаря Диана
Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1807 по описа за
2017 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е установителен
иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК във вр.
чл.79 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че е собственик на апартамент
№7 с идентификатор 68134.407.143.1.7, находящ се в
гр.София, р-н ******ведно с прилежащите му избено и таванско помещения и
съответните ид.ч. от общите части на сградата и на
34/667 ид.ч. от УПИ , върху което е построена
жилищната сграда. Твърди, че е придобила имота въз основа на давностно владение, продължило повече от 13г., от началото
на 2002г., и се е снабдила с нотариален акт за собственост върху имота №13
т.ІІ, рег.№ 3035, д.№ 170/2015г. на Нотариус рег.№ 65 на НК. Твърди, че е разбрала случайно, че по изп.дело № 3633/15г. на ЧСИ рег.№ 863 на КЧСИ имотът е
изнесен на публична продан по извършена делба на същия. Сочи, че не е участвала
в делбата и не е обхваната от пределите на решението, но независимо от това
публичната продан се осъществява. Сочи, че и в момента владее имота, поради
това и предявява установителен иск за собственост
върху него. Моли съда да й присъди разноските по делото.
Ответниците
Е.В.Ж., В.С.С., Г.И.Л., П.М.К., Н.М.М., С.Д.Д., М.М.Б.,
М.К.Д. и М.Н.Д. оспорват предявения иск. Оспорват изложеното в исковата молба,
вкл. твърдението на ищцата да е придобила имота по давност. Твърдят, че са
сигнализирали различни институции против извършваните от ищцата действия в
имота. Сочат, че по отношение на имота е извършена делба в периода 2001 - 2013г. Отделно, съсобствениците са водили
дела по отношение на имота и исковите им молби са били вписани, поради което
дори и ищцата да е владяла имота, то не е било необезпокоявано и е знаела , че
за имота се водят спорове. Сочат допълнително, че владението на ищцата е било
прекъснато и изгубено , тъй като други лица са владели имота за определен
период от време, за което по делото има представени доказателства. Молят съда
да отхвърли иска и да отмени нотариалния акт за собственост по обстоятелствена
проверка , с който се легитимира ищцата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Ищцата се легитимира за собственик на процесния по делото апартамент с нотариален акт за
собственост на недвижим имот по давностно владение
№13 т.ІІ, рег.№ 3035, дело № 170/2015г. на нотариус Т., рег.№ 65 на НК. Твърди,
че владее процесния апартамент от 2002г. Представя и
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.2002г.,
сключен между ищцата, като купувач и М.П.С., като продавач, с който продавачът
се е задължил да прехвърли на купувача процесния
апартамент с окончателен договор в срок до един месец. Вписано е, че имотът е
освободен и владението му се предава на купувача в деня на подписване на
предварителния договор.
По отношение на този имот се установява
следното: имотът е бил собственост на В.С.Д., който е починал през 1997г. Въз
основа на представено саморъчно завещание на Д., с което последният завещава
цялото си имущество на Т.С.Б., последният се е снабдил с нотариален акт за
собственост на апартамента от 31.10.2001г. Б.е продал апартамента на М.П.С. с нотариален
акт от 18.12.2001г. От своя страна М.С. го е продала на Ч.Х.с нотариален акт от
11.03.2002г., а ид.ч. от земята върху която е
построена сграда, в която се намира апартамента, е продала на Р.Н.К.с
нотариален акт от същата дата. Междувременно наследниците на В.Д. са завели
дело за делба на апартамента през 2001г. Исковата молба не е била вписана. В
делото за делба главно стъпили са М.С., Ч.Х.и Р.К., които са претендирали право
на собственост върху апартамента. В хода на производството по делбата в първата
фаза е било установено, че завещанието на Д. е нищожно, тъй като той не го е
написал и не го е подписал. Делбеният съд е допуснал
до делба апартамента между съделителите, сега ответници по делото, отхвърлил е исковете за собственост на
главно встъпилите лица, а нотариалните актове, с което Ч.Х.и Р.К. са се
легитимирали като собственици , са били отменени от съда. Делото за делба е
приключило окончателно през 2015г. , като с решение от 7.02.2011г. имотът е
изнесен на публична продан. Изпълнителният лист за публичната продан е издаден
на 30.05.2011г. Образуваното изпълнително дело за извършване на публичната
продан № 20158630403633 на ЧСИ С.Х. е спряно по допусната по настоящото дело
обезпечителна мярка по молба на ищцата.
В производството по делбеното
дело, с определение от 15.05.2002г. , потвърдено с определение от СГС от 11.11.2002г. е допуснато обезпечение на предявените от някои съделители искове за делба чрез възбрана върху имота.
По време на делбеното
дело, но след влизане в сила на решението по допускане на делбата, Ч.Х.е
предявила иск по чл.87 ал.3 от ЗЗД срещу М.С. за разваляне на сключения между
тях договор за покупко-продажба на процесния
апартамент и за връщане на платената от Х.покупна цена. Исковата молба е
подадена в съда на 18.05.2004г. Образувано е гр.д.№ 1359/05г. на СГС, ГО, 11
с-в. Исковата молба за разваляне на договора за продажбата на апартамента е
вписана в службата по вписванията на 8.07.2004г. по това дело, в с.з. на 17.10.2006г.
като свидетел на М.С. е разпитана З.Ж., настоящата ищца. В показанията си пред
съда е посочила, че е приятелка на М.С. и знае за проблемите й с апартамента. Знае,
че процесния апартамент се владее от Ч.Х., която го е
купила от М.С.. Знае, че имотът се отдава под наем, тъй като преди месец по
молба на М.е отишла до апартамента, звъннала на вратата му. Отворил непознат за
нея мъж, от когото разбрала, че е наемател на Х.. Ищцата Ж. е посочила на съда,
че нейната адресна регистрация е на ул.“******, и че не живее на ул.“Оборище“.
Заедно с М.е ходила до имота няколко пъти в последните 2-3г., там винаги е имало
наематели. Знае, че апартаментът е бил отдаден под наем от Р.. С решение от
10.11.2006г. по това дело , съдът е
развалил договорът, сключен между М.С. и Ч.Х., и е осъдил продавачът С.да
заплати на купувача Х.частично платената продажна цена по разваления договор.
По жалба на С.спорът е пренесен в САС – образувано е гр.д.№ 570/2007г. по описа
на САС. Пред въззивната инстанция страните са
постигнали спогодба, съгласно която Ч.Х.се е задължила, чрез своя пълномощник Р.К.
да предаде на М.С. в срок до 1.11.2007г. процесния
апартамент. От своя страна С.се е задължила да върне на Х.заплатената от нея за
покупката на имота сума в размер на 27 700 щ.д. Съдът е одобрил спогодбата
на 19.02.2009г. Самата спогодба е подписана от страните по нея на 13.08.2007г.
Отново по време на делбеното
производство, след влизане в сила на решението по допускане на делбата, съделителката В.С.С., сега
ответник по делото, е предявила срещу Р.К. искове по чл.108 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД за предаване владението върху имота и за заплащане на обезщетение за
неправомерното му ползване за периода 3.09.2007г.- 3.09.2010г. Образувано е
гр.д.№ 1166/11г. по описа на СГС , като исковата молба подадена на 3.09.2010г.
в съда и е била вписана в Службата по вписванията на 30.09.2010г. В
представения писмен отговор Р.К. е посочил, че не владее апартамента, че е бил
пълномощник на Ч.Х., която, след като закупила имота, го упълномощила да го управлява,
че ремонта в имота е извършен от Ч.Х., на която той е помагал. Посочил е, че Ч.Х.е
сключила спогодба с М.С. по гр.д.№ 570/2007г. на САС, като е предала владението
на имота на С.на 9.10.2007г. По делото е представен приемо-предавателен
протокол от 18.03.2002г., подписан от М.С. и Ч.Х., в който е посочено, че на
18.03.2002г. Ч.Х.е заплатила на М.С. 27 750 щ.д., която сума представлява
окончателното изплащане на договорената между тях цена по предварителен договор
от 8.03.2002г. за покупко-продажба на имота. Посочено е в какво състояние е
предаден имота – обгорял, без повечето прозорци, видимо разрушен, без
захранване с електричество. По делото е представен и протокол от 9.10.2007г.,
подписан от Р.К., като пълномощник на Ч.Х.и адв.С.А.
, като пълномощник на М. С./вероятно в протокола е допусната техническа грешка
и се касае за М.С./ , в който е посочено, че Ч.Х., чрез своя пълномощник Р.К.,
предава на М.С., чрез нейния пълномощник, владението върху процесния
апартамент. По това дело производството е било спряно по искане на страните, и
в последствие – прекратено. По това дело е приложено писмо от СДВР, отдел
„Противодействие на икономическата престъпност“ от 2.10.2013г., с което от СГС
се иска да се предостави копие от делото във връзка с извършвана проверка ,
образувана по сигнал на В.С. до Главния прокурор, в който се твърдят данни за
осъществен състав на престъпление от общ характер. Към писмото е приложено
друго такова от прокурор при СГП от 20.08.2013г., в което прокурорът е дал
указания на СДВР в хода на проверката да се снемат обяснения на В.С., Р.К., З.Ж.
и М.С..
По делото е представено писмо от 5
РУ-СДВР от 17.01.2017г., в което е посочено, че Е.Ж., ответник по делото, е
подала молба с вх.№ 43996/12г. до 5 РУ за съдействие във връзка с имот на ул.******.
Посочено е, че след извършена проверка преписката е изпратена на СРП на
17.02.2014г. Към писмото на 5РУ е приложена цялата налична при тях преписка. От
същата е видно, че на 15.11.2012г. Е.Ж. е подала до 5РУ молба, в която е
посочила, че е съсобственик на процесния апартамент
на ул.******, който е изнесен на публична продан по силата на съдебно решение.
Независимо от това, съсобствениците нямат достъп до апартамента, който се
отдавал под наем от жена, която се представяла за собственик на същия. Апартаментът
бил заключен и никой не отварял на позвъняванията. От събраната информация от
настояща наемателка на апартамента се установило, че наемодателката
се казва З.Ж., посочен е и нейн телефон. Молителката,
сега ответник, е поискала от полицейските органи да й бъде предоставен достъп
до жилището й. Полицейски инспектор е снел писмено обяснение от ищцата Ж. на
30.11.2012г., в което Ж. е посочила, че е имала взаимоотношения с Ч.Х., която е
била собственик на апартамента, и която й възложила да направи ремонт на
апартамента, който бил изгорял до основи. Х.заминала за Япония и не й платила
за ремонта, който струвал около 40 000лв. Посочила е, че има претенции към
сегашните собственици, че се касае за частноправни взаимоотношения с ответниците и че не е нарушила законите. Полицейският
инспектор е съставил на Ж. протокол за предупреждение по чл.56 от ЗМВР от
30.11.2012г., в който е посочено, че ищцата следва да решава спорните въпроси с
наследниците на апартамента по установения законов ред и да спазва законите на
страната. С постановление от 26.02.2014г. СРП е отказала да образува
наказателно производство по преписката, образувана по молбата на ищцата Е.Ж..
Ищцата е регистрирала постоянен и
настоящ адрес на адреса на процесния апартамент на 27.04.2016г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя (чл.68 от ЗС). В теорията и в практика се е утвърдило разбирането, че под
фактическа власт следва да се разбира възможност за владелеца да действа
непосредствено върху вещта и да изключва действия на други лица. Ако предишният
владелец продължава да извършва макар и откъслечни действия, не може да се
каже, че е установена фактическа власт от новия владелец. Вторият признак на
владението е да се държи вещта като своя – да се държи така като че ли той е
собственик. Предполага се , че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я дължи за другиго (чл.69
от ЗС). Други съществени признаци на владението, които се съдържат в ЗС са
изискването владението да е постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно,
явно. Несъмнително - да може със
сигурност да се каже, че владелецът упражнява фактическа власт и че наистина
има намерение да държи вещта като своя. Намерението да се държи вещта за себе
си трябва да се изрази по ясен начин. Владелецът трябва да отрича чуждата власт
върху вещта, не трябва да допуска чужди действия, като цялото му поведение не
трябва да изразява каквото и да е съмнение в неговото намерение да упражнява
фактическата власт за себе си. Владението е явно ако то не е установено по
скрит начин, тайно от предишния владелец. Придобитото по скрит начин владение
няма действие по отношение на предишния владелец, докато трае скритостта.
Владението е ясно когато фактическата власт се упражнява така, че всеки
заинтересуван може да научи за нея (така „Владение” на В.Таджер).
Представеният от ищцата констативен
нотариален акт, с който й се признава право на собственост върху процесния апартамент не се ползва с материална доказателствена сила относно принадлежността на правото на
собственост /така ТР№11/12г. на ОСГК, ВКС/ и не легитимира ищцата като
собственик на имота. Ищцата не доказа несъмнително и явно владение върху имота
в продължение на 10 г. От представените приемо-предавателни
протоколи от 18.03.2002г. и от 9.10.2007г., подписани от Ч.Х.и от М.С.,
представени по гр.д.№ 570/2007г. на САС се установява, че в периода 18.03.2002г
- 9.10.2007г. Ч.Х.е владяла имота.
Разпитана пред съда като свидетел /предупредена за наказателната отговорност по
чл.290 от НК/ по гр.д.№ 1359/05г. на СГС , на 17.10.2006г. самата ищца е
заявила, че апартамента се владее от Ч.Х.,
която го е купила от М.С. и че през последните 2-3години в апартамента има
наематели. Дори и да се приеме, че ищцата е владяла имота след като Ч.Х., чрез
своя пълномощник Р.К. е предала владението му на М.С. на 9.10.2007г., до
предявяване на исковата молба по чл.79 от ЗС на 10.02.2017г. не са изминали 10
години на непрекъснато владение. Твърдението на ищцата, че владее имота от
2002г. когато е сключила предварителен договор с М.С. е голословно.
Представеният предварителен договор от 15.01.2002г. съдът не приема като
основание за начало на придобивна давност или като
доказателство за придобито владение върху имота, независимо от посоченото в
него, че владението върху апартамента се предава на ищцата в деня на сключване
на този договор. Този договор е частен документ
по см. на чл.180 от ГПК и има достоверна дата за трети лица, вкл. и за
съда от деня, който е представен по делото- с исковата молба на
10.02.2017г. Този документ не е
пресъздаден в друг такъв до 10.02.2017г., не е заверен, а не са налице и
другите условия по чл.181 ал.1 от ГПК да се приеме, че е съставен преди 10.02.2017г.
Освен това, самата ищца както пред съда /по гр.д.№ 1359/2005г. на СГС/, така и
пред полицейски инспектор /по полицейската проверка по молба на ответницата Е.Ж./
е заявила, че собственик на имота е била Ч.Х.. Следователно дори и да е вярно,
че от 2002г. ищцата е установила фактическа власт върху имота /твърдение, което
нейното изявление пред съда оборва/, то тя е била държател на имота и не го е
владяла със съзнанието, че го владее за себе си. Презумпцията на чл.69 от ЗС е
оборена от ангажираните от ответниците доказателства.
Знанието, че имота е спорен и че не може да го владее за себе си, тъй като
нейното намерение за своене се отблъсква от основателните
претенции на други лица върху този имот, изключва наличието на субективния
признак на владението – да се държи вещта като своя. Въпреки, че исковата молба
за делба не е била вписана, то по делото е била допусната обезпечителна мярка –
възбрана върху имота, която е била вписана на 21.03.2003г. /л. 232 от делото/.
На следващата 2004г. е била вписана исковата молба на Ч.Х.срещу М.С., по което
дело самата ищца е дала показания. През 2010г. е била вписана исковата молба на
В.С. срещу Р.К. по чл.108 от ЗС. Правният ефект от вписването на искова молба е подборно описан и в ТР
№6/2014г., ОСГТК, ВКС, т.4 –
вписването има „оповестително - защитна функция да се
даде гласност на съдебния спор относно недвижим имот и да се осигури противопоставимост при конкуренция на права от същия праводател, тъй
като придобитите от трети лица вещни права след вписването не могат да бъдат
противопоставени на ищеца (чл. 114 ЗС; чл. 17, ал.2 ЗЗД,чл. 19, ал.3 ЗЗД, чл.
33, ал.3 ЗЗД, чл. 88, ал.2 ЗЗД, чл. 135, ал.1 ЗЗД, 227, ал.5 ЗЗД)“.
След вписването на исковите молба следва
образуваното през 2015г. изпълнително дело за изнасяне на имота на публична
продан, като ищцата е подала жалба срещу описа на имота. Във връзка с
подадените от съсобствениците жалби до полиция или прокуратура, ищцата е давала
обяснения пред полицейските органи защо се намира в имота през 2012г. и през
2013г. Законът изисква владението да е необезпокоявано, несъмнено и явно
владение. Тайното владение - това което не разкрива ясно намерението на
владелеца да държи вещта като своя, не води до придобивна
давност. Дори и хипотетично да се приеме, че ищцата е владяла имота, то това
владение е било тайно- както пред съда, така и пред полицейските органи тя е
заявявала, че знае, че друг е собственик на имота. За третите лица ищцата не е
демонстрирала явно и несъмнително владение върху имота.
По делото не се установи ищцата да е
упражнявала явно, необезпокоявано и несъмнително владение върху имота в
продължение на повече от 10 години, поради което искът й за установяване, че тя
е собственик на същия въз основа на придобивна
давност е неоснователен.
На основание чл.537 ал.2 от ГПК
издаденият на ищцата по обстоятелствена проверка нотариален акт за собственост
на имота следва да се отмени.
По разноските:
Ищцата няма право на разноски с оглед
изхода на делото.
Ответниците
имат право на разноски съобразно разпоредбата чл.78 ал.3 от ГПК. Ответниците са направили разноски за заплатените от тях
адвокатски възнаграждение на представляващите ги процесуални представители и
разноски за съдебни удостоверения и сведетел.
Съгласно представените списъци по чл.80 от ГПК ответницата Е.Ж. е направила
разноски в размер на 500лв. адвокатски хонорар и 15лв. за съдебни удостоверения,
ответницата Н.М. – 500лв. адвокатски хонорар, ответниците
М.Д. и М.Д.- 500лв. адвокатски хонорар, ответникът Л. -1840лв. адвокатско
възнаграждение и 10лв. такса за свидетел, ответниците
П.К., М.Б. и С.Д. – 300лв. адвокатски хонорар, В.С. – 1100лв. адвокатски
хонорар. Представени са договорите за правна защита и съдействие с ангажираните
от ответниците процесуални представители, в които
плащането на хонорарите е изрично отбелязано. Претендираните
разноски следва да се присъдят на ответниците.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен
иска на З.К.Ж. ***, ЕГН **********
срещу Е.В.Ж. ***, ЕГН **********, В.С.С. ***, ЕГН **********,
Г.И.Л. ***, ЕГН **********, П.М.К. ***, ЕГН **********, Н.М.М.
***, ЕГН **********, С.Д. ***, ЕГН **********, М.М.Б.
***, ЕГН **********, М.К.Д. ***, ЕГН ********** и М.Н.Д. ***, ЕГН ********** с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79
от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците,
че ищцата е собственик по давностно владение на
следния недвижим имот: югоизточния
апартамент № 7 (седем),
с
идентификатор №68134.407.143.1.7 (шестдесет
и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четиристотин и седем, точка, сто
четиридесет и три, точка, едно, точка, седем), находящ
се в гр.София,
СО-район Оборище, ул."******(тридесет и девет), ет.3 (трети)
- втори надпартерен, в съпритежателски дом „Професор
Антон Митов" в жилищната сграда, която граничи с улицата, състоящ се от
две стаи, кухня, баня - клозет, с площ от 73, 40 (седемдесет и три цяло и
четиридесет стотни) кв.м, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1 (едно),
с идентификатор № 68134.407.143 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири,
точка, четиристотин и седем, точка, сто четиридесет и три), с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент; брой нива: 1 (едно), при съседни
самостоятелни обекти в сградата (по схема): на същия етаж - № 68134.407.143.1.8;
под обекта - № 68134.407.143.1.5 и № 68134.407.143.1.4; над обекта № 68134.407.143.1.11 и № 68134.407.143.1.10;
заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение, с площ от 8,60 (осем
цяло и шестдесет стотни) кв.м и таванско помещение, ведно с съответните идеални
части от общите части на сградата и 34/667 (тридесет и четири върху шестстотин
шестдесет и седем) идеални части от УПИ, върху който е построена сградата,
който имот е с идентификатор № 68134.407.143 (шестдесет и осем хиляди сто
тридесет и четири, точка, четиристотин и седем, точка, сто четиридесет и три),
с площ от 663 (шестстотин шестдесет и три) кв.м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: средно застрояване /от
10 (десет), до 15 (петнадесет) метра/; стар идентификатор - няма; номер по
предходен план: 21 (двадесет и едно), квартал: 543 (петстотин четиридесет и
три); парцел XV (петнадесет), при съседи по скица: № 68134.407.268, № 68134.407.146,
№ 68134.407.142, № 68134.407.128, № 68134.407.127, № 68134.407.144, № 68134.407.145.
ОТМЕНЯВА
на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт №13, том ІІ, рег.№ 3035, дело
№170/2015г. от 17.04.2015г. на Нотариус С.Т., рег.№ 065 на НК, с който З.К.Ж.,
ЕГН ********** е призната за собственик на основание давностно
владение на следния недвижим имот: югоизточния апартамент № 7 (седем), с идентификатор № 68134.407.143.1.7 (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка,
четиристотин и седем, точка, сто четиридесет и три, точка, едно, точка, седем),
находящ се в гр.София, СО - район Оборище, ул."******(тридесет и
девет), ет.3 (трети) - втори надпартерен, в
съпритежателски дом „Професор Антон Митов" в жилищната сграда, която
граничи с улицата, състоящ се от две стаи, кухня, баня - клозет, с площ от 73, 40 (седемдесет и три цяло и
четиридесет стотни) кв.м, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1
(едно), с идентификатор № 68134.407.143
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четиристотин и седем,
точка, сто четиридесет и три), с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент; брой нива: 1 (едно), при съседни самостоятелни обекти в
сградата (по схема): на същия етаж - № 68134.407.143.1.8;
под обекта - № 68134.407.143.1.5 и № 68134.407.143.1.4; над обекта № 68134.407.143.1.11 и № 68134.407.143.1.10; заедно с принадлежащото към
апартамента избено помещение, с площ от 8,60 (осем цяло и шестдесет стотни)
кв.м и таванско помещение, ведно с съответните идеални части от общите части на
сградата и 34/667 (тридесет и четири върху шестстотин шестдесет и седем)
идеални части от УПИ, върху който е построена сградата, който имот е с
идентификатор № 68134.407.143
(шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири, точка, четиристотин и седем,
точка, сто четиридесет и три), с площ от 663 (шестстотин шестдесет и три) кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно
ползване: средно застрояване /от 10 (десет), до 15 (петнадесет) метра/; стар
идентификатор - няма; номер по предходен план: 21 (двадесет и едно), квартал:
543 (петстотин четиридесет и три); парцел XV (петнадесет), при съседи по скица: № 68134.407.268, № 68134.407.146, № 68134.407.142, № 68134.407.128, № 68134.407.127, № 68134.407.144, № 68134.407.145, вписан в Службата по вписванията
Вх.Рег. № 21188 от 17.04.2015г., Акт №132, том ХLVІІІ, д.15224/15г.
ОСЪЖДА
З.К.Ж. ***, ЕГН ********** да заплати на ответниците
следните разноски по делото: на Е.В.Ж.
- 515лв. ,
на Н.М.М. –
500лв., на М.К.Д. и М.Н.Д. - 500лв., на Г.И.Л. - 1850лв. , на П.М.К., М.М.Б. и С.Д.Д. – 300лв., на В.С.С. – 1100лв.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на З.К.Ж. за присъждане на разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: